Съдържание
Парагрипът е остро вирусно респираторно заболяване, причинено от човешките парагрипни вируси (Human Parainfluenza Viruses – HPIVs). Те представляват група от четири различни едноверижни РНК вируса от семейство Paramyxoviridae. Вирусните частици (вириони) са с размер около 150–250 нанометра и съдържат геном с отрицателен смисъл от приблизително 15 000 нуклеотида. HPIV вирусите се разпространяват по въздушно-капков път и засягат главно горните и долните дихателни пътища, като могат да предизвикат ларингит, бронхиолит и пневмония, особено при малки деца. Те са втората по честота причина за хоспитализация поради респираторни инфекции при деца под 5 години, след респираторно-синцитиалния вирус (RSV). Диагнозата се поставя чрез клетъчни култури, имунофлуоресцентна микроскопия или PCR тестове.
Човешките парагрипни вируси са често срещани респираторни патогени, придобивани в обществото, които се предават основно по въздушно-капков път или чрез директен контакт с инфектирани секрети (например при кашляне, кихане или докосване на замърсени повърхности). Епидемични взривове могат да възникнат в детски градини, домове за възрастни хора и други затворени общности.
Заразяването се благоприятства от някои предразполагащи фактори, като:
HPIV са едни от основните причинители на хоспитализация при деца под 5 години с остри инфекции на дихателните пътища — до 17% от всички случаи на болнично лечение в тази възрастова група. Сероепидемиологични проучвания показват, че около 60% от децата на 2-годишна възраст вече са инфектирани с HPIV-3, а до 4-годишна възраст честотата на инфекцията достига 80%.
Съпътстващите коинфекции с други респираторни вируси (като RSV, аденовируси или грипни вируси) са чести и могат да доведат до по-тежко и продължително протичане на заболяването.
Сезонността на инфекциите зависи от типа на вируса:
Основният гостоприемник на вируса е човекът, а инфекциите при животни са редки и обикновено протичат безсимптомно.
Първите човешки парагрипни вируси са открити в края на 50-те години на XX век. Класификацията им се основава на антигенните и генетичните им характеристики, като те се разделят на четири основни серотипа (вида), всеки от които се разглежда като отделен вирус:
| Вирус | Геномен акроним | Таксономия (NCBI) | Основни особености |
| Human parainfluenza virus type 1 (HPIV-1) | HPIV-1 | 12730 | Най-честа причина за круп (ларинготрахеит) |
| Human parainfluenza virus type 2 (HPIV-2) | HPIV-2 | 11212 | Причинява круп и инфекции на горните и долните дихателни пътища |
| Human parainfluenza virus type 3 (HPIV-3) | HPIV-3 | 11216 | Най-често се свързва с бронхиолит и пневмония |
| Human parainfluenza virus type 4 (HPIV-4) | HPIV-4 | 11203 | По-рядко срещан, има два подтипа – 4а и 4b |
От таксономична гледна точка, HPIV вирусите принадлежат към две различни родови групи (genera) от семейство Paramyxoviridae:
Парагрипните вируси са обвити вируси, съдържащи едноверижна РНК с отрицателна полярност (–ssRNA). Геномът им е дълъг приблизително 15 000 нуклеотида и кодира шест основни структурни белтъка. При някои неинфекциозни вирусни частици е установено и наличие на РНК с положителна полярност.
Инфекцията започва след като вирусът се прикрепи към клетката гостоприемник и се слее с нейната липидна мембрана. За прикрепването е отговорен хемаглутинин-невраминидазният белтък, който разпознава специфични рецептори по повърхността на дихателните епителни клетки. След това фузионният белтък подпомага сливането на вирусната и клетъчната мембрана, при което вирусната нуклеокапсидна структура навлиза в цитоплазмата.
Фузионният белтък първоначално е в неактивна форма и се активира чрез протеолитично разцепване на два свързани субединични фрагмента, които позволяват сливането на мембраните и образуването на многоядрени клетки (синцитии).
След навлизането на вируса в клетката, неговата РНК (вирусна РНК, vRNA) остава свързана с три структурни белтъка – нуклеопротеин, фосфопротеин и голям белтък. Последният действа като РНК-зависима РНК-полимераза, която извършва транскрипция на вирусната РНК в положителна РНК (mRNA). Тази вирусна mRNA се превежда от клетъчните рибозоми, които синтезират вирусните белтъци.
Когато количеството на вирусни белтъци в клетката се натрупа достатъчно, започва репликацията на генома. Първо се образува положителна РНК като междинна форма, която служи за синтез на нови отрицателни РНК вериги. Тези нови РНК молекули се свързват с нуклеопротеини и образуват нови нуклеокапсиди.
Новосинтезираните вирусни частици се сглобяват под клетъчната мембрана и се освобождават чрез пъпкуване, като получават своята липидна обвивка от мембраната на клетката. Инфектираните клетки показват признаци на клетъчно увреждане, включително увеличаване на цитоплазмата, намалена митотична активност, закръгляне и образуване на многоядрени синцитни клетки. Патогенността на HPIV зависи и от наличието на допълнителни вирусни белтъци, които потискат интерфероновия отговор на организма, улеснявайки развитието на инфекцията. Основен гостоприемник на HPIV е човекът, но експериментално са описани и безсимптомни инфекции при други животни.
Парагрипните вируси причиняват инфекции на горните и долните дихателни пътища във всички възрастови групи. Заболяването може да протече леко при здрави хора, но при малки деца, възрастни и имунокомпрометирани пациенти често води до тежки респираторни усложнения и хоспитализация.
HPIV се свързват с редица клинични форми, включително:
Освен това могат да влошат протичането на подлежащи заболявания, като:
Типът на вируса определя и характера на клиничните прояви:
Ларинготрахеобронхит (круп)
Най-често засяга малки деца и се проявява с треска, дрезгав глас, инспираторен стридор (шумно дишане при вдишване) и характерна “лаeща” кашлица. Възпалението обхваща ларинкса и субглотичната част на трахеята, която е по-тясна и по-трудно разтеглива, което води до частична ларингеална обструкция. При тежки случаи възпалението може да се разпространи надолу към бронхите. На рентгенови снимки на шията се наблюдава характерният „знаков образ на камбанария”.
Бронхиолит
Най-често се среща при кърмачета и малки деца, тъй като техните терминални бронхиоли са много тесни. Заболяването започва с треска и запушен нос, след 1–3 дни преминава в кашлица, учестено дишане (тахипнея), хрипове, ретракции на гръдната стена и хрипове при преслушване. Симптомите обикновено продължават 8–15 дни, като повечето деца оздравяват напълно до три седмици.
Всички типове HPIV могат да причинят бронхиолит, но HPIV-1 и HPIV-3 са най-честите причинители. Парагрипът е втората по честота вирусна причина за бронхиолит и пневмония при кърмачета, след RSV.
Пневмония
Парагрипната пневмония е сред водещите причини за хоспитализация поради вирусна пневмония както при деца, така и при възрастни. Основни симптоми са треска, кашлица, хрипове и крепитации при преслушване, а на рентгенография се виждат инфилтрати или консолидации.
Всички типове HPIV могат да предизвикат пневмония, но най-често HPIV-1 и HPIV-3.
HPIV-3 е причина за 2–12% от пневмониите при деца, а HPIV-1 – за 1–6%. При възрастни се отчита между 0,2% и 11,5% от случаите на пневмония, водеща до хоспитализация.
Трахеобронхит
Това е възпаление на големите и средни дихателни пътища, което не отговаря напълно на клиничната картина на круп, бронхиолит или пневмония. Проявява се с кашлица, температура, хрипове и ринорея (течение от носа). Среща се при 20–30% от децата с инфекции на долните дихателни пътища.
Макар че HPIV основно инфектират дихателния тракт, е описано разпространение и към други системи – нервна, бъбречна, ставна и гастроинтестинална. Проучвания показват, че при възрастни често настъпва безсимптомно вирусоотделяне (до 75%), като при някои здрави мъже е установено продължително отделяне на HPIV-1 и HPIV-3 за период над 8 месеца, без клинични симптоми.
Диагнозата при инфекция с човешки параинфлуенца вирус (HPIV) се поставя основно чрез лабораторни изследвания, тъй като само HPIV-1 може понякога да се разпознае клинично.
Най-точни методи за диагностика са:
Пробите за изследване се вземат от горните дихателни пътища (назофарингеален секрет, носно-гърлен тампон, аспират, промивки) в началото на заболяването, а при по-късни стадии – от долните (храчка, бронхоалвеоларен лаваж).
Следователно диагнозата се поставя чрез лабораторно потвърждение на вируса, най-често с PCR тест върху секрет от дихателните пътища.
Лечението на инфекцията с човешки параинфлуенца вирус е основно симптоматично, защото няма одобрено антивирусно средство с доказана ефективност. При здрави деца и възрастни се прилага почивка, прием на течности, антипиретици като парацетамол, овлажнен въздух и облекчаване на кашлицата. При круп се използват кортикостероиди, които имат доказан ефект при леки, умерени и тежки случаи. Най-често се прилага дексаметазон в доза 0,6 mg/kg еднократно перорално или мускулно. Небулизиран адреналин се използва за бързо, но краткотрайно облекчаване на симптомите, докато подейства кортикостероидът. При имунокомпрометирани пациенти лечението е поддържащо и включва кислород, хидратация, наблюдение и контрол на вторични бактериални инфекции. В процес на изследване са нови терапии като DAS181, който блокира прикрепването на вируса към клетките, и пептидни инхибитори, които пречат на вируса да навлезе в клетките на дихателните пътища
Прогнозата при инфекция с човешки параинфлуенца вирус е благоприятна при здрави деца и възрастни, тъй като заболяването протича леко и се повлиява добре само от симптоматично лечение. При тези пациенти оздравяването настъпва напълно без трайни последици. При имунокомпрометирани болни обаче вирусът може да причини тежки и дори фатални усложнения поради затруднен контрол върху вирусната репликация и възможността за инвазивна инфекция. В тези случаи прогнозата е сериозна и зависи от навременната диагноза, общото състояние на пациента и бързото започване на поддържащо лечение
Усложненията при инфекция с човешкия параинфлуенца вирус се наблюдават основно при възрастни и имунокомпрометирани пациенти. Те могат да включват преминаване на инфекцията от горните към долните дихателни пътища и развитие на тежки форми като бронхиолит и пневмония, които понякога налагат механична вентилация и могат да доведат до смърт. Най-често тежко протичане се наблюдава при инфекция с HPIV-3, по-рядко с HPIV-1 и HPIV-2, докато HPIV-4 рядко причинява сериозни заболявания. Освен това, ранната инфекция в детска възраст с вируси от семейството Paramyxoviridae (включително параинфлуенца вируса) се свързва с по-висок риск от развитие на бронхиална астма и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) в по-късна възраст
Инфекцията с човешкия параинфлуенца вирус при възрастни и имунокомпрометирани пациенти може да протече от лека инфекция на горните дихателни пътища до тежки заболявания на долните дихателни пътища, които понякога изискват механична вентилация и могат да завършат фатално. Най-тежко протича инфекцията с HPIV-3, следвана от HPIV-1 и HPIV-2, докато HPIV-4 рядко причинява сериозни заболявания. Ранните инфекции в детска възраст с вируси от семейството Paramyxoviridae (особено респираторен синцитиален вирус и човешки параинфлуенца вирус) се свързват с повишен риск от развитие на бронхиална астма и хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) по-късно в живота
Референции: https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK560719/
https://en.wikipedia.org/wiki/Human_parainfluenza_viruses
https://my.clevelandclinic.org/health/diseases/24522-parainfluenza
https://www.cdc.gov/parainfluenza/about/index.html
https://www.healthdirect.gov.au/human-parainfluenza-viruses-hpivs
Аз съм лекар със специалност по Ревматология, започнал професионалния си път в клиниката по Ревматология към УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, където работя и към настоящия момент. Работя и в доболничната помощ в МЦ „Медикс Сърджъри“ гр. Карлово.
