Съдържание
NT-proBNP е неактивен N-краен фрагмент на про-B натриуретичния пептид, който се отделя в кръвта при повишено налягане и разтягане на сърдечния мускул, най-вече на камерите, и е част от натриуретичната пептидна система, която има ключова роля в регулирането на кръвообращението, кръвното налягане и водно-електролитния баланс. Натриуретичните пептиди се синтезират основно от клетки, наречени кардиомиоцити, разположени в предсърдията и камерите на сърцето, и действат като разширяват кръвоносните съдове, увеличават отделянето на натрий и вода през бъбреците, понижават кръвното налягане и потискат сърдечната хипертрофия и ремоделиране, което ги прави важен защитен механизъм при сърдечно натоварване. B-тип натриуретичният пептид първоначално е открит в мозъчна тъкан, но по-късно е установено, че основният му източник са камерните клетки на сърцето, особено при тяхното разтягане, което води до широкото му приложение като биомаркер за наличие и тежест на сърдечна недостатъчност. ProBNP е прекурсорен протеин съставен от 108 аминокиселини, който при стимулиране се разцепва от ензима корин на две равни части – биологично активния BNP и биологично неактивния NT-proBNP, като и двата се освобождават в кръвообращението. NT-proBNP няма директна биологична активност върху съдовата гладка мускулатура, фибробластите или кардиомиоцитите, но поради по-дългия си полуживот и стабилност в плазмата той е изключително подходящ лабораторен показател за оценка на сърдечното натоварване. При пациенти с декомпенсирана сърдечна недостатъчност и обемно претоварване, понижаването на пълнещите налягания, вследствие на лечение, често е съпроводено с бързо намаляване на нивата на натриуретичните пептиди, което позволява използването им за проследяване на терапевтичния ефект и хемодинамичния статус. Натриуретичната система включва няколко типа пептиди като ANP, BNP, CNP и други, както и три основни рецептора: NPR-A, NPR-B и NPR-C, като първите два действат чрез вътреклетъчния медиатор (цикличен GMP), а NPR-C регулира концентрацията на пептидите чрез свързване и разграждане. Балансът между различните рецептори определя силата и продължителността на ефекта на натриуретичните пептиди върху сърдечносъдовата система и прави NT-proBNP ценен и широко използван маркер в съвременната кардиологична практика.
BNP е хормон, който сърцето произвежда, когато е подложено на повишено натоварване и разтягане, най-често при сърдечна недостатъчност или други заболявания на сърдечния мускул. Той представлява малка белтъчна молекула със специфична форма, която му позволява да се свързва със специални рецептори по стените на кръвоносните съдове и в бъбреците. Когато BNP се освободи в кръвта, той действа като „предпазен сигнал“, чрез който сърцето се опитва да намали натоварването върху себе си. Свързването му с рецепторите води до разширяване на кръвоносните съдове, което улеснява кръвния поток и понижава кръвното налягане. Едновременно с това бъбреците започват да отделят повече вода и сол с урината, което намалява обема на циркулиращата кръв и облекчава работата на сърцето. BNP също така потиска действието на хормонални системи, които обикновено задържат течности и повишават кръвното налягане, като ренин-ангиотензин-алдостероновата система. Това е особено важно при сърдечна недостатъчност, защото тези системи често са прекомерно активни и допълнително влошават състоянието. Освен това BNP противодейства на процеси, които водят до уплътняване и „втвърдяване“ на сърдечния мускул, като по този начин ограничава неблагоприятното ремоделиране и фиброзата на сърцето. В здраво сърце BNP се произвежда главно в предсърдията, но при заболявания, които засягат камерите, като сърдечна недостатъчност, продукцията му в камерния мускул рязко се увеличава. Това е причината BNP често да се възприема като хормон на камерите. В действителност, предсърдните и камерните клетки се различават по начина, по които съхраняват и отделят хормоните си. Предсърдията разполагат със специални гранули, в които се съхраняват готови хормони, докато нормалните камерни клетки обикновено не ги съдържат и започват активно да произвеждат BNP едва при заболяване. BNP се разгражда сравнително бързо в кръвта и има кратък живот от около 20 минути. За разлика от него, NT-proBNP, който се отделя едновременно с BNP, се задържа много по-дълго в кръвообращението. Поради това неговите стойности в кръвта са значително по-високи и той често се използва като лабораторен показател. Важно е да се знае, че нормалните стойности на тези маркери зависят от възрастта и с напредването на годините естествено се повишават. Освен механичното натоварване на сърцето, възпалението също може да увеличи продукцията на BNP. Някои възпалителни вещества директно стимулират сърдечните клетки да произвеждат повече BNP, дори без значително повишено налягане или обем. Това обяснява защо при състояния като миокардит стойностите на BNP могат да бъдат по-високи, отколкото би се очаквало само на база на сърдечната функция. Така BNP отразява не само натоварването на сърцето, но и наличието на възпалителни процеси в него.
Изследването на BNP или NT-proBNP определя степента на натоварване и напрежение на сърдечния мускул, най-вече на камерите, и дава информация как се справя сърцето с изпомпването на кръвта. По-достъпно казано, изследването показва дали сърцето е „претоварено“ и под стрес, и доколко това е изразено. Чрез стойностите му може да се прецени:
Изследването отразява и хемодинамичното състояние на организма, т.е. какви са пълнещите налягания в сърцето и дали има обемно претоварване. Освен механичното натоварване, стойностите могат да се повишат и при възпаление на сърдечния мускул, при бъбречни заболявания, напреднала възраст и някои остри състояния.
NT-proBNP се повишава при състояния, при които сърцето е под повишено налягане, обемно претоварване или възпалителен стрес, както и при някои несърдечни заболявания:
Сърдечни заболявания
Несърдечни причини
Физиологични и други фактори
NT-proBNP най-често се комбинира с ехокардиография, която дава информация за фракцията на изтласкване, размерите на сърдечните кухини, диастолната функция, клапните заболявания и белодробното налягане. Допълнително може да се използва рентгенография на гръден кош за доказване на белодробен застой, кардиомегалия и плеврални изливи. При по-специфични показания се включват кардиална ядрено-магнитна резонансна томография за оценка на миокардит, кардиомиопатии и фиброза, както и компютърна томография, ангиография при съмнение за белодробна емболия.
Изследването почти винаги се съпътства от електрокардиограма за откриване на аритмии, исхемични промени, хипертрофия и проводни нарушения. При съмнение за преходни ритъмни нарушения се използва Холтер ЕКГ, а при необходимост от оценка на исхемия и функционален капацитет се прилагат тестове с физическо натоварване или стрес ехокардиография.
NT-proBNP се тълкува заедно със сърдечни биомаркери, като тропонин, за разграничаване между сърдечна недостатъчност, остър коронарен синдром и миокардит. Задължително се оценява бъбречната функция чрез креатинин и изчислена гломерулна филтрация, тъй като тя силно влияе върху стойностите. Често се изследват възпалителни маркери като CRP, пълна кръвна картина за анемия и инфекции, електролити за оценка на водно-електролитния баланс, чернодробни ензими при застойна сърдечна недостатъчност и тиреоидни хормони, тъй като тиреотоксикозата може да повиши NT-proBNP.
Лабораторният резултат винаги се съпоставя със симптомите на пациента, като задух, отоци, умора и ортопнея, както и с данните от физикалния преглед. Важна роля има проследяването във времето, защото промяната в стойностите на NT-proBNP често е по-информативна от единично измерване и отразява реалния ефект от лечението и динамиката на сърдечния стрес.
Изследването на NT-proBNP е подходящо при поява на задух в покой или при физическо усилие, нощно задушаване, лесна уморяемост, отоци по глезените, бързо покачване на тегло, сърцебиене и намалена физическа издръжливост, когато има съмнение за сърдечна недостатъчност или влошаване на вече установено сърдечно заболяване.
NT-proBNP се изследва при остър задух с неясен произход, за разграничаване между сърдечна и белодробна причина, при съмнение за остра декомпенсация на сърдечна недостатъчност, при болка в гърдите, заедно с други сърдечни маркери, и при подозрение за белодробна емболия или тежки аритмии.
Изследването е полезно при пациенти със сърдечна недостатъчност, кардиомиопатии, клапни пороци, исхемична болест на сърцето, предсърдно мъждене и след миокарден инфаркт за оценка на тежестта на заболяването и риска от усложнения.
NT-proBNP се използва за контрол на ефекта от терапията при сърдечна недостатъчност, тъй като понижаването на стойностите обикновено отразява подобрение на хемодинамичното състояние и намаляване на сърдечния стрес.
Изследването е уместно при пациенти с хронично бъбречно заболяване, захарен диабет, артериална хипертония, напреднала възраст, системни възпалителни заболявания и след тежки инфекции, когато съществува риск от засягане на сърдечната функция.
NT-proBNP се прави когато трябва да се уточни причината за задух отоци или общо влошено състояние и да се прецени дали симптомите са свързани със сърцето или с други органи като белите дробове или бъбреците.
За изследване на NT-proBNP не е необходима специална подготовка и то може да се направи по всяко време на деня. Кръвната проба се взема венозно и не изисква задължително гладуване. Позволен е лек прием на храна и вода преди изследването, но е добре да се избягват обилни хранения, алкохол и прекомерен прием на течности непосредствено преди вземането на кръв, тъй като те могат индиректно да повлияят обемното натоварване. Препоръчително е да се избягва интензивна физическа активност поне няколко часа преди изследването, защото физическото усилие може временно да повиши стойностите на NT-proBNP.
Обикновено не се спират предписаните медикаменти, но е важно лекарят да бъде информиран за всички приемани лекарства, особено диуретици, АСЕ инхибитори, ангиотензин-рецепторни блокери, бета блокери и други, тъй като те могат да повлияят резултатите при проследяване.
Добре е преди вземането на кръв пациентът да бъде в покой за кратко време и да се избягва силен психоемоционален стрес, тъй като острият стрес може да доведе до преходно повишение на показателя.
| Изследване | Цена | Поръчай |
|---|
Вземане на венозна кръв.
Електрохемилуминесцентен имуноанализ
| Възрастова група | Мъже – референтна горна граница | Жени – референтна горна граница | Клинично значение |
|---|---|---|---|
| Под 50 години | ≤ 450 pg/mL | ≤ 450–500 pg/mL | Сърдечна недостатъчност е малко вероятна |
| 50–75 години | ≤ 900 pg/mL | ≤ 900–1000 pg/mL | Възможно физиологично повишение с възрастта |
| Над 75 години | ≤ 1800 pg/mL | ≤ 1800–2000 pg/mL | Често повишени стойности без задължителна декомпенсация |
Повишените стойности на BNP и NT-proBNP показват, че сърцето е под повишен механичен и обемен стрес, най-често вследствие на разтягане на сърдечния мускул и повишени пълнещи налягания. Колкото по-високи са стойностите, толкова по-изразено е натоварването и толкова по-вероятно е наличие на значимо сърдечно заболяване.
Стойности на BNP под 100 pg/mL и NT-proBNP под 300 pg/mL при пациент с остър задух правят диагнозата сърдечна недостатъчност малко вероятна. В тези случаи трябва да се търсят други причини за симптомите като белодробни заболявания инфекции или метаболитни нарушения.
Умереното повишение насочва към наличие на сърдечен стрес, но не е специфично само за левокамерна систолна недостатъчност. BNP и NT-proBNP могат да бъдат повишени и при деснокамерна недостатъчност, клапни пороци, вродени сърдечни заболявания, остър миокарден инфаркт или предсърдно мъждене. В тези случаи резултатът трябва да се тълкува заедно със симптомите, ехокардиографията и ЕКГ.
Високите стойности са типични за изразена или декомпенсирана сърдечна недостатъчност и обикновено корелират с по-ниска фракция на изтласкване, по-високи пълнещи налягания и по-лоша клинична картина. Те са свързани с по-неблагоприятна дългосрочна прогноза и по-висок риск от смъртност.
След остър инфаркт нивата на натриуретичните пептиди се повишават, като степента на покачване е свързана с големината на инфаркта. При по-малки инфаркти се наблюдава еднократно повишение с пик около 20 часа след началото на симптомите. При по-големи инфаркти и при наличие на сърдечна недостатъчност е възможно второ покачване около 5-ия ден, което отразява ремоделиране и влошена функция на сърцето.
Повишени стойности могат да се наблюдават и при състояния, които увеличават обема на кръвта или напрежението върху сърдечната стена като сепсис, анемия, бъбречна недостатъчност, синдром на Кушинг, хипералдостеронизъм, артериална хипертония с левокамерна хипертрофия и чернодробна цироза. В тези случаи повишението не винаги означава първично сърдечно заболяване.
При здрави хора стойностите на BNP и NT-proBNP се повишават с възрастта и средно са по-високи при жените, отколкото при мъжете, поради което интерпретацията винаги трябва да бъде съобразена с възрастта, пола и бъбречната функция.
Повишените натриуретични пептиди не само подпомагат диагнозата, но имат и прогностична стойност. По-високите нива са свързани с по-лоша дългосрочна прогноза и по-висока смъртност при пациенти със сърдечна недостатъчност, коронарна болест на сърцето и предсърдно мъждене. Затова резултатите се използват както за диагностика, така и за оценка на риска и проследяване на ефекта от лечението.
| Изследване | Съдържание | Цена | Поръчай |
|---|
Референции:
Аз съм лекар със специалност по Ревматология, започнал професионалния си път в клиниката по Ревматология към УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, където работя и към настоящия момент. Работя и в доболничната помощ в МЦ „Медикс Сърджъри“ гр. Карлово.
