Инфекция на пикочните пътища: Симптоми, изследвания, рискове
Медицинска информация
Инфекциите на пикочните пътища са често срещани бактериални инфекции, които засягат част от отделителната система. Различни микроорганизми могат да причинят възпалителни заболявания на уринарния тракт, което да наруши функционирането на бъбреците и пикочните пътища. Инфекциите могат да бъдат неприятни, болезнени и ако не се лекуват правилно, да доведат до усложнения.
Пикочните пътища са стерилни, с изключение на крайната част на пикочния канал – уретрата. В някои случаи в уринарния тракт се поселват бактерии, които водят до инфектиране и възпаление на пикочните пътища – уроинфекции.
Въпреки че уроинфекциите се развиват целогодишно в организма, те осезаемо се обострят през летния сезон. Причина за това е дехидратацията. По-обилното изпотяване води до повишена загуба на течности от тялото, а консумацията на по-малък обем течности може да намали честотата на уриниране, което позволява на бактериите да се размножават в пикочния мехур. Концентрираното отделяне на урина, от своя страна, може да създаде благоприятна среда за растеж на бактерии в пикочните пътища.
Друга причина за по-разпространеното развитие на уроинфекции през летните месеци особено при жените е престоят с мокър бански и посещението на плаж и басейни, тъй като влажната среда благоприятства растежа на бактериите.
Уроинфекциите могат да засегнат уретрата (уретрит) и пикочния мехур (цистит) или да достигнат пикочопроводите (уретерит), бъбречното легенче (пиелит) и бъбреците (пиелонефрит).
Когато в урината се откриват бактерии без да се наблюдават симптоми и оплаквания, се говори за безсимптомна бактериурия (бактерии в урината)
Съдържание
Кои са причините за уринарните инфекции?
Етиологични причинители на уроинфекции са:
Бактерии – възходящо се разпространяват от дисталната част на уретрата. Най-често представителите от сем. Enterobacteriaceae:
Escherichia coli – причинител на 80% от уроинфекциите;
Proteus mirabilis – отделя ензим, който променя киселинността на урината;
Klebsiella pneumoniae;
Enterobacter species;
Други бактерии – стафилококи и ентерококи;
Ureaplasma urealyticum;
Вируси – аденовирусите могат да причинят хеморагичен цистит при имунокомпрометирани пациенти и деца;
Дрожди – Candida albicans – рядко се изолират като причинители на уроинфекции- предимно при имунокомпрометирани и диабетици;
Какви са рисковите фактори при уринарните инфекции?
Предразполагащи фактори за развитие на уроинфекции включват:
Женския пол – анатомично предразположени към уроинфекции поради близостта на уретрата до половите органи и ануса. Това улеснява разпространението на бактериите;
Сексуални контакти – използването на някои предпазни средства (диафрагми, спермициди) нарушава вагиналната флора и увеличава риска от уроинфекции;
Компрометирана лична хигиена – поддържането на добра интимна хигиена може да предотврати развитието на инфекции;
Катетър асоциирана инфекция на уринарния тракт – катетаризацията увеличава риска от уринарни инфекции. В болнични условия може да се посели болничен бактериален щам, резистентен на лечение с голям брой антибиотици, което да доведе до затруднения в терапията.
Фактори от страна на организма:
Структурни и функционални аномалии на уринарния тракт – напр. доброкачествена простатна хиперплазия при възрастни мъже; везикоуретрален рефлукс; дивертикули на пикочния мехур; конкременти по пикочните пътища;
Фимоза и парафимоза (особено при по-малки момчета);
Синехии на срамните устни (при малки момичета).
Симптоми при наличие на инфекция на пикочните пътища
Най-честите симптомите на уринарните инфекции включват:
Болка и парене при уриниране;
Често уриниране;
Чести позиви за уриниране с отделяне на никаква или капки урина;
Болка над гениталната област;
Промяна в цвета на урината – тъмна, мътна или кървава урина;
Треската, високата температура и болката в кръста са характерни за по-тежко протичащи инфекции, напр. пиелонефрит (оплакванията при пиелонефрит започват остро, внезапно и могат да включват гадене и повръщане).
Какви прояви може да имат инфекциите на пикочните пътища?
Според мястото на инфекцията те се делят на:
Инфекции на горния уринарен тракт – пиелонефрит – остър или хроничен;
Инфекции на долния уринарен тракт – цистит и уретрит.
Според клиничното протичане те биват:
Безсимптомно – безсимптомна бактериурия (бактерии в урината) без клининчни прояви;
Симптоматична – бактериурия, съпроводена с клинични прояви.
Уроинфекциите могат да се разделят още на:
Усложнени;
Неусложнени.
При повече от 2 уроинфекции за 6 месеца или при повече от 3 уроинфекции за година, се касае за рекурентна инфекция на пикочните пътища.
Какви усложнения могат да се появят?
Инфекциите на уринарния тракт могат да доведат до усложнения като:
Рекурентни уроинфекции;
Пиелонефрит (възпаление на бъбречния паренхим)
Перинефрален абсцес;
Стриктури (стеснения) на уретрата;
Епидидимит (възпаление на надсеменника при мъже);
Простатит;
Сепсис, тежък сепсис и септичен шок.
Има ли начини да се предпазим от уринарните инфекции?
Превенцията на инфекциите на пикочните пътища включва:
Повишен прием на течности, особено на вода;
Изпразване на пикочния мехур след полов акт;
Правилна техника на катетаризация и отстраняване или навременна смяна на катетъра;
Правилно лечение на уринарните инфекции;
Добра хигиена на пикочно-половите органи;
Поддържане на чисто и сухо бельо/бански след повишена физическа активност и при посещение на басейн и плаж.
