Определение
Фебрилитет (още наричан повишена температура или треска) е симптом на защитна реакция на организма срещу инфекции. Той се изразява в повишаване на телесната температура над нормалните стойности в резултат на промяна на физиологично зададения температурен праг на организма – т.е. на температурата, зададена от хипоталамуса в мозъка. Няма точно определена горна граница за нормална температура, но обикновено за фебрилитет се приема температура между 37.2 и 38.3°C. Повишаването на зададената температура предизвиква треперене и усещане за студ, което води до образуване и задържане на повече топлина в тялото. Когато телесната температура започне да се нормализира, човек се чувства горещ, зачервява се и започва да се поти. В редки случаи високата температура може да предизвика фебрилни гърчове, особено при малки деца. Обикновено телесната температура не надвишава 41–42°C.
Етиология
Фебрилитетът може да бъде причинен от множество медицински състояния – от леки до животозастрашаващи. Най-честите причини са инфекциозни заболявания, включително:
- Вирусни инфекции – грип, настинка, COVID-19 и др.
- Бактериални инфекции – менингит, инфекции на пикочните пътища, апендицит и др.
- Паразитни инфекции – малария и др.
Освен инфекциозните заболявания, фебрилитетът може да бъде предизвикан и от неинфекциозни причини, като:
- Автоимунни заболявания – васкулит, болести на съединителната тъкан
- Тромбози – напр. дълбока венозна тромбоза
- Онкологични заболявания
- Реакции към лекарства или ваксини
Важно е да се прави разлика между фебрилитет и хипертермия. Докато фебрилитетът е резултат от регулирано повишаване на телесната температура от хипоталамуса (като част от защитен механизъм), хипертермията представлява опасно повишаване на температурата над зададената в организма стойност поради прекомерно производство на топлина или недостатъчното нейно отделяне.
Видове
Фебрилитетът може да се проявява в различни температурни модели, които понякога насочват към определена диагноза. Основните видове са:
- Продължителен фебрилитет – телесната температура остава постоянно повишена и не се колебае с повече от 1 °C в рамките на 24 часа. Наблюдава се при заболявания като бактериална пневмония, тиф, инфекциозен ендокардит и туберкулоза
- Интермитентен фебрилитет – температурата се повишава за определен период, след което се връща до нормални стойности, често в повтарящи се цикли. Среща се при малария, лайшманиоза, пиемия, сепсис и африканска трипанозомоза.
- Ремитентен фебрилитет – температурата остава над нормалното през целия ден, но се колебае с повече от 1 °C за 24 часа. Характерен за инфекции като ендокардит и бруцелоза.
- Фебрилитет тип Pel–Ebstein – рядко срещан цикличен тип, описан при болни от болестта на Ходжкин, при който температурата се редува – висока за няколко дни, последвана от няколко дни с нормална температура.
- Ундулиращ фебрилитет – типичен за бруцелозата, характеризира се с постепенно покачване и спадане на температурата в рамките на няколко дни.
- Тифозен фебрилитет – специфичен тип континуиран фебрилитет с „стъпаловиден“ модел – температурата постепенно се покачва, достига плато и се задържа висока. Среща се при коремен тиф.
- Маларийна треска – има специфични периодичности в зависимост от причинителя:
- Квотидианна треска (на всеки 24 часа) – при Plasmodium knowlesi
- Терцианна треска (на всеки 48 часа) – при P. vivax, P. ovale, понякога и P. falciparum
- Квартанна треска (на всеки 72 часа) – при P. malariae
- Фебрилитет с неясен произход – продължителна температура, която не може да бъде обяснена след многократни стандартни клинични прегледи и изследвания.
- Неутропеничен фебрилитет – повишена температура при липса на нормална функция на имунната система, най-често при пациенти на химиотерапия. Това състояние се счита за спешно поради висок риск от бързо развиващи се инфекции.
Механизъм
Фебрилитетът възниква, когато определени вещества, наречени пирогени, повишат зададената температура в терморегулационния център на организма — хипоталамуса. Пирогените могат да бъдат екзогенни (произхождащи извън организма, например от бактерии) или ендогенни (цитокини, произведени от имунни клетки в отговор на инфекция или възпаление). Те стимулират производството на простагландин Е2 (PGE2) чрез активиране на арахидоновата киселинна каскада, включваща ензимите PLA2, COX-2 и синтазата на PGE2. PGE2 действа върху специфични рецептори (главно EP3) в преоптична зона на хипоталамуса, като повишава терморегулаторната настройка на тялото.
Организмът отговаря на новата по-висока настройка чрез активиране на механизми за повишаване и задържане на топлина — периферна вазоконстрикция, повишен мускулен тонус, треперене и термогенеза в кафява мастна тъкан, подпомогната от симпатиковата нервна система и хормони като норадреналин. Човек усеща студ, въпреки че реалната температура се покачва, защото кръвта в мозъка още не е достигнала новата зададена стойност. Когато тази температура бъде постигната, усещането за студ изчезва.
При спадане на пирогенната активност (например при прием на антипиретици или преминаване на инфекцията), нивата на PGE2 намаляват, което води до възстановяване на нормалната температурна настройка. Организмът тогава задейства охлаждащи механизми като вазодилатация, потене и прекратяване на треперенето, за да свали телесната температура обратно до нормалното ниво.
Този процес се различава от хипертермията, при която няма промяна в хипоталамусната настройка, а температурата се повишава неконтролируемо, например поради външна топлина или нарушена терморегулация.
Симптоми
Фебрилитетът обикновено е съпроводен от общо влошаване на състоянието на болния. Това включва отпадналост, сънливост, липса на апетит, потиснато настроение и затруднена концентрация. Може да се наблюдава и повишена чувствителност към болка (хипералгезия), както и признаци на дехидратация – сухота в устата, намалено уриниране, жажда.
По време на сън, високата температура често води до интензивни, объркващи или странни сънища, познати като „фебрилни сънища“ или до невъзможност за заспиване. При по-високи стойности на температурата може да се появи делириум – състояние на обърканост, дезориентация, а понякога и халюцинации. Тези прояви са по-чести при деца и възрастни хора.
Хипертермия
Хипертермията е състояние, при което телесната температура се повишава над нормалната без промяна в терморегулационната настройка на хипоталамуса. То се причинява от прекомерно образуване на топлина или недостатъчно отдаване на топлина от тялото – например при излагане на висока външна температура, интензивно физическо натоварване или странични ефекти от медикаменти. За разлика от фебрилитета, хипертермията не е резултат от защитна реакция на организма и не се повлиява от антипиретици (лекарства за сваляне на температура). Това я прави потенциално опасна, тъй като може бързо да доведе до увреждане на органи и дори смърт, ако не бъде овладяна навреме. Важно е клинично да се разграничава хипертермия от фебрилитет, въпреки че това понякога е трудно в спешна обстановка. Ключовите разлики включват липса на отговор към антипиретици и наличие на външни фактори, предизвикващи прегряване.
Диагноза
Диагнозата на фебрилитет се поставя, когато телесната температура е повишена в резултат на повишена терморегулационна настройка в хипоталамуса (а не просто поради външни фактори или физическо натоварване).
За обективна преценка се използват различни методи за измерване на температурата, като най-точни са централните измервания – например ректалната температура. За наличие на фебрилитет обикновено се приема:
- Ректална температура: ≥ 37.5–38.3 °C
- Орална температура: ≥ 37.2 °C сутрин или ≥ 37.7 °C следобед
- Тимпанична (в ухото) или фронтална (на челото): също могат да се използват, но са по-малко точни
- Подмишнична температура: обикновено е с около 0.6 °C по-ниска от реалната вътрешна телесна температура
Важно е да се вземе предвид индивидуалната вариабилност – нормалната телесна температура може да се колебае в рамките на деня с около 0.5 °C и да варира според възрастта, пола, физическата активност и околната среда. При възрастни хора например „нормална“ температура от 37.3 °C може да е признак за фебрилитет, тъй като техният базов температурен праг често е по-нисък.
От решаващо значение е също да се изключи хипертермия, при която температурата е повишена, но без участие на хипоталамуса и без отговор на антипиретици.
Референции:
