Съдържание
Заболяванията на щитовидната жлеза са широко разпространени в общата популация, като засягат приблизително 10–15% от хората. Пациентите с подобни състояния често търсят съвети не само от ендокринолози, но и от различни медицински специалисти, а понякога и от представители на алтернативната медицина. В последните години се наблюдава значително нарастване в употребата на хранителни добавки – проучвания показват, че до 80–85% от пациентите със заболявания на щитовидната жлеза приемат различни добавки. Тази тенденция до голяма степен се обуславя от широко разпространени вярвания, непълна или неточна информация в интернет пространството и социалните мрежи, както и от т.нар. „сива литература“. В резултат много пациенти изграждат предварителни представи относно това кои храни трябва да избягват и кои да включват в хранителния си режим, често без достатъчна научна обосновка. В клиничната практика въпросите, свързани с диетата при заболявания на щитовидната жлеза, са изключително чести. Това налага необходимостта от ясно, научно обосновано и практически насочено представяне на ролята на храненето при тези състояния.
Щитовидната жлеза синтезира хормоните тироксин (T4) и трийодтиронин (T3), които играят ключова роля в регулацията на метаболизма, енергийния баланс, терморегулацията и функциите на сърдечно-съдовата, нервната и мускулната система. Синтезът и периферното превръщане на тези хормони зависят в значителна степен от наличието на определени микроелементи, което обуславя пряката връзка между храненето и тиреоидната функция. Йодът е основен структурен компонент на тиреоидните хормони и неговият дефицит остава водеща причина за гуша и хипотиреоидизъм в световен мащаб. Селенът участва в активността на дейодиназите, които превръщат T4 в биологично активния T3, както и в антиоксидантната защита на щитовидната жлеза. Желязото е необходимо за функцията на тиреопероксидазата, ензим, участващ в органификацията на йода, а цинкът има значение за регулацията на хипоталамо-хипофизо-тиреоидната ос. Дефицитът на тези елементи може да доведе до нарушения в синтеза и метаболизма на тиреоидните хормони, дори при нормален прием на йод.
Основни принципи на хранене при заболявания на щитовидната жлеза
При пациентите със заболявания на щитовидната жлеза не съществува универсална диета, която да лекува основното заболяване. Въпреки това, правилното хранене играе съществена роля като поддържащ фактор, който може да оптимизира ефекта от медикаментозната терапия и да намали риска от усложнения. Основен принцип е поддържането на балансиран хранителен режим, който осигурява достатъчен прием на всички необходими макро- и микронутриенти. Това включва разнообразна консумация на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, качествени протеини и здравословни мазнини, като същевременно се ограничават силно преработените храни, богатите на захар продукти и трансмазнините. Особено значение има противовъзпалителният хранителен модел, който е от значение при автоимунните тиреоидни заболявания. Хроничното нискостепенно възпаление играе ключова роля в патогенезата на тези състояния, поради което диета, богата на антиоксиданти и омега-3 мастни киселини, може да има благоприятен ефект. Средиземноморският тип хранене често се препоръчва като подходящ модел, тъй като съчетава висока консумация на растителни продукти, зехтин и риба, което води до намаляване на възпалението и подобряване на метаболитния профил.
Йодът е най-важният микроелемент за нормалната функция на щитовидната жлеза, тъй като участва директно в синтеза на тиреоидните хормони. Недостатъчният прием води до компенсаторно увеличаване на жлезата и развитие на гуша, както и до хипотиреоидизъм. От друга страна, прекомерният прием на йод също може да има неблагоприятни ефекти, особено при пациенти с автоимунни заболявания, където може да предизвика или влоши тиреоидната дисфункция.
Основни източници на йод са йодираната сол, морските риби и морските дарове, както и някои млечни продукти. При повечето пациенти нормалният хранителен режим осигурява достатъчно количество йод, поради което рутинната употреба на йодни добавки не се препоръчва без медицинска индикация.
Селенът играе ключова роля в защитата на щитовидната жлеза от оксидативен стрес и в метаболизма на тиреоидните хормони. Някои проучвания показват, че приемът на селен може да доведе до намаляване на титъра на антителата при пациенти с тиреоидит на Хашимото, както и до подобрение в субективните симптоми. Въпреки това, данните не са еднозначни и не подкрепят универсалното приложение на селенови добавки при всички пациенти. Хранителни източници на селен са бразилските орехи, рибата, месото и яйцата. В повечето случаи балансираната диета осигурява достатъчен прием, като добавките трябва да се използват с внимание поради риск от токсичност при високи дози.
Гойтрогените са вещества, които могат да нарушат усвояването на йода и синтеза на тиреоидни хормони. Те се съдържат в кръстоцветните зеленчуци като броколи, карфиол, зеле и кейл. Въпреки това, при нормален прием и при достатъчно йоден статус, тези храни не представляват риск и дори имат редица ползи за здравето. Термичната обработка значително намалява съдържанието на гойтрогени, което допълнително редуцира потенциалния им ефект.
Връзката между глутена и заболяванията на щитовидната жлеза се обсъжда активно, особено при пациенти с автоимунен тиреоидит. Известно е, че целиакията се среща по-често при тези пациенти, поради което при доказана глутенова непоносимост е необходима стриктна безглутенова диета. При липса на целиакия обаче няма достатъчно доказателства, че изключването на глутен води до подобрение в тиреоидната функция.
Диетата при хипотиреоидизъм често е обект на множество митове и широко разпространени твърдения, но към момента няма научни доказателства, че съществува специфичен хранителен режим, който може да „активира“ щитовидната жлеза или да подобри нейната функция при вече установен хипотиреоидизъм. Основното лечение на това състояние остава заместителната терапия с тиреоиден хормон, а храненето има поддържаща, но не и лечебна роля. Въпреки това, балансираната диета е от съществено значение за поддържане на общото здраве и оптимално функциониране на организма. Един от ключовите хранителни фактори за нормалната функция на щитовидната жлеза е йодът, който е необходим за синтеза на тиреоидните хормони. В развитите страни дефицитът на йод е рядък поради широко разпространената употреба на йодирана сол и обогатени храни, поради което допълнителният прием на йод чрез хранителни добавки обикновено не е необходим. Напротив, прекомерният прием на йод може да има неблагоприятен ефект и в някои случаи да доведе до развитие на хипертиреоидизъм. Поради тази причина се препоръчва приемът на йод да бъде в рамките на нормалното чрез разнообразно и балансирано хранене, без излишно добавяне на суплементи. По отношение на други хранителни вещества и добавки, като соя, съществуват данни, че при прием в големи количества те могат да окажат влияние върху метаболизма на тиреоидните хормони. Въпреки това, при достатъчен прием на йод, умерената консумация на соеви продукти не води до развитие на хипотиреоидизъм. Като цяло, разнообразното хранене, включващо плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, качествени протеини и здравословни мазнини, е напълно достатъчно за поддържане на нормален нутритивен статус. Особено важно значение при пациентите с хипотиреоидизъм има правилният прием на заместителната терапия с левотироксин. Медикаментът обикновено трябва да се приема на гладно, тъй като наличието на храна в стомаха може да наруши неговата абсорбция. Диета, богата на фибри, също може да намали усвояването на лекарството, поради което е необходимо да се спазва интервал между приема на медикамента и храненето. Съществуват и редица храни, добавки и медикаменти, които могат да взаимодействат с абсорбцията на тиреоидния хормон. Такива са орехите, соевото брашно, продуктите от памучно семе, както и хранителни добавки, съдържащи желязо или калций. Антиациди, съдържащи алуминий, магнезий или калций, някои медикаменти за лечение на язвена болест като сукралфат, както и определени лекарства за понижаване на холестерола, също могат да намалят ефективността на терапията. Поради това се препоръчва тези продукти да се приемат няколко часа преди или след приема на левотироксин, за да се избегнат нежелани взаимодействия. Допълнително внимание заслужават хранителните добавки, съдържащи биотин, които често се използват за подобряване състоянието на косата и ноктите. Биотинът не влияе директно върху функцията на щитовидната жлеза, но може да повлияе лабораторните изследвания, като създаде погрешна представа за нивата на тиреоидните хормони. Поради това се препоръчва приемът на биотин да бъде прекратен поне една седмица преди провеждане на изследвания на щитовидната функция.
Диета при хипертиреоидизъм
При хипертиреоидизъм храненето не може да излекува заболяването, но може да помогне за овладяване на симптомите и поддържане на общото здравословно състояние. Един от основните подходи е спазването на балансирана, противовъзпалителна диета, която включва разнообразие от плодове и зеленчуци, пълнозърнести въглехидрати като картофи, ориз и други зърнени храни, както и източници на протеин като риба, месо, яйца и бобови култури. Полезни са също умерени количества млечни продукти или техни алтернативи, както и ненаситени мазнини като зехтин и авокадо, които подпомагат общото метаболитно здраве. В някои случаи, особено при специфично лечение като радиоактивен йод, лекарят може да препоръча диета с ниско съдържание на йод, тъй като този елемент участва пряко в синтеза на тиреоидните хормони. Такава диета включва ограничаване на йодираната сол, морските дарове, млечните продукти и големи количества месо и зърнени храни, както и избягване на яйчни жълтъци. За сметка на това се препоръчва прием на храни с ниско съдържание на йод като белтъци от яйца, пресни плодове, картофи, овес, мед и неосолени ядки. Важно е да се отбележи, че балансът в приема на йод е от съществено значение, тъй като както излишъкът, така и дефицитът могат да доведат до нарушения във функцията на щитовидната жлеза. Поради това не се препоръчва прием на добавки, съдържащи йод, без лекарско предписание, включително и такива, които може да съдържат йод, без това да е ясно обозначено
Диетата при тиреоидит на Хашимото, който е най-честата причина за хипотиреоидизъм, не представлява специфичен лечебен режим, способен да излекува заболяването, но храненето може да повлияе върху симптомите, възпалението и общото състояние на организма. При това автоимунно заболяване имунната система атакува клетките на щитовидната жлеза, което води до хронично възпаление и постепенно намаляване на продукцията на тиреоидни хормони. Поради това хранителният подход е насочен основно към намаляване на възпалението, поддържане на добър нутритивен статус и оптимизиране на метаболитните процеси. При пациентите с Хашимото се препоръчва хранене, богато на хранителни вещества и с минимално съдържание на преработени продукти. Диета, включваща разнообразни плодове, зеленчуци, полезни мазнини и качествени протеини, може да подпомогне общото здраве и да намали тежестта на симптомите. Особено полезни са храни като горски плодове, ябълки, цитруси и банани, както и зеленчуци с ниско съдържание на нишесте като броколи, моркови, тиквички, аспержи и гъби. Здравословните мазнини, съдържащи се в авокадо, зехтин и кокосово масло, също имат благоприятен ефект, както и протеините от риба, яйца, птиче месо и морски дарове. Консумацията на ядки, семена, бобови култури и пълнозърнести храни, особено безглутенови варианти, също се счита за подходяща, тъй като осигурява важни микроелементи и фибри. От друга страна, съществуват храни, които могат да влошат симптомите чрез засилване на възпалението или чрез влияние върху метаболизма и чревната функция. Такива са добавените захари и сладки изделия, включително газирани напитки, сладкиши и десерти, както и бързите и пържени храни. Рафинираните въглехидрати като бял хляб, бяла паста и други продукти от бяло брашно също се свързват с неблагоприятни ефекти. Силно преработените храни и меса, включително колбаси и готови замразени продукти, могат да увеличат възпалителните процеси в организма. При някои пациенти се наблюдава чувствителност към глутен, поради което се препоръчва ограничаването му, особено при съпътстваща целиакия. Освен това определени храни като соя, алкохол и продукти с висок гликемичен индекс могат да окажат неблагоприятно влияние върху състоянието. Някои хранителни модели, като палео диетата, автоимунният протокол (AIP), безмлечната диета или диета с нисък гликемичен индекс, се използват при част от пациентите с цел намаляване на възпалението и стабилизиране на кръвната захар. Въпреки че при някои хора тези подходи могат да доведат до подобрение на симптомите, те не са универсално приложими и ефектът им варира индивидуално. Особено важно е да се обърне внимание на връзката между храненето и чревния микробиом, тъй като съществува т.нар. ос „черва–щитовидна жлеза“. Диета, богата на преработени храни, захари и наситени мазнини, може да наруши чревния баланс и да засили автоимунните процеси, докато хранене, богато на фибри, антиоксиданти и противовъзпалителни нутриенти, може да има обратен ефект. Сред най-подходящите хранителни модели се счита средиземноморската диета, която включва висока консумация на плодове, зеленчуци, риба, зехтин и пълнозърнести храни, като същевременно ограничава червеното месо, захарта и преработените продукти. Този тип хранене има доказани противовъзпалителни и антиоксидантни свойства и може да подпомогне контрола на автоимунните процеси и общото метаболитно здраве. Освен това при пациентите с Хашимото често се наблюдават дефицити на определени микроелементи и витамини, като желязо, селен, витамин D и витамин B12, които играят важна роля в метаболизма на тиреоидните хормони и функцията на имунната система. Осигуряването на достатъчен прием чрез храната е от съществено значение, като при необходимост може да се обсъди и суплементация под лекарски контрол.
| Възраст / група | Мъже (µg/ден) | Жени (µg/ден) |
|---|---|---|
| Кърмачета (0–6 месеца) | 110 | 110 |
| Кърмачета (7–12 месеца) | 130 | 130 |
| Деца (1–3 години) | 90 | 90 |
| Деца (4–8 години) | 90–120 | 90–120 |
| Деца (9–13 години) | 120 | 120 |
| Юноши (14–18 години) | 150 | 150 |
| Възрастни (≥19 години) | 150 | 150 |
| Бременни жени | — | 220–250 |
| Кърмещи жени | — | 250–290 |
Храненето играе важна, но допълваща роля в управлението на заболяванията на щитовидната жлеза. Най-добрият подход е индивидуализирана, балансирана диета, която осигурява необходимите нутриенти, без да се прибягва до крайни ограничения или неподкрепени от доказателства режими. Медицинските специалисти трябва да насочват пациентите към научно обоснована информация и да коригират погрешните схващания, които често се разпространяват в обществото.
Референции: https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC11451952/
https://www.btf-thyroid.org/diets-and-supplements-for-thyroid-disorders
https://www.healthline.com/nutrition/hypothyroidism-diet
https://surgery.wustl.edu/healthy-eating-for-your-thyroid/
Аз съм лекар със специалност по Ревматология, започнал професионалния си път в клиниката по Ревматология към УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, където работя и към настоящия момент. Работя и в доболничната помощ в МЦ „Медикс Сърджъри“ гр. Карлово.
