Лабораторни тестове полезни при мониторинга на захарния диабет

Гликиран Хемоглобин HbA1c

Основната характеристика на захарния диабет е неспособността на организма да образува и/или да използва панкреасния хормон инсулин като настъпва повишена кръвна захар . Персистирането на повишените нива на кръвната захар в дългосрочен план може да причини увреждане на кръвоносните съдове, на периферните нерви, на различни органи и може да доведе до други клинични условия като високо кръвно налягане, съдови нарушения и исхемична кардиопатия.

Целта на лечението на диабета  е да поддържа стойностите на глюкозата в кръвта възможно най-близо до нормалните, за да намалее появата на сърдечносъдови и бъбречни  увреждания, както и на такива на ретината и на периферната нервна система.

Определянето на количеството на глюкоза в кръвта, позволява оценка на актуалния статус на въглехидратния метаболизъм при пациентите диабетици в момента на вземане на кръвната проба. За разлика от него, определянето на гликирания хемоглобин предлага ретроспективна оценка на гликемичния статус, независима от циркадния ритъм, диетата и други временни  колебания на концентрацията на глюкозата в кръвта (корелира със средно ниво на кръвната захар в предшестващ период).

Глюкозата непрекъснато и практически необратимо се комбинира с хемоглобина по време на живота на еритроцитите (120 дни); в последствие, нивото на гликирания хемоглобин е пропорционално на средното ниво на плазмената глюкоза през последните 6-12 седмици.  Определянето на HbA1c представлява адекватен тест за дългосрочен мониторинг на  гликемичния контрол при пациентите със захарен диабет. Освен това, нивото на HbA1c има предиктивна роля за риска от диабетни усложнения. Рискът от нефропатия и диабетна ретинопатия нараства в условия на неадекватен метаболитен контрол.

Тестът се ползва често при ново диагностицирани пациенти със захарен диабет, за да се оцени колко  високи са били предходните нива на кръвната захар. След получаване на гликемичната проверка, тестът се препоръчва да се направи  няколко пъти в годината (в зависимост от типа на захарния диабет), за да се провери поддържането на този контрол.

Тестът се извършва на интервал от:

  • 3-4 месеца при пациенти със захарен диабет тип I (инсулино-зависим);
  • 6 месеца при  пациенти със захарен диабет тип II (инсулино-независим);
  • 2 месеца при гестационния диабет (всякакъв вид нетолерантност към глюкозата,  който се появява или е открит за първи път по време на бременността).

За по-доброто разбиране на предоставения от лабораторията резултат, трябва да се вземе предвид  факта , че при промяна с един процент 1%  от стойността на Hb A1c се отразява промяна в стойностите на средните нива на кръвната захар с приблизително 1,2 ммол/L. Така стойността на Hb A1c от 6% съответства на средно ниво на кръвната захар от 7 ммол/L, а една стойност от 9%, на средно ниво на кръвната захар на 11,8 ммол/L.

Нивото на HbA1c може да нарастне до 20% при дефицитен гликемичен контрол. Счита се, че диабетът е адекватно контролиран, когато се получат стойности на HbA1c под 7%.

Не се препоръчва използването на теста за диагностициране на захарния диабет, тъй като неговата чувствителност е доста ниска в сравнение с теста за поносимост към глюкозата.

Микроалбуминурия

Представлява тест, който се изисква при пациентите със захарен диабет и/или високо кръвно налягане за ранното откриване на бъбречно увреждане.

Микроалбуминурията е дефинирана като екскреция на 20-200 mg албумин/мин или на концентрация на албумина от 20-200 mg/l в спонтанна проба урина.

Диагнозата за микроалбуминурия се потвърждава при наличието на минимум 2 или 3 положителни проби в интервал от 3-6 месеца.

Идентифицирането в ранен етап на бъбречното увреждане чрез откриването на  микроалбуминурията помага на клиничния лекар при определянето на лечение, което подсигурява адекватен контрол на диабета и възпрепятства напредването на болестта.

Обикновено микроалбуминурията се определя в урина от 24 часа. По отношение на честотата на тестването, актуалните препоръки включват ежегодното определяне на микроалбуминурията при всички пациенти над 12 години със захарен диабет тип  I. Освен това, препоръчва се тестът да се извърши в момента на диагностициране на даден пациент за захарен диабет тип II. При диабета тип I, ежегодното тестване на микроалбуминурията започва на 5 години от определяне на диагнозата.