Глюкагонът е пептиден хормон, който се произвежда от бета клетките на Лангерхансовите острови на панкреаса и от хипоталамуса. Функцията на хипоталамичния глюкагон не е напълно изяснена.
Панкреатичният хормон глюкагон се намесва в регулирането на въглехидратния метаболизъм, като секрецията му се стимулира при хипогликемия. Това води до последващо повишаване на кръвната захар. Хипергликемичният ефект на глюкагона се дължи на стимулирането на разграждането на гликогена в черния дроб до глюкоза (гликогенолиза), както и до синтеза на глюкоза от невъглехидратни източници (глюконеогенеза). Той няма ефект върху мускулния гликоген. След нормализиране на кръвната захар секрецията на глюкагон се потиска.
Бъбречната функция влияе върху метаболизма на глюкагона. При бъбречно увреждане се откриват високи стойности на глюкагон на гладно, които се нормализират след бъбречна трансплантация. Прекомерната секреция на глюкагон може да доведе до хипергликемия или да влоши съществуващата хипергликемия. Неадекватната прекомерна секреция понякога може да бъде открита при диабетици, особено пациенти с кетоацидоза и може да усложни контролирането на това състояние. Когато терапията с инсулин ефективно контролира диабета, нивото на глюкагон се доближава до нормалното.
Глюкагономите са редки тумори на панкреаса, произхождащи от островни клетки. Пациентите с тумори, секретиращи глюкагон, могат да представят класическа картина на захарен диабет. Повишените нива на глюкагон могат да бъдат открити и при карциноидни и други невроендокринни тумори.
Нисък или липсващ глюкагонов отговор на хипогликемия може да се открие при захарен диабет тип I и може да допринесе за тежки и продължителни хипогликемични реакции. Дефицитът на глюкагон отразява също така загуба на панкреатична тъкан.
Съдържание
Препоръки за изследване на глюкагон
Изследване на глюкагон се препоръчва във всички случаи за диагностика и мониторинг на глюкагоновите секретиращи тумори; оценка на пациенти със захарен диабет с тежки епизоди на хипогликемия или хипергликемия.
Подготовка на пациента
за базално ниво: на гладно – поне 8 часа след последния прием на храна. Да се избягва стреса на пациента около взимане на пробата (стресът може да промени нормалните нива на глюкагон).
хемолизирана кръв, която не е транспортирана в лабораторията върху лед
кръв, която не е с отделена плазма веднага след транспортиране до лабораторията
Метод на анализ
Радиоимунологиченметод (RIA)
Референтни стойности:
0 – 209 ng/L
Интерпретация на резултатите:
Повишеното ниво на глюкагон са открива при:
Тумори, секретиращи глюкагон. Глюкагономите (фамилни) могат да се проявят клинично с: миграционен некролитичен еритем, захарен диабет или глюкозен интолеранс, загуба на тегло, анемия, венозна тромбоза. Тази форма е придружена от много високи нива на глюкагон (> 1000 ng/L). По наличието на глюкагонов секретиращ тумор се подозира, когато се получат повишени стойности на базалния плазмен глюкагон при липса на хипогликемия. Ефективното лечение на тези видове тумори води до нормализиране на нивото на глюкагон.
Захарен диабет. Неадекватното увеличение на плазмения глюкагон при пациенти със захарен диабет тип I и тежка хипергликемия показват парадоксална секреция на този хормон, което допринася за тежестта на заболяването.
Ограничения и фактори, водещи до неточни резултати
Хетерофилните антитела, присъстващи в серума на пациента, могат да взаимодействат с имуноглобулините, включени в компонентите на комплекта за изследване и да доведат неточни резултати от изследването.
ИНФО Цена за изследване на Глюкагон:
Изследване
Цена
Поръчай
Можете да заявите този тест онлайн
Заявете изследванията си онлайн и спестете 5% от стойността им
