Хронични ентерити и ентероколити

Медицинска информация

Обща информация

Хроничният неспецифичен ентероколит е възпалително заболяване, причинено от бактерии, вируси, паразити, гъби, пестициди, тежки метали, алкохол, НСПВС, глюкокортикоиди, цитостатици и др. В Западна Европа и САЩ заболяването е известно като постинфекциозна диария. При хроничния ентерит се установява инфилтрация на възпалителни клетки на чревната стена, частична атрофия на чревните власинки и развитие на смилателна недостатъчност. Уврежда се мембранното смилане, настъпва повишена лигавична пропускливост и предизвиква хранителна алергия, настъпва дисбиоза с намаление на млечно-киселите бактерии. Дебелочревната флора става анаеробна (размножаваща се без кислород), възниква бактериален тънкочревен свръхрастеж и др.

Класификация

I. Според етиологията (причинителя)

  1. Инфекциозни
    • Бактериални (напр. Salmonella, Shigella, Yersinia, Campylobacter)
    • Вирусни (напр. ротавируси, норовируси)
    • Паразитни (напр. Giardia lamblia, Entamoeba histolytica)
    • Гъбични (напр. Candida albicans)
    • Постинфекциозни (след остра инфекция – постинфекциозна диария)
  2. Токсични и медикаментозни
    • НСПВС (нестероидни противовъзпалителни средства)
    • Цитостатици, лъчетерапия
    • Глюкокортикоиди (при продължителна употреба)
    • Химически вещества (тежки метали, пестициди, алкохол)
  3. Алергични (имуно-медиирани)
    • Хранителна алергия (напр. непоносимост към глутен, млечни протеини)
    • Алергичен ентерит
  4. Микробиологичен дисбаланс (дисбиоза)
    • Бактериален свръхрастеж в тънкото черво (SIBO)
    • Намаление на млечно-киселите бактерии
  5. Идиопатични (неуточнени)
    • При липса на установима причина

II. Според анатомичната локализация

  1. Хроничен ентерит – засяга основно тънките черва
  2. Хроничен колит – засяга основно дебелото черво
  3. Хроничен ентероколит – засяга и тънките, и дебелите черва

III. Според морфологичните промени

  1. Атрофични ентерити – с изразена чревна атрофия
  2. Инфилтративни ентерити – с натрупване на възпалителни клетки
  3. Ерозивни ентерити – с ерозии и повърхностни увреждания
  4. Фиброзиращи ентерити – с образуване на фиброзна тъкан (по-рядко)

IV. Според функционалното нарушение

  1. Синдром на малабсорбция – с нарушено усвояване на хранителни вещества
  2. Синдром на чревна дисмотилитет – с нарушена моторика на червата
  3. Синдром на чревна пропускливост – водещ до хранителна алергия
  4. Хронична диария без видимо възпаление – функционални форми

Клинична картина

Хроничният ентерит и ентероколит протича с нарушена чревна моторика, ензимни дефицити (непоносимост към прясно мляко и концентрирани захари), хранителна алергия, обикновено без нарушения в резорбцията. Боледуват по-често жени между 30 и 50 години. Диарията е воднисто-кашава без видима слуз, ако не е засегнато и дебелото черво. Метеоризмът е чест. Рядко има болков синдром, предимно около пъпа. 

Усложнения

Хроничните ентерити и ентероколити, при които се наблюдават възпалително-дегенеративни промени на чревната лигавица, могат да доведат до различни усложнения, особено при продължителен ход или при неадекватно лечение. Основните усложнения включват:

  • Малабсорбция и нутритивни дефицити

Поради нарушената резорбция и ензимна активност, често се наблюдава недостатъчно усвояване на основни хранителни вещества, особено мазнини, витамини и захари. Това може да доведе до загуба на тегло, хиповитаминоза (особено на мастноразтворими витамини), анемия и хронична умора.

  • Дисбактериоза и бактериален свръхрастеж

Нарушеният баланс на чревната микрофлора води до бактериален свръхрастеж в тънките черва, което влошава симптомите и допълнително уврежда чревната лигавица. Това състояние може да предизвика подуване, газове и диария, както и хронично възпаление.

  • Развитие на хранителна алергия

Повишената чревна пропускливост (leaky gut) позволява на непълно разградени хранителни частици да навлизат в кръвообращението, което може да активира имунната система и да доведе до алергични реакции към определени храни.

  • Токсичен мегаколон

При неправилно приложение на медикаменти като лоперамид, съществува риск от развитие на токсичен мегаколон — сериозно и потенциално животозастрашаващо усложнение, изискващо спешна намеса.

  • Вторични инфекции

Продължителната дисбиоза и прилагане на антибиотици могат да предразположат към инфекции, особено с патогенни бактерии като Clostridioides difficile, водещи до псевдомембранозен колит.

  • Имунологични нарушения

При част от пациентите с по-продължително протичане може да се наблюдава отклонение в имунния отговор, което налага приложение на глюкокортикоиди в редки случаи.

  • Дехидратация и електролитни нарушения

Продължителната диария може да доведе до значителна загуба на течности и електролити, изискваща корекция на водно-електролитното равновесие, особено при деца, възрастни и пациенти с хронични заболявания.

Диагноза

  • Лабораторна диагноза.

Рутинните лабораторни изследвания нямат стойност, като единствено СУЕ е леко ускорена при 1/3 от пациентите. Мoгат да се установят и промени в урината и изпражненията. Наличието на иглолистни кристали при изследване на изпражнения означава нарушена тънкочревна резорбция. Негативното микробиологично и паразитологично изследване не винаги изключва със сигурност етиологичен причинител. Аналитични Widal и РПХА (реакция пасивна хемаглутинация) по Бойден установяват бактериални антитела при негативни посявки от фецес.

  • Инструментална диагноза

Рентгеновото изследване на тънкото черво (пасаж) не може да постави етиологична диагноза, а белезите за ентерит са неспецифични (т.нар. „снежинки“ и др.). Чревният пасаж не е информативен и следва дебелото черво. Дихателният тест установява дисбиоза, мотилитетни разстройства, ензимни дефицити. Тънкочревната биопсия доказва парциална атрофия, но тя може да се наблюдава при много заболявания. Колоноскопията е важна за изключване на друга патология.

Лечение

  • Диетичен режим.

Той е много важен при всички чревни заболявания. Изключва се прясното мляко и концентрираните захари, както и газирани напитки, тлъстите и запържени храни, суровите целулозни храни, цитруси и др. Подходящи са чай без захар (чаена пауза при болест), сухари, варен ориз, ябълки, печени ябълки и др.

  • Медикаментозно лечение.

При по-тежки случаи може да се наложи корекция на водно-електролитното равновесие. Много рядко при имунни отклонения се прилагат глюкокортикоиди.

Референции:

Picture of Д-р Христо Славов

Д-р Христо Славов

Аз съм лекар със специалност по Ревматология, започнал професионалния си път в клиниката по Ревматология към УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, където работя и към настоящия момент. Работя и в доболничната помощ в МЦ „Медикс Сърджъри“ гр. Карлово.

Квалификация:

  • Медицина, Медицински университет, Пловдив
  • Специалност по Ревматология, МУ Пловдив
  • Магистратура по Здравен Мениджмънт, БСУ
  • Допълнителни квалификации:

  • 2019 г. Ултразвукова мускулно-ставна ехография, Ултразвуково измерване на костна плътност, вътреставни и периставни апликации на лечебно вещество
  • 2023 г. – Капиляроскопия и поляризационна микроскопия в ревматологичната практика.
  • Експертна дейност:

  • Член на експертна комисия за отпускане на скъпоструващи лекарства от НЗОК
  • Членство в научни и съсловни организации:

  • Български лекарски съюз
  • Българско дружество по Ревматология
  • Българска асоциация за мускулно-скелетен ултразвук
  • Подобни статии