Резюме
Алкохолната чернодробна болест (ALD) е сериозно заболяване, причинено от хроничната употреба на алкохол. Според данни на Световната здравна организация алкохолизмът е третата причина за смърт в света, като 41% от смъртните случаи при чернодробни заболявания се дължат на алкохол. ALD включва спектър от състояния: алкохолна стеатоза (натрупване на мазнини в черния дроб), алкохолен стеатохепатит и алкохолна цироза. Тези заболявания могат да прогресират до необратимо увреждане на черния дроб и дори до смърт, ако не се диагностицират и лекуват навреме.
Епидемиология
Алкохолът е вещество, с което най-често се злоупотребява в целия свят. В САЩ е водещата причина за чернодробни заболявания. Злоупотребата с алкохол засяга 61% от американското население, като от тези 61%, между 10 и 12% са тежки консуматори. Според центровете за контрол и превенция на заболяванията, една алкохолна напитка се определя като съдържаща половин унция (13,7 грама) чист алкохол, което се равнява на:
- 355 мл (12 унции) бира (5% алкохол)
- 240 мл (8 унции) малцов ликьор (7% алкохол)
- 150 мл (5 унции) вино (12% алкохол)
- 45 мл (1.5 унции) силен алкохол (40% алкохол)
Разпространението на алкохолната чернодробна болест е най-високо в европейските страни. Ежедневен прием на 30 до 50 грама алкохол за период от над пет години може да доведе до алкохолна чернодробна болест. Стеатозата (омазняване на черния дроб) може да се развие при 90% от пациентите, които консумират над 60 гр алкохол на ден, а цирозата се появява при около 30% от хората с дългогодишна консумация на над 40 гр/ден.
Определения за рискова употреба на алкохол
- Мъже: над 14 напитки седмично или повече от 4 напитки на едно събиране
- Жени и хора над 65 години: над 7 напитки седмично или повече от 3 напитки на едно събиране
Определения за значима алкохолна консумация от гледна точка на чернодробна токсичност
(тези данни са ключови за диференцирането между неалкохолна и алкохолна стеатоза на черния дроб):
- Мъже: над 21 напитки седмично
- Жени: над 14 напитки седмично
Патогенеза и метаболизъм на алкохола
Алкохолът се метаболизира предимно в черния дроб, където се разгражда до ацеталдехид – токсичен метаболит, който уврежда чернодробните клетки. Ключовите ензими, участващи в този процес, са алкохолдехидрогеназа (АДХ) и микрозомалната етанол-окисляваща система (MEOS). При хронична употреба на алкохол се увеличава активността на MEOS, което води до образуване на повече токсични метаболити и оксидативен стрес. Това спомага за натрупване на мазнини, възпаление и фиброза (цироза) в черния дроб.
Клинични форми
Най-ранната форма на ALD, характеризираща се с натрупване на мазнини в чернодробните клетки. Често е безсимптомна, но може да причини умора и тежест в дясното подребрие.
- Хроничен алкохолен хепатит.
Характеризира се с възпаление и увреждане на чернодробните клетки. Симптомите включват болка, жълтеница, фебрилитет, слабост и отпадналост.
Тежка форма, която може да възникне след продължителна алкохолна злоупотреба. Клиничната картина включва жълтеница, фебрилитет, болки в корема и влошена чернодробна функция.
Крайна фаза на ALD, при която нормалната чернодробна тъкан се замества с фиброзна. Симптомите включват асцит, жълтеница, портална хипертония и енцефалопатия.
Усложнения
Свързаната с алкохол чернодробна болест води до сериозни усложнения, които засягат цялостното състояние на пациента. При напреднали стадии на заболяването, особено при цироза и тежък алкохолен хепатит, рисковете стават особено значими. Едно от най-тежките усложнения е чернодробната енцефалопатия, при която натрупването на токсини в кръвта води до замъглено съзнание, дезориентация, тремор и дори кома. Това се дължи на нарушената способност на черния дроб да обезврежда вредни вещества като амоняк. Порталната хипертония е друг сериозен проблем, причинен от цироза, който увеличават налягането в порталната вена. Това може да доведе до варикозно разширение на вените в хранопровода и стомаха, което носи риск от масивно кървене. Асцитът, или натрупването на течност в корема, е често срещано усложнение, което може да се усложни със спонтанна бактериална инфекция (перитонит). Увеличената слезка (спленомегалия) също е характерна и често води до намаляване на тромбоцитите. При остра чернодробна недостатъчност, която се развива при тежки случаи, черния дроб вече не може да изпълнява жизненоважните си функции. Това води до сериозна жълтеница, нарушено съсирване на кръвта и дори бъбречна недостатъчност (хепторенал синдром), което значително повишава смъртността. Пациентите с алкохолна чернодробна болест са особено податливи на инфекции, включително спонтанен бактериален перитонит, пневмония и сепсис, които допълнително влошават прогнозата. Дългогодишната алкохолна употреба значително увеличава риска от развитие на чернодробен карцином, особено при вече установена цироза. Този вид рак често се диагностицира късно, поради липсата на ранни симптоми, което го прави особено опасен. Метаболитните и ендокринни нарушения са друга група усложнения, включващи хипогликемия (поради нарушена синтеза на глюкоза), гинекомастия и тестикуларна атрофия (в резултат на нарушена хормонална регулация), както и остеопороза, свързана с лошо усвояване на витамин D и калций. Освен това, алкохолната чернодробна болест често се съпътства от други заболявания като панкреатит, кардиомиопатия и периферна невропатия, които допълнително влошават здравословното състояние на пациента.
Диагноза
Диагнозата на ALD се основава на анамнеза, клинични симптоми, лабораторни изследвания и визуализационни методи.
Лабораторни изследвания:
Инструментални изследвания:
- Ултразвук на корема: показва стеатоза, но не може да различи фиброза или цироза.
- Еластография (FibroScan): оценява степента на фиброза.
- Чернодробна биопсия: използва се при неясна диагноза.
Лечение
- Спиране на алкохолната консумация: Най-важната терапевтична мярка, която може да доведе до подобрение дори при напреднали форми на ALD.
- Хигиенно-диетичен режим: Храната трябва да е богата на белтъчини (1,2-1,5 g/kg) и витамини, особено витамини от група B.
- Медикаментозна терапия:
Адеметионин (Ademetionine): Подпомага регенерацията на чернодробните клетки.
Глюкокортикоиди: При тежък остър алкохолен хепатит (Maddrey score ≥ 32).
N-ацетилцистеин: Използва се в комбинация с кортикостероиди.
Хепатопротектори: Silymarin, Essentiale и други.
- Чернодробна трансплантация: Единственото решение при терминална цироза, но изисква дългосрочна абстиненция от алкохол.
Прогноза
Прогнозата зависи от степента на увреждане на черния дроб и спиране на алкохолната консумация. При ранна диагноза и лечение стеатозата може да се обръща напълно. Острият алкохолен хепатит има висока смъртност, особено при наличие на цироза. Пациентите с цироза, които продължават да консумират алкохол, имат лоша прогноза с 50% смъртност до 1 година.
Заключение
Свързаната с алкохол чернодробна болест е сериозно и потенциално фатално заболяване, което изисква навременна диагноза и лечение. Основният терапевтичен подход е спиране на алкохолната консумация, комбинирано с поддържаща и медикаментозна терапия. Обществените кампании за превенция на алкохолизма и образованието на пациентите са ключови за намаляване на разпространението на заболяването.
Референции:
