Запознайте се с дежурните обекти на Синево през септемврийските празници ТУК.

Диета при възпалителни ставни заболявания

Медицинска информация

Въведение

Възпалителните ставни заболявания представляват голяма група състояния, при които имунната система и различни възпалителни механизми участват в развитието на болка, оток, скованост и постепенно увреждане на ставите и околните тъкани. Към тях спадат ревматоидният артрит, псориатичният артрит, анкилозиращият спондилит и другите аксиални и периферни спондилоартрити, както и редица по-редки автоимунни заболявания със ставно засягане. Медикаментозното лечение е основата на терапията при тези заболявания. Правилното хранене не може да замени назначените от ревматолога противовъзпалителни лекарства, конвенционални болест-модифициращи средства, биологична терапия или таргетни синтетични медикаменти. Хранителният режим обаче може да подпомогне общото лечение, контрола на телесното тегло, сърдечносъдовото здраве и вероятно в известна степен възпалителната активност. Няма една универсална „диета за артрит“, която да лекува заболяването. Най-много научни данни към момента има за хранителни модели, близки до средиземноморската диета – богати на зеленчуци, плодове, пълнозърнести продукти, бобови култури, ядки, риба и зехтин и бедни на силно преработени храни, рафинирани въглехидрати, добавена захар и големи количества наситени мазнини. Американският колеж по ревматология условно препоръчва именно средиземноморски хранителен модел като част от интегрирания подход към ревматоидния артрит.

Как храненето може да повлияе възпалението ?

Хроничното възпаление при ревматичните заболявания е много по-сложно от реакцията към отделна храна. То е резултат от взаимодействието между генетична предразположеност, имунната система, фактори на околната среда, тютюнопушене, телесно тегло, хормонални фактори, чревна микробиота и редица други механизми. Въпреки това начинът на хранене може да влияе върху част от тези процеси. Хранителните продукти съдържат мастни киселини, антиоксиданти, полифеноли, витамини, минерали и фибри, които участват в метаболизма и регулирането на възпалителните реакции. От друга страна, прекомерната консумация на ултрапреработени продукти, трансмазнини, наситени мазнини и добавена захар често се свързва с по-неблагоприятен метаболитен профил. Особено важна е връзката между възпалението и затлъстяването. Мастната тъкан не представлява просто място за съхранение на енергия. Тя е метаболитно активна и отделя редица вещества, наречени адипокини, които могат да участват във възпалителните процеси. При хора с наднормено тегло допълнителен проблем е механичното натоварване върху коленните, тазобедрените и глезенните стави. Поради това постигането и поддържането на здравословно телесно тегло е една от най-важните хранителни цели.

Средиземноморската диета – най-добре проученият модел

Средиземноморското хранене не представлява краткосрочна диета с множество забрани. То е дългосрочен начин на хранене. Основата му са:

  • зеленчуци;
  • плодове;
  • бобови растения;
  • пълнозърнести храни;
  • ядки и семена;
  • риба и морски продукти;
  • зехтин като основен източник на мазнини;
  • умерени количества млечни продукти;
  • ограничено количество червено и преработено месо;
  • минимално количество ултрапреработени храни, сладкиши и подсладени напитки.

Наличните проучвания показват възможни благоприятни ефекти на средиземноморския модел върху някои показатели за заболяването и върху цялостното здраве, въпреки че силата на доказателствата за директно намаляване на активността на ревматичните заболявания все още не е еднаква във всички проучвания. По-новите систематични анализи също намират потенциална полза, но подчертават, че качеството на доказателствата за част от противовъзпалителните ефекти остава ограничено.

Зеленчуци

Зеленчуците трябва да заемат голяма част от ежедневното меню. Подходящи са броколи, карфиол, зеле, брюкселско зеле, спанак, рукола, зелени салати, домати, чушки, моркови, тиквички, патладжан, лук, чесън, праз, цвекло, краставици и други сезонни зеленчуци. Добър практически принцип е зеленчуците да заемат приблизително половината от основното хранене. Разнообразието е по-важно от търсенето на един конкретен „супер зеленчук“. Цветните зеленчуци са богати на различни полифеноли, каротеноиди и други биоактивни вещества. Зеленолистните зеленчуци осигуряват също фолати, витамин К и минерали.

Плодове

Плодовете са естествен източник на витамини, фибри и множество антиоксидантни вещества. Подходящи са:

  • боровинки;
  • малини;
  • ягоди;
  • къпини;
  • череши;
  • ябълки;
  • цитрусови плодове;
  • нар;
  • сливи;
  • праскови;
  • кайсии;
  • киви.

Горските плодове са особено богати на антоцианини и други полифеноли. За повечето хора е по-добре плодовете да се консумират цели, вместо под формата на сок. При изцеждането се губи част от структурата и фибрите на плода и значително по-лесно може да се приеме голямо количество захари за кратко време.

Риба и омега-3 мастни киселини

Мазните морски риби са важна част от противовъзпалителния тип хранене. Добри източници са:

  • сьомга;
  • сардини;
  • скумрия;
  • херинга;
  • пъстърва.

Те съдържат омега-3 мастните киселини EPA и DHA. Омега-3 мастните киселини участват в синтеза на различни липидни медиатори, които регулират възпалителния отговор. При някои пациенти с ревматоиден артрит приемът им може да бъде свързан с умерено подобрение на отделни симптоми. Практичен вариант е консумацията на риба приблизително два пъти седмично, като поне едното хранене е с мазна риба. Растителни източници на омега-3 са лененото семе, семената от чиа и орехите. Те съдържат предимно алфа-линоленова киселина – ALA, която организмът може частично да преобразува в EPA и DHA, но това преобразуване е ограничено.

Зехтин

Екстра върджин зехтинът е характерна част от средиземноморското хранене. Той съдържа предимно мононенаситени мастни киселини, както и полифеноли. Може да бъде използван за овкусяване на салати, зеленчуци и различни ястия. Важно е обаче да се помни, че зехтинът остава висококалорична храна. При човек, който се стреми към отслабване, количеството трябва да бъде разумно.

Ядки и семена

Орехите, бадемите, лешниците, шамфъстъкът и различните семена съдържат ненаситени мазнини, растителни белтъци, минерали и фибри. Подходяща порция за повечето хора е приблизително една малка шепа дневно. За предпочитане са сурови или печени ядки без прекомерно количество сол, захар или допълнителни мазнини.

Бобови култури

Лещата, фасулът, нахутът и грахът са отлични източници на:

  • растителни белтъци;
  • фибри;
  • магнезий;
  • фолати;
  • сложни въглехидрати.

Редовната им консумация позволява част от месните ястия да бъдат заменени с растителни източници на протеин. Фибрите имат допълнително значение за чревната микробиота, тъй като част от тях се използват от полезните чревни бактерии.

Пълнозърнести храни

Вместо бял хляб, сладки тестени изделия и големи количества рафинирани зърнени храни могат да бъдат предпочитани:

  • овес;
  • пълнозърнест хляб;
  • булгур;
  • кафяв ориз;
  • елда;
  • ечемик;
  • киноа;
  • пълнозърнеста паста.

Те обикновено съдържат повече фибри и водят до по-бавно повишаване на кръвната захар. При пациенти с доказана целиакия или друго медицинско основание за избягване на глутен изборът, разбира се, трябва да бъде различен.

Какво място има месото ?

Не е необходимо всички пациенти с възпалително ставно заболяване да стават вегетарианци. Подходът е по-скоро да се намали честотата на консумация на червени и особено преработени меса. По-подходящи източници на белтъчини са риба, птиче месо, яйца, бобови култури и подходящи млечни продукти. Колбаси, бекон, салами, кренвирши и други силно преработени меса трябва да се консумират рядко.

Млечни продукти

При човек без алергия или непоносимост няма убедителна причина всички млечни продукти автоматично да бъдат забранявани заради артрит. Киселото мляко, кефирът, изварата и умерените количества сирене могат да бъдат част от балансираното хранене. Млечните продукти осигуряват белтъчини и калций, което може да бъде особено важно при пациенти с повишен риск от остеопороза. Това има допълнително значение при продължително лечение с кортикостероиди.

Какви храни е добре да бъдат ограничени ?

Добавена захар. Честата консумация на:

  • безалкохолни напитки;
  • енергийни напитки;
  • сладкиши;
  • торти;
  • бисквити;
  • шоколадови десерти;
  • подсладени зърнени закуски

добавя значително количество калории с малка хранителна стойност. Основният проблем не е, че една лъжица захар непосредствено „възпалява ставите“, а че хранителен режим с голямо количество добавена захар се свързва с наднормено тегло, инсулинова резистентност и по-неблагоприятен метаболитен профил.

Ултрапреработени храни

Тук попадат много индустриално произведени продукти, които съдържат комбинация от рафинирано брашно, добавена захар, сол, мазнини и множество добавки. Колкото повече храненето се основава на непреработени или минимално преработени продукти, толкова по-добре.

Наситени мазнини

Не е необходимо напълно да бъдат изключени, но трябва да се избягва прекомерната им консумация. Големи количества се съдържат в мазните меса, някои колбаси, масло, сметана, определени сладкарски изделия и част от готовите храни.

Трансмазнини

Индустриалните трансмазнини имат неблагоприятен ефект върху сърдечносъдовия риск и следва да бъдат сведени до минимум.

Сол

Прекомерната консумация на сол е особено нежелателна при пациенти с артериална хипертония, сърдечносъдови заболявания, бъбречни заболявания или прием на кортикостероиди.

Основният източник на сол в съвременното хранене често не е солницата, а готовите храни – колбаси, сирена, консервирани продукти, сосове, чипсове и полуфабрикати.

Наднормено тегло и възпалителни артрити

Нормализирането на телесното тегло може да бъде една от най-полезните хранителни промени при човек със ставно заболяване. Затлъстяването има двоен неблагоприятен ефект. От една страна увеличава механичното натоварване върху носещите стави. От друга страна мастната тъкан участва активно във възпалителната сигнализация. Това е особено важно при псориатичен артрит, при който затлъстяването и метаболитният синдром се срещат сравнително често. Не е необходимо отслабването да бъде бързо. Постепенното намаляване на теглото чрез устойчив калориен дефицит, физическа активност според състоянието и промяна на хранителните навици обикновено е по-разумен подход от драстичните диети.

Диета при Ревматоиден артрит

При ревматоидния артрит именно средиземноморският модел е хранителният подход с най-сериозна подкрепа в съвременните препоръки. Американският колеж по ревматология препоръчва условно средиземноморска диета вместо липса на определен хранителен модел. Подчертава се обаче, че диетата е допълнение, а не заместител на болест-модифициращото лечение. Подходящо е менюто да бъде богато на зеленчуци, плодове, риба, пълнозърнести продукти, бобови култури, ядки и зехтин. Особено важно е да се контролира сърдечносъдовият риск, тъй като хроничното системно възпаление при ревматоидния артрит е свързано с повишен риск от сърдечносъдови заболявания.

Диета при Псориатичен артрит

При псориатичния артрит контролът на телесното тегло има особено значение. Псориазисът и псориатичният артрит често се асоциират с:

  • затлъстяване;
  • инсулинова резистентност;
  • диабет тип 2;
  • дислипидемия;
  • артериална хипертония;
  • мастна чернодробна болест.

Следователно хранителният режим трябва да бъде насочен не само към ставното възпаление, но и към метаболитното здраве. При пациенти с наднормено тегло постепенното отслабване е разумна терапевтична цел.

Диета при Анкилозиращ спондилит и Аксиален спондилоартрит

Не съществува доказана специфична диета, която да спира развитието на анкилозиращия спондилит. Здравословният хранителен модел обаче има важно значение, тъй като подпомага поддържането на нормално тегло, мускулна маса и добро сърдечносъдово здраве. При тези заболявания физическата активност и лечебната гимнастика имат особено голямо значение за запазване на подвижността на гръбначния стълб и ставите. Наличните данни за специфични хранителни интервенции при аксиален спондилоартрит са значително по-ограничени в сравнение с тези при ревматоиден артрит.

Трябва ли да се спре глутенът ?

При хора с доказана целиакия глутенът трябва да бъде изключен. При останалите пациенти няма достатъчно доказателства, че безглутеновата диета универсално подобрява ревматоидния артрит, псориатичния артрит или спондилоартрита. Самоволното изключване на цели групи продукти може да доведе до по-бедно хранене, недостатъчен прием на фибри и ненужни ограничения. Ако пациентът има съмнение за целиакия, изследванията е добре да се извършат преди преминаване на безглутенова диета, тъй като елиминирането на глутена може да затрудни последващото диагностициране.

Трябва ли да се избягват домати, картофи, чушки и патладжани ?

Тези храни принадлежат към семейство Картофови – Solanaceae, и в интернет често се твърди, че причиняват ставно възпаление. За масово изключване на домати, картофи, чушки и патладжан при хора с възпалителни артрити няма убедителна научна основа. Напротив, доматите и чушките са източници на редица витамини и антиоксидантни вещества. Ако конкретен човек забелязва последователна и възпроизводима връзка между определена храна и симптомите си, това може да бъде обсъдено индивидуално с лекар или диетолог.

Вегетарианска и веганска диета

Добре планираната растително ориентирана диета може да бъде здравословна. Някои изследвания намират потенциални положителни ефекти от растителни диети при ревматични заболявания, но данните все още не позволяват да се твърди, че веганската диета лекува възпалителния артрит. Стриктното веганско хранене изисква специално внимание към:

  • витамин B12;
  • желязо;
  • калций;
  • витамин D;
  • цинк;
  • йод;
  • белтъчини;
  • омега-3 мастни киселини.

Витамин B12 практически задължително трябва да бъде осигурен чрез обогатени продукти или добавка при изцяло вегански режим.

Куркума и куркумин

Куркумата съдържа куркумин – вещество, което има противовъзпалителни свойства в лабораторни условия и е обект на множество изследвания. Добавянето на куркума към храната е приемливо като част от разнообразното хранене, но не трябва да се очаква ефект, сравним с болест-модифициращите лекарства. Концентрираните добавки с куркумин не са безобидни. Те могат да взаимодействат с лекарства, включително медикаменти, влияещи върху кръвосъсирването.

Джинджифил

Джинджифилът също съдържа различни биоактивни вещества и може спокойно да бъде използван като подправка или част от храната при повечето хора. Данните за противовъзпалителните му ефекти са интересни, но не оправдават използването му като заместител на стандартното лечение.

Витамин D

Витамин D има важно значение за костното здраве и функционирането на имунната система. Дефицитът му е сравнително често срещан в общата популация. При установен недостиг може да бъде необходимо допълнително приемане, но оптималната доза трябва да бъде съобразена с лабораторните резултати, възрастта, храненето, придружаващите заболявания и лекарствата. Приемането на много високи дози без медицинско основание не подобрява непременно артрита и може да бъде опасно.

Калций и костно здраве

Пациентите с хронични възпалителни заболявания могат да имат повишен риск от остеопороза поради самото възпаление, по-ниската физическа активност и понякога лечението с кортикостероиди. Затова трябва да се осигури достатъчен прием на:

  • калций;
  • витамин D;
  • белтъчини.

Калций се съдържа в млечните продукти, определени минерални води, някои зелени зеленчуци, сусам и тахан, сардини с костите и обогатени растителни напитки.

Желязо

При хронични възпалителни заболявания може да се наблюдава анемия. Важно е обаче ниският хемоглобин да не се приема автоматично като недостиг на желязо. Хроничното възпаление само по себе си може да причини анемия чрез промени в метаболизма на желязото. Поради това продължителен прием на железни препарати трябва да бъде назначаван след подходящи изследвания.

Алкохол

Алкохолът не трябва да се използва като „противовъзпалително средство“. Особено внимание е необходимо при пациенти, приемащи лекарства, които могат да повлияят черния дроб. При терапия с метотрексат например употребата на алкохол трябва да бъде обсъдена с лекуващия ревматолог, като се вземат предвид дозата, чернодробните показатели и индивидуалните рискови фактори. При някои заболявания, включително подагра, алкохолът има допълнително неблагоприятно значение.

Особености при лечение с кортикостероиди

Продължителната терапия с кортикостероиди може да увеличи:

  • апетита;
  • телесното тегло;
  • кръвната захар;
  • артериалното налягане;
  • задръжката на течности;
  • риска от остеопороза.

Затова при такива пациенти особено значение имат ограничаването на солта и добавената захар, контролът на калориите и достатъчният прием на белтъчини, калций и витамин D.

Хранене по време на активен пристъп

При активна болест пациентът често има силна болка, умора и намалена физическа активност. Това може да затрудни пазаруването и приготвянето на храна. В такива периоди е полезно храненето да бъде максимално практично. Подходящи варианти са кисело мляко, яйца, извара, готово измити салати, замразени зеленчуци без добавени сосове, консервирана риба, варени или консервирани бобови продукти, плодове, овесени ядки и ядки. Замразените зеленчуци не трябва да се приемат като „некачествена“ храна. Те могат да бъдат добър начин за осигуряване на зеленчуци, когато приготвянето им е затруднено.

Има ли смисъл от „детокс“ диети ?

Няма необходимост организмът да бъде „прочистван“ чрез сокови режими, гладуване, чайове или специални детокс програми. Черният дроб, бъбреците, белите дробове и стомашно-чревният тракт постоянно участват в обработката и отделянето на различни вещества. Продължителното гладуване или силно ограничителните диети могат да доведат до загуба на мускулна маса и хранителни дефицити. Това е особено нежелателно при пациенти с хронични възпалителни заболявания.

Хранителни добавки – повече не означава по-добре

Добавките не са автоматично безопасни, защото се продават без рецепта. Високи дози витамини, минерали и растителни екстракти могат да причинят нежелани реакции или взаимодействия с медикаменти. Особено внимание е необходимо при прием на:

  • антикоагуланти;
  • антиагреганти;
  • метотрексат;
  • имуносупресори;
  • кортикостероиди;
  • лекарства за диабет;
  • антихипертензивни медикаменти.

Преди започване на концентрирани билкови или хранителни добавки е разумно те да бъдат обсъдени с лекар.

Пример за един ден

Закуска: овесени ядки с кисело мляко, боровинки, смляно ленено семе и няколко ореха.

Междинна закуска: ябълка или друг сезонен плод.

Обяд: голяма салата със зехтин и лимон, леща или нахут и малка порция пълнозърнест хляб.

Следобедна закуска: кисело мляко или малка шепа ядки.

Вечеря: печена скумрия или сьомга, голяма порция зеленчуци и малко количество кафяв ориз, булгур или картофи.

Друг вариант е рибата да бъде заменена с бобово ястие, яйца или птиче месо. Този пример не представлява индивидуално изчислена диета. Количествата трябва да бъдат съобразени с възрастта, теглото, физическата активност, заболяванията и целите на конкретния човек.

Практичен модел на чинията

Един лесен начин за организиране на основното хранене е:

  • ½ от чинията – зеленчуци
  • ¼ – източник на белтъчини, например риба, пилешко месо, яйца, бобови продукти или извара
  • ¼ – пълнозърнеста или друга подходяща въглехидратна храна, например булгур, кафяв ориз, картофи, елда или пълнозърнест хляб

Към това може да се добави умерено количество полезни мазнини – например зехтин или ядки.

Десет практически правила

  1. Зеленчуци трябва да присъстват на повечето основни хранения.
  2. Консумирайте плодове ежедневно, като предпочитате цели плодове пред сокове.
  3. Включвайте риба приблизително два пъти седмично.
  4. Използвайте зехтин вместо големи количества животински мазнини.
  5. Консумирайте редовно бобови култури.
  6. Заменете част от белия хляб и рафинираните продукти с пълнозърнести.
  7. Ограничете колбасите и другите преработени меса.
  8. Ограничете сладките напитки и големите количества добавена захар.
  9. При наднормено тегло се стремете към постепенно и устойчиво отслабване.
  10. Не спирайте назначено лечение заради диета, хранителна добавка или съвет от интернет.

Какво да очакваме от правилното хранене ?

Не е реалистично да очакваме, че промяната в диетата сама ще доведе до ремисия при тежък ревматоиден или псориатичен артрит.

Ползите от доброто хранене са по-широки.

То може да подпомогне:

  • контрола на теглото;
  • сърдечносъдовото здраве;
  • нормалния липиден профил;
  • контрола на кръвната захар;
  • костното здраве;
  • запазването на мускулната маса;
  • нормалната функция на стомашно-чревната система;
  • общото качество на живот.

Някои пациенти могат да наблюдават и подобрение в определени симптоми като болка, умора или усещане за скованост, но индивидуалният ефект варира.

Заключение

Храненето е важна част от цялостната грижа за хората с възпалителни ставни заболявания, но не представлява самостоятелно лечение на автоимунното възпаление.

Най-разумният подход е хранителен модел, близък до средиземноморската диета – богат на зеленчуци, плодове, бобови и пълнозърнести храни, ядки, семена, риба и зехтин и с ограничено количество ултрапреработени продукти, добавена захар, преработени меса и прекомерно количество наситени мазнини.

Не е необходимо пациентите без медицинска причина да премахват глутена, млечните продукти, доматите или множество други храни само защото са диагностицирани с артрит.

При наднормено тегло постепенното отслабване е особено важна част от цялостното поведение. Същевременно трябва да се осигури достатъчен прием на белтъчини, витамини и минерали и да се избягват крайни диети, продължително гладуване и неконтролирана употреба на хранителни добавки.

Най-добрият хранителен режим е не този с най-много забрани, а този, който е научно обоснован, разнообразен, хранително пълноценен и може да бъде спазван дългосрочно.

При пациенти с хронично възпалително ставно заболяване храненето трябва да бъде разглеждано като част от по-голяма стратегия, която включва редовен контрол при ревматолог, подходяща медикаментозна терапия, физическа активност според възможностите, контрол на телесното тегло, достатъчен сън и отказ от тютюнопушене.

Важно: Информацията в тази статия има образователен характер и не замества индивидуалната лекарска консултация. При установено ревматично заболяване, съпътстващи заболявания или прием на медикаменти значителните промени в хранителния режим и приемът на хранителни добавки трябва да бъдат обсъдени с лекуващия лекар.

Референции:

Picture of Д-р Христо Славов

Д-р Христо Славов

Аз съм лекар със специалност по Ревматология, започнал професионалния си път в клиниката по Ревматология към УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, където работя и към настоящия момент. Работя и в доболничната помощ в МЦ „Медикс Сърджъри“ гр. Карлово.

Квалификация:

  • Медицина, Медицински университет, Пловдив
  • Специалност по Ревматология, МУ Пловдив
  • Магистратура по Здравен Мениджмънт, БСУ
  • Допълнителни квалификации:

  • 2019 г. Ултразвукова мускулно-ставна ехография, Ултразвуково измерване на костна плътност, вътреставни и периставни апликации на лечебно вещество
  • 2023 г. – Капиляроскопия и поляризационна микроскопия в ревматологичната практика.
  • Експертна дейност:

  • Член на експертна комисия за отпускане на скъпоструващи лекарства от НЗОК
  • Членство в научни и съсловни организации:

  • Български лекарски съюз
  • Българско дружество по Ревматология
  • Българска асоциация за мускулно-скелетен ултразвук
  • Подобни статии