Съдържание
Прокалцитонинът (PCT) е прекурсор на хормона калцитонин и представлява полипептид, съставен от 116 аминокиселини. При здрави индивиди се синтезира в минимални количества от С-клетките на щитовидната жлеза. При тежки бактериални инфекции, гъбични и паразитни инфекции, както и при сепсис, прокалцитонинът се продуцира екстратиреоидно (бял дроб, черен дроб, черва, моноцити) и нивата му в серума нарастват значително. Вирусните инфекции (напр. вирусен хепатит B, HIV инфекция, CMV инфекция, вирусен менингит), както и алергичните реакции (тип I–IV) и автоимунните заболявания, обикновено не водят до клинично значимо повишаване на прокалцитонина, поради инхибиращия ефект на интерферон-γ върху неговия синтез. Нивото на прокалцитонина отразява тежестта на системния възпалителен отговор. Основна роля за индуцирането му имат бактериалните ендотоксини и провъзпалителните цитокини (IL-1β, IL-6, TNF-α).
Други фактори, които влияят върху нивото на прокалцитонин, са:
Прокалцитонинът става откриваем в кръвта 2–4 часа след началото на бактериалния стимул, като достига пик след 12–24 часа.
При липса на персистиращ стимул концентрацията му намалява, като полуживотът е приблизително 24 часа, което го прави подходящ маркер за динамично проследяване и оценка на ефекта от терапията.
Повишени стойности могат да се наблюдават и при:
дори при липса на доказана бактериална инфекция. В тези случаи стойностите обикновено са по-ниски, отколкото при класически бактериален сепсис.
Изследването на прокалцитонин е особено полезно при:
Препоръчва се определяне на прокалцитонин при:
Оценка на прогнозата и клиничната еволюция при:
Препоръчва се кръвната проба да се вземе сутрин на гладно, когато е възможно. При спешни състояния изследването може да се извърши по всяко време.
Венозна кръв (серум)
Електрохемилуминесцентен имуноанализ (ECLIA)
< 0.5 ng/mL
| Стойности на прокалцитонина | Интерпретация |
|---|---|
| < 0.5 ng/mL | Много ниска вероятност за системна бактериална инфекция. Нисък риск от сепсис. Локализирана инфекция не може да бъде изключена. При ранен етап (<6 ч.) – повторно изследване след 6–24 ч. |
| ≥ 0.5 – < 2 ng/mL | Възможна системна инфекция. Умерен риск от прогресия. Препоръчва се клинична оценка и повторно изследване. |
| ≥ 2 – < 10 ng/mL | Висока вероятност за бактериален сепсис. Висок риск от тежко протичане. |
| ≥ 10 ng/mL | Силно подозрение за тежък сепсис или септичен шок. Неотложна медицинска намеса. |
Повишени стойности на прокалцитонин могат да се наблюдават и при:
През последните години прокалцитонинът се утвърди като важен показател не само за диагностика, но и за проследяване и контрол на лечението. Все по-често се използва за преценка кога да се започне и кога да се спре антибиотик, особено при тежки инфекции. Клинични проучвания показват, че проследяването на прокалцитонина позволява по-кратка антибиотична терапия, без да се увеличава рискът за пациента. При оценка на резултатите е важно да се отчита промяната във времето, а не само една стойност. Спад на прокалцитонина с около 80% или достигане на стойности под 0.5 ng/mL обикновено означава, че инфекцията е овладяна. Ако нивата не намаляват в рамките на 2–3 дни, това може да насочва към недостатъчен ефект от лечението или към скрит инфекциозен източник. При инфекции на дихателната система прокалцитонинът помага да се разграничи бактериална от вирусна инфекция. При изцяло вирусна инфекция стойностите обикновено остават ниски. Повишаването им насочва към бактериално усложнение и необходимост от антибиотично лечение. Наблюденията показват, че прокалцитонинът има значение и при пациенти със сърдечна недостатъчност или тежък шок. В тези случаи по-високите стойности се свързват с по-тежко състояние и по-неблагоприятна прогноза, дори без наличие на доказана инфекция. При хора с хронично бъбречно заболяване или на диализа могат да се установят леко повишени изходни стойности. Затова резултатите при тези пациенти трябва да се тълкуват внимателно и винаги в динамика. Въпреки това рязкото покачване на прокалцитонина остава важен признак за инфекция. При новородени е възможно физиологично повишение на прокалцитонина през първите 1–2 дни след раждането. След този период трайно високите или нарастващи стойности са подозрителни за инфекция и подпомагат решенията за лечение.
Референции:
Аз съм лекар със специалност по Ревматология, започнал професионалния си път в клиниката по Ревматология към УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, където работя и към настоящия момент. Работя и в доболничната помощ в МЦ „Медикс Сърджъри“ гр. Карлово.
