Атопия

Определение

Атопията представлява наследствено обусловена склонност на организма да развива прекомерен имунен отговор, медииран от имуноглобулин Е (IgE), към иначе безвредни вещества от околната среда, като прах, полени, храни или животински алергени. Тя е в основата на развитието на различни алергични заболявания, включително атопичен дерматит, алергичен ринит и бронхиална астма. За развитието на атопична реакция е необходим контакт с алергена, като симптомите обикновено се появяват при повторно излагане. Атопията има силен генетичен компонент, но върху проявата ѝ могат да влияят и фактори на околната среда, включително определени въздействия по време на бременността. Терминът „атопия“ е въведен през 1923 г. от Arthur Coca и Robert Cooke и произлиза от гръцката дума „atopia“, означаваща „нещо необичайно“ или „не на място“.

Етиология

• Атопичните реакции се дължат на локализирани реакции на свръхчувствителност към различни алергени от околната среда, при които имунната система реагира прекомерно чрез IgE-медииран механизъм.
• Наследствената предразположеност има основна роля в развитието на атопията, като рискът значително се увеличава при наличие на първостепенни родственици с атопични заболявания.
• Генетични фактори, включително изменения в гени, свързани с имунния отговор и алергичните реакции, като C11orf30, STAT6, HLA-DQB1 и други, повишават склонността към развитие на атопия и полисенсибилизация.
• Мутациите във филагриновия ген водят до нарушена бариерна функция на кожата, повишена сухота и улесняват проникването на алергени и микроби.
• Колонизацията на кожата със Staphylococcus aureus се свързва с развитие и поддържане на атопична екзема, като при част от пациентите се установява IgE-медиирана реакция към бактериалните антигени.
• Фактори на околната среда също участват в етиологията, като намаленият контакт с инфекциозни агенти в ранна детска възраст според „хигиенната хипотеза“ може да доведе до неправилно развитие на имунната система и повишен риск от алергични заболявания.
• Психологическият стрес при майката по време на бременността и неблагоприятните перинатални фактори могат да повишат уязвимостта към развитие на атопия при детето.
• Храненето на майката по време на бременността също може да оказва влияние, като приемът на антиоксиданти, определени липиди и средиземноморски тип хранене вероятно има защитен ефект.
• Някои медикаментозни фактори, включително по-честата употреба на антибиотици и антипиретици в детска възраст, се обсъждат като възможни фактори, увеличаващи риска от алергични заболявания.
• Контактът с определени химични вещества и медикаменти, например антибиотикът Ciprofloxacin, може да предизвика контактен дерматит и да влоши екземоподобните прояви при предразположени пациенти.

Патогенеза

Патогенезата на атопията и алергичните реакции се основава на IgE-медиирана реакция на свръхчувствителност от I тип. При първоначален контакт с иначе безвреден алерген, като полени, домашен прах, акари, животински пърхот или определени храни, се активират B-лимфоцитите, които започват продукция на специфични IgE антитела. Тези IgE антитела се свързват с високoафинитетни рецептори по повърхността на мастоцитите, без на този етап да се развива клинична симптоматика.  При повторно излагане на същия алерген той се свързва с мембранно-свързаните IgE антитела върху мастоцитите, което води до тяхната активация и дегранулация. В резултат се освобождават различни медиатори, включително хистамин, левкотриени, простагландини и цитокини, които предизвикват вазодилатация, повишена съдова пропускливост, оток, сърбеж, хиперсекреция на мукус и бронхоконстрикция. Този механизъм лежи в основата на клиничните прояви на алергичните заболявания, които могат да варират от кихане, ринорея и кожен сърбеж до тежки системни реакции като анафилаксия.

Клинична картина

Клиничната картина на атопията включва развитие на различни IgE-медиирани алергични заболявания и прояви на свръхчувствителност към хранителни или въздушни алергени. Атопичната сенсибилизация се установява при наличие на положителни специфични IgE антитела или положителни кожно-алергични проби към чести алергени. Най-честите клинични прояви включват: 

• атопичен дерматит, характеризиращ се със суха кожа, сърбеж, еритем и екзематозни лезии; 
• алергичен ринит с кихане, ринорея, назална конгестия и сърбеж; астма с пристъпи на задух, кашлица и бронхоспазъм; 
• атопичен кератоконюктивит с очен сърбеж, зачервяване и сълзене.                                                                                               

При много пациенти се наблюдава т.нар. „атопичен марш“, при който атопичният дерматит в ранна детска възраст постепенно се последва от алергичен ринит и астма. Вероятността тези заболявания да се срещнат едновременно е многократно по-висока при атопични индивиди. Атопията се асоциира и с други заболявания, включително еозинофилен езофагит и чувствителност към глутен, която не е Целиакия. Тежестта на алергичните реакции варира значително – от леки прояви като кихане, ринорея и кожен сърбеж до тежки системни реакции като анафилаксия, която може да бъде животозастрашаваща.

Кога атопията преминава към алергия ?

Атопията преминава към клинична алергия тогава, когато настъпи сенсибилизация и при повторен контакт с конкретен алерген се развият симптоми вследствие на IgE-медиирана имунна реакция. Това означава, че:

• Организмът първо се среща с алергена и образува специфични IgE антитела.
• Тези антитела се фиксират върху мастоцити и базофили.
• При следващо излагане на същия алерген се активира освобождаване на медиатори като хистамин.
• Появяват се клинични симптоми – кихане, ринорея, сърбеж, уртикария, екзема, бронхоспазъм или анафилаксия.

Следователно атопията е предразположение, а алергията е вече клинично проявено заболяване. Например човек може да има положителни специфични IgE антитела към полени или акари (атопия), но ако няма симптоми при контакт с тях, не се счита за клинично алергичен. Когато започнат прояви като алергичен ринит, астма или атопичен дерматит, тогава вече говорим за алергично заболяване.

Всеки с атопия ли може да развие алергия ?

Не всеки човек с атопия задължително развива клинично изявена алергия. Атопията представлява генетично обусловена склонност на имунната система към повишена продукция на IgE антитела срещу иначе безвредни вещества от околната среда, но наличието на такава предразположеност не означава непременно развитие на симптоматично алергично заболяване. При част от атопичните индивиди може да се установи сенсибилизация към различни алергени чрез положителни кожно-алергични проби или повишени специфични IgE антитела, без да са налице клинични прояви. Развитието на алергия зависи от множество допълнителни фактори, включително степента и продължителността на експозицията на алергени, особеностите на имунния отговор, генетичните фактори, състоянието на епителните бариери, инфекциите, факторите на околната среда и начина на живот. При наличие на повторен контакт с алергена и активиране на IgE-медиирана реакция могат да се развият заболявания като алергичен ринит, астма или атопичен дерматит, но при други хора атопията може да остане само като имунологична предразположеност без клинична симптоматика през целия живот.

Как се диагностицира атопия и какви са разликите с диагностицирането на алергия ?

Диагностицирането на атопията и алергията има сходни елементи, но между двете състояния съществува съществена разлика – атопията представлява предразположение към развитие на IgE-медиирани реакции, докато алергията е вече клинично проявено заболяване със симптоми при контакт с конкретен алерген. Диагнозата на атопията се поставя чрез установяване на сенсибилизация към алергени, дори при липса на клинични прояви. Това обикновено включва положителни кожно-алергични проби (prick тестове) или наличие на специфични IgE антитела в кръвта към хранителни или инхалаторни алергени. Често се установява и повишено общо IgE, както и фамилна анамнеза за атопични заболявания. При атопичния индивид обаче може да липсват симптоми въпреки положителните тестове. 

Диагностицирането на алергия изисква не само доказване на сенсибилизация, но и наличие на ясна връзка между контакта с определен алерген и развитието на клинични симптоми. Затова при алергичните заболявания основно значение има подробната анамнеза – например поява на кихане, ринорея, уртикария, задух, кашлица или екзема след експозиция на полени, прах, храни, медикаменти или животински алергени. Освен кожно-алергични тестове и изследване на специфични IgE, при необходимост могат да се извършат провокационни тестове, функционални изследвания като спирометрия при астма, както и допълнителни изследвания според засегнатия орган.

Следователно човек може да има атопия с положителни IgE тестове без симптоми, но за диагнозата алергия е необходимо доказване както на сенсибилизация, така и на клинична реакция при контакт с конкретния алерген.

Какви са начините за третиране на атопия ?

Лечението на атопичните заболявания зависи от засегнатия орган, тежестта на симптомите и конкретната клинична форма. Основните цели са контрол на възпалението, намаляване на алергичната реактивност, облекчаване на симптомите и профилактика на обострянията.

• Избягване на алергени и дразнители – ограничаване контакта с полени, домашен прах, акари, животински алергени, определени храни или химични дразнители.
• Локално лечение – при атопичен дерматит се използват емолиенти, хидратиращи средства и локални кортикостероиди за потискане на възпалението. В определени случаи могат да се прилагат локални калциневринови инхибитори.
• Антихистаминови медикаменти – използват се за намаляване на сърбежа, кихането и ринореята при алергичен ринит и други алергични прояви.
• Инхалаторна терапия – при астма се прилагат инхалаторни кортикостероиди, бронходилататори и други противовъзпалителни средства.
• Системни кортикостероиди – използват се при тежки обостряния или тежки форми на атопични заболявания, но обикновено за кратък период поради риск от нежелани реакции.
• Биологична терапия – при тежки или резистентни форми могат да се използват биологични медикаменти като Omalizumab и Mepolizumab, които таргетират специфични механизми на алергичното възпаление.
• Алерген-специфична имунотерапия – при подбрани пациенти може да се проведе десенсибилизация чрез постепенно приложение на алергена с цел намаляване на чувствителността на имунната система.
• Лечение на усложненията и съпътстващите инфекции – особено при екземи с бактериална суперинфекция или хронично възпаление.

Референции: https://en.wikipedia.org/wiki/Atopy 

https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/atopy 

https://dermnetnz.org/topics/atopy 

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK542187/