Обща информация
Хроничният неспецифичен ентероколит е възпалително заболяване, причинено от бактерии, вируси, паразити, гъби, пестициди, тежки метали, алкохол, НСПВС, глюкокортикоиди, цитостатици и др. В Западна Европа и САЩ заболяването е известно като постинфекциозна диария. При хроничния ентерит се установява инфилтрация на възпалителни клетки на чревната стена, частична атрофия на чревните власинки и развитие на смилателна недостатъчност. Уврежда се мембранното смилане, настъпва повишена лигавична пропускливост и предизвиква хранителна алергия, настъпва дисбиоза с намаление на млечно-киселите бактерии. Дебелочревната флора става анаеробна (размножаваща се без кислород), възниква бактериален тънкочревен свръхрастеж и др.
Класификация
I. Според етиологията (причинителя)
- Инфекциозни
- Бактериални (напр. Salmonella, Shigella, Yersinia, Campylobacter)
- Вирусни (напр. ротавируси, норовируси)
- Паразитни (напр. Giardia lamblia, Entamoeba histolytica)
- Гъбични (напр. Candida albicans)
- Постинфекциозни (след остра инфекция – постинфекциозна диария)
- Токсични и медикаментозни
- НСПВС (нестероидни противовъзпалителни средства)
- Цитостатици, лъчетерапия
- Глюкокортикоиди (при продължителна употреба)
- Химически вещества (тежки метали, пестициди, алкохол)
- Алергични (имуно-медиирани)
- Хранителна алергия (напр. непоносимост към глутен, млечни протеини)
- Алергичен ентерит
- Микробиологичен дисбаланс (дисбиоза)
- Бактериален свръхрастеж в тънкото черво (SIBO)
- Намаление на млечно-киселите бактерии
- Идиопатични (неуточнени)
- При липса на установима причина
II. Според анатомичната локализация
- Хроничен ентерит – засяга основно тънките черва
- Хроничен колит – засяга основно дебелото черво
- Хроничен ентероколит – засяга и тънките, и дебелите черва
III. Според морфологичните промени
- Атрофични ентерити – с изразена чревна атрофия
- Инфилтративни ентерити – с натрупване на възпалителни клетки
- Ерозивни ентерити – с ерозии и повърхностни увреждания
- Фиброзиращи ентерити – с образуване на фиброзна тъкан (по-рядко)
IV. Според функционалното нарушение
- Синдром на малабсорбция – с нарушено усвояване на хранителни вещества
- Синдром на чревна дисмотилитет – с нарушена моторика на червата
- Синдром на чревна пропускливост – водещ до хранителна алергия
- Хронична диария без видимо възпаление – функционални форми
Клинична картина
Хроничният ентерит и ентероколит протича с нарушена чревна моторика, ензимни дефицити (непоносимост към прясно мляко и концентрирани захари), хранителна алергия, обикновено без нарушения в резорбцията. Боледуват по-често жени между 30 и 50 години. Диарията е воднисто-кашава без видима слуз, ако не е засегнато и дебелото черво. Метеоризмът е чест. Рядко има болков синдром, предимно около пъпа.
Усложнения
Хроничните ентерити и ентероколити, при които се наблюдават възпалително-дегенеративни промени на чревната лигавица, могат да доведат до различни усложнения, особено при продължителен ход или при неадекватно лечение. Основните усложнения включват:
- Малабсорбция и нутритивни дефицити
Поради нарушената резорбция и ензимна активност, често се наблюдава недостатъчно усвояване на основни хранителни вещества, особено мазнини, витамини и захари. Това може да доведе до загуба на тегло, хиповитаминоза (особено на мастноразтворими витамини), анемия и хронична умора.
- Дисбактериоза и бактериален свръхрастеж
Нарушеният баланс на чревната микрофлора води до бактериален свръхрастеж в тънките черва, което влошава симптомите и допълнително уврежда чревната лигавица. Това състояние може да предизвика подуване, газове и диария, както и хронично възпаление.
- Развитие на хранителна алергия
Повишената чревна пропускливост (leaky gut) позволява на непълно разградени хранителни частици да навлизат в кръвообращението, което може да активира имунната система и да доведе до алергични реакции към определени храни.
При неправилно приложение на медикаменти като лоперамид, съществува риск от развитие на токсичен мегаколон — сериозно и потенциално животозастрашаващо усложнение, изискващо спешна намеса.
Продължителната дисбиоза и прилагане на антибиотици могат да предразположат към инфекции, особено с патогенни бактерии като Clostridioides difficile, водещи до псевдомембранозен колит.
При част от пациентите с по-продължително протичане може да се наблюдава отклонение в имунния отговор, което налага приложение на глюкокортикоиди в редки случаи.
- Дехидратация и електролитни нарушения
Продължителната диария може да доведе до значителна загуба на течности и електролити, изискваща корекция на водно-електролитното равновесие, особено при деца, възрастни и пациенти с хронични заболявания.
Диагноза
Рутинните лабораторни изследвания нямат стойност, като единствено СУЕ е леко ускорена при 1/3 от пациентите. Мoгат да се установят и промени в урината и изпражненията. Наличието на иглолистни кристали при изследване на изпражнения означава нарушена тънкочревна резорбция. Негативното микробиологично и паразитологично изследване не винаги изключва със сигурност етиологичен причинител. Аналитични Widal и РПХА (реакция пасивна хемаглутинация) по Бойден установяват бактериални антитела при негативни посявки от фецес.
Рентгеновото изследване на тънкото черво (пасаж) не може да постави етиологична диагноза, а белезите за ентерит са неспецифични (т.нар. „снежинки“ и др.). Чревният пасаж не е информативен и следва дебелото черво. Дихателният тест установява дисбиоза, мотилитетни разстройства, ензимни дефицити. Тънкочревната биопсия доказва парциална атрофия, но тя може да се наблюдава при много заболявания. Колоноскопията е важна за изключване на друга патология.
Лечение
Той е много важен при всички чревни заболявания. Изключва се прясното мляко и концентрираните захари, както и газирани напитки, тлъстите и запържени храни, суровите целулозни храни, цитруси и др. Подходящи са чай без захар (чаена пауза при болест), сухари, варен ориз, ябълки, печени ябълки и др.
При по-тежки случаи може да се наложи корекция на водно-електролитното равновесие. Много рядко при имунни отклонения се прилагат глюкокортикоиди.
Референции:
