Обща информация
Хипопитуитаризмът представлява намалена (хипо) секреция на един или повече от осемте хормона, които нормално се произвеждат от хипофизната жлеза в основата на мозъка. Ако е налице намалена секреция на един конкретен хормон от хипофизата, състоянието се нарича селективен хипопитуитаризъм. Ако има намалена секреция на повечето или всички хормони на хипофизата, се използва терминът панхипопитуитаризъм (пан означава „всички“).
Признаците и симптомите на хипопитуитаризма варират в зависимост от това кои хормони са с намалена секреция и от основната причина за аномалията. Диагнозата на хипопитуитаризма се поставя чрез лабораторни и образни изследвания, но често са необходими и специфични изследвания за установяване на основната причина, като например тумори на хипофизата, както и за определяне на правилното лечение. Повечето хормони, контролирани от хормоните на хипофизата, могат да бъдат компенсирани чрез хормоно-заместителна терапия в перорална или инжекционна форма. Хипопитуитаризмът е рядко заболяване, но често може да недиагностицирано при хора с предишна черепно-мозъчна травма. Състоянието е описано за първи път през 1914 г. от немския лекар д-р Морис Симондс.
Класификация
Хипопитуитаризмът може да се класифицира в няколко вида в зависимост от степента на хормоналния дефицит, причините и времето на поява. Ето основните видове хипопитуитаризъм:
- Селективен хипопитуитаризъм
Характеризира се с намалена секреция на един конкретен хормон от хипофизата. Например:
- Дефицит на растежен хормон (GH) – води до забавен растеж при деца и промени в телесните пропорции при възрастни.
- Дефицит на адренокортикотропен хормон (ACTH) – засяга производството на кортизол от надбъбречните жлези.
- Дефицит на тиреостимулиращ хормон (TSH) – причинява хипотиреоидизъм (понижена функция на щитовидната жлеза)
- Дефицит на гонадотропини (LH и FSH) – води до значителна редукция на половата функция и плодовитостта.
- Дефицит на пролактин (PRL) – рядък дефицит, който може да повлияе лактацията при жени.
- Панхипопитуитаризъм
Секрецията на повечето или всички хормони, произвеждани от хипофизата, е значително намалена или напълно липсва. Този вид засяга множество телесни функции, като растеж, метаболизъм, стресова реакция, репродуктивна функция и др.
- Вроден хипопитуитаризъм
Наличен при раждането и обикновено е свързан с генетични мутации или аномалии в развитието на хипофизната жлеза. Може да причини симптоми като забавен растеж и забавено полово съзряване.
- Придобит хипопитуитаризъм
Развива се по-късно в живота и може да бъде резултат от:
- Травматично увреждане на мозъка.
- Тумори в областта на хипофизата или мозъка.
- Инфекции (напр. менингит).
- Лъчетерапия или хирургични интервенции в областта на мозъка.
- Автоимунни заболявания.
- Кръвоизлив в хипофизната жлеза (например синдром на Шийхан при жени след раждане).
- Остри и хронични форми
- Остър хипопитуитаризъм – възниква внезапно, често в резултат на тежка травма, кръвоизлив или кръвоизлив на хипофизата.
- Хроничен хипопитуитаризъм – развива се постепенно, което прави симптомите по-трудни за откриване.
- Функционален хипопитуитаризъм
Понякога е временен и може да бъде свързан със стрес, тежки заболявания или недохранване.
Патофизиология
Хипофизната жлеза, разположена в основата на мозъка, в така нареченото „турско седло“ (sella turcica), е тясно свързана с хипоталамуса и играе ключова роля в регулирането на множество физиологични процеси. Тя се състои от два основни дяла:
- Заден дял (неврохипофиза): Съставен от нервна тъкан, произхождаща от хипоталамуса. Той секретира:
- Антидиуретичен хормон (ADH): Регулира осмоларността на кръвта.
- Окситоцин: Участва в контракциите на матката при раждане и в процесите на кърмене.
- Преден дял (аденохипофиза): Съставен от хормон-продуцираща епителна тъкан. Той произвежда хормони като тиреостимулиращ хормон (TSH), адренокортикотропен хормон (ACTH), лутеинизиращ хормон (LH), фоликулостимулиращ хормон (FSH), гонадотропен хормон (GH) и пролактин, които влияят на множество органи и системи в организма.
- Развитие на хипофизната жлеза
Хипофизата се формира през третата седмица на ембрионалното развитие от взаимодействието между диенцефалона (част от мозъка) и носната кухина. Този процес включва:
- Секреция на сигнални молекули от мозъчните клетки и от устната кухина.
- Формиране на джоба на Ратке – клетки от устната кухина образуват структура, която се отделя от носната кухина и се развива в преден дял на хипофизата. Това изисква потискане на белтъка Sonic hedgehog.
- Диференциация – клетките в джоба на Ратке се специализират в различни типове хормон-продуциращи клетки под влияние на специфични транскрипционни фактори.
Генетични мутации в тези транскрипционни фактори могат да доведат до редки форми на комбинирани хормонални дефицити, включително специфични дефицити на растежен хормон, пролактин и TSH.
Хипоталамо-хипофизно-ендокринна ос – хормоните, произведени от предния дял на хипофизата, участват в няколко ключови оси:
- Щитовидна ос: TRH → TSH → Тироксин (от щитовидната жлеза).
- Адренална ос: CRH → ACTH → Кортизол (от надбъбречните жлези).
- Гонадотропна ос: GnRH → LH и FSH → Тестостерон/Естрадиол (от тестиси/яйчници).
- Растежна ос: GHRH → GH → IGF-1 (от черния дроб).
- Пролактинова ос: Допамин (инхибитор) → Пролактин → Лактация (от млечните жлези).
Хормоните от задния дял (ADH и окситоцин) се произвеждат в хипоталамуса и се пренасят до задния дял чрез нервни окончания. Увреждане на тези окончания може да доведе до недостиг на хормони.
- Нарушения на функцията
- Недостатъчност на хипофизните хормони. Води до клинични симптоми като растежни нарушения, хипотиреоидизъм, надбъбречна недостатъчност и безплодие
- Излишък на хормони. Обикновено е признак за наличие на тумор, произвеждащ по-голямо количество специфичен хормон (напр. пролактином)
Симптоми на хипопитуитаризъм
Симптомите на хипопитуитаризма зависят от това кои хормони на хипофизата са с понижена секреция. Те могат да бъдат едва забележими в началото и често се приписват на други причини. В повечето случаи липсват три или повече хормона. Ето основните симптоми в зависимост от хормоналния дефицит:
- Дефицит на фоликулостимулиращ хормон (FSH) и/или лутеинизиращ хормон (LH)
- Нередовна или липсваща менструация при жени
- Намалено либидо и еректилна дисфункция при мъже
- Безплодие
- Загуба на вторични полови белези, като намаляване на окосмяването по тялото
- Дефицит на растежен хормон (GH)
- По-често срещан при хора с туморни образувания в хипофизата.
- Умора и намалена физическа сила
- Повишена телесна мастна маса и намалена мускулна маса
- Намалена костна плътност (остеопороза)
- Забавен растеж при деца
- Дефицит на тиреостимулиращ хормон (TSH)
Симптоми на хипотиреоидизъм:
- Умора
- Студова непоносимост
- Наддаване на тегло
- Суха кожа и косопад
- Забавен пулс
- Дефицит на адренокортикотропен хормон (ACTH)
Симптоми на надбъбречна недостатъчност:
- Умора и слабост
- Загуба на тегло
- Замайване при изправяне
- Ниско кръвно налягане
- Намалена способност за справяне със стреса или инфекции
- Дефицит на пролактин (PRL)
- Липса на лактация при жени след раждане
- Обикновено без симптоми при мъже
- Симптоми от основната причина
При тумор, произвеждащ растежен хормон:
- Симптоми на акромегалия (увеличени ръце и стъпала, груби черти на лицето)
- При компресия на зрителния нерв или оптичната хиазма:
- Дефекти в зрителното поле
- Двойно виждане (при засягане на кавернозния синус)
- Главоболие, свързано с хипофизни тумори
При апоплексия на хипофизата (инфаркт или кръвоизлив в тумор):
- Внезапно силно главоболие
- Бързо влошаване на зрението
- Двойно виждане
- Лимфоцитен хипофизит (автоимунно възпаление):
- Главоболие и нарушения в зрението.
- Кожни, космени и нокътни промени
- Суха, изтънена кожа
- Загуба на окосмяване по тялото
- Чупливи нокти
Усложнения
Няколко хормонални дефицита, свързани с хипопитуитаризма, могат да доведат до вторични заболявания. Например, дефицитът на растежен хормон е свързан със затлъстяване, повишен холестерол и метаболитен синдром, а дефицитът на естрадиол може да доведе до остеопороза. Въпреки че ефективното лечение на основния хормонален дефицит може да подобри тези рискове, често е необходимо да се лекуват директно.
Диагностика
Диагностицирането на хипопитуитаризма изисква различни тестове за измерване на хормоналните нива и установяване на причината за нарушената функция на хипофизната жлеза. Основните диагностични методи включват:
- Кръвни изследвания
- Измерват нивата на хормоните, произвеждани от хипофизната жлеза, както и на тези, които се произвеждат от жлезите, контролирани от хипофизата (например щитовидната жлеза).
- Кръвните изследвания могат да покажат дали ниските нива на хормони се дължат на недостатъчна функция на хипофизната жлеза.
- Стимулационни или динамични тестове
- Провеждат се в специализирани ендокринологични клиники.
- Тези тестове измерват хормоналните нива преди и след прием на лекарства, които стимулират производството на определени хормони.
- Използват се за диагностика на специфични хормонални дефицити, като например: растежен хормон (GH), адренокортикотропен хормон (ACTH), тиреостимулиращ хормон (TSH).
- Образна диагностика на мозъка
- Магнитно-резонансна томография (MRI): Най-често използван метод за визуализация на хипофизната жлеза. Може да покаже: тумори на хипофизата, структурни аномалии, възпалителни процеси.
- Компютърна томография (CT): По-рядко използван метод, подходящ за случаи, когато MRI не е наличен или не е подходящ за пациента.
- Допълнителни изследвания
- Тестове за зрително поле при подозрение за компресия на зрителния нерв.
- Кръвни изследвания за проверка на ефекторните хормони (например кортизол, тироксин, тестостерон/естрадиол, IGF-1).
Лечение
Лечение на хипопитуитаризма
Лечението на хипопитуитаризма е комплексно и се фокусира върху три основни аспекта: премахване на основната причина, заместителна терапия за хормоналните дефицити и корекция на последствията от тези дефицити.
- Лечение на основната причина
- Тумори на хипофизата – провежда се хирургично лечение, което включва:
- Транссфеноидална хирургия – премахване на тумора през носа и сфеноидалните синуси. Това може да подобри функцията на хипофизата, но понякога операцията причинява допълнително увреждане на жлезата.
- Краниотомия – оперативно отваряне на черепа за достъп до тумора. Обикновено се използва при труднодостъпни тумори, но възстановяването на хормоналната функция е по-малко вероятно.
- Следоперативно тестване на хормоналните нива се извършва 2-3 месеца след интервенцията.
- Пролактиноми – лечение с допаминови агонисти (напр. бромокриптин или каберголин). Тези лекарства стимулират лактотропните клетки и могат да подобрят секрецията на хормоните в над 50% от случаите.
- Други специфични причини, например, хемохроматозата се лекува чрез венесекция (периодично отстраняване на кръв) за намаляване на нивата на желязо и подобряване на функцията на засегнатите органи.
- Заместителна хормонална терапия.
Заместителната терапия цели възстановяване на нивата на хормоните чрез прилагане на техни аналози: При кортизолов дефицит се прилага заместителна терапия с хидрокортизон (кортизол). Дозата се увеличава при физически стрес (наранявания, операции, стоматологични манипулации) за предотвратяване на адренална криза. При хипотиреоидизъм се прилага заместителна терапия с левотироксин. При хипогонадизъм при мъжете се прилага тестостерон, а при жените – естрадиол (обикновено комбиниран с прогестоген за предотвратяване на нежелани ефекти върху матката). При дефицит на растежен хормон се прилага синтетичен растежен хормон, прилаган чрез инжекции. При дефицит на антидиуретичен хормон се прилага десмопресин (таблетки или назален спрей). Обикновено се използват минимални дози за постигане на добро самочувствие и корекция на хормоналните нарушения, за да се избегнат странични ефекти.
- Справяне с последствията и дългосрочно проследяване
- Дългосрочно наблюдение. Пациентите с хипопитуитаризъм се нуждаят от редовни прегледи при ендокринолог, за да се коригират дозите на медикаментите и да се следят нови симптоми или усложнения.
- Инфертилитет. Дефицитът на хормоните в хипоталамо-хипофизно-гонадната ос при мъже и жени може да се лекува чрез подкожни инжекции на FSH, човешки хорионгонадотропин (hCG), който имитира LH, или понякога GnRH.
Лечението на хипопитуитаризма изисква индивидуализиран подход с цел осигуряване на оптимален хормонален баланс, намаляване на симптомите и предотвратяване на усложнения.
Референции:
