Контактният дерматит е сърбящ кожен обрив, който възниква при директен контакт с определено вещество или в резултат на алергична реакция към него, като състоянието не е заразно, но може да причини значителен дискомфорт, най-често се провокира от вещества като козметика, аромати, бижута или растения, появява се в рамките на дни след излагането и при установяване и избягване на причинителя обикновено отзвучава в рамките на 2 до 4 седмици, като облекчение може да се постигне и чрез подходящи грижи за кожата.
Съдържание
Епидемиологията на контактния дерматит показва, че до около 20% от общата популация има контактна алергия, доказуема с кожни алергологични тестове към често срещани алергени от околната среда, като разпространението е по-ниско при лица под 18-годишна възраст и по-високо при жените в сравнение с мъжете, а в професионален контекст контактният дерматит представлява водещото кожно заболяване, като съставлява приблизително 90–95% от всички професионални кожни увреждания.
Етиологията на контактния дерматит включва разнообразни причинители, които могат да бъдат систематизирани в няколко основни групи според механизма на действие и вида на експозицията, като делът на професионално обусловените случаи варира значително в зависимост от преобладаващите индустрии, характера на заетостта, степента на риск и диагностичните критерии.
Към тази група спадат вещества, които предизвикват забавена свръхчувствителност след сенсибилизация на кожата, като най-чести са металите като никел, злато и хром, ароматни и растителни смоли като балсам от Перу, растителни алергени от рода Toxicodendron включително отровен бръшлян, отровен дъб и отровна смрадлика, както и акрилати, каучукови химикали, епоксидни смоли, багрила, емулгатори и различни съставки на козметика, медикаменти, облекло и индустриални продукти, като значителна част от случаите са свързани с професионална експозиция.
Тази група включва вещества, които директно увреждат епидермалната бариера и клетките на кожата без имунологичен механизъм, като органични разтворители, металорежещи и индустриални флуиди, латекс, керосин, етилен оксид, повърхностноактивни вещества в медикаменти и козметика, алкални вещества, силни сапуни, детергенти, почистващи препарати, парфюми и ароматизатори, както и някои храни, напитки, подправки и овкусители.
Към физичните причинители се отнасят неблагоприятни фактори на околната среда като ниска влажност на въздуха, особено при климатизация, продължителен контакт с влага, триене, както и директно дразнещо действие на редица растения, като този тип дерматит е често срещан както в професионални, така и в битови условия.
Фотоконтактният дерматит възниква при взаимодействие между определено вещество върху кожата и ултравиолетово лъчение, като се подразделя на фототоксичен и фотоалергичен тип, като типични причинители са фотосенсибилизиращи вещества като псоралени, растителни сокове и някои химични и лекарствени субстанции, като кожните промени се появяват само по откритите на слънце участъци.
Тази форма се дължи на незабавна свръхчувствителност към растителни, животински или хидролизирани протеини и най-често се наблюдава при хора, работещи с храни, като месо, риба, брашно и други хранителни продукти, и протича като хронична екзематозна реакция. Така етиологията на контактния дерматит е мултифакторна и обхваща алергични, химични, физични, фотосензитивни и протеинови причинители, често в контекста на професионална експозиция, което определя широкото клинично разнообразие на заболяването.
Патогенезата на контактния дерматит се различава в зависимост от вида му, но общо включва нарушаване на кожната бариера и развитие на възпалителна реакция, като основните механизми могат да бъдат разграничени по следния начин.
При иритативния контактен дерматит водещ механизъм е директното токсично действие на дразнещото вещество върху епидермалните кератиноцити, което води до увреждане на роговия слой, повишена трансепидермална загуба на вода и нарушена бариерна функция на кожата, в резултат на което се активира вроденият имунен отговор чрез освобождаване на провъзпалителни медиатори – цитокини от клетките на кожата кератиноцити, като тежестта на реакцията зависи от концентрацията и продължителността на експозицията, както и от индивидуални генетични и фактори на околната среда.
Алергичният контактен дерматит представлява имунологично медиирана реакция от забавен тип, при която малки молекули алергени проникват през епидермиса и се свързват с кожни протеини, образувайки пълни антигени, които се улавят от Лангерхансовите клетки и се представят на Т-лимфоцитите в регионалните лимфни възли, като при първоначалния контакт настъпва фаза на сенсибилизация, а при повторна експозиция се развива фаза на елицитация с активиране на специфични Т-клетки, освобождаване на цитокини и развитие на локално възпаление в мястото на контакт.
При фотоконтактния дерматит патогенезата включва взаимодействие между фотосенсибилизиращо вещество върху кожата и ултравиолетово лъчение, което води до образуване на реактивни фотопродукти, способни да увреждат кожните клетки директно или да действат като антигени, предизвиквайки фототоксична или фотоалергична възпалителна реакция, ограничена до изложените на светлина кожни участъци.
Протеиновият контактен дерматит се развива вследствие на незабавна имунологична реакция към протеинови антигени, при която се активира IgE-медииран механизъм, водещ до хронично възпаление и екзематозни промени на кожата, особено при повтаряща се експозиция.
Клиничната картина на контактния дерматит се характеризира с локализиран възпалителен кожен обрив или раздразнение, възникващи на мястото на контакт с дразнещо или алергизиращо вещество, като се засягат предимно повърхностните слоеве на кожата – епидермисът и повърхностната дерма. Заболяването обикновено се проявява с интензивно зачервяване, парене и сърбеж, като обривите могат да бъдат обширни и силно неприятни и да персистират от няколко дни до седмици, като за разлика от контактната уртикария симптомите не се появяват веднага и не отзвучават бързо, а изчезват постепенно само при прекратяване на контакта с причинителя, като при продължителност над шест седмици дерматитът се определя като хроничен. При иритативния контактен дерматит кожните промени обикновено са ограничени строго до зоната на директен контакт и най-често засягат ръцете, докато при алергичния контактен дерматит обривът може да бъде по-разпространен и да се появи на разстояние от мястото на първоначалния контакт, като началото на симптомите при иритативната форма е бързо, а при алергичната настъпва след латентен период от 24 до 72 часа. Основните клинични прояви включват еритемен обрив, сърбеж или парене, като иритативният дерматит по-често е болезнен, а алергичният – силно сърбящ, възможна е поява на везикули, булозни лезии, уртикални плаки или мехури, разположени в конфигурация, съответстваща на зоната на контакт, при иритативния дерматит кожата често е суха, напукана и удебелена, докато при алергичния се наблюдават везикули и булозни изменения, а при хронично протичане могат да се развият лихенифицирани лезии с удебеляване и груба кожна повърхност. Контактният дерматит може да засегне всяка част на тялото, но най-често се локализира по ръцете и откритите участъци на кожата, изложени на вода, сапуни, детергенти, разтворители и други чести дразнители, като при въздушно-преносими дразнители могат да бъдат засегнати лицето, шията и други открити зони.
Диагнозата на контактния дерматит се поставя въз основа на подробна анамнеза, клиничната картина и идентифицирането на провокиращия дразнител или алерген, като основен диагностичен принцип е установяването на причинно-следствена връзка между кожните промени и контакта с определено вещество. Ключово място в диагностиката, особено при съмнение за алергичен контактен дерматит, заемат кожните алергични проби, които се основават на механизма на забавената свръхчувствителност тип IV, като върху здрава кожа се аплицират предполагаеми алергени под оклузивна превръзка и след определен интервал се оценява наличието на локална екзематозна реакция, като сред най-често установeните алергени са никелови соли, балсам от Перу и ароматни смеси. За правилното поведение е от съществено значение пациентът да бъде информиран къде се съдържа установеният алерген или дразнител, тъй като едно и също химично вещество може да фигурира под различни наименования и не винаги е ясно обозначено върху етикетите на продуктите. Разграничаването между различните форми на контактен дерматит се извършва чрез комплексна оценка, включваща клиничния вид и разпределението на лезиите, хистологичните находки и имунологичните данни, като хистологичното изследване само по себе си не е достатъчно за сигурна диференциация, а дори положителният епикутанен тест не изключва едновременното участие на иритативни и имунологични механизми в развитието на заболяването.
Лечението на контактния дерматит е насочено основно към отстраняване на причинителя, облекчаване на симптомите и възстановяване на кожната бариера и включва мерки за самопомощ и медицинско лечение според тежестта на състоянието.
При поява на мехури прилагането на студени влажни компреси за около 30 минути няколко пъти дневно може да намали възпалението и дискомфорта, лосиони с каламин облекчават сърбежа, а перорални антихистамини като дифенхидрамин могат да редуцират сърбежа, като се препоръчва избягване на разчесване, тъй като това влошава кожните лезии и увеличава риска от инфекция, веднага след контакт с известен дразнител или алерген кожата трябва да се измие със сапун и хладка вода, за да се отстрани или инактивира причиняващото вещество, при леки форми с ограничено засягане е възможно приложение на слаби кортикостероидни кремове без рецепта, а при дерматит, причинен от алкални дразнители, слаби киселинни разтвори като лимонов сок или оцет могат да неутрализират действието им, използването на бариерни кремове със съдържание на цинков оксид подпомага защитата на кожата и задържането на влага.
При липса на подобрение или при разпространение на обрива след няколко дни самостоятелни грижи, както и при силен сърбеж или болка, е необходимо лекарско консултиране, като медицинското лечение включва локални и системни медикаменти, най-често кортикостероиди, които потискат възпалителния процес, като при локализирани форми се прилагат под формата на крем или унгвент, а при тежки или обширни реакции могат да бъдат назначени системни кортикостероиди под формата на таблетки или инжекции, в особено тежки случаи дерматолог може да предпише по-силни локални кортикостероиди като клобетазол, а при недостатъчен ефект от свободно продаваните средства могат да се използват и антихистамини по лекарско предписание за контрол на сърбежа.
Превенцията на контактния дерматит е насочена към ограничаване или избягване на контакта с дразнещи и алергизиращи вещества и включва както индивидуални, така и организационни мерки, особено в професионална среда, където работодателят има задължение да осигури адекватни средства за защита с цел намаляване на експозицията. В индустриални и рискови условия превантивният подход е комплексен и многостранен и започва с идентифициране на потенциалните кожни дразнители и алергени на работното място, последвано от прилагане на подходящи контролни мерки или заместване на опасните химични вещества с по-безопасни алтернативи, когато това е възможно. Личната защита се осъществява чрез използване на защитно облекло, ръкавици и бариерни кремове, съобразени с конкретната работна среда, като поддържането на добра лична и работна хигиена, както и редовното почистване на работните пространства, допринасят за намаляване на риска от кожни реакции, а употребата на дразнещи вещества следва да бъде строго регулирана. Съществен елемент на превенцията е обучението и информирането на работещите относно възможните алергени и дразнители, както и насърчаването на безопасни условия и добри работни практики, като допълнително значение имат профилактичните здравни прегледи преди започване на работа, след постъпване и периодично по време на заетостта за ранно откриване на кожни проблеми. Като част от превантивните мерки не се препоръчва профилактичната употреба на локални антибиотици върху хирургични или други рани, тъй като това увеличава риска от развитие на контактен дерматит вместо да предпазва от инфекция.
Референции:
Аз съм лекар със специалност по Ревматология, започнал професионалния си път в клиниката по Ревматология към УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, където работя и към настоящия момент. Работя и в доболничната помощ в МЦ „Медикс Сърджъри“ гр. Карлово.
