Резюме
Хепатит А е заразно инфекциозно заболяване, при което настъпва чернодробно възпаление. Заболяването протича остро и не хронифицира. Разпространено е в целия свят, като високи нива на заболеваемост се наблюдават в страните с лоши санитарни условия и лоши хигиенни навици. В икономически развитите страни заболяемостта е по-ниска, наблюдават се единични случаи, но може да възникнат и епидемии.
Хепатит А е заболяване, което засяга предимно детската възраст, живеещите при недобри социални условия, бездомници, пътуващи до ендемични райони и други. Заболяването рядко протича тежко и рядко се наблюдава фатален изход. След преболедуване се създава траен имунитет.
Хепатит А е ваксинопредотвратимо инфекциозно заболяване.
Причини
Причинява се от вирусът на хепатит А – РНК вирус. Заразяването става по фекално-орален път – източник на инфекцията е инфектираният човек, който отделя вируса с фекалиите. Входната врата е лигавицата на храносмилателната система. Заразяването става при консумация на контаминирана (заразена) храна и вода от неимунни лица (които не са боледували и не са ваксинирани срещу хепатит А). Вирусът достига черния дроб и инфектира чернодробните клетки. Чернодробното възпаление е в резултат от имунните механизми, чрез които организмът атакува и унищожава заразените чернодробни клетки.
Заразяване може да стане и при близък физически контакт със заразен, например орално-анални сексуални практики, или при контакт със заразени предмети – хепатит А е известен сред обществото като „болест на мръсните ръце“; при лош санитарен контрол и изтичане на отпадни води в кладенци и водоизточници.
Симптоми
Инкубационният период (периодът от заразяването до първите симптоми) е между 14 и 28 дни. Сиптомите и проявите включват:
- Треска и повишена температура;
- Загуба на апетит;
- Гадене и повръщане;
- Отпадналост;
- Стомашен дискомфорт;
- Потъмняване на урината;
- Светли изхождания;
- Жълтеница – пожълтяване на кожата и склерите (бялата обвивка) на очите;
- Сърбеж;
- Ставно-мускулни болки;
При деца може да се наблюдават и грипоподобни симптоми. Не всеки инфектиран с вирусът на хепатит А развива клинично изявено заболяване.
Тежки форми на хепатит А с развитие на чернодробна недостатъчност са редки.
Лабораторни отклонения:
Характерно е установяване на пигменти в урината – повишен уробилиноген, различно количество билирубин. При пожълтяване е повишен общия и директния билирубин, като стойностите зависят от интензивността на жълтеницата. Повишени са чернодробните ензими, като АлаТ > АсАТ; в различна степен са раздвижени и холестазните ензими – ГГТ, алкална фосфатаза.
При чернодробна недостатъчност се установяват понижени нива на фибриногена, протромбиновото време, общия белтък и албумина.
Диагноза:
Диагнозата се базира на доказване на специфични антитела срещу вируса на хепатит А:
- anti-HAV IgM – наличието им показва остро или скорошно заболяване, задържат се между 3 и 6 месеца;
- anti-HAV IgG – появяват се по-късно след заразяването и се задържат през целия живот. Осигуряват доживотен имунитет срещу хепатит А Наличието им едновременно с anti-HAV IgM е характерно за скорошно заразяване. Установяването само на anti-HAV IgG (без IgM) показва имунитет след прекарана инфекция или след ваксинация.
Усложнения:
Хепатит А типично протича като самоограничаващо се леко или средно тежко заболяване. Рядко се наблюдават и описват усложнения, като най-тежко е развитието на чернодробна недостатъчност
Лечение
Лечението се води от лекар. Препоръчва се почивка и щадене откъм физическа активност, правилен хранителен режим – бедни на мазнини храни, особено животински, спиране на алкохола; прием на достатъчно течности, вкл. плодови сокове. Прилагат се интравенозни вливания, витамини и хепатопротектори – медикаменти, допринасящи чернодробното възстановяване.
Превенция
Хепатит А е ваксинопредотвратимо заболяване. Специфичната профилактика се провежда с приложението на ваксината срещу хепатит А. Ваксинирането е в две дози през 6 месеца. Прилага се при деца на възраст над 13 месеца, както и при възрастни.
Другите превантивни мерки включват:
- контрол на водоизточниците;
- недопускане на отпадни води да контаминират водоизточници;
- добра лична хигиена;
- правилна хигиена на ръцете;
- ваксиниране при пътуване в развиващи се страни;
- консумиране на вода само от сигурни водоизточници;
- практикуване на безопасен секс.
Източници:
https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/hepatitis-a
https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/hepatitis-a/diagnosis-treatment/drc-20367055
https://www.webmd.com/hepatitis/digestive-diseases-hepatitis-a
