Анемии, свързани с дефицити, и как да се справим с тях чрез хранене
Медицинска информация
Анемията е хематологично състояние, характеризиращо се с намаляване на броя на циркулиращите еритроцити, концентрацията на хемоглобин или хематокрита, което води до нарушен транспорт на кислород към периферните тъкани. Това състояние може да бъде резултат от различни етиологии, включително хранителни дефицити, хронични заболявания, генетични нарушения, костномозъчна дисфункция или остра кръвозагуба.
Сред тях анемиите, свързани с дефицит на хранителни вещества (нутриенти) – особено желязо, витамин B12 и фолат – са чести и могат да се проявят с разнообразни неспецифични симптоми, което изисква целенасочено лабораторно изследване за точна диагноза.
Клиничното значение на анемията надхвърля класическите прояви като умора или бледост. Недостатъчният кислороден пренос може да доведе до влошена когнитивна функция, намалена физическа издръжливост, имунна дисрегулация, а в тежки случаи – до сърдечно-съдов стрес или неврологични усложнения. Световната здравна организация определя анемията като глобален проблем за общественото здраве, с особено висока честота при жени в репродуктивна възраст, възрастни хора и пациенти с хронични гастроинтестинални или автоимунни състояния.
Ранното разпознаване на анемията, съчетано с точно идентифициране на подлежащия дефицит на микронутриенти, е от съществено значение за разработване на ефективна и дългосрочна терапевтична стратегия – такава, която не само адресира симптомите, но и се фокусира върху първопричините за нарушения в кръвообразуването и метаболизма на нутриенти.
Съдържание
1. Видове анемии, свързани с дефицит на хранителни вещества (нутриенти)
Анемиите, причинени от дефицит на хранителни вещества, се класифицират според специфичния нутриент, необходим за нормалното производство и съзряване на червените кръвни клетки (еритроцити). Тези форми на анемия обикновено са макроцитни или микроцитни, в зависимост от морфологията на клетките, наблюдавана при периферна кръвна натривка и пълна кръвна картина (ПКК).
1.1 Анемия, причинена от дефицит на витамин B12
Витамин B12 (кобаламин) е от съществено значение за синтеза на ДНК и нормалната неврологична функция. Дефицитът му води до мегалобластна анемия, характеризираща се с наличие на големи, незрели еритроцити (макроцитоза) поради нарушено клетъчно делене.
Чести причини включват пернициозна анемия (автоимунно разрушаване на вътрешния фактор), хроничен гастрит, дългосрочна употреба на инхибитори на протонната помпа или метформин, както и синдроми на малабсорбция като целиакия или бактериален свръхрастеж в тънките черва (SIBO).
Неврологични симптоми като парестезии, когнитивни нарушения и атаксия често предшестват или съпътстват хематологичните прояви.
1.2 Анемия, причинена от дефицит на фолат
Фолатът е друг водоразтворим витамин от група B, необходим за синтеза на ДНК. Липсата му също води до мегалобластна анемия, клинично неразличима от тази, причинена от дефицит на витамин B12, освен ако не са налице неврологични симптоми.
Причини за дефицит включват недостатъчен хранителен прием, хронична употреба на алкохол, повишени нужди (напр. при бременност) или нарушена абсорбция в тънките черва.
1.3. Анемия, причинена от дефицит на желязо
Анемията, причинена от дефицит на желязо, е най-често срещаната форма в световен мащаб. Тя води до микроцитна, хипохромна анемия, при която еритроцитите са по-малки и съдържат по-малко хемоглобин.
Основни причини включват хронична кръвозагуба (напр. менструация, гастроинтестинално кървене), недостатъчен хранителен прием (вегански или вегетариански диети) или нарушено усвояване (напр. инфекция с хеликобактер пилори, ниска стомашна киселинност).
Желязодефицитната анемия често съществува паралелно с дефицит на витамин B12 или фолат, което усложнява диагнозата.
1.4. Смесена или комбинирана анемия
В клиничната практика често се срещат едновременни дефицити – например съчетание на дефицит на желязо и витамин B12, особено при пациенти с хронично възпаление, синдром на малабсорбция или рестриктивни диети.
Това може да доведе до нормоцитна или смесена анемия, което подчертава значението на цялостната лабораторна оценка.
2. Клинична картина и симптоми
Клиничните прояви на анемиите, свързани с дефицит на нутриенти, често са неспецифични и могат да се припокриват със симптоми на други системни състояния. Симптомите обикновено отразяват степента на анемия и ролята на съответния дефицитен нутриент в метаболитните и неврологичните процеси.
Общи симптоми при анемия (независимо от типа):
Умора и намалена издръжливост при физическо натоварване
Бледост (на кожа или лигавици)
Слабост, замайване
Задух при усилие
Учестен пулс или сърцебиене
Главоболие
Непоносимост към студ
Затруднена концентрация
Специфични симптоми при дефицит на витамин B12:
Парестезии (изтръпване или мравучкане в ръцете и краката)
Нарушена походка, атаксия
Нарушения в паметта, обърканост
Промени в настроението (раздразнителност, депресивност)
Глосит и язви в устната кухина
Загуба на дълбока сетивност или вибрационна чувствителност (в напреднали случаи)
Специфични симптоми при дефицит на фолат:
Подобни хематологични прояви като при B12 дефицит
Глосит
Раздразнителност, нарушения в съня
Без неврологични симптоми – ключова разлика спрямо B12 дефицит
Специфични симптоми при дефицит на желязо:
Крехки нокти (коилонихия)
Косопад или изтъняване на косата
Синдром на неспокойните крака
Пика (необичайно желание за нехранителни субстанции като лед, пръст, хартия)
Ъглови рагади и глосит
Проявите на симптомите могат да бъдат постепенни и прогресивни. При наличие на комбинирани дефицити, симптомите често се припокриват, което затруднява диагнозата и подчертава значението на целенасочената лабораторна оценка.
3. Патофизиология и основни причини
Анемиите, свързани с дефицит на нутриенти, възникват в резултат на нарушения в процесите на еритропоеза, синтез на ДНК и метаболизъм на нутриенти. Всеки тип отразява специфични, но взаимосвързани биологични механизми, които могат да бъдат повлияни от хранене, стомашно-чревно здраве, автоимунни процеси, прием на лекарства или начин на живот.
Анемии при дефицит на витамин B12 и фолат
Витамин B12 и фолат са от съществено значение за здравословното производство на червени кръвни клетки, тъй като участват в синтеза на ДНК и клетъчното делене. При дефицит на някой от тези витамини еритроцитите се развиват неправилно – те са по-големи и незрели, състояние, известно като мегалобластна анемия.
Основни причини:
Автоимунен гастрит (пернициозна анемия): автоантитела срещу вътрешния фактор водят до нарушено усвояване на витамин B12 в терминалния илеум.
Стомашно-чревна дисфункция: целиакия, болест на Крон, SIBO или хирургично отстраняване на части от червата могат да доведат до малабсорбция.
Ниска стомашна киселинност (хипохлорхидрия): намалява освобождаването на B12 от хранителните протеини.
Медикаментозно-индуциран дефицит: хронична употреба на метформин, инхибитори на протонната помпа или антиконвулсанти.
Нарушена метилация: генетични или придобити смущения във фолатния и метиониновия цикъл могат да повишат нуждата от тези хранителни вещества.
Диетичният дефицит на витамин B12 е най-често срещан при вегански режим на хранене (без прием на животински продукти, включително мляко и яйца). За разлика от други водоразтворими витамини, B12 се съхранява в черния дроб, бъбреците и други тъкани, затова симптомите могат да се проявят едва след 5–6 години недостатъчен прием или нарушена секреция на вътрешен фактор.
Дефицитът на фолиева киселина е често срещан при хора, злоупотребяващи с алкохол, тъй като алкохолът нарушава абсорбцията, метаболизма и увеличава отделянето ѝ. Повишен риск се наблюдава и при бременни жени, поради повишени нужди от фолат за плода. Дефицитът се среща и при хронични диарии или малабсорбционни състояния като целиакия, болест на Крон или тропическа спру. Някои медикаменти (противоракови, антиепилептични, орални контрацептиви) също могат да индуцират дефицит.
Анемия при дефицит на желязо
Желязото е необходимо за синтеза на хемоглобин и кислородния транспорт. Дефицитът води до образуване на микроцитни, хипохромни еритроцити с намалено съдържание на хемоглобин.
Основни причини:
Хронична кръвозагуба: менструация, гастроинтестинално кървене (язви, тумори, употреба на НСПВС)
Нарушена абсорбция: инфекция с хеликобактер пилори, хипохлорхидрия, целиакия
Желязодефицитната анемия може да се дължи на повишена нужда, намален прием, намалена абсорбция, загуба на кръв или комбинация от тези фактори. Абсорбцията може да бъде нарушена при хипохлорхидрия, хронична диария, резекция на стомаха или прием на антиациди и медикаменти, потискащи киселинността.
Откриването и адресирането на първопричината е от съществено значение както за правилната терапия, така и за предотвратяване на рецидив.
4. Лабораторна диагностика и изследвания
Точната диагноза на анемиите, свързани с дефицит на хранителни вещества, изисква цялостна лабораторна оценка, която надхвърля стандартната пълна кръвна картина (ПКК). Макар ПКК да предоставя ключова информация относно морфологията на еритроцитите и нивата на хемоглобина, тя не разкрива причината за анемията, особено когато тя е свързана с нутриентен дефицит.
Стандартни лабораторни маркери
При оценка на анемия, причинена от дефицит на хранителни вещества, обикновено се назначават следните изследвания:
Лабораторните стойности трябва да се тълкуват в контекста на клиничната картина на пациента. Съществуват допълнителни фактори като възпаление, чернодробна функция, или скорошен прием на добавки, които могат да повлияят резултатите.
При персистиращи симптоми или неясни резултати е препоръчително да се направи преоценка след интервенция. Надеждното тълкуване на лабораторните данни е основа за ефективен хранителен и медицински подход.
5. Подходи с фокус върху храненето при анемии, свързани с дефицит на хранителни вещества
Успешното овладяване на анемиите, причинени от дефицит на нутриенти (хранителни вещества), изисква повече от просто прием на добавки. Необходимо е системно разбиране на причините за дефицита, както и насочени хранителни и поведенчески стратегии за възстановяване и превенция.
5.1. Естествени храниза превенция и овладяване на анемии, свързани с дефицит на хранителни вещества
Храната трябва да бъде основен източник на нутриенти, като при необходимост се допълва със стратегическа суплементация.
Хранителни източници на желязо
Хемово желязо – произхожда от хемоглобина и миоглобина в животински продукти като червено месо, черен дроб, птиче месо, риба и морски дарове. То има висока бионаличност: абсорбират се около 15-35% и усвояването му не се влияе значително от други хранителни компоненти. Въпреки че хемовото желязо обикновено съставлява само 10-15% от общия хранителен прием на желязо в западните диети, то осигурява приблизително 40% от усвоеното желязо поради ефективното си усвояване.
Нехемово желязо – то се намира в растителни храни като бобови растения, тофу, зелени листни зеленчуци, ядки, семена и пълнозърнести храни, има значително по-ниска бионаличност: между 2–20%, и абсорбцията му се влияе от много хранителни фактори. Усвояването му може да се подобри при консумация с богати на витамин C храни (напр. цитруси, чушки, ягоди) или с месо, което подпомага абсорбцията дори от растителни източници. За разлика от това, фитатите, полифенолите, калцият, чаят и кафето потискат абсорбцията, което подчертава важността на правилните хранителни комбинации.
Готвенето и излагането на светлина намаляват съдържанието на фолат: предпочитайте сурови или леко задушени храни.
Фолиевата киселина (в добавки/обогатени продукти) е синтетична форма: изборът трябва да е индивидуализиран.
При определени групи (като бременни жени) се препоръчва допълнителен прием на фолиева киселина за превенция на анемия и вродени дефекти.
Препоръчителен дневен прием на фолат (B9)
Възрастова група
Препоръчителен дневен прием в милиграми
Новородени до 6 месеца
0.065 мг (чрез материнско мляко или храна)
7-12 месеца
0.08 мг
1-3 години
0.15 мг
4-8 години
0.2 мг
9-13 години
0.3 мг
14-18 години
0.4 мг
Жени, планиращи бременност
0.4-0.8 мг
Бременни жени
0.6 мг
Кърмещи жени
0.5 мг
5.2 Консумация на обогатени храни – причини и потенциални недостатъци
Обогатяването на храни започва в началото на 20-ти век като интервенция в общественото здраве с цел борба с масов недостиг на микронутриенти. Добавянето на желязо към храните започва през 40-те години на миналия век в няколко страни поради високата честота на желязодефицитна анемия, особено сред жените и децата. Така и фолиевата киселина е добавена към зърнени продукти в САЩ през 1998 г., след като е доказано, че адекватният прием намалява риска от дефекти на невралната тръба при новородените. Витамин B12 се добавя по-ограничено – главно в обогатени закуски и растителни млека – като подкрепа за рискови групи (вегетарианци, възрастни хора, пациенти с малабсорбция).
Въпреки доказаните ползи за общественото здраве, тази практика не е лишена от ограничения. Еднo от основните притеснения е бионаличността на нутриентите – синтетичните форми (например фолиева киселина спрямо естествен фолат или елементарни желязни съединения) могат да се усвояват по-трудно. Освен това при част от населението с генетични вариации (напр. MTHFR полиморфизъм), усвояването на фолиева киселина е затруднено.
Друг проблем е рискът от прекомерен прием. Поради масовата употреба на обогатени продукти, някои хора може несъзнателно да надвишат горните допустими граници, особено за фолиева киселина и желязо. Прекомерният прием на фолиева киселина може да маскира дефицит на витамин B12, което отлага диагностицирането и повишава риска от трайни неврологични увреждания.
Високият прием на желязо при хора без дефицит може да повиши оксидативния стрес, да наруши чревната микробиота и да доведе до натрупване на желязо при лица с генетична предразположеност (напр. хемохроматоза).
Освен това обогатените продукти често са ултрапреработени храни – например подсладени напитки и рафинирани закуски – които съдържат излишък от захар, мазнини или добавки. Приемът на такива продукти може да прикрие дефицити, но не поддържа здравословен хранителен режим.
За разлика от тях, естествените храни съдържат пълния спектър от нутриенти, фибри и антиоксиданти, които подпомагат метаболитното здраве и усвояването на хранителните вещества – качества, които синтетичните добавки не могат да възпроизведат.
5.3 Общи препоръки
Разнообразно хранене: Спазвайте балансиран режим, включващ широк спектър от макро- и микронутриенти с цел превенция на дефицити и поддържане на метаболитното здраве.
Примери за естествени храни, които подпомагат превенцията на анемии, свързани с дефицит на хранителни вещества, са: храни от животински произход (месо, черен дроб, риба, яйца), зеленолистни зеленчуци (спанак, кейл, манголд), авокадо, плодове, богати на витамин C (портокал, киви, ягоди), натурално кисело мляко или кефир от животински произход, броколи, червено цвекло, бобови култури, киноа, брюкселско зеле, аспержи и др.
Точният хранителен режим трябва да се персонализира спрямо възраст, пол, физиология и здравословно състояние.
Избягвайте кафе, черен чай или млечни продукти по време на хранения, богати на желязо.
Редовен скрининг: При наличие на рискови фактори (напр. рестриктивни диети, чревни заболявания и др.) е препоръчително периодично проследяване на статус на нутриенти.
Консултация със специалист: Препоръчва се оценка от лекар или регистриран специалист по хранене за индивидуализиране на хранителни насоки и нужда от добавки.
5.4 Фактори на начина на живот
Някои аспекти от начина на живот също могат да увеличат нуждите от нутриенти или да нарушат тяхната абсорбция:
Хроничен стрес: потиска храносмилането, повлиява имунната система и увеличава нутриентните загуби.
Злоупотреба с алкохол: пречи на абсорбцията на фолат и витамин B12.
Дългосрочна употреба на лекарства като инхибитори на протонната помпа и метформин – изисква проследяване.
Подкрепата на храносмилателната функция, редовен прием на богати на нутриенти храни и ограничаване на фактори, изчерпващи нутриенти, са от ключово значение за възстановяване на нормалната функция на червените кръвни клетки и общото здраве.
Заключение
Анемиите, свързани с дефицит на нутриенти, са често срещани, но нерядко остават подценен фактор за симптоми като умора, когнитивни нарушения и системен дисбаланс.
От гледна точка на системната биология, анемията не е просто хематологичен проблем. Тя често сигнализира за по-дълбоки нарушения в абсорбцията на нутриенти, клетъчния метаболизъм или възпалителния баланс. Затова е от съществено значение да се извърши подробна клинична оценка, подкрепена с целенасочени лабораторни изследвания, за да се определи точният тип анемия и нейният произход.
Хранителните и поведенческите интервенции могат да бъдат изключително ефективни, когато се прилагат персонализирано, според конкретните нужди и механизми на дефицит. Ранното разпознаване и цялостният подход не само коригират анемията, но и подпомагат по-широки аспекти на здравето — включително неврологична функция, сърдечно-съдово здраве и имунна устойчивост.
Юлияна Николова е холистичен диетолог, сертифициран в приложна функционална медицина. Завършила е две магистратури в МУ София – по „Обществено здраве и здравен мениджмънт“ (2020) и „Трудова медицина и работоспособност“ (2022). Притежава удостоверение от СРЗИ за използване на неконвенционални методи, включително диетика, лечебно гладуване и продукти с органичен и минерален произход.
Сред нейните международни квалификации са сертификации от IFM (FMCA), NTA и SAFM, както и NBHWC. Специализира в метаболитни нарушения, чревно здраве, автоимунни заболявания, предменопауза и менопауза, хроничен стрес и епигенетика.
