Обща информация
Цитомегаловирусът (CMV) е най -често срещаният инфекциозен агент, причиняващ умствена изостаналост и глухота при новороденото. Честотата на вътрематочна CMV инфекция е около 1 на 100 живородени. До 15% от вродените инфектирани деца са със симптоми при раждането (микроцефалия, вътречерепни калцификации, хориоретинит, жълтеница, хепатоспленомегалия, пурпура). От 85% от живородените, които са безсимптомни при раждането, около 15% ще развият неврологични заболявания до 4 -годишна възраст.
Инвалидизиращите последици от вродената CMV инфекция са тясно свързани с първичната инфекция на майката, възникнала по време на бременността. Реинфекцията или реактивирането много рядко участват във вътрематочното предаване на вируса. Така приблизително 50% от бременните жени с първична CMV инфекция пренасят феталния вирус, в сравнение само с 0,5% от тези с реинфекция или реактивация. Освен това, сред малкото деца, които се заразяват по време на повторна инфекция или реактивиране на майчината инфекция, инвалидизиращите симптоми и последствията са изключително редки.
Поради тези причини е много важно лекарят, който се грижи за бременна жена с клинична картина на CMV инфекция, да отдиференцира първична (новопридобита) инфекция от реинфекция или реактивиране.
Тъй като над 90% от CMV инфекциите при имунокомпетентни възрастни (включително бременни жени) са асимптоматични, откриването на специфични антитела е най-често срещаният начин за идентифициране на инфекцията. Антителата от клас IgM се появяват няколко седмици след заразяването с вируса, последвано от синтез на антитела от клас IgG на всеки една седмица. Нивата на CMV-IgM антитела обикновено се увеличават за няколко седмици, след което бавно намаляват за четири до шест месеца. Въпреки че IgM антителата са много чувствителен маркер за първична CMV инфекция, тяхната специфичност е ниска, тъй като при някои хора те могат да се синтезират по време на вторични инфекции (повторни инфекции или реактивиране на латентни инфекции) или понякога да бъдат налични в продължение на години. Има и фалшиво положителни резултати за CMV-IgM антитела поради кръстосана реактивност с други патогени. В допълнение, демонстрацията на повишаващи се нива на IgG антитела практически не е полезен инструмент за разграничаване на първичната от вторична инфекция, тъй като повечето пациенти имат високи нива на CMV-IgG в първата взета проба.
Определена като интензивност, с която антителата на IgG се свързват с вирусния антиген, авидността на IgG нараства постепенно с течение на времето след първичната инфекция. Измерването на авидността на CMV-IgG антителата се оказа важен тест за диференциране на първична от вторична CMV инфекция, тъй като ниската авидност е свързана с скорошна първична инфекция. От друга страна, получаването на повишена авидност при бременна жена през първия триместър на бременността изключва възможността инфекцията да е възникнала след зачеването.
Всъщност определянето на авидност на IgG се превърна в съществена стъпка в алгоритъма за интерпретация на положителен резултат за CMV-IgM при бременни жени.
Склонността към синтез на IgG може също да бъде полезна за разграничаване на първични от повтарящи се инфекции при деца на възраст над 3 месеца. На възраст под 3 месеца тестът не е от значение поради трансплацентарно прехвърляне на антитела с висока авидност
Цел на изследването
Изследването на авидитетът на IgG към CMV е полезно за отдиференциране на първична от вторична инфекция или реинфекция с Цитомегаловирус.
Кога да направя това изследване ?
Изследването се препоръчва при съмнение за инфекция с CMV когато има наличие на следните симптоми:
- повишена температура
- нощно изпотяване
- умора и безпокойство
- възпалено гърло
- подути лимфни възли
- болки в ставите и мускулите
- липса на апетит и загуба на тегло
- диария, стомашно-чревни язви и стомашно-чревно кървене
- задух
- наличие на пневмония с ниска кислородна сатурация на кръвта
- язви в устата, които могат да бъдат големи
Подготовка преди изследване
За правилното тълкуване на резултатите се препоръчва тестът за авидност да се извърши от същия серум, от който са определени IgG и евентуално IgM антителата. Поради тази причина серумите, от които са извършени серологични определяния за CMV ще се съхраняват в лабораторията за един месец.
Проба
Венозна кръв
Метод
Имунохимичен чрез ELFA техника (ензимно свързан имунофлуоресцентен анализ). Изчислява се индексът на авидност, т.е. съотношението между количеството антитела с висока авидност и количеството на общите специфични антитела. Според едно проучване тестът има чувствителност от 92,8% и специфичност от 84,7% при откриване на скорошна инфекция (≤90 дни)
Интерпретация на резултатите:
– индекс на авидност <0,4 (ниска авидност) – показва възможност за наличие на първична инфекция, възникнала по-малко от три месеца преди вземането на пробата. Бременните жени се информират за риска от трансплацентарно предаване на инфекцията и се препоръчва извършването на амниоцентеза с количествено определяне на CMV-ДНК в околоплодната течност. Пренаталната амниоцентеза се извършва най-малко 7 седмици след предполагаемото възникване на майчината инфекция и след 21 седмица от бременността. Споменатият интервал от време е важен, тъй като отнема 5-7 седмици от феталната инфекция и последващата репликация на вируса, необходима за откриване на определена концентрация вирусни частици в околоплодната течност. След диагностицирането на фетална CMV инфекция се извършват повторни ехографски изследвания (на всеки 2-4 седмици), които имат прогностична стойност.
– 0,4 ≤ индекс на авидност <0,65 (умерена, междинна авидност) – не изключва възможността за скорошна инфекция, но може да показва предишна инфекция, без да достига зрялост по отношение на авидността на IgG
– индекс на авидност ≥ 0,65 (висока авидност) – изключва възможността първичната инфекция да е придобита по-малко от три месеца преди вземането на пробата
Източници:
https://www.synevo.ro/shop/citomegalovirus-aviditate-anticorpi-igg/
