Ринит

Определение

Ринитът представлява възпаление и дразнене на носната лигавица. Основните симптоми включват запушен нос, хрема, кихане и стичане на секрети към гърлото. Възпалението може да бъде причинено от вируси, бактерии, дразнещи вещества или алергени. Най-честата форма е алергичният ринит, който обикновено се предизвиква от въздушни алергени като полени, домашен прах, акари и животински пърхот. Освен назалните симптоми, алергичният ринит може да доведе до сърбеж в носа, кашлица, главоболие, отпадналост, умора и нарушена концентрация. Често се засягат и очите, като се появяват зачервяване, сълзене, сърбеж и подпухване около тях. В резултат на възпалителния процес се образува повишено количество слуз, което причинява хрема и усещане за запушване на носа. При алергичния ринит възпалението се дължи на освобождаване на хистамин и други медиатори от мастоцитите в носната лигавица. При инфекциозния ринит причинителите са най-често вируси, а по-рядко бактерии, като в някои случаи инфекцията може да се усложни и да доведе до пневмония. Ринитът е много често срещано заболяване, а алергичният ринит засяга значителна част от населението. Съществува и смесен ринит, при който едновременно са налице алергичен и неалергичен механизъм на възпаление.

Какви са видовете ринит?

• Инфекциозен ринит – причинява се най-често от вируси, като риновируси, коронавируси, аденовируси и грипни вируси, а по-рядко от бактерии. Инфекцията води до възпаление на носната лигавица, оток и повишена секреция на слуз.
• Алергичен ринит – възниква вследствие на IgE-медиирана алергична реакция към инхалаторни алергени като полени, домашен прах, акари, плесени, животински пърхот и други вещества от околната среда. Контактът с алергена предизвиква освобождаване на хистамин и други медиатори на възпалението.
• Неалергичен ринит – етиологията е разнообразна и включва нарушения в регулацията на кръвоносните съдове на носната лигавица, хормонални промени, професионално излагане на дразнители, температурни промени, силни миризми, тютюнев дим, медикаменти или атрофични промени в носната лигавица. При много пациенти точната причина остава неизвестна.

Патогенеза

Патогенезата на ринита се характеризира с възпалителни и структурни промени в носната лигавица. Една от най-важните патологични промени е метаплазията на епитела на носните дихателни пътища, при която ресничестите цилиндрични клетки се заменят от бокаловидни клетки. Това води до повишена продукция на муцин и намалена мукоцилиарна активност. В резултат на нарушеното мукоцилиарно очистване носните секрети не се елиминират ефективно, което причинява назална конгестия, чувство за синусов натиск, постназално стичане на секрети и главоболие. При неалергичния ринит се предполага участие на свръхекспресия на йонни канали от групата transient receptor potential (TRP), особено TRPA1 и TRPV1, които участват в неврогенните механизми на възпаление и повишената чувствителност на носната лигавица към различни дразнители. Съществува и тясна връзка между ринита и астмата, като се смята, че общ механизъм е неврогенното възпаление, предизвикано от невропептиди, освобождавани от сетивните нервни окончания в дихателните пътища. Това обяснява честата асоциация между алергичен или неалергичен ринит и развитието на астма в по-късна възраст. Факторите на околната среда и професионалните дразнители могат допълнително да усилват възпалението на дихателните пътища. Професионалната астма често се предхожда от професионален ринит, причинен от вещества като брашна, ензими в хранителната промишленост, латекс, изоцианати, заваръчни изпарения, епоксидни смоли и формалдехид. Ранното диагностициране и ограничаването на експозицията към тези агенти подобряват прогнозата и намаляват риска от развитие на астма.

Клинична картина

Клиничната картина на ринита включва запушване на носа, водниста или слузеста хрема, кихане и чувство за дразнене или сърбеж в носа. Често се наблюдава постназално стичане на секрети към гърлото, което може да предизвика кашлица, дразнене в гърлото и усещане за често прочистване на гърлото. При алергичния ринит симптомите обикновено се появяват след контакт с алергени и често са придружени от сърбеж и зачервяване на очите, сълзене, подпухване около очите, както и намалена концентрация, умора и отпадналост. При инфекциозния ринит може да има повишена температура, общо неразположение, болки в гърлото и промяна в характера на носния секрет, който става по-гъст и жълтеникаво-зелен. Неалергичният ринит често се провокира от студен въздух, силни миризми, цигарен дим, температурни промени или химични дразнители. При хронични форми могат да се наблюдават намалено обоняние, главоболие, чувство за натиск в областта на синусите и нарушения на съня поради затруднено носно дишане.

Как се диагностицират различните видове ринит?

• Анамнеза и клиничен преглед – диагностиката започва с подробно разпитване за характера и продължителността на симптомите, сезонност, връзка с алергени или дразнители, професионална експозиция, медикаменти и придружаващи заболявания. При физикалния преглед се оценяват носната лигавица, наличието на секрети, оток, полипи и състоянието на гърлото и очите.
• Диагностика на алергичен ринит – поставя се въз основа на типични симптоми и доказване на алергична сенсибилизация чрез кожно-алергични проби (prick тестове) или изследване на специфични IgE антитела в кръвта. Често се установява връзка между симптомите и излагането на определени алергени.
• Диагностика на инфекциозен ринит – основава се главно на клиничната картина, включваща остро начало, хрема, назална конгестия, кихане и понякога температура и общо неразположение. При съмнение за бактериална инфекция могат да се назначат микробиологични изследвания на носен секрет.
• Диагностика на неалергичен ринит – поставя се след изключване на алергична и инфекциозна причина. Характерно е, че алергологичните тестове са отрицателни, а симптомите често се провокират от миризми, студен въздух, цигарен дим, температурни промени или химични дразнители.
• Назална ендоскопия – позволява директен оглед на носната кухина и носоглътката за наличие на полипи, анатомични аномалии, хронично възпаление или други патологични промени.
• Образни изследвания – при съмнение за синузит, полипоза или структурни аномалии могат да се извършат рентгенография или компютърна томография на околоносните кухини.
• Допълнителни лабораторни изследвания – при определени случаи могат да се изследват пълна кръвна картина, еозинофили, общ IgE, назална цитология или други тестове за уточняване на причината и вида на ринита.

Какви са начините да се третират различните видове ринит ?

• Лечение на инфекциозен ринит – в повечето случаи лечението е симптоматично и включва почивка, прием на течности, промивки на носа с физиологичен разтвор, локални деконгестанти за кратък период и антипиретици при температура. При доказана бактериална инфекция може да се назначат антибиотици.
• Лечение на алергичен ринит – основен подход е избягването на алергените, когато това е възможно. Използват се антихистамини, интраназални кортикостероиди, деконгестанти за краткотрайно приложение и левкотриенови антагонисти. При някои пациенти се прилага алерген-специфична имунотерапия с цел дългосрочно намаляване на чувствителността към алергени.
• Лечение на неалергичен ринит – терапията е насочена към избягване на провокиращите фактори като цигарен дим, химични дразнители, силни миризми и температурни промени. Могат да се използват интраназални кортикостероиди, антихолинергични спрейове, солеви промивки и понякога антихистамини, въпреки липсата на алергичен механизъм.
• Лечение на медикаментозен ринит – изисква постепенно или пълно прекратяване на локалните деконгестанти, които са довели до рикошетна назална конгестия. Често се добавят интраназални кортикостероиди и солеви промивки за възстановяване на носната лигавица.
• Лечение на професионален ринит – включва ограничаване или прекратяване на експозицията на професионалните дразнители и използване на защитни средства. При необходимост се прилагат медикаменти, подобни на тези при алергичен или неалергичен ринит.
• Лечение на атрофичен ринит – основава се на овлажняване на носната лигавица чрез солеви разтвори, масла и овлажняващи средства, както и внимателно отстраняване на корите. При вторична инфекция може да се назначат антибиотици.
• Хирургично лечение – при пациенти с носни полипи, изразени анатомични аномалии или хронична обструкция, неповлияваща се от медикаментозна терапия, може да се наложи оперативна намеса.

Референции: https://en.wikipedia.org/wiki/Rhinitis 

https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/nonallergic-rhinitis/symptoms-causes/syc-20351229 

https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/nonallergic-rhinitis/diagnosis-treatment/drc-20351235 

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK538186/ 

https://www.hopkinsmedicine.org/health/conditions-and-diseases/rhinitis