ADAMTS-13 ензим (протеаза фактор von Willebrand)

ADAMTS 13 е ензим – металопротеаза, която потиска агрегацията на тромбоцитите и образуването на циркулиращи микротромби чрез разцепване на фактора на von Willebrand на мултимери с ниско молекулно тегло. Дефицитът на тази протеаза поради мутация в гена ADAMTS13 или развитието на специфични автоантитела (инхибитори) е основно звено в патогенезата на тромботичната тромбоцитопенична пурпура (Thrombotic Thrombocytopenic Purpura, TTP).

Тромботичната тромбоцитопенична пурпура (TTP, Синдром на Мошковиц) е рядък микроангиопатичен тромботичен синдром (честотата се оценява на 3.7 случая на милион), но потенциално фатална, характеризираща се с тромбоцитопения, микроангиопатична хемолитична анемия. При нея настъпва вътресъдова хемолиза и наличие на шизоцити (травматично увредени еритроцити с неправилна форма) неврологични симптоми, висока температура и бъбречно увреждане. TTP засяга предимно жени, може да се изяви на всяка възраст, с най-голяма честота във възрастта между 30 – 40 години.

Придобитата, първична, идиопатична форма на РТТ е най-често срещана. Тя е свързана с наличието на автоантитела, докато вроденият дефицит на ADAMTS 13 (синдром на Upshaw-Shulman) е много рядък (<1% от случаите на TTP). Вторичната форма на TTP възниква в резултат на различни клинични състояния (неоплазми, трансплантация на органи, тъкани, или клетки, сепсис, медикаментозно лечение), които обикновено не са свързани със значително намаляване на активността на ADAMTS13.

Факторът на Von Willebrand (FVW) е адхезивен гликопротеин с множество роли в коагулацията, който циркулира в плазмата като хетерогенна смес от мултимери. FVW е носител на фактор VIII, като също така играе основна роля в посредничеството в процесите на адхезия и агрегация на тромбоцитите в увредени ендотелни повърхности.

ADAMTS -13, основният регулатор на размера на FVW, разцепва ULVWF, произведен от ендотелната клетка, между Tyr 1605 – Met 1606 на нивото на централния домейн A2, преди пълното им активиране в кръвоносния поток. Протеолитичната активност на ADAMTS-13 зависи както от конформационната модификация на FVW, така и от модификацията на собствената му конформация.

ADAMTS-13 принадлежи към семейството на зависимите от калций и цинк протеази и се синтезира от хепатоцити, ендотелни клетки, мегакариоцити или тромбоцити, като отговорният ген се намира в дългото рамо на хромозома 9 (9q34). 

В острата фаза на РТТ, както при вродената форма, така и при придобитата по автоимунен механизъм, се наблюдава силно намаляване (<5% или <10% от нормалното) на протеазната активност на ADAMTS13, което има централна роля в патофизиологията на заболяването.

Цел на изследването

Целта на изследването е определяне нивото на ADAMTS13, което има пряка корелация с активността на заболяването тромботична тромбоцитопенична пурпура. 

Кога да направя това изследване ?

Изследването на ADAMTS13 се провежда при: 

– клинично съмнение за идиопатична или вродена тромботична тромбоцитопенична пурпура (пациенти с тромбоцитопения – особено с брой на тромбоцитите между 10-30 x10 3 / µl) и микроангиопатична хемолитична анемия с директен отрицателен тест на Coombs);

– оценка на тежестта на заболяването, прогнозата, както и на ефективността на лечението;

– наблюдение на пациенти в ремисия за идентифициране на случаи с висок риск от рецидив;

– диференциална диагноза с други вторични микроангиопатични тромботични нарушения (чернодробна недостатъчност, заболявания на съединителната тъкан, хемолитично-уремичен синдром, трансплантация на органи или костен мозък, HIV инфекция, новообразувания, медикаментозно лечение, бременност);

Подготовка преди изследване

Кръвната проба трябва да бъде взета преди плазмафереза, ако такава е предвидена, и по възможност в началото на остър епизод на заболяването

Проба

венозна кръв 

Метод

ELISA 

В лабораторията се определят следните параметри:

– активност ADAMTS13: измерва свободната форма на протеина. Използва се хромогенен функционален тест ELISA

– ADAMTS13 антиген: измерва общото състояние на протеина ADAMTS13, който включва: свободен протеин, протеин в комплекси антиген / инхибитор на антитела и ADAMTS13, свързан с други транспортери. Използват се анти-ADAMTS13 моноклонални антитела

– антитела срещу ADAMTS13: измерва специфични автоантитела от IgG тип

Референтни стойности

– ADAMTS13 активност: 40 – 130%

– ADAMTS13 антиген: 0,6 – 1,60 µg / mL

– ADAMTS13 антитела: <12 U / mL

Границата на откриване за активност ADAMTS13 е 5%.

Интерпретация на резултатите:

Определянето на активността на ADAMTS13 подкрепя диагностицирането на TTP при острото начало на заболяването, докато измерването на антигена може да предостави допълнителна информация за състоянието на заболяването.

Идиопатична РТТ с остро начало се характеризира така:

• Силно намалената (<10% от нормалното) активност на ADAMTS13, заедно с наличието на инхибиторни антитела са насочващи към идиопатична TTP с остро начало. Въпреки това, 40% от пациентите, клинично диагностицирани с РТТ, могат да имат стойности на активност ADAMTS13 над 10%.
• Повишеният титър на антитела може да бъде свързан със забавен отговор към плазмаферезата, рефрактерна болест и неблагоприятна прогноза на заболяването. 
• Нивото на антигена ADAMTS13 показва големи вариации – от тежък дефицит до стойност, която попада в нормалните граници, без тясна корелация с намалена активност. Изчислено е, че силното намаляване на антигена по време на острия епизод е статистически свързано със смъртността от заболяването.

При РТТ в ремисия (нормализиране на броя на тромбоцитите и LDH и поддържането им при нормални параметри най -малко 30 дни след последната плазмафереза):

     – при пациенти, при които се получава ремисия, нивото на антигена се нормализира по-бързо от активността. В случаите, когато клиничният отговор се запазва, нивото на антигена може да бъде по-високо, отколкото при тези, които рецидивират малко след ремисия.

     – постоянният или повтарящ се дефицит на ADAMTS13 при пациенти в ремисия предполага повишен риск от рецидив. По този начин се изчислява, че пациентите с активност на ADAMTS13 <10% и с антитела срещу ADAMTS13, налични в ремисия, имат риск от рецидив три пъти по-висок през следващата година.

При вродена TTP:

• има силно намаляване (<10% от нормалното) на активността на ADAMTS13; автоантитела обикновено липсват при вродени РТТ

Хемолитично-уремичен синдром и други вторични микроангиопатични тромботични нарушения (трансплантация на органи или стволови клетки; чернодробно заболяване; HIV инфекция; DIC; сепсис; бременност – прееклампсия, HELLP синдром; лекарствена терапия: например клопидогрел, циклоспорин, митомицин С)

       – най-често се свързва с леко или умерено намаляване (<40%, но> 5%) в активността на ADAMTS13, но има и случаи, свързани с тежък ADAMTS13.

• Фалшиво ниски стойности:

Нарушаване на определянето на активността на ADAMTS13 може да възникне, когато в пробата присъстват високи ендогенни нива на фактора на von Willebrand. 

Хиперлипидемия, хемолиза (свободен плазмен хемоглобин > 2 g/L) и хипербилирубинемия (концентрация на билирубин > 100 μmol/L) могат да причинят ниски стойности на активност.

• Фалшиво нормални стойности:

Може да се срещнат фалшиво нормални стойности, когато се вземат проби след проведени плазмафереза ​​или трансфузия.

Тестът не показва кръстосана реактивност с автоантитела (например такива при системен лупус еритематозус) или с повишени концентрации на IgG (например при моноклонални гамапатии). Значението на ниската активност на ADAMTS13, без инхибиторни антитела или без генни мутации е несигурно.

ИНФО Вземи 5% отстъпка само онлайн:

Инфо Научи повече:

Автоимунни хепатити – автоимунни чернодробни заболявания

Какво се крие зад една анемия

ХИВ тест – Антитела срещу HIV 1+2

Източници:

• https://www.synevo.ro/shop/adamts-13-proteaza-factorului-vonwillebrandt/