Съдържание
Кръвната група е биологична характеристика на кръвта, определена от наличието или липсата на определени молекули — антигени — върху повърхността на червените кръвни клетки (еритроцитите). В плазмата могат да се намират антитела, които разпознават чужди антигени и задействат имунна реакция. Тази комбинация от антигени и антитела е основата на кръвногруповата съвместимост.
Кръвта не е просто червена течност. Тя съдържа еритроцити, които пренасят кислород; левкоцити, които участват в имунната защита; тромбоцити, които подпомагат съсирването; и плазма, в която са разтворени белтъци, соли, хранителни вещества, хормони и антитела. Когато говорим за „кръвна група“, обикновено имаме предвид характеристиките на еритроцитите, но при преливането на плазма или тромбоцити правилата за съвместимост имат свои особености.
Съществуват много кръвногрупови системи и стотици различни еритроцитни антигени. Освен ABO и Rh важни са Kell, Kidd, Duffy, MNS и други. Те рядко се споменават в ежедневието, но могат да бъдат решаващи при хора с предишни трансфузии, бременности или нужда от многократни кръвопреливания.
Полезна аналогия: Антигените могат да се разглеждат като „етикети“ върху еритроцитите, а антителата — като система за разпознаване. Ако имунната система срещне етикет, който смята за чужд, тя може да атакува клетката, която го носи.
В повечето случаи кръвната група се определя от гените, наследени от биологичните родители, и остава една и съща през целия живот. Гените насочват образуването на молекули върху мембраната на еритроцитите. Лабораторният резултат, който виждаме като A, B, AB или O, е външната проява — фенотипът — на тази наследствена информация.
Генът ABO има три основни варианта, наречени алели: A, B и O. Всеки човек наследява по един алел от всеки родител. A и B са кодоминантни — ако бъдат наследени заедно, и двата се проявяват и кръвната група е AB. Алелът O обикновено не създава функциониращ ензим за изграждане на A или B антиген и се проявява като група O, когато е наследен и от двамата родители.
| Възможен генотип | Кръвна група (фенотип) |
|---|---|
| AA или AO | A |
| BB или BO | B |
| AB | AB |
| OO | O (0) |
Тази схема е полезна за разбиране на основния модел, но реалната генетика включва подгрупи и редки варианти. Кръвната група не бива да се „изчислява“ само по спомен или по групите на родителите — за медицински цели тя винаги се определя лабораторно.
Системата ABO се основава на два главни антигена — A и B. Важно е да се знае не само какви антигени има върху еритроцитите, но и какви естествено възникващи антитела се намират в плазмата. Анти-A и анти-B могат да причинят бързо слепване и разрушаване на несъвместими еритроцити — процеси, известни като аглутинация и хемолиза.
| Група | Антигени върху еритроцитите | Антитела в плазмата | Еритроцити може да получи от |
|---|---|---|---|
| A | A | анти-B | A или O |
| B | B | анти-A | B или O |
| AB | A и B | няма анти-A/анти-B | A, B, AB или O |
| O (0) | няма A или B | анти-A и анти-B | O |
При т.нар. пряко или клетъчно типизиране еритроцитите на пациента се смесват поотделно с реагенти anti-A и anti-B. Ако има съответния антиген, настъпва видима аглутинация. Например клетките от група A реагират с anti-A, но не и с anti-B. При обратното или серумно типизиране плазмата на пациента се изследва срещу тестови еритроцити с известни A и B антигени. Двата подхода трябва да дават взаимно потвърждаващи се резултати. Ако има несъответствие, то се изяснява преди издаване на кръвен компонент, освен ако не става дума за непосредствено животозастрашаваща спешност.
Резус системата е сложна кръвногрупова система с множество антигени. В ежедневния език изразът „резус фактор“ почти винаги означава антигена D. Ако D се намира върху еритроцитите, човекът е RhD-положителен и към ABO групата се добавя знак „+“. Ако D липсва, човекът е RhD-отрицателен и се използва знак „−“. Така група A може да бъде A+ или A−, група O — O+ или O−, и т.н.
„Положителен“ и „отрицателен“ не означават добър и лош, здрав и болен или силна и слаба кръв. Те показват единствено наличието или липсата на D антигена. RhD-отрицателният човек обикновено няма естествени анти-D антитела. Те могат да се образуват след контакт с RhD-положителни еритроцити — например при кръвопреливане или бременност. Това се нарича алоимунизация или сенсибилизация.
Ако бременната е RhD-отрицателна, а плодът е RhD-положителен, малко количество фетални еритроцити може да попадне в нейното кръвообращение. Имунната система може да изработи анти-D антитела. При следваща бременност тези антитела могат да преминат през плацентата и да разрушават еритроцитите на RhD-положителен плод, причинявайки хемолитична болест на плода и новороденото. Рискът се оценява чрез изследвания по време на бременността, а при подходящи пациентки се прилага анти-D имуноглобулин съгласно националните и болничните протоколи. Профилактиката значително намалява вероятността от сенсибилизация.
Важно: Не всяка RhD-отрицателна бременна има проблем и не всяка бременност с различен RhD статус води до заболяване. Решаващи са скринингът за антитела, проследяването и своевременната профилактика.
Комбинирането на четирите ABO групи с RhD-положителен или RhD-отрицателен статус дава осем широко познати типа: A+, A−, B+, B−, AB+, AB−, O+ и O−. Разпределението им се различава между отделните популации. Честотата не определя „качеството“ на кръвта — всяка група е необходима за кръводарителската система.
| Реципиент на еритроцити | Обичайно съвместими ABO/RhD еритроцити |
|---|---|
| O− | O− |
| O+ | O+ или O− |
| A− | A− или O− |
| A+ | A+, A−, O+ или O− |
| B− | B− или O− |
| B+ | B+, B−, O+ или O− |
| AB− | AB−, A−, B− или O− |
| AB+ | всички осем ABO/RhD типа |
Таблицата е обща ориентировъчна схема за еритроцитни концентрати. Реалният избор зависи и от други антигени и антитела, възраст, пол, бременност, предишни трансфузии, диагноза и наличните компоненти. Конкретното решение се взема от клиничния и трансфузионния екип.
Универсален донор на еритроцити: O RhD-отрицателен (O−)
Еритроцитите от група O не носят A или B антигени, а O− не носи и D антигена. Затова O− еритроцити могат да се използват при много получатели и често се прилагат в спешни ситуации, когато кръвната група още не е известна. Особено се пазят за деца, жени с детероден потенциал и други пациенти, при които избягването на RhD сенсибилизация е важно. Думата „универсален“ обаче е практическо съкращение, а не абсолютна гаранция. Еритроцитите носят и други антигени — например Kell, Kidd и Duffy. Ако пациентът има антитела срещу тях, може да е необходима по-прецизно подбрана единица. Поради това и O− кръвта се прелива след лабораторна оценка, когато времето позволява.
Универсален реципиент на еритроцити: AB RhD-положителен (AB+)
Хората с AB+ нямат анти-A или анти-B антитела и са RhD-положителни. От гледна точка на ABO и RhD те могат да получат еритроцити от всички осем основни типа. И тук обаче се извършват скрининг за други антитела и кръстосана проба, защото ABO/RhD не изчерпват всички възможни несъвместимости.
При плазмата правилото е обърнато
Плазмата съдържа антитела, а почти няма еритроцити. Затова AB плазмата, която няма анти-A и анти-B, се счита за универсална донорска плазма по ABO. За универсален получател на плазма по ABO се смята група O, защото нейните еритроцити нямат A или B антигени, които донорските антитела да атакуват. При тромбоцитите съвместимостта е по-сложна; предпочита се ABO-съвместим продукт, а RhD и други фактори се съобразяват според пациента и наличностите.
Запомнете: Когато чуете „универсален донор“, попитайте: донор на какъв компонент? За еритроцити това е O−; за плазма — AB. Цяла кръв, еритроцити, плазма и тромбоцити не са взаимозаменяеми понятия.
Безопасността започва още преди иглата да бъде поставена. Най-опасните предотвратими грешки често са свързани не със сложна лабораторна техника, а с неправилно идентифициран пациент или неправилно етикетирана проба. Затова данните на пациента се проверяват активно, а епруветката се етикетира непосредствено до него според местните правила.
При животозастрашаващо кървене лечението не бива да се забавя, докато приключат всички стандартни тестове. Може да се дадат спешно освободени еритроцити от група O, като конкретният избор между O− и O+ зависи от възрастта, пола, детеродния потенциал, запасите и местния протокол. По възможност кръвна проба се взема преди първото преливане. Веднага щом ABO/RhD и другите резултати са готови, екипът преминава към най-подходящите групово специфични и съвместими компоненти.
Кръвопреливането, или хемотрансфузията, е медицинска процедура, при която венозно се въвежда кръвен компонент. Днес по-често не се прелива „цяла кръв“, а точно компонентът, който липсва: еритроцити при значима анемия или кръвозагуба; тромбоцити при определени нарушения на съсирването и нисък брой тромбоцити; плазма при дефицит на множество коагулационни фактори; криопреципитат или фибриноген-съдържащ продукт при определени състояния. Показанията зависят от симптомите, причината, лабораторните резултати и общото състояние — не само от една стойност на хемоглобина.
Обикновено самата трансфузия не причинява особено усещане, различно от поставянето на венозен път. Някои пациенти се чувстват по-добре след коригиране на анемията, но ефектът зависи от основното заболяване. Продължителността варира според компонента и състоянието на пациента. Медицинският екип трябва да бъде информиран за всяко ново усещане, дори ако изглежда незначително.
Повечето трансфузии протичат без сериозни проблеми, а дарената кръв преминава през многобройни проверки. Въпреки това нито една медицинска процедура не е напълно без риск. Реакциите могат да бъдат леки или тежки, да започнат по време на преливането, скоро след него или по-късно.
При съмнение за реакция: Пациентът трябва веднага да уведоми медицинския екип. Обичайната първа мярка е трансфузията да бъде спряна и пациентът да бъде оценен, но конкретните действия се извършват от специалистите по местния алгоритъм. След изписване при тежък задух, оток на лицето, припадък или бързо влошаване се търси спешна помощ.
По правило не — наследствената кръвна група е постоянна. Редки ситуации, като трансплантация на кръвотворни стволови клетки от донор с различна група, могат с времето да доведат до промяна на кръвногруповия фенотип на кръвните клетки. Масивна трансфузия, определени заболявания или лабораторни особености могат временно да затруднят типизирането, но това не е обичайна „смяна“ на гените на човека.
Не за целите на конкретно кръвопреливане. Информацията е полезна, но болницата прави ново идентифицирано изследване и проверка за антитела. Грешно записана група, промени след трансплантация или новообразувани антитела могат да имат значение.
Не. Всяка група е нормален наследствен вариант. O− е особено ценна за спешни еритроцитни трансфузии, AB плазмата е особено полезна като донорска плазма, а често срещаните групи са необходими в големи количества, защото много пациенти имат същата група.
Няма надеждни научни доказателства, че ABO групата определя личността или че „диетите според кръвната група“ осигуряват специфична полза. Хранителният режим трябва да се съобразява със здравословното състояние, възрастта, лекарствата, целите и доказаните препоръки, а не с популярни митове.
Защото A, B и D са само част от многото еритроцитни антигени. Човек може да образува антитела срещу Kell, Kidd, Duffy или други антигени след трансфузия или бременност. Тогава се търси кръв, която е не само ABO/RhD подходяща, но и отрицателна за съответния антиген.
Надеждният начин е лабораторно изследване на кръвна проба. Кръвната група често се определя при кръводаряване, бременност, предоперативна подготовка или когато има медицинско показание. Домашни тестове и снимки на аглутинационни реакции не трябва да се използват за самостоятелно решение за трансфузия.
Кръвните групи са наследствени различия в молекулите върху еритроцитите. Системите ABO и RhD са най-познати, защото несъвместимостта им може да предизвика силна имунна реакция. A, B, AB и O описват наличието на A и B антигени, а знакът „+“ или „−“ показва наличието или липсата на RhD антигена. O− е универсален донор, а AB+ — универсален реципиент само в контекста на еритроцитната ABO/RhD съвместимост. Безопасното кръвопреливане винаги включва правилна идентификация, кръвногрупово изследване, скрининг за антитела, съвместимост с конкретната единица, внимателна проверка до леглото и наблюдение на пациента. Именно съчетанието на лабораторна точност и дисциплинирана клинична процедура прави съвременната трансфузионна медицина надеждна.
Референции:
Аз съм лекар със специалност по Ревматология, започнал професионалния си път в клиниката по Ревматология към УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, където работя и към настоящия момент. Работя и в доболничната помощ в МЦ „Медикс Сърджъри“ гр. Карлово.
