Резюме
Менингококовата болест е сериозна бактериална инфекция. Причинява се от Neisseria meningitidis и може да протече като менингит (възпаление на мозъчните обвивки) или септицемия (менингококцемия – навлизане и последващо активно делене на причинителя в кръвообращението).
Причини
Менингококите, Neisseria meningitidis, са Грам (-) отрицателни диплококи – кръгли бактерии, разположени по двойки в полизахаридна капсула. Според структурните различия в капсулата се делят на серогрупи, с по-важно значение са серогрупите A, B, C, X, Y, Z, W135 и L. В България най-голям дял от менингококовите инфекции се дължат на серогрупа В.
Менингококите са неустойчиви във външна среда и загиват при третиране с дезинфектанти.
Епидемиология
Източник на инфекцията е болният човек и здравият заразоносител – N. meningitidis се открива в носоглътката на 5% до 10% от популацията без прояви на заболяване. Безсимптомните носители имат значение за епидемичното разпространение. Причинителят се отделя със секретите от носоглътката, заразяването става по въздушно-капков. Менингококовата болест засяга лица от всички възрасти. По-често боледуват деца до 5 години, подрастващи и млади възрастни (15 – 24 годишни). Менингококите са една от най-честите причини за бактериален менингит в света и единственият бактериален причинител с потенциал да предизвиква големи епидемии от менингит – в Субсахарска Африка такива се наблюдават периодично през 7 – 10 години. Епидемични взривове от менингококова болест рядко се наблюдават, предимно в затворени колективи като детски и учебни заведения, военни формирования и други. Дори при правилно и навременно започване на лечение, между 10% и 15% от случаите завършват фатално. В Европейския съюз всяка година се съобщават около 3000 случая, от които около 10% завършват със смърт.
Симптоми
Инкубационният период (периодът от заразяването до първите клинични симптоми) е между 2 и 10 дни, средно 1 – 4 дни. Менингококовата болест протича най-често като менингит (в 30 – 60% от случаите) и менингококцемия (20 – 30% от случаите), по-рядко се наблюдават локализирани форми.
- Менингококов менингит – началото е внезапно и бурно, наблюдават се:
- висока температурата до 39-40 градуса С;
- главоболие – мъчително, обхваща цялата глава;
- гадене и повръщане, което не води до облекчение.
- дразнене от светлина и шум;
- повишено усещане за болка;
- вратна ригидност (стегнатост на мускулатурата на врата);
- промени в съзнанието (сънливост, сопор, кома; объркване, халюцинации);
- гърчове;
При ангажиране на мозъчното вещество се развива менингококов менингоенцефалит с тежки промени на съзнанието по-често кома; гърчови прояви, парези и парализи. Прогнозата е сериозна.
- Менингококцемия – началото е внезапно и бурно, наблюдават се:
- втрисане и висока температура;
- студени крайници;
- болки по мускули и стави;
- цианоза (посиняване на кожата);
- хипотония (ниско артериално налягане);
- изтощение;
- обрив – характерни обривни елементи с различна големина и многоъгълна, звездовидна форма. Обривът ангажира предимно долните крайници и седалищната област. В центъра на обривните единици се развива некроза и придобиват черен цвят.
При свръхострото (мълниеносно) протичаща менингококцемия настъпва полиорганна недостатъчност – влошават се функциите на органи и системи, нарушава се кръвосъсирването – по кожата се появяват хеморагични обриви (като кръвонасядания), които отначало са малки по размер, но бързо нарастват и обхващат все по-големи кожни участъци. Отначало болните са в съзнание, но със задълбочаване на състоянието настъпва сопор и кома. При 40% от случаите свръхострата менингококцемия завършва фатално.
- Редки форми на менингококовата болест:
- Менингококова пневмония;
- Менингококов артрит – засягане на стави;
- Менингококов ендокардит (засягане на клапния апарат на сърцето);
- Менингококов миокардит (засягане на миокарда, сърдечния мускул);
Менингококовият ендокардит и миокардит се наблюдават в хода на менингококцемия.
Лабораторни отклонения:
Лабораторните тестове сключват изследване на кръв, гръбначно-мозъчна течност и микробиологични изследвания.
- Кръвна картина – установява се повишен общ брой левкоцити, повишен брой неутрофилни левкоцити;
- Ускорена скорост на утаяване на еритроцитите;
- Повишен фибриноген;
- Повишен С-реактивен протеин;
При менингококцемия с развитие на полиорганна недостатъчност и нарушение на кръвосъсирването намалява броя на тромбоцитите, понижава се фибриногенът; повишава се протромбиновото време; бъбречните показатели (урея, креатинин) и чернодробните ензими (АСАТ, АЛАТ); нарушава се киселинно-алкалното състояние на кръвта.
- Гръбначно-мозъчна течност – изследва се ликвор, получен чрез лумбална пункция. Лабораторните отклонения включват – повишен брой на левкоцитите, повишен ликворен белтък, понижена ликворна глюкоза.
Диагноза:
Диагнозата е комплексна – поставя се на базата на анамнестични, епидемиологични и клинични данни. Диагнозата се потвърждава с изолиране на причинителя от назофарингеален секрет, гръбначно-мозъчна течност, кръв. Взема се проба за микробиологично (културелно) изследване.
- Микробиологично изследване на назофарингеален секрет – взема се със стерилен тампон и се посявка на специални хранителни среди.
- Микробиологично изследване на гръбначно-мозъчна течност –
- извършва се директна микроскопия на препарат от ликвор, като се търсят характерни диплококи.
- Културелно изследване – извършва се посявка на специални хранителни среди, които се инкубират при определени условия за определено време и се отчита бактериален растеж. При наличие на бактериални колонии от посявката се извършват допълнителни изследвания за идентифициране и антибиотична чувствителност.
- Съвременните възможности позволяват изследване на ликворна проба чрез PCR за откриване на нуклеинови киселини на най-честите причинители на невроинфекции, което пести време.
- Микробиологично изследване на кръв – хемокултура – взема се кръвна проба в специални затворени системи с хранителна среда, които се инкубират при определени условия и се отчита бактериален растеж. При наличие на такъв следва идентифициране и изследване на антибиотична чувствителност;
- Микробиологично изследване на материал от обривни елементи – при наличие на кожна лезия се взема материал за микробиологично изследване и от тях.
Усложнения:
При 1 на 5 оцелели се наблюдават трайни увреждания сред които:
- Неврологични нарушения;
- Загуба на слух;
- Ампутации (при менингококцемия)
Лечение
Лечението е комплексно и се провежда в болнични условия. Прилагат се интравенозни вливания, антиоточни средства и диуретици; кортикостероиди, витамини, температуропонижаващи, аналгетици, при нужда – антиконвулсивни медикаменти, биопродукти – човешки албумин, кръвни продукти- еритроцитен концентрат, прясно замразена плазма. Важно е своевременното започване на антимикробна терапия – менингококите са чувствителни на пеницилин, беталактамни антибиотици, хлорамфеникол. Лечението се преценява от лекуващия лекар според състоянието, лабораторните отклонения и резултатите от допълнителни изследвания.
Превенция:
Специфичната профилактика се провежда с ваксини. В Европа са одобрени няколко комбинирани ваксини срещу серогрупи А, С, W-135, Y. Такава комбинирана ваксина е налична и в България. Одобрена е и ваксина срещу менингококи от серогрупа В, която към момента не се предлага в България. На лицата контактни на заболял с менингококова инфекция се провежда антибиотична профилактика, назначена и контролирана от лекар.
Източници:
