Строфулус наричан още папулозна уртикария или Skeeter syndrome представлява локализирана силна алергична реакция към ухапвания от комари която се изразява с възпаление зачервяване сърбящи папули мехури лющене на кожата понякога язвички и рядко повишена температура причинява се от алергенни полипептиди в слюнката на комарите не е заразно заболяване и представлява една от по-тежките форми на алергична реакция към ухапвания от комари като тежестта и големината на реакцията могат да варират значително при различните хора и дори при ухапвания от различни видове комари.
Съдържание
Етиологията на строфулус се свързва с алергична имунологична реакция към компоненти в слюнката на насекомите най-често комари но също бълхи дървеници и други ухапващи насекоми при предразположени индивиди
Основните етиологични фактори са:
Строфулус не е инфекциозно заболяване и не се дължи на самото насекомо а на имунната реакция на организма към неговата слюнка.
Патогенезата на строфулус представлява имунологично обусловен възпалителен процес, който се развива в отговор на ухапване от насекоми и протича през няколко последователни механизма.
В детска възраст имунната незрялост и по-изразеният Th2 имунен отговор допринасят за по-честата поява и по-тежкото протичане на строфулус като с възрастта при много пациенти настъпва постепенно изграждане на толеранс и отслабване на реакцията.
Клиничната картина на строфулус се характеризира с рецидивиращи сърбящи кожни обриви, най-често след ухапвания от насекоми и има типични особености. Основни кожни прояви са поява на малки плътни еритемни папули или папуло-везикули често с централна точка от ухапването които са силно сърбящи при по-тежки реакции могат да се развият мехури корички ерозии и понякога язвички. Обривите са разположени предимно по откритите части на тялото като лице шия ръце крака и понякога по тялото разположението е симетрично или групирано лезиите са в различен стадий на развитие поради повтарящи се ухапвания. Сърбежът е интензивен и води до разчесване което причинява екскориации вторични инфекции хиперпигментации и белези при хронично протичане. Общото състояние обикновено е запазено но при по-тежки форми особено при деца може да има леко повишена температура раздразнителност нарушение на съня и дискомфорт. Заболяването протича хронично-рецидивиращо с обостряния през топлите месеци и постепенно отзвучава с възрастта като при много пациенти симптомите намаляват или изчезват напълно с изграждане на имунологичен толеранс.
Диагнозата на строфулус се поставя основно клинично, въз основа на характерната кожна картина и подробна анамнеза за скорошни ухапвания от насекоми и бързото развитие на симптомите в рамките на часове. Само клиничният преглед не винаги позволява сигурно разграничаване между алергична реакция тип строфулус и инфекциозни процеси като целулит тъй като и двете състояния могат да протичат със зачервяване оток и болка характерна особеност е че строфулус се развива бързо в рамките на часове докато целулитът обикновено прогресира постепенно за няколко дни. Подробната анамнеза е от ключово значение и включва данни за ухапване от комари или други насекоми повтаряемост на обривите сезонност и наличие на атопична предразположеност. При необходимост диагнозата може да бъде потвърдена с алергологични изследвания като имуноензимен анализ за определяне на специфични IgE и IgG антитела срещу антигени от слюнката на комари които отразяват имунологичната сенсибилизация.
Диференциалната диагноза на строфулус включва няколко състояния които могат да наподобяват клиничната картина но се различават по механизъм тежест и системни прояви.
Строфулус не трябва да се бърка с тежка алергия към ухапвания от комари известна която представлява рядка но сериозна хиперсензитивна реакция най-често свързана с хронична активна инфекция с Epstein–Barr вирус или с EBV-асоциирани лимфопролиферативни заболявания, както и изключително рядко с други хематологични злокачествени заболявания. При това състояние кожната реакция след ухапване е бърза и изразена със силен еритем, масивен оток, улцерации, некроза и последващо белезуване, като често са налице тежки системни прояви като висока температура отпадналост, лимфаденопатия, хепатомегалия и спленомегалия, нарушения в чернодробната функция, хематурия и протеинурия.
В диференциалната диагноза влизат още бактериален целулит, който се развива по-бавно за дни и е съпроводен с болка, затопляне на кожата и системни признаци на инфекция импетиго с повърхностни гнойни лезии и жълтеникави корички папулозна уртикария с друга етиология алергичен контактен дерматит, пруриго, както и други ухапвания от насекоми с токсична или инфекциозна реакция.
Разграничаването между тези състояния се базира на динамиката на симптомите, наличието или липсата на системни прояви, анамнезата за ухапване от насекоми и при нужда допълнителни лабораторни и алергологични изследвания.
Лечението на строфулус е симптоматично и насочено към овладяване на алергичната реакция и сърбежа, както и към предотвратяване на усложнения. Основно място заемат антихистамините като редовният прием на перорален цетиризин или други Н1-антихистамини намалява сърбежа еритема и отока и е особено ефективен при пациенти с рецидивиращи реакции. Локалното лечение включва приложение на кортикостероидни кремове или мази със слаба до умерена сила които редуцират възпалението зачервяването и отока допълнително могат да се използват противосърбежни средства като каламинов лосион охлаждащи гелове или кремове с ментол. При по-тежки форми с изразен оток и силна възпалителна реакция може да се наложи кратък курс системни кортикостероиди под лекарски контрол. Поддържащи мерки са охлаждане на засегнатите участъци избягване на разчесване поддържане на къси нокти и добра кожна хигиена при данни за вторична бактериална инфекция се добавя локално или системно антибиотично лечение. Профилактиката е важна част от терапията и включва предпазване от ухапвания чрез репеленти защитно облекло и мрежи против насекоми като при много пациенти с времето настъпва намаляване на тежестта на реакциите и спонтанно подобрение.
Референции:
Аз съм лекар със специалност по Ревматология, започнал професионалния си път в клиниката по Ревматология към УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, където работя и към настоящия момент. Работя и в доболничната помощ в МЦ „Медикс Сърджъри“ гр. Карлово.
