Съдържание
Определение
Артрозната болест (Остеоартрит, ОА) е най-честата причина за болка от ставен произход, придружена в различна степен от функционален дефицит и намалено качество и продължителност на живот. ОА засяга 12-15% от възрастното население. Aртрозата е дегенеративно ставно заболяване, характеризиращо се с хрущялна загуба, ремоделиране на прилежащата кост и съпътстващо нискостепенно локално възпаление.
Биомаркери
Диагностиката на aртрозната болест обикновено се извършва клинично и рентгенологично, без необходимост от биомаркери. Образните изследвания често потвърждават диагнозата като биохимичните маркери не се използват в рутинната клинична практика. Въпреки това, биомаркерите играят съществена роля в научните изследвания и клиничните изпитвания на нови терапевтични методи. Биомаркерите могат да бъдат полезни за прогнозиране, мониторинг на заболяването и оценка на терапевтичния отговор.
Различни организации предоставят насоки за използването на биомаркери в клинични проучвания, за да се идентифицират пациенти, които могат да се възползват от специфични терапии, както и за оценка на безопасността и ефективността на нови заболяване-модифициращи терапии.
Биомаркерите при oстеоартрит представляват индикатори за патофизиологичните процеси, свързани с развитието и прогресията на заболяването. Те могат да бъдат биохимични и имунологични и се използват за мониторинг на заболяването, предсказване на терапевтичния отговор и оценка на ефекта от фармакологично, нефармакологично и биологично лечение.
Основни категории биомаркери при ОА
- Биомаркери на хрущялната деградация
Тези маркери отразяват разрушаването на хрущялната тъкан и могат да бъдат използвани за мониторинг на заболяването:
- Хрущялен олигомерен матриксен протеин (COMP) – корелира със степента на разрушаване на хрущяла и тежестта на ОА, но не е специфичен биомаркер.
- Col2-1 и Col2-1 NO2 – пептиди от структурата на колаген тип II, свързани с оксидативното разрушаване на хрущяла.
- C-terminal cross-linked telopeptide of type II collagen (CTX-II) – уринните нива на CTX-II се асоциират с увреждане на ставите и повишен риск от бърза прогресия на ОА.
- CXCL12 и CXCR2 – CXCL12 е цитокин, който участва в хомеостазата на хондроцитите, но също така е свързан с лоши рентгенографски резултати при пациенти с ОА.
- Биомаркери на синовиалното възпаление
Тези маркери са свързани с възпалителния процес в ставите:
- Матриксни металопротеинази (MMPs) – протеолитични ензими, които разграждат извънклетъчния матрикс на хрущяла. Повишена експресия на MMP-13 е установена при пациенти с ОА и е свързана с бърза прогресия на заболяването.
- Тъканен инхибитор на металопротеиназите (TIMPs) – потиска активността на MMPs и се разглежда като потенциална терапевтична мишена за ОА.
- Биомаркери на ставното увреждане и възпаление
Тези маркери участват в патогенезата на възпалението и болката при ОА:
- Chemokine ligand 2 (CCL2) – свързан с развитието на рентгенографски ОА и може да участва в генезата на болката при ОА.
- C-реактивен протеин (CRP) – неспецифичен възпалителен маркер, свързан с клиничните симптоми на ОА.
- Ghrelin – невропептид с потенциални противовъзпалителни свойства, който е свързан с подобрени клинични резултати при ОА.
- Лептин – участва във възпалителния процес чрез привличане на MMPs в ставното пространство, което допринася за разрушаването на хрущяла.
- Хиалуронова киселина – използва се като ранен биомаркер за развитието на ОА, а също така има терапевтични свойства при вътреставно приложение.
Въпреки че биомаркерите не са стандартни за рутинната клинична диагноза на Артрозна болест те играят ключова роля в научните изследвания, прогнозата на заболяването и оценката на нови терапии. Тяхното използване може да допринесе за персонализиране на лечението и по-прецизен мониторинг на пациентите.
Референции: