Съдържание
Хантавирусите причиняват две заболявания при хората – хантавирусен пулмонален/кардиопулмонален синдром (в Америка) и хеморагична треска с бъбречен синдром (в Европа и Азия).
Хантавирусите са РНК вируси със сегментиран геном. Според съвременната класификация се делят на:
Резервоар са различни видове гризачи, при които се развива продължително безсимптомно състояние на заразеност. Всеки хантавирус се свързва с определен резервоар. Гризачите отделят вируса чрез урина, изпражнения и слюнка, чрез които вирусът попада в околната среда и контаминира повърхности, водоизточници и др. Човек се заразява по няколко механизма:
Andes virus в Южна Америка е единственият хантавирус, за който е документирано ограничено предаване от човек на човек, обикновено при близък и продължителен контакт. За повечето хантавируси предаване от човек на човек не се наблюдава. Изключение е Andes virus в Южна Америка.
Хантавирусният пулмонален синдром е тежко вирусно заболяване, при което се засягат основно белите дробове и сърдечно-съдовата система. Заболяването започва с грипоподобни симптоми и може да прогресира до сериозно състояние с тежък задух, натрупване на течност в белите дробове, ниско кръвно налягане и шок. HPS завършва със смърт при 4 от 10 инфектирани, а по данни на Световната здравна организация до 50% от случаите завършват летално.
В Северна Америка най-често HPS се причинява от Sin Nombre virus, чийто резервоар е еленовата мишка (deer mouse, Peromyscus maniculatus). В САЩ случаите обикновено са редки и често са свързани с пребиваване в селски райони, гори, ферми, хамбари, вили и места с гризачи. Най-често заразяването става по въздушно-прахов механизъм – при вдишване на прах, в който е попаднал вируса от засъхнали изпражнения, урина или слюнка на заразени гризачи. По-рядко може да стане чрез замърсени ръце, храна, предмети или ухапване/одраскване от гризач.
Andes virus в Южна Америка е единственият хантавирус, за който е документирано ограничено предаване от човек на човек, обикновено при близък и продължителен контакт.
След вдишване вирусът предизвиква силна възпалителна реакция в белите дробове. Съдовете стават пропускливи и се натрупва течност в белодробния паренхим. Настъпва белодробен оток и нарушена обмяна на газовете.
Инкубационният период (времето от заразяването до първите симптоми) е между 1 до 8 седмици. В началото симптомите са неспецифични и приличат на грип:
След 4 – 10 дни могат да се появят симптоми, свързани със засягане на белите дробове:
При тежко протичане се наблюдава:
Изследват се пълна кръвна картина, показатели на кръвосъсирването, йонограма, биохимични показатели, отразяващи чернодробната и бъбречната функция. Провежда се кръвно-газов анализ. Назначават се и допълнителни изследвания според състоянието и преценката на лекуващия лекар.
Образните методи – рентгенография, компютърна томография на бели дробове дават информация за степента на белодробното засягане. За оценка на сърдечно-съдовата система се провежда електрокардиографско изследване (ЕКГ), при нужда ехокардиография.
Диагнозата хантавирусен пулмонален синдром се базира на клиничните прояви, епидемиологични данни – контакт с гризачи и пътуване до „Новия Свят“; и се потвърждава с доказване на вирусна РНК или специфични антитела срещу вируса-причинител в серума на заболелия.
Няма специфично етиологично лечение – такова срещу причинителя. Лечението включва поддържане на жизнените функции, активно проследяване, кислородотерапия, при нужда механична вентилация и лечение в отделение по реанимация и интензивно лечение.
Еленовата мишка е разпространена в Северна Америка.
В България не се среща резервоарът на хантавирусите, причиняващи хантравирусен пулмонален синдром.
ХТБС е остро инфекциозно заболяване, протичащо с треска, остра бъбречна недостатъчност и кръвоизливи (хеморагии). Причинява се от хантавируси на Стария свят. Европа ХТБС се причинява основно от Puumala и Dobrava hantavirus. Резервоар на инфекцията са различни видове мишевидни гризачи – за България това са жълтогърлата горска мишка (Apodemus flavicollis), полската мишка (Apodemus agrarius), ръждивата горска полевка (Myodes glareolus).
Заразяване възниква при консумация на контаминирана храна и вода; възможно е и по въздушно-прахов и по контактно-битов път. Възприемчивостта е всеобща и висока, а клиничните прояви се определят от особеностите на причинителя в природните огнища. Леталитетът (брой починали /брой заболели) достига до 40%. Имунитетът след преболедуване е траен.
Заболявания се регистрират целогодишно, с пик през лятото и по-малък в късна есен и зима. Разпространението е най-често спорадично, възможни са малки епидемии. ХТБС е професионално заболяване – боледуват основно лица, заети в селскостопански дейности, горски работници, дървосекачи. Мъжкият пол е по-засегнат, съотношение мъже:жени – 4:1.
Болестта се характеризира с природна огнищност. За България ХТБС е разпространена в планинските масиви с над 700 м надморска височина. Има обособени няколко природно-огнищни зони (ПОЗ): Западно-родопска ПОЗ, Средно-родопска ПОЗ, Рило-пиринска ПОЗ, Средно-старопланинска ПОЗ.
При ХТБС настъпва увреждане на съдовете с повишена съдова пропускливост, като таргетни органи са бъбреците.
Инкубационният период е 11 – 23 дни, средно около 2 седмици. ХТБС протича в няколко добре различими периода:
Начален, прехеморагичен период
Началото е остро, внезапно при пълно здраве. Състоянието на болните е увредено. Развива се:
При преглед се установява ускорена сърдечна дейност (тахикардия), а в края на периода – забавена сърдечна дейност (брадикардия). Продължителността на прехеморагичния период е от 2 до 6 дни. В края му болките в лумбалната област се засилват, а количеството отделена урина намалява.
Това е най-тежкият период на заболяването. Температурата се понижава и нормализира, но състоянието на болните не се подобрява. Количеството на отделената урина намалява <500ml/24h (олигурия) или <100ml/24h (анурия). Болните са отпуснати, бледи, с подпухнало лице и клепачи. Появяват се кръвоизливи: по кожата най-често точковидни (петехии), предимно по горната част на тялото, линеарни кръвоизливи в подмишничните ямки и конюнктивите. По мекото небце се откриват кръвоизливи, венците са набъбнали, лесно кървят при допир, често има кървене от носа (епистаксис). Кръвоизливите в кухите органи могат да бъдат животозастрашаващи още в началото. При леки форми хеморагичните прояви са слабо изразени или липсват.
Водеща в клиничната картина е олигоанурията – намалено или липсващо отделяне на урина. Болните са вяли, отпуснати или възбудени. Рядко се наблюдават гърчове или психози. При преглед се установяват учестено дишане, влажни хрипове, плеврални изливи, забавена сърдечна дейност (брадикардия).
Честа находка е уголемен черен дроб, рядко – жълтеница. Болните са със силни болки в лумбалната област, особено през нощта. Вторият период продължава 10 – 12 и повече дни. Той е най-рисковият за живота на болните, като причини за летален изход са развитие на мозъчен или белодробен оток и масивни кръвоизливи.
Полиуричният период започва с увеличаване на количеството отделена урина. То може да достигне до 8 – 10l/24h (при пациентка с ХТБС в този период регистрирахме 18l/24 – собствени наблюдения). Състоянието на болните се подобрява, кръвоизливите спират. В този период може да се развият обезводняване и хипокалиемия, както и вторични бактериални инфекции и сърдечни нарушения.
Реконвалесцентният период е продължителен, при някои болни – месеци. Описват се раздразнителност, лесна уморяемост, безсъние, косопад, неврастенни прояви, полова немощ при мъжете и намалено сексуално желание при жените.
В прехеморагичния период са установяват понижен брой на тромбоцитите (тромбоцитопения), левкоцитите (левкопения), високи стойности на хемоглобин и хематокрит.
Във втория стадий стойностите на хемоглобина варират, левкопенията може да се задържи или да се установи левкоцитоза (повишен брой на левкоцитите). Има повишени стойности на бъбречните показатели – урея и креатини; на цитолитични ензими – АСАТ, АЛАТ, понижени серумни белтъци (хипопротеинемия), промени в киселинно-алкалното състояние (метаболитна ацидоза), повишени стойности на триглицеридите.
Високите стойности на CRP корелират с по-леко протичане. При изследване на урината се установява ниско относително тегло, масивна загуба на протеини с урината (протеинурия). Електролитните промени са в зависимост от стадия.
При ултразвуково изследване се откриват уголемени по размери бъбреци с неясна граница кора/пирамиди. Нерядка находка е уголемен по размери черен дроб и различни изливи.
Най-често се използват серологични методи за установяване на антитела. Специфични антитела от клас IgM се откриват още на 2. – 3. ден от заболяването, докато появата на IgG може да отнеме седмици.
В първата седмица от началото се използва PCR, което позволява определяне на вирусния товар и на инфектиращия тип хантавирус.
През 2021 г. за първи път в България с RT-PCR е установен Puumala hanta virus при пациент с ХТБС, лекуван в инфекциозно отделение – Пазарджик.
Липсва етиологично лечение срещу вирусите-причинители. Лечението се състои в поддържане на жизнените функции, адекватно вливане, стимулиране на диурезата, съдоукрепващи средства, биорподукти при нужда – еритроцитен концентрат, прясно замразена плазма, човешки албумин. Пациентите се наблюдават активно и динамично и при необходимост се провежда хемодиализа.
Превенцията на хантавирусните инфекции включва дератизация, санитарно-хигиенни мерки за недопускане на гризачите до хранителни продукти, здравна просвета сред населението. Разработени са ваксини, които се прилагат в ендемичните региони за предпазване на населението (Китай).
https://www.cdc.gov/hantavirus/about/index.html
https://www.cdc.gov/hantavirus/hcp/clinical-overview/index.html
https://www.cdc.gov/hantavirus/hcp/clinical-overview/hps.html
https://www.cdc.gov/hantavirus/hcp/clinical-overview/hfrs.html
https://www.cdc.gov/hantavirus/about/index.html
https://www.ecdc.europa.eu/sites/default/files/documents/HANTA_AER_2023.pdf
https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/hantavirus
https://www.who.int/health-topics/hantavirus
https://emedicine.medscape.com/article/2500161-overview
https://emedicine.medscape.com/article/2500161-clinical
https://emedicine.medscape.com/article/2500161-treatment
https://emedicine.medscape.com/article/2500161-workup
https://www.medscape.com/viewarticle/708397
https://www.webmd.com/a-to-z-guides/what-is-hantavirus-pulmonary-syndrome
https://www.webmd.com/a-to-z-guides/what-is-bunyavirales-bunyaviridae
https://medinfo.bg/spisanie/2022/брой-3/вирусни-хеморагични-трески/
