Съдържание
Хейлитът (cheilitis), известен и като „напукани устни“, представлява заболяване, характеризиращо се с възпаление на устните. Възпалителният процес може да обхване кожата около устата, границата на устните (вермилионната линия) и лигавицата им, като най-често са засегнати кожата и вермилионната зона, тъй като лигавицата е по-слабо податлива на възпалителни и алергични реакции. Хейлитът е общ термин, който включва различни форми и причини, и според началото и протичането си може да бъде остър или хроничен. В повечето случаи се дължи на външни фактори като изсушаване и напукване на устните или остро слънчево излагане, а чрез алергологични тестове могат да се установят алергени, които предизвикват състоянието.
ендогенен (атопичен) и екзогенен – иритативен (напр. облизване на устните) и алергичен контактен (козметика, пасти за зъби, метали, балсам от Перу).
Патогенезата на хейлитите е разнообразна и зависи от конкретната форма на заболяването. При екзематозния хейлит основен механизъм е нарушаването на бариерната функция и загубата на еластичността на вермилиона, което води до изсушаване и възпаление; при алергичния контактен вариант се развива забавена клетъчно-медиирана свръхчувствителност, а при атопичния – имунологично обусловена възпалителна реакция при лица с атопична предиспозиция. Ъгловият хейлит възниква вследствие на мацерация и омекване на тъканите от задържана слюнка, което създава условия за вторична инфекция най-често с Candida albicans и по-рядко със Staphylococcus aureus. Актиничният хейлит се дължи на хронично ултравиолетово увреждане, което индуцира пролиферация и дисплазия на епидермалните кератиноцити и представлява преканцерозен процес. Лекарствено индуцираният хейлит се развива основно поради изразена сухота на устните и устната кухина, нарушаваща защитната бариера и водеща до възпаление и фисури. При хейлит гландуларис се наблюдава фиброза и хронично възпаление около малките слюнчени жлези с дилатация на каналите и възможна гнойна секреция. Грануломатозният хейлит се развива вследствие на продължителен оток и периваскуларно възпаление на тъканите на устните и лицето, което с времето води до плътни инфилтрати и образуване на малки неказеифициращи грануломи, подобни на тези при системни грануломатозни заболявания.
Диагнозата на хейлитите в повечето случаи се поставя въз основа на клиничната картина и подробна анамнеза, включваща данни за външни дразнители, навици, алергии, медикаменти и системни заболявания. При съмнение за алергичен контактен хейлит диагнозата се потвърждава чрез алергологична анамнеза и положителен резултат от епикутанно (patch) тестуване; при отрицателни тестове се обсъждат иритативен контактен или атопичен хейлит. Биопсия е необходима за потвърждаване на грануломатозен хейлит и след поставяне на диагнозата се извършва задълбочено търсене на подлежащи системни причини. Хистологично изследване е показано и при хроничен актиничен хейлит при съмнение за малигнена трансформация. При алергичните форми е необходим пълен алергологичен анализ, включващ детайлна анамнеза и подходящи тестове за идентифициране на причиняващия алерген.
Избягване на навици като облизване и хапане на устните и отстраняване на дразнещите фактори; препоръчва се редовно омазняване с вазелин или защитни балсами за възстановяване на бариерната функция.
Основният подход е елиминиране на причиняващия алерген и локално лечение с емолиенти и кортикостероиди с ниска до средна потентност; при по-тежки случаи може да се използват по-силни кортикостероиди или локални калциневринови инхибитори.
Включва поддържане на добра орална хигиена, корекция или подмяна на неподходящи протези, използване на бариерни кремове (напр. цинков оксид) или вазелин и лечение на сухота в устата; при доказани дефицити се назначават витамини и желязо; протезите трябва да се свалят нощем, почистват старателно и дезинфекцират.
Лечението е насочено към причинителя и включва поддържане на добра устна хигиена; при кандидоза се прилагат локални антимикотици (нистатин, клотримазол, миконазол), а при тежки, рецидивиращи или имунокомпрометирани пациенти – системен флуконазол; бактериалните инфекции се лекуват с подходящи антибактериални средства.
Терапията зависи от тежестта; при леки форми се прилага наблюдение или криотерапия, при дифузни лезии – локални медикаменти като 5-флуороурацил или имиквимод; възможни са фотодинамична терапия и лазерна аблация, а при тежки случаи или дисплазия – хирургично отстраняване (вермилионектомия).
Включва интензивна хидратация с емолиенти и прекратяване или замяна на причиняващия медикамент, което обикновено води до пълно отзвучаване на симптомите.
Лечението може да включва системни антибиотици и кортикостероиди (локални, интралезионални или системни); при тежки и персистиращи случаи може да се наложи хирургично лечение.
Рецидивите са сравнително често срещани при почти всички видове хейлит. Избягването на причинителя води до по-малко и по-леки рецидиви.
Актиничният хейлит и по-рядко хейлитът гландуларис могат да доведат до плоскоклетъчен карцином. При тежки форми може да се наблюдава трайно обезобразяване на устната, особено в случай на гландуларен хейлит и хейлит грануломатоза.
Референции:
Аз съм лекар със специалност по Ревматология, започнал професионалния си път в клиниката по Ревматология към УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, където работя и към настоящия момент. Работя и в доболничната помощ в МЦ „Медикс Сърджъри“ гр. Карлово.
