Себорейният дерматит е хронично кожно заболяване, което протича с лющене образуване на сквами, омазняване, понякога сърбеж и възпаление на кожата, като най-често засяга области, богати на мастни жлези като скалпа лицето и гърдите. Леките форми по скалпа често се описват като пърхот и състоянието понякога погрешно се нарича себорея.
Съдържание
Себорейният дерматит засяга приблизително 1–5% от общата популация Заболяването се среща малко по-често при мъжете, докато при жените обикновено протича с по-изразени симптоми. Характерно е хронично- рецидивиращо протичане през целия живот. Себорейният дерматит може да се прояви във всяка възраст, но има типично бимодално разпределение с поява през първите три месеца от живота след което отново се среща по често в пубертета и достига пик около 40 годишна възраст. При възрастните хора разпространението може да достигне до около 30% При кърмачета състоянието обикновено е леко. Заболяването се наблюдава по често при лица от афроамерикански произход. Тежестта на симптомите е по-голяма в сух климат, както и при горещо време, като сухата кожа допринася за влошаване на клиничната картина. Продължителното носене на защитни маски, особено по време на пандемията от COVID 19 може да предизвика или обостри лицевия себореен дерматит. Рискът от развитие на себореен дерматит е повишен при имуносупресирани пациенти. По-висока честота се наблюдава при лица с HIV инфекция, хроничен хепатит C, алкохолен панкреатит, болест на Паркинсон и при злоупотреба с алкохол. Заболяването е особено често сред хора с алкохолизъм, като засяга приблизително 7–11%, което е около два пъти повече от очакваното в общата популация.
Себорейният дерматит е свързан с локална възпалителна реакция към свръхрастеж на дрожди от рода Malassezia в зони, богати на мастни жлези като скалп лице гърди гръб аксили и ингвинална област. Най-често се обсъждат видовете Malassezia furfur, M. globosa, M. restricta, M. sympodialis и M. slooffiae. Самото наличие на Malassezia обаче не е достатъчно за развитие на заболяването, което показва че са необходими и допълнителни фактори.
Генетичната предиспозиция и хормоналните влияния особено свързани със себумната секреция играят роля за изявата и тежестта на заболяването. Намален ефект на антиандрогените и повишеното образуване на себум подпомагат развитието на клиничните прояви.
Нарушенията в имунната система са важен рисков фактор. Себорейният дерматит се среща по-често и протича по-тежко при лица с имунен дефицит включително HIV инфекция, както и при неврологични заболявания като болестта на Паркинсон и след мозъчен инсулт при които има засягане на автономната нервна система.
Някои бактерии като Propionibacterium spp и Staphylococcus aureus могат да взаимодействат с кожната микрофлора при себореен дерматит, въпреки че точната им роля и значение все още не са напълно изяснени.
Себорейноподобни кожни прояви се наблюдават при дефицит на витамини от група В най често витамин В6 и витамин В2. При кърмачета и деца повишен риск е описан при нарушения във функцията на ензима Δ6 дезатураза.
Климатът и сезонните промени оказват влияние върху заболяването като различни проучвания сочат утежняване при ниска температура и ниска влажност при горещ климат или при висока влажност и ниско ултравиолетово облъчване. Сухата кожа и нарушената кожна бариера допълнително допринасят за развитието на себорейния дерматит
Състоянието може да се влоши при общи заболявания психоемоционален стрес умора недоспиване сезонни промени и влошено общо здравословно състояние.
Себорейният дерматит представлява мултифакторно заболяване с комплексна патогенеза която все още не е напълно изяснена. В основата на развитието и тежестта на състоянието стоят взаимодействащи си фактори сред които водеща роля имат дрождите от рода Malassezia, повишеното или променено образуване на кожния мастен секрет себум и последващият възпалителен отговор на кожата срещу гъбичките и техните метаболитни продукти. Нарушената кожна бариерна функция е ключов елемент в патогенезата тъй като улеснява проникването на дразнещи вещества и микробни продукти което засилва възпалението. Съставът и количеството на себума както и индивидуалните особености на имунния отговор определят степента на възпалителната реакция. Освен това участие имат и други микроорганизми от кожния микробиом които могат да модулират локалното възпаление. Една от предложените последователности в развитието на заболяването включва първоначално увреждане на кожната бариера и абнормна себумна секреция което води до промяна в кожния микробиом и последващо активиране на имунен отговор. Алтернативно се предполага че първичното повишаване на себумната продукция стимулира свръхрастежа на Malassezia което предизвиква възпаление. Възпалителният процес от своя страна причинява клетъчни промени и допълнително уврежда кожната бариера което създава порочен кръг с още по изразен растеж на Malassezia и задълбочаване на възпалението.
Себорейният дерматит най често се проявява с омазнена жълтеникава лющеща се кожа като люспите могат да бъдат фини рехави и дифузни или по дебели плътно прилепнали към кожата. Въпреки че заболяването обикновено се свързва с мазна кожа то може да се наблюдава и при сух скалп или кожа като тогава лющенето наподобява пърхот. Освен лющене често се наблюдават зони на зачервяване възпаление и понякога сърбеж които съвпадат с участъците на излющване на кожата като интензитетът на сърбежа варира и при някои пациенти може да липсва напълно.
При засягане на скалпа клиничната картина може да наподобява обикновен пърхот. В някои случаи се наблюдава временен косопад който може да бъде дифузен или на петна При внимателен оглед в засегнатите зони могат да се видят начупени косми и гнойни пъпчици около космените фоликули. При хора с по тъмен фототип е възможна поява на хипо или хиперпигментации в засегнатите области. Себорейният дерматит засяга предимно области богати на мастни жлези като скалпа лицето ушите и горната част на тялото. По-рядко се засягат зони като подмишниците и слабините. Симптомите обикновено са леки и се развиват постепенно но имат склонност към персистиране в продължение на седмици до години Заболяването протича с рецидиви и често има хроничен характер. При пациенти с HIV инфекция себорейният дерматит може да се развие бързо и тежко и понякога представлява първа клинична проява на имунния дефицит.
Диагнозата на себорейния дерматит в повечето случаи е клинична и се поставя въз основа на анамнезата и характерната клинична находка при дерматологичен преглед. Основна роля има опитът на лекаря при разпознаване и диференциране на заболяването от други дерматози със сходни прояви. При необходимост диагнозата може да бъде подпомогната от допълнителни изследвания. Най-слабо инвазивният метод е визуален оглед с лампа на Wood който може да даде насоки за наличие на гъбична инфекция Може да се извърши и директно микроскопско изследване след кожно остъргване обработено с калиев хидроксид KOH с цел откриване на Malassezia или други микроорганизми. В някои случаи се взема материал за гъбична култура за изолиране и идентифициране на причинителя особено когато диагнозата е неясна или при липса на ефект от стандартно лечение.
Противогъбичните средства са основа на терапията и целят намаляване на Malassezia по кожата Най добре проучени и с най добър ефект са локалните препарати с кетоконазол и циклопирокс като кетоконазол обикновено се прилага два пъти седмично. Използват се също шампоани и измивни средства съдържащи цинков пиритион или селенов сулфид които могат да се прилагат ежедневно или редувайки се с кетоконазол и други. Системното лечение с перорални противогъбични средства се прилага рядко при тежки и резистентни форми като най често се използва итраконазол поради по добрия си профил на безопасност.
Локалните кортикостероиди са ефективни за краткосрочен контрол на възпалението и сърбежа като обикновено се прилагат за кратки курсове поради риск от нежелани ефекти при продължителна употреба. Алтернатива са локалните калциневринови инхибитори като такролимус и пимекролимус, които намаляват възпалението и потискат растежа на Malassezia. Те не се препоръчват при имуносупресирани пациенти. В редки и тежки случаи може да се използва кратък курс на системни кортикостероиди като последна възможност.
Антихистамините се прилагат основно за облекчаване на сърбежа когато той е налице като някои от тях имат и допълнителен противовъзпалителен ефект.
Кератолитиците подпомагат отстраняването на натрупаните сквами чрез ексфолиация и подобряват проникването на локалните медикаменти. Използват се локално и включват урея, салицилова киселина, катран, млечна киселина, цинков пиритион и пропиленгликол. Шампоаните с катран могат да бъдат ефективни, но се прилагат с повишено внимание при продължителна употреба.
Изотретиноин може да се използва като крайна мярка при резистентни форми на заболяването с цел намаляване на активността на мастните жлези поради сериозните потенциални нежелани ефекти е подходящ само за ограничен кръг пациенти. Антиандрогените не се препоръчват рутинно поради риск от странични ефекти и висока цена.
Като допълнителни средства могат да се използват локален метронидазол никотинамид сулфацетамид масла от чаено дърво шампоани с канабидиол както и редовно измиване на засегнатите зони за предотвратяване натрупването на сквами без прекомерно изсушаване на кожата. Препоръчва се избягване на агресивни козметични процедури и химични дразнители.
Естественото и изкуственото ултравиолетово облъчване може да потисне растежа на Malassezia и да намали възпалението При някои пациенти се прилага фототерапия с UV A и UV B лъчи или фотодинамична терапия с червена и синя LED светлина като алтернативен подход при резистентни случаи.
Референции:
Аз съм лекар със специалност по Ревматология, започнал професионалния си път в клиниката по Ревматология към УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, където работя и към настоящия момент. Работя и в доболничната помощ в МЦ „Медикс Сърджъри“ гр. Карлово.
