Алдостерон в кръвта

Name: Алдостерон в кръвта
Brand: Synevo България
SKU: CH260
Price: 60.50 BGN
Availability: InStock
Rating: 4.3 (4 reviews)

Медицинска информация

07/01/2021

Алдостеронът е минералокортикоиден хормон, който се синтезира в зона гломерулоза на надбъбречната кора. Той е компонент на системата ренин – ангиотензин – алдостерон, участваща в хомеостазата на натрий и калий, както и в поддържането на кръвното налягане.

Секрецията на алдостерон се стимулира по следния механизъм: намаленият плазмен обем и бъбречното кръвоснабдяване водят до повишена секреция на ренин, която превръща ангиотензиногена в ангиотензин I. Ангиотензиногенът е чернодробен глобулин, присъстващ в серума. Ангиотензин I се превръща в белия дроб до ангиотензин II. И накрая, ангиотензин II стимулира синтеза на алдостерон. Алдостеронът действа върху дисталните и събирателните бъбречни тубули, като стимулира реабсорбцията на натрий и отделянето на калиеви и водородни йони.

От друга страна, повишената плазмена концентрация на калий може директно да стимулира производството на надбъбречен алдостерон.

Определянето на серумния алдостерон е полезно както за откриване на първичен или вторичен хипералдостеронизъм, така и за оценка на пациенти, при които има съмнения за вторична хипертония. За диференциалната диагноза между тези две състояния, плазменият ренин трябва да бъде изследван едновременно с алдостерона и да се изчисли съотношението алдостерон / ренин. Ренинът се понижава при първичен хипералдостеронизъм и се увеличава при вторичен хипералдостеронизъм.

Препоръчва се скринингът за първичен хипералдостеронизъм да се извършва сред категорията пациенти с относително висок риск за това състояние:

Артериална хипертония 2-ри стадий (> 160-179 / 100-109 mm Hg) или 3-ти статий (> 180/110 mm Hg) хипертония;
Лекувана артериална хипертония, но резистентна на лечението;
Артериална хипертония, свързана със спонтанна или индуцирана от диуретик хипокалиемия;
Артериална хипертония, свързана с тумор на надбъбречната жлеза;
Артериална хипертония и фамилна анамнеза за хипертония с ранно начало или инсулт на възраст < 40 години.

Освен това изследването се препоръчва и за роднини от първа степен с хипертония при пациенти с първичен хипералдостеронизъм, както и при:

диференциалната диагноза между първичен и вторичен хипералдостеронизъм заедно с определянето на нивото на ренин в плазмата, изчисляването на съотношението алдостерон / ренин и извършването на някои функционални тестове;
диагностика на някои форми на адреногенитален синдром, придружен от загуба на сол, при която концентрацията на алдостерон е много ниска.

Вторичният хипералдостеронизъм се среща в следните ситуации:

стеноза на бъбречната артерия, патологична бременност (придружена от хипертония);
застойна сърдечна недостатъчност, чернодробна цироза с асцит, нефротичен синдром, калиево натоварване, злоупотреба с диуретици или слабителни лекарства и синдром на Бартер (без да са придружени от хипертония).

Ниският серумен алдостерон (хипоалдостеронизъм) може да е резултат от първичена недостатъчност в надбъбречната жлеза (болест на Адисон). Независимо от причината, хипоалдестонизмът причинява хиперкалемия.

Съдържание

Подготовка на пациента

За откриване на първичен хипералдостеронизъм се препоръчва:

Най-малко 4 седмици преди провеждането на изследването да се прекрати лечението с лекарствата, които най-силно влияят на изпитването: калий-съхраняващи диуретици (спиронолактон, амилорид, триамтерен, еплеренон), така и такива, които елиминират калия. Продуктите, получени от корен на женско биле (женско биле), също трябва да се избягват. Моля, преди да предприемете спиране на лекарства, това трябва да бъде консултирано с Вашия лекуващ лекар.
Препоръчва се пациентите да имат нормален прием на сол (приблизително 3 g натрий на ден).
Ако е необходимо да се поддържа контрол на кръвното налягане, предпочита се прилагането на препарати с малко влияние върху изследването: верапамил ретард; хидралазин в комбинация с верапамил депо; алфа-адренергични блокери: празозин, доксазозин, теразозин.
При пациенти с неубедителни резултати при предходни определяния на съотношението алдостерон / ренин и при които хипертонията може да се контролира с лекарства, се препоръчва да лечението да се прекрати поне 2 седмици преди вземане на материал за изследване. Препоръчва се да се преустанови приема на: бета-блокери; централно действащи алфа2-агонисти (клонидин, алфа-метилдопа); нестероидни противовъзпалителни средства; инхибитори на конверсионния ензим; блокери на ангиотензин рецептори (сартани), инхибитори на ренин, дихидропиридини от семейството на блокери на калциевите канали.
Задължително е да се посочи позицията на пациента при вземане на материал за изследване. Вземането на материал за изследване в легнало положение е за предпочитане да се прави рано сутрин, преди пациентът да е станал. За ортостатично взимане на кръв е необходимо пациентът да остане в това положение за период от поне 30 минути преди изследването.
Препоръчително е да се знаят предварително серумните концентрации на натрий и калий, както и уринарната екскреция на тези йони.
Приложението на радиоактивни изотопи трябва да бъде до 24 часа преди изследването.

Материал за изследване

венозна кръв

Моновета за кръв

моновета без антикоагулант, с / без отделящ гел

Необходимно количество за изследване

минимум 0,5 ml серум

Причини за отхвърляне на пробата

интензивно хемолизирана или липемична кръв

Стабилност на пробата

отделеният серум е стабилен 7 дни при 2-8ºC; 1 година при – 20ºC

Метод

имунохимия с хемилуминесценция (CLIA)

Референтни стойности на серумния алдостерон:

Клиностатизъм: 10 – 150 ng/l
Ортостатизъм: 35-300 ng/l
Съотношение алдостерон / ренин: <3.7

Интерпретация на резултатите

Изследването за първичен хипералдостеронизъм се счита за положително, ако се получи повишено съотношение алдостерон / ренин. След това се използват потвърдителни тестове.

Фактори, водещи до неточни резултати

Медикаменти увеличаващи концентрацията: амилорид, хлорталидон, амониев хлорид, кортикотропин, добутамин, фенолдопам, фуросемид, хидралазин, хидрохлоротиазид, слабителни, метоклопрамид, нифедипин, опиати, правастатин, спиронолактон, триамтерен.

Медикаменти, намаляващи концентрацията

Нестероидни противовъзпалителни средства, атенолол, кандесартан, каптоприл, карведилол, клонидин, циклоспорин, дексаметазон, еналаприл, ерголоид мезилат, етомидат, финастерид, фосиноприл, кетоконазол, низинопил, загуба на хепарин рамиприл, ранитидин.