Серологично изследване за фелиноза, болест на котешкото одраскване. Откриване на антитела срещу Bartonella henselae

Обща информация

Болестта на котешкото одраскване (фелиноза, cat-scratch disease) се причинява от бакетерията Bartonella henselae. Човек се заразява при инокулация (попадане) на причинителя при одраскване или ухапване от котка или при контакт със слюнката или секретите на животното върху съществуващи кожни увреждания (нараняване или нарушена цялост на кожата).

Болестта от котешко одраскване се характеризира с първична кожна лезия, увеличени регионални лимфни възли (регионална лимфаденомегалия, лимфаденопатия) и треска.

Преди е смятано за рядко заболяване, но сега е честа причина за лимфаденомегалия при деца и млади възрастни. 80% от децата на възраст между 3 и 12 години имат антитела срещу Bartonella в серума.

Клинична картина

След инкубационен период от 3–10 дни (2 дни – 8 седмици), на мястото на инокулацията се появяват сърбящи макуло-папулозни лезии, които впоследствие се превръщат във везикули (мехурчета), пустули (мехурчета, изпълнени с гной) и след това в корички, които отпадат за няколко дни.

1–3 седмици след кожните прояви се появява регионална лимфаденопатия, която може да обхване един или няколко лимфни възела. Най-често засегнати са лимфните възли в аксиларната (в подмишничната ямка) и епитрохлеарната (лакътната ямка) област (46%), цервикалните (шийните) и субмандибуларните (подчелюстните) (26%), следвани от феморалните (бедрените) и ингвиналните (17,5%), преаурикуларните (предушните) (7%) и клавикуларните (в областта на ключицата) (2%).

В 10–20% от случаите лимфаденопатията може да бъде генерализирана. При имунокомпетентни лица заболяването преминава в рамките на 2 – 4 месеца и рядко може да има хронично протичане.

Кожните лезии и увеличените лимфни възли по-често са съпроводени от общи прояви – повишена температура, втрисане, главоболие, ставно-мускулни болки, коремен дискомфорт.

В 5–25% от случаите болестта от котешко одраскване протича с атипични форми:

• окулогландуларен синдром на Parinaud, характеризиращ се с грануломатозен конюнктивит и преаурикуларна лимфаденопатия;
• невроретинит – едностранна, безболезнена загуба на зрението, с централни скотоми (сляпа точка) и възстановяване след 1–3 месеца;
• остра енцефалопатия – главоболие с бърза прогресия към летаргия и кома. Протичането обикновено е самоограничаващо се, без неврологични последици;
• ендокардит;
• грануломатозен хепатит;
• гранулом на слезката;
• остеолитични лезии;
• кожни обриви;
• еритема нодозум;
• васкулит.

При тежко имунокомпрометирани пациенти инфекцията с Bartonella henselae се проявява с продължителна или рецидивираща температура с бактериемия (бактерии в кръвообращението), бациларна ангиоматоза или бациларна пелиоза (съдови промени).

• Бациларната ангиоматоза е васкулопролиферативно заболяване, което може да засегне всеки орган, но най-често се появява на нивото на кожата и подкожната тъкан. Проявява се с множество повърхностни или дълбоки кожни лезии с различна големина, представени като възли или еритематозни (зачервявания), или петехии (дребни точковидни кръвоизливи). Във вътрешните органи могат да се появят микроабсцеси на черния дроб и слезката, литични лезии на костния мозък, които водят до неблагоприятна прогноза. Съдовите лезии се характеризират с пролиферация на нивото на малките съдове, с поява на кубоидални ендотелни клетки, разделени от оточна, муцинозна или фиброзна строма, която съдържа неутрофили и гранулирани микроколонии на Bartonella.

Диагноза

Диагнозата е комплексна. Базира се на епидемиологичните данни, клиничната картина и се потвърждава с диагностични методи – например серологично изследване.

Препоръки за определяне на антитела срещу Bartonella

Изследване на антитела срещу Bartonella henselae позволява бърза диагностика на инфекция с Bartonella, особено в контекста на описаната клинична картина и епидемиологични данни за одраскване и/или ухапвания от котки.

Подготовка на пациента

Изследването се провежда за предпочитане на гладно.

Изследван материал

Венозна кръв.

Контейнер за вземане на проба

Вакутайнер без антикоагулант, със/без сепараторен гел.

Необходима обработка след вземане

Серумът се отделя чрез центрофугиране.

Обем на пробата

Минимум 2 mL серум.

Причини за отхвърляне на пробата

Силно хемолизирана, хемолитична или бактериално контаминирана проба.

Стабилност на пробата

2 седмици при 2–8°C; продължително време при –20°C; избягвайте многократно размразяване/замразяване.

Метод на изследване

Индиректна имунофлуоресценция (IFA).

Референтни стойности

Bartonella IgM: Отрицателен

Bartonella IgG: Отрицателен

Интерпретация на резултатите

IgM

Наличието на IgM антитела насочва към клинична диагноза на скорошна инфекция с Bartonella henselae. Ниски концентрации на IgM антитела понякога могат да персистират повече от 12 месеца след инфекцията. Липсата на IgM антитела показва отсъствие на остра инфекция с Bartonella henselae.

IgG

Серологичната диагностика на инфекция с Bartonella изисква установяване на сероконверсия от отрицателен към положителен резултат между острата фаза и фазата на възстановяване.

Липсата на IgG антитела предполага отсъствие на имунен отговор към специфични бактериални антигени.

Препоръчва се едновременно изследване за IgM и IgG и проследяването им при поне двукратно изследване през не по-малко от 14 дни. Интерпретацията на резултатите се извършва в контекста на клиничните прояви и от лекар, най-добре назначилият изследването.

Референции:

• Ileana Rebedea. Boala ghearelor de pisica. В: Boli infectioase, Editura Medicala, 2000, 393–396.
• Kassem A Hammoud, Daniel Hinthorn. Bartonellosis, www.emedicine.medscape.com. Ref Type: Internet Communication.
• Laborator Synevo. Referintele specifice tehnologiei de lucru utilizate 2010. Ref Type: Catalog.
• Mayo Clinic. Mayo Medical Laboratories. Test Catalog: Bartonella Antibody Panel, IgG and IgM, Serum. www.mayomedicallaboratories.com. Ref Type: Internet Communication.
• https://www.synevo.ro/shop/bartonella-henselae-serologie/