Съдържание
Всеки ден човешкият организъм влиза в контакт с огромен брой химични вещества. Част от тях се съдържат естествено в храната и водата, други се приемат като лекарства, трети попадат в тялото чрез въздуха, козметичните продукти, битовата химия, пластмасите, пестицидите или различни замърсители от околната среда. Голяма част от тези вещества могат да бъдат определени като ксенобиотици. Самото понятие често звучи като нещо непременно токсично или опасно, но това не е задължително така. Ксенобиотик може да бъде както вреден индустриален химикал, така и обикновено лекарство, което има доказан лечебен ефект. Затова значението на тези вещества за здравето трябва винаги да се разглежда в контекста на тяхната доза, начина на попадане в организма, продължителността на експозицията и способността на тялото да ги метаболизира и елиминира.
Думата „ксенобиотик“ произлиза от гръцките думи xenos, означаваща „чужд“, и bios – „живот“. Най-общо ксенобиотик е химично вещество, което не е естествена част от нормалния метаболизъм на даден организъм. Това означава, че веществото обикновено не се произвежда нормално от човешкото тяло и постъпва в него от външната среда. Такива вещества могат да бъдат медикаменти, пестициди, различни промишлени химикали, замърсители на въздуха, съставки на тютюневия дим, козметични компоненти и много други химични съединения. Важно е да се прави разлика между понятията ксенобиотик и отрова. Не всеки ксенобиотик има токсично действие. Например антибиотикът е чуждо за организма химично вещество, но когато се използва правилно, може да лекува тежка бактериална инфекция. По същия начин много други медикаменти представляват ксенобиотици, въпреки че целта на техния прием е терапевтична. От друга страна, някои вещества могат да бъдат токсични при достатъчно висока концентрация или продължителна експозиция. Затова в токсикологията никога не е достатъчно просто да се каже, че дадено вещество е „химикал“. Важни са неговите свойства, концентрацията, продължителността на контакта и индивидуалната чувствителност на човека.
Контактът с ксенобиотици е практически неизбежен в съвременния живот. Те могат да попадат в организма чрез храната, питейната вода, въздуха, лекарствата, козметичните продукти, почистващите препарати, пластмасите, опаковките за храни, строителните материали и редица продукти, които използваме ежедневно. В градска среда например човек може да бъде изложен на вещества, образувани при горене на горива, автомобилен трафик и промишлена дейност. В домашна среда контактът може да бъде с разтворители, препарати за почистване, ароматизатори, козметика или химикали, отделяни от определени материали. Храната също може да бъде източник на различни ксенобиотици. Това не означава непременно опасно замърсяване. В определени количества могат да присъстват остатъци от пестициди, вещества от опаковъчните материали или съединения, образувани при обработката и приготвянето на храните. При хора, които работят в промишлеността, земеделието, химическото производство или други професии, включващи контакт с химични вещества, експозицията може да бъде значително по-висока, поради което правилата за безопасност и личните предпазни средства са особено важни.
Почти всички лекарства могат да бъдат разглеждани като ксенобиотици, защото представляват химични вещества, които се въвеждат отвън и променят определени процеси в организма. Антибиотиците, обезболяващите лекарства, медикаментите за високо кръвно налягане, кортикостероидите, антидепресантите, антикоагулантите, противотуморните препарати и много други лекарства трябва да бъдат абсорбирани, разпределени, метаболизирани и накрая елиминирани. Това е причината функциите на черния дроб и бъбреците да бъдат толкова важни при лекарствената терапия. Ако тези органи не функционират нормално, даден медикамент или неговите метаболити могат да се натрупват в организма и да увеличат риска от нежелани реакции. Същевременно различни лекарства могат да взаимодействат помежду си. Един медикамент може да ускори разграждането на друг или обратно – да го забави. Така неговата концентрация в кръвта може да стане прекалено ниска или прекалено висока.
Пестицидите представляват широка група химични вещества, използвани главно в селското стопанство за контрол на вредители. Към тях принадлежат инсектицидите срещу насекоми, хербицидите срещу плевели, фунгицидите срещу гъбични заболявания и различни други вещества. Тези препарати имат голямо значение за съвременното земеделие, защото позволяват по-високи добиви и намаляват загубите на земеделска продукция. Тъй като обаче са създадени да оказват биологично действие върху живи организми, при неправилна употреба или висока експозиция определени пестициди могат да бъдат вредни и за човека. Рискът е най-голям при хора, които работят пряко с концентрирани препарати и не използват подходящи защитни средства. За обикновения потребител основният въпрос е свързан с остатъчните количества в храните, за които съществуват регулаторни ограничения и допустими максимални концентрации.
Съвременната индустрия използва огромен брой химични вещества. Сред тях са органични разтворители, бензен, толуен, формалдехид, различни смоли, бои, лакове, вещества за производство на пластмаси и редица други съединения. Някои от тези вещества могат да попаднат в организма чрез вдишване, други през кожата, а при определени условия и чрез храносмилателната система. Най-голямо значение има професионалната експозиция, когато човек контактува с даден химикал ежедневно в продължение на години. Някои вещества могат да предизвикват остри симптоми като главоболие, замайване, дразнене на очите и дихателните пътища, докато други могат да проявят вредни ефекти едва след продължително излагане.
Въздухът в големите градове и индустриалните райони може да съдържа сложна смес от химични вещества и частици. Сред тях се срещат продукти от горенето на горива, летливи органични съединения, полициклични ароматни въглеводороди и различни химикали, свързани с фините прахови частици. Белите дробове имат огромна повърхност за газообмен, което позволява някои вещества сравнително лесно да преминат от въздуха в кръвообращението. По тази причина замърсяването на въздуха може да има ефекти, които не се ограничават само до дихателната система. Продължителното излагане на определени замърсители може да бъде свързано с възпалителни процеси, оксидативен стрес и повишен риск от различни заболявания.
Тютюневият дим представлява една от най-сложните смеси от химични вещества, на които човек може доброволно да се излага. В него се съдържат хиляди различни съединения, сред които никотин, бензен, формалдехид, полициклични ароматни въглеводороди, нитрозамини и различни метали. След вдишването тези вещества достигат белите дробове, а голяма част от тях преминават в кръвообращението. След това се разпределят към различни органи и се метаболизират основно в черния дроб. Особено важен е фактът, че някои от веществата в тютюневия дим или техните метаболити могат да взаимодействат с клетъчната ДНК и да допринасят за развитието на злокачествени заболявания.
Все по-голямо внимание се отделя на химичните вещества, използвани при производството на пластмаси, козметика, опаковки и различни битови продукти. Сред най-обсъжданите са бисфенолите, фталатите, определени забавители на горенето и някои пер- и полифлуороалкилирани вещества, известни като PFAS. Интересът към тези вещества е свързан с възможността част от тях да взаимодействат с хормоналната система или да се задържат продължително в околната среда и човешкия организъм. Това обаче не означава, че всеки пластмасов продукт представлява непосредствена опасност. Реалният риск зависи от конкретното вещество, количеството, начина на използване и продължителността на експозицията.
PFAS представляват голяма група синтетични флуорирани съединения, използвани в продължение на десетилетия заради тяхната устойчивост на вода, мазнини и високи температури.
Те могат да се срещат в определени водоустойчиви тъкани, противопожарни пяни, промишлени материали и някои продукти за ежедневна употреба. Характерна особеност на определени представители на тази група е изключително бавното им разграждане. Поради тази причина те често са наричани „вечни химикали“. Някои PFAS могат да се натрупват в човешкия организъм и да се задържат дълго време. Това е една от причините през последните години да се провеждат множество изследвания върху потенциалните им ефекти върху имунната система, обмяната на веществата, черния дроб и други органи.
Към веществата с токсикологично значение се отнасят също оловото, живакът, кадмият и арсенът. Макар да не представляват типични органични ксенобиотици, те често се разглеждат заедно с тях, защото също попадат в организма от външната среда и могат да предизвикват токсични ефекти. За разлика от много органични вещества, металите не могат да бъдат химически разградени до безвредни крайни продукти. Организмът може да ги свързва, съхранява в определени тъкани или постепенно да ги елиминира. Например оловото може да се натрупва в костите, докато живакът има способност да засяга нервната система. Ефектът отново зависи от конкретното съединение, дозата и продължителността на експозицията.
Ксенобиотиците могат да навлязат в човешкото тяло по няколко основни пътя. Един от най-честите е през храносмилателната система. Така попадат лекарствата, някои хранителни добавки, остатъчни химични вещества в храната и различни замърсители. След абсорбцията от червата повечето вещества достигат първо до черния дроб чрез порталното кръвообращение. Именно там започва метаболизмът на голяма част от тях. Друг важен път е чрез дихателната система. Газове, изпарения, тютюнев дим и химични вещества, свързани с фините прахови частици, могат да достигнат белодробните алвеоли и оттам да попаднат в кръвта. Ксенобиотици могат да преминават и през кожата. Тя представлява ефективна бариера, но определени вещества, особено мастноразтворимите, могат постепенно да проникват през нея. Количеството зависи от химичните свойства на веществото, състоянието на кожата, концентрацията и продължителността на контакта. При венозното приложение, използвано за някои лекарства, веществото се въвежда директно в кръвообращението и практически не преминава през първоначална абсорбция.
След като даден ксенобиотик проникне в човешкото тяло, той преминава през няколко основни процеса, които във фармакологията често се описват с английската абревиатура ADME – абсорбция, разпределение, метаболизъм и екскреция. Първият етап е проникването на веществото в кръвта. След това то се разпределя между различните органи и тъкани. Някои вещества остават основно в кръвообращението, докато други могат да проникнат в мастната тъкан, черния дроб, мозъка или други органи. Това зависи от тяхната разтворимост, химична структура, способността им да се свързват с белтъци и наличието на специфични клетъчни транспортери. Следва метаболизмът, при който организмът химически променя молекулата. Накрая веществото или получените от него метаболити трябва да бъдат елиминирани.
Черният дроб е основният орган, участващ в метаболизма на множество ксенобиотици. Често той се сравнява с „химична лаборатория“, защото съдържа огромен брой ензими, които могат да модифицират различни чужди молекули. Основната цел в много случаи е мастноразтворимото съединение да бъде превърнато в по-водоразтворима форма. Това е важно, защото бъбреците могат значително по-лесно да отделят вещества, които се разтварят във вода. Черният дроб обаче не действа просто като механичен филтър. Той активно преобразува химичните молекули чрез сложни биохимични реакции. В повечето случаи това улеснява обезвреждането на веществото, но понякога може да се случи обратното – след метаболизма да се получи по-реактивно и потенциално по-вредно съединение. Този процес се нарича биоактивация.
Първата фаза на метаболизма включва химична промяна на молекулата чрез реакции като окисление, редукция и хидролиза. Голяма роля в този процес има системата цитохром P450, която включва различни ензими, означавани с имена като CYP3A4, CYP2D6, CYP2C9, CYP2C19, CYP1A2 и други. Тези ензими участват в разграждането на голяма част от лекарствата, но също така обработват множество други ксенобиотици. След първата фаза молекулата обикновено става по-полярна и по-подходяща за по-нататъшна обработка. В някои случаи обаче се образуват реактивни междинни продукти, които могат да взаимодействат с клетъчните структури.
По време на втората фаза към молекулата обикновено се прикрепя друга химична група. Този процес се нарича конюгация. Сред основните механизми са глюкуронирането, сулфатирането, ацетилирането, метилирането и свързването с глутатион. Особено важен е глутатионът – естествено вещество с важна роля в защитата на клетките от реактивни химични съединения. След тези реакции молекулата обикновено става още по-водоразтворима и по-лесно може да бъде елиминирана чрез бъбреците или жлъчката. Важно е обаче да се разбере, че не всички ксенобиотици задължително преминават последователно през първа и втора фаза. Някои могат директно да бъдат конюгирани, а други се елиминират почти непроменени.
След като веществото бъде преобразувано, то трябва да напусне клетките и впоследствие целия организъм. За тази цел съществуват специални транспортни белтъци, разположени в клетъчните мембрани. Тези транспортери могат активно да изнасят ксенобиотици и техните метаболити от клетките и да ги насочват към кръвта, жлъчката или урината. Понякога този процес се разглежда като отделна, трета фаза на метаболизма на ксенобиотиците.
Бъбреците са един от основните органи за елиминиране на водоразтворимите вещества. Те филтрират кръвта и отделят множество ксенобиотици и техни метаболити чрез урината. Друг важен път е жлъчката. Черният дроб може да отделя определени съединения в жлъчните пътища, откъдето те достигат червата и впоследствие се елиминират с изпражненията. При част от веществата обаче може да настъпи повторно всмукване от червата обратно в кръвта. Това се нарича ентерохепатална циркулация и може значително да удължи времето, през което дадено вещество остава в организма. Летливите вещества могат частично да бъдат елиминирани чрез белите дробове с издишвания въздух. Малки количества от определени ксенобиотици могат да бъдат открити също в слюнката, потта и кърмата.
Не всички ксенобиотици се отделят бързо. Някои вещества имат способността да се задържат в тъканите за дълго време. Когато количеството, което постъпва в организма, е по-голямо от количеството, което се елиминира, постепенно може да се натрупва все повече от веществото. Този процес се нарича биоакумулация. Мастноразтворимите съединения например могат да се натрупват в мастната тъкан. Оловото може да се съхранява в костите, а определени други вещества се задържат в черния дроб, бъбреците или кръвта. Биоакумулацията е особено важна при устойчиви химични вещества, които се разграждат бавно както в околната среда, така и в човешкия организъм.
Ефектът на един ксенобиотик може да бъде напълно различен в зависимост от неговата химична структура. Някои вещества могат практически да не предизвикат клинично значим ефект при обичайните нива на експозиция, докато други могат да засегнат клетките дори при сравнително ниски концентрации. Най-честите механизми на увреждане включват оксидативен стрес, директно клетъчно увреждане, нарушение на функцията на ензими и клетъчни рецептори, увреждане на ДНК и промени в хормоналната регулация.
Ефектът може да бъде локален – например дразнене на кожата или дихателните пътища, но може да бъде и системен, когато веществото се разпространи чрез кръвта и достигне множество органи.
Някои ксенобиотици увеличават образуването на реактивни кислородни съединения в клетките. Нормално организмът разполага с антиоксидантни механизми, които ги неутрализират. Когато обаче производството на реактивни молекули стане прекалено голямо, възниква състояние, известно като оксидативен стрес. То може да доведе до увреждане на клетъчните мембрани, белтъците, митохондриите и генетичния материал. Продължителният оксидативен стрес може да бъде един от механизмите, чрез които някои химични вещества допринасят за хронично възпаление и различни заболявания.
Някои ксенобиотици или техните реактивни метаболити могат да взаимодействат директно с ДНК. Организмът разполага с множество системи за поправка на генетичните увреждания и голяма част от тях се коригират успешно. Ако обаче определени промени останат непоправени, те могат да доведат до мутации. Не всяка мутация причинява заболяване, но натрупването на определени генетични изменения може да участва в процеса на канцерогенеза.
Някои ксенобиотици могат да влияят на ендокринната система. Такива вещества се наричат ендокринни нарушители. Те могат да имитират действието на естествени хормони, да блокират техните рецептори или да променят синтеза, разграждането и транспорта им. Възможно е да бъдат засегнати естрогенната, андрогенната, тиреоидната и други хормонални системи. Особено внимание се обръща на експозицията по време на бременността, ранното детство и пубертета, когато хормоналната регулация играе важна роля за растежа и развитието.
Определени химични вещества могат да имат невротоксично действие. Нервната система е особено чувствителна към някои метали, разтворители, пестициди и други вещества. При висока или продължителна експозиция могат да се появят симптоми като нарушена концентрация, промени в паметта, тремор, периферна невропатия, главоболие или други неврологични прояви. Развиващата се нервна система на плода и детето е особено чувствителна към определени токсични агенти.
Черният дроб е особено уязвим към ксенобиотици, защото именно той обработва голяма част от тях. Някои вещества могат да предизвикат повишаване на чернодробните ензими, мастно натрупване, възпаление или нарушение на жлъчния отток. В тежки случаи токсичното увреждане може да доведе до значително нарушение на чернодробната функция. Класически пример за токсичност, зависима от дозата, е предозирането с парацетамол. При него нормалните метаболитни пътища могат да бъдат претоварени и да се образуват количества от реактивен метаболит, които надвишават защитния капацитет на глутатиона.
Бъбреците също могат да бъдат засегнати от определени ксенобиотици, защото филтрират кръвта и концентрират различни вещества в урината. Някои медикаменти, метали и химикали могат да увреждат бъбречните тубули или други структури на бъбрека. Рискът е по-висок при вече съществуващо бъбречно заболяване, дехидратация или едновременно използване на няколко потенциално нефротоксични вещества.
Ксенобиотиците могат да влияят и върху имунната система. Някои вещества могат да действат като алергени или да променят определени имунни реакции. При други може да се наблюдава потискане на част от имунния отговор. В определени случаи химическата експозиция може да бъде свързана с развитие на сенсибилизация, алергичен контактен дерматит или други реакции на свръхчувствителност. Влиянието върху имунитета обаче силно зависи от конкретното вещество и не може да бъде обобщено за всички ксенобиотици.
Острата токсичност обикновено възниква след еднократна висока доза или много интензивна краткотрайна експозиция. Симптомите могат да се появят бързо и да включват гадене, повръщане, замайване, обърканост, затруднено дишане, сърдечни нарушения, гърчове или загуба на съзнание. При тежко отравяне могат да бъдат засегнати едновременно няколко органни системи и да се развие чернодробна, бъбречна или дихателна недостатъчност. Острите интоксикации изискват медицинска оценка и не трябва да се лекуват чрез домашни „детокс“ методи.
Хроничната токсичност е по-трудна за разпознаване, защото може да се развива постепенно след месеци или години на експозиция. Възможно е концентрацията на веществото във всеки отделен момент да е сравнително ниска, но продължителният контакт да води до постепенно натрупване или постоянно биологично въздействие. В зависимост от конкретния агент могат да бъдат засегнати нервната система, бъбреците, черният дроб, репродуктивната система, имунитетът и други органи. При някои канцерогенни вещества ефектът може да се прояви десетилетия след началото на експозицията.
Дозата е определяща
Един от най-важните принципи в токсикологията е, че потенциалът на дадено вещество да причини вреда не може да бъде оценен само по неговото име. Много важно е количеството, на което човек е изложен. По тази причина се прави разграничение между опасност и риск. Опасността описва способността на дадено вещество при определени условия да причини увреждане. Рискът показва вероятността това действително да се случи при реалната експозиция на човека. Така едно вещество може да бъде потенциално токсично в концентрирана форма, но при минимално количество да не представлява съществен риск. Това е и причината регулаторните органи да определят допустими концентрации за множество химични вещества в храните, водата, въздуха и работната среда.
Дори при еднаква експозиция двама души могат да реагират по различен начин. Причината е, че човешкият метаболизъм не е напълно еднакъв при всички. Генетични различия могат да променят активността на ензимите, които метаболизират лекарствата и другите ксенобиотици. Някои хора разграждат определени вещества по-бързо, а други значително по-бавно. Възрастта също е важна. При малките деца част от метаболитните системи все още не са напълно развити, докато при възрастните хора функцията на черния дроб и бъбреците може постепенно да намалее. Чернодробните и бъбречните заболявания могат допълнително да забавят елиминирането на някои вещества. От значение са също хранителният режим, приемът на алкохол, тютюнопушенето и едновременната употреба на други лекарства.
Особено внимание към експозицията на потенциално вредни химични вещества е необходимо при бременни жени, малки деца, възрастни хора и пациенти с чернодробни или бъбречни заболявания. Бременността е специфичен период, защото някои ксенобиотици могат да преминават през плацентата и да достигат плода. Плацентата не представлява абсолютна бариера. Значението на дадена експозиция зависи както от дозата, така и от етапа на вътреутробното развитие. При децата особеното значение се дължи на факта, че техните органи и системи продължават да се развиват. Освен това спрямо телесното си тегло те могат да приемат повече храна, вода и въздух в сравнение с възрастните, което променя относителната експозиция.
В реалния живот човек почти никога не е изложен само на едно химично вещество. Замърсеният въздух например може да съдържа едновременно газове, фини прахови частици, органични вещества и продукти на горене. Подобно е положението при тютюневия дим, който съдържа хиляди химични съединения. Когато няколко вещества действат едновременно, техните ефекти могат да бъдат независими, да се сумират или понякога едното да усилва действието на другото. Това явление често се нарича „коктейлен ефект“. Оценката на подобни смеси е сложна, защото токсикологичните изследвания традиционно разглеждат отделни вещества, докато реалната човешка експозиция много често е комбинирана.
Не всички ксенобиотици са канцерогенни. Повечето вещества, с които човек влиза в контакт, не водят автоматично до развитие на рак. Определени химични съединения обаче могат да повишат риска чрез различни механизми. Те могат да увреждат ДНК, да се превръщат в реактивни метаболити, да предизвикват хронично възпаление или да нарушават нормалния контрол върху клетъчното делене. Канцерогенезата обикновено е сложен и дългогодишен процес, в който участват множество фактори. Генетичната предразположеност, начинът на живот и продължителността на експозицията също имат значение. Затова откриването на контакт с определен ксенобиотик не означава автоматично, че човек ще развие онкологично заболяване.
Все повече научни данни показват, че чревният микробиом също участва в метаболизма на различни чужди вещества. Чревните бактерии могат да променят химичната структура на някои лекарства, да ги активират или инактивират и да влияят върху повторното им всмукване. От друга страна, определени ксенобиотици могат да променят състава и активността на самия микробиом. Това създава сложна двупосочна връзка между химичните вещества, бактериите и човешкия организъм. Тази област се изследва активно, особено във връзка с лекарствения метаболизъм, индивидуалния отговор към терапията и ролята на микробиома при различни заболявания.
Може ли организмът сам да се „детоксикира“ ?
Човешкият организъм има собствена изключително сложна система за обезвреждане и елиминиране на чужди вещества. Основна роля имат черният дроб и бъбреците, но участват също червата, белите дробове, ензимните системи, антиоксидантните механизми и множество клетъчни транспортери. Тези процеси протичат непрекъснато. Поради тази причина популярната идея, че тялото трябва периодично да бъде „прочиствано“ чрез специални чайове, сокове или краткотрайни детокс диети, не отразява реалната човешка физиология. Черният дроб не е филтър, който се „задръства“ с токсини и трябва периодично да бъде изчистван. Той представлява сложен метаболитен орган, който непрекъснато преобразува и елиминира множество химични вещества.
При истинско отравяне или значима химична експозиция подходът трябва да бъде медицински и да зависи от конкретното вещество.
Невъзможно е човек напълно да избегне ксенобиотиците. Това не е и необходимо. По-разумен подход е да се намаляват доказаните и ненужни източници на вредна експозиция. Отказът от тютюнопушене е една от най-ефективните мерки, защото значително намалява контакта с множество токсични и канцерогенни вещества. Лекарствата трябва да се използват според лекарските препоръки, без произволно комбиниране на множество препарати и хранителни добавки. При работа с бои, разтворители, пестициди и други химични вещества трябва да се използват подходящи предпазни средства и добра вентилация. Храните е препоръчително да бъдат правилно измити и съхранявани, а почистващите препарати и другите битови химикали трябва да се използват според инструкциите на производителя. Също така е важно опасните вещества да се съхраняват на място, недостъпно за деца.
В обществото понякога се използва изразът „без химикали“, но от научна гледна точка той няма особен смисъл. Всичко около нас е изградено от химични вещества. Водата, кислородът, витамините, белтъците и самата човешка ДНК са химични съединения. Следователно въпросът не е дали даден продукт съдържа „химия“, а какви вещества съдържа, в каква концентрация и как човек е изложен на тях. Наличието на минимално количество от даден ксенобиотик в кръвта или урината също не доказва автоматично токсично увреждане. Съвременните лабораторни методи могат да измерват изключително ниски концентрации, които преди години дори не са могли да бъдат установени. Затова наличието на вещество и наличието на здравен риск са две различни неща.
Ксенобиотиците представляват изключително разнообразна група вещества, чужди за нормалния метаболизъм на човека. Към тях могат да бъдат отнесени лекарства, пестициди, промишлени химикали, замърсители на въздуха, компоненти на тютюневия дим и множество други съединения. След попадане в организма те могат да бъдат абсорбирани, разпределени между различни органи, химически преобразувани и накрая елиминирани. Черният дроб играе основна роля в метаболизма им, а бъбреците са сред най-важните органи за тяхното отделяне. При някои вещества биотрансформацията води до обезвреждане, докато при други може временно да се образува по-реактивен метаболит. Именно затова организмът разполага с множество защитни механизми и антиоксидантни системи. Ксенобиотиците могат да влияят върху черния дроб, бъбреците, нервната система, имунитета, хормоналната регулация и генетичния материал, но степента на риска е различна за всяко вещество. Най-важни са количеството, продължителността на експозицията, начинът на попадане в организма и индивидуалните особености на човека.
Контактът с ксенобиотици е естествена част от живота в съвременната среда. Те присъстват в лекарствата, храната, въздуха, битовите продукти и множество материали, които използваме ежедневно. Това обаче не означава, че всяко чуждо химично вещество е токсично или че организмът постоянно се „натрупва с токсини“. Човешкото тяло разполага с изключително сложна и ефективна система за метаболизиране, обезвреждане и елиминиране на много от тези вещества. Черният дроб, бъбреците, червата и белите дробове работят непрекъснато, за да поддържат вътрешната среда на организма относително стабилна. Проблем възниква тогава, когато концентрацията на даден вреден химикал е прекалено висока, експозицията продължава прекалено дълго или веществото има способност да се натрупва и постепенно да уврежда клетките и органите. Затова най-разумният подход не е страхът от всички химични вещества, а информираното отношение към реалните източници на риск, правилната употреба на лекарства и препарати и ограничаването на доказано вредните експозиции.
Референции:
Аз съм лекар със специалност по Ревматология, започнал професионалния си път в клиниката по Ревматология към УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, където работя и към настоящия момент. Работя и в доболничната помощ в МЦ „Медикс Сърджъри“ гр. Карлово.
