Резюме
Легионерската болест е сериозна респираторна инфекция, която протича като тежка пневмония, която често прогресира до дихателна недостатъчност с необходимост от инвазивна белодробна вентилация, както води до шок и/или полиорганна недостатъчност. Причинява се от бактерии от род Legionella, най-често Legionella pneumophila. Заразяването става при вдишване на водни пръски или воден аерозол, в които се намира причинителя.
Описана е за първи път през 1977 след мистериозен взрив от 180 заболели и 29 починали легионери, присъствали на конвенция на американския легион в хотел във Филаделфия.
По данни от Световната здравна организация в Европа, Австралия и Съединените американски щати всяка година се регистрират около 10 – 15 случаи на милион население. Около 75 – 80% от заболелите са на 50 годишна възраст, 60-70% са мъже. Рисковия контингент включва пушачи, употребяващи големи количества алкохол (>150мл концентрат седмично), лица с придружаващи белодробни заболявания, такива с компрометиран имунитет (потиснат имунитет), с хронична дихателна недостатъчност, с хронична бъбречна недостатъчност.
Забавянето с диагнозата и лечението с подходящите антибиотици, напредналата възраст и придружаващите заболявания са свързани с по-висока честота на фатален изход.
Причини
Легионерската болест се причинява от бактерии от род Legionella – най-често Legionella pneumophila. Открива се в естествени сладководни водоеми по целия свят, но водопроводните инсталации са източник на заболяването, тъй като в тях намират условия за размножаване и разпространение. Бактериите преживяват във водопроводните системи при температура 20 – 50 градуса С.
Заразяването става при вдишване на пръски и аерозол от контаминирана вода (вода, в която се открива причинителя). Източник на такива аерозоли могат да бъдат:
- климатични инсталации;
- охлаждащи системи;
- системи за студена и топла вода;
- овлажнители за въздух;
- парни бани;
- джакузита, тангентори и вани за водни процедури;
- водни кранове и душове;
Легионерската болест не се предава от човек на човек.
Симптоми
Симптомите на заболяването се развиват след инкубационен период между 2 и 16 дни (инкубационният период е средно 10 дни) и включват:
- треска и повишена температура;
- болка по мускули и стави;
- загуба на апетит;
- главоболие;
- отпадналост до летаргия;
- в някои случаи – диария и объркване;
- кашлица – отначало лека, по-късно може да стане упорита и мъчителна, с отделяне на секрети;
- задух и недостиг на въздух;
- лесна уморяемост при физическо усилие, дори минимално;
- болки в гърдите;
Легионерската болест протича като сериозна пневмония, нерядко с влошаване и развитие на животозастрашаващи усложнения.
В някои случаи се развива по-леко заболяване с грипоподобни симптоми, което преминава в рамките на 5-7 дни – т.нар. Понтиак треска.
Лабораторни отклонения:
Лабораторните отклонения при легионерска болест не са специфични. От кръвната картина се установява:
Диагноза:
Златен стандарт в диагностицирането на всяко бактериално инфекциозно заболяване е изолиране на микроорганизма – причинител. Legionella pneumophilа е взискателен микроорганизъм, който изисква култивиране при специални условия и на специални хранителни среди. Изследват се секрети от дихателната система – дълбока храчка или бронхо-алвеоларен лаваж.
Прилагат се и молекулярно-биологични методи – доказване на ДНК на Legionella в секрети от долните отдели на дихателната система чрез PCR (полимеразо-верижна реакция).
Достъпен, евтин и бърз метод е откриването на антиген на Legionеlla pneumophila серогрупа 1 в урина, където се задържа продължително време, дори след оздравяване.
Използват се и серологични методи – откриване на специфични антитела срещу Legionella в серум на болния.
Усложнения:
Легионерската болест протича със сериозна пневмония, често с развитие на животозастрашаващи усложнения като:
- Дихателна недостатъчност, която налага лечение в интензивни отделения и инвазивна белодробна вентилация (интубиране и апаратно обдишване),;
- Бъбречна недостатъчност – остро влошаване на бъбречната функция, което може да наложи провеждането на хемодиализа;
- Шок – влошаване на циркулацията и кръвоснабдяването на органите;
- Неврологични усложнения – напр. промени в съзнанието;
- Полиорганна недостатъчност – влошаване на функцията на няколко органа или системи, което води до фатален изход;
Лечение
Лечението се провежда в лечебно заведение и е комплексно – прилагат се венозни вливания, витамини, кортикостероиди, температуропонижаващи и др. Те се прилагат наред с антибиотичното лечение – използват се антибиотици от групата на макролидите, тетрациклините и хинолоните. Лечението се назначава и контролира от лекар, който прецизира терапията според състоянието на пациента.
При усложнения често се налага лечение в сектори по реанимация и интензивно лечение.
Превенция:
Заболяването не се предава от човек на човек. Липсва специфична профилактика – няма ваксина. За превенция на заболяването се прилагат неспецифични мерки, които включват правилна поддръжка на водните системи и контролиране на водните съоръжение.
Източници:
https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/legionellosis
https://www.cdc.gov/legionella/about/index.html
https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/legionnaires-disease/symptoms-causes/syc-20351747
https://emedicine.medscape.com/article/965492-workup#c4
