Диабет

Пакети изследвания

Какво е диабет?

Захарният диабет е диагноза, обхващаща група от заболявания на ендокринната система, които имат отношение към въглехидратите от организма. Приетите с храната въглехидрати се разграждат до глюкоза, която се усвоява от клетките с помощта на хормона инсулин. Той се произвежда от панкреаса (задстомашната жлеза). Глюкозата е основен енергиен източник за повечето клетки в тялото. В нормални условия (извън периоди на продължително гладуване) мозъкът се храни единствено с глюкоза.

Диабетът може да бъде няколко типа – тип 1, тип 2, MODY (диабет, проявяващ се с настъпване на зрелостта), LADA (латентен автоимунен диабет при възрастните) и гестационен диабет. Независимо от своя тип, основна характеристика на нелекувания диабет е повишената кръвна захар. Дълготрайното повишение на кръвната захар може да доведе до редица увреждания на вътрешните органи и сериозни усложнения, затова трябва да бъде диагностициран и лекуван навреме.

Диабет тип 1

Около 10% от всички диабетици имат диабет тип 1. Заболяването обикновено дебютира в детска или юношеска възраст, но може да се развие и по-късно.

Диабет тип 1 по своята същност е автоимунно заболяване. При него имунната система на организма атакува онези клетки на панкреаса, които произвеждат хормона инсулин. В резултат на това броят им прогресивно намалява и след един критичен момент панкреасът не може да произвежда достатъчно количество инсулин, необходим за усвояването на приетата с храната глюкоза. Когато произвеждащите инсулин клетки са напълно унищожени, панкреасът не произвежда инсулин и пациентът става изцяло зависим от прилаганата му терапия с инжекционен инсулин. Ако болният не получава редовно инсулин, кръвната му захар може да се покачи да опасни нива и да доведе до състояние на кома.

Точната причина за появата на тази автоимунна реакция не е напълно изяснена, но се предполага, че е свързана с комбинация от генетични фактори и фактори на околната среда. Към момента развитието на диабет тип 1 не може да бъде предотвратено с каквито и да било профилактични мероприятия.

Симптоми

Най-честите симптоми на диабет тип 1 включват:

  • Мъчителна жажда;
  • Непрестанен глад;
  • Сухота в устата;
  • Рязко отслабване на тегло без видима причина;
  • Често уриниране;
  • Лесна уморяемост;
  • Замъглено зрение;
  • Нощно напикаване.

Рискови фактори

Въпреки че точната причина за развитието на диабет тип 1 не е известна, съществуват някои рискови фактори, които се свързват с повишен риск от появата му:

  • Фамилна обремененост: Вашият риск от развитие на диабет тип 1 е повишен, ако имате роднини по права линия, болни от диабет тип 1.
  • Фактори на околната среда: Различни обстоятелства, напр. тежка вирусна инфекция, могат да играят роля за отключването на диабет тип 1.
  • Наличие на диабетни автоантитела в кръвта: Понякога в кръвта на роднини на пациенти с диабет тип 1 се откриват диабетни автоантитела. Ако имате такива автоантитела, то Вие сте с повишен риск. Не всички хора с повишено ниво на диабетните автоантитела развиват диабет.
  • Географско разположение: В Скандинавските страни се наблюдава по-висока честота на диабет тип 1.

Поставяне на диагнозата

Диагностичните изследвания при диабет тип 1 включват:

  1. Случайно измерване на кръвната захар: Кръвта се взима в случаен момент от денонощието. Кръвна захар равна или превишаваща 11.1 mmol/L без значение от времето, изминало от последното хранене, поставя диагнозата „диабет“. Това твърдение важи с особена сила, ако повишените стойности на кръвната захар са съчетани с някои от гореизброените симптоми.
  2. Кръвна захар на гладно: Кръвта се взима сутрин на гладно. Кръвна захар на гладно под 5.6 mmol/L се счита за нормална. Резултат между 5.6 и 6.9 mmol/L говори за преддиабетно състояние, а над 7 mmol/L при две различни изследвания означава, че имате диабет.
  3. Гликиран хемоглобин (HbA1C): Гликираният хемоглобин е отражение на средните нива на кръвната захар за последните 2-3 месеца. Чрез това изследване се измерва процентът на свързване на глюкозата с кислородопренасящия белтък в червените кръвни клетки, хемоглобин. Колкото по-високи са нивата на кръвната захар, толкова повече глюкоза се свързва с хемоглобина. Гликиран хемоглобин равен или превишаващ 6.5% при две различни измервания означава, че имате диабет. Ако вече сте диагностицирани с диабет, гликираният хемоглобин трябва да се проследява редовно, защото той е по-важен маркер за адекватността на терапевтичния режим от денонощната динамика на кръвната захар.
  4. Автоантитела срещу инсулин-произвеждащите клетки на панкреаса: Тест за различаване на диабет тип 1 от диабет тип 2 при несигурна диагноза.
  5. Кетотела в урината: Кетоните са продукт от метаболизма на мазнините. При диабет те се натрупват в кръвта, защото клетките не могат да използват глюкозата като енергиен източник и започват да разграждат по-голямо количество мазнини. Повята на кетотела в урината е по-характерна за диабет тип 1, от колкото за диабет тип 2.

Лечение

Диабет тип 1 е тежко хронично заболяване, което без адекватно лечение може да доведе до смъртен изход. От особена важност за контролиране на състоянието при тези пациенти е тяхната кооперативност и активно участие в терапията. Болните от диабет тип 1 се нуждаят от ежедневно приложение инсулин, редовно проследяване на кръвната захар и поддържане на здравословен начин на живот.

След поставяне на диагнозата „диабет тип 1“ част от клетките на панкреаса продължават да произвеждат известно количество инсулин. Затова дозата на външно прилагания инсулин е сравнително малка. Тази фаза на заболяването се нарича „меден месец“. С напредване на автоимунния процес и смъртта на почти всички инсулин-произвеждащи клетки дозите на инсулина се увеличават постепенно до достигане на стабилни нива. Важно е пациентите да осъзнават, че не е възможно отново да се върнат към по-ниските инсулинови дози, защото техният панкреас вече не може да произвежда собствен инсулин. По време на фазата на медения месец болните се чувстват по-добре поради изчезване на симптомите и самоволно спират инсулиновата терапия, което води до екстремно покачване на кръвната захар и ново влошаване на състоянието.

Има различни видове инсулин в зависимост от началото и продължителността на действие и времето за достигане на пиков ефект. Най-често инсулинът се прилага подкожно с помощта на спринцовка, инсулинова писалка или помпа.

Видовете инсулин биват:

  • Бързодействащ: Обикновено се прилага преди или по време на хранене. Този вид инсулин е с много бързо начало на действие и има за цел да ограничи рязкото покачване на кръвната захар след нахранване. От голяма важност е да не се предозира, защото това може да доведе до опасно ниски нива на кръвна захар, чиито последствия да бъдат по-тежки от тези на високата кръвна захар.
  • С интермедиерно действие: Често се прилага заедно с бързодействащ инсулин. Инсулинът с интермедиерно действие започва да действа в рамките на един час от инжектирането, след което се наблюдава период на пикова активност, продължаващ до седем часа.
  • Дългодействащ: Инсулин, който се освобождава постепенно в рамките на 24 часа. Този вид инсулин се прилага еднократно сутрин или вечер.

Двете най-често използвани терапевтични схеми включват:

  • Двукратно инжектиране на интермедиерен и бързодействащ инсулин.
  • Трикратно приложение на бързодействащ инсулин преди големите хранения и интермедиерен инсулин един или два пъти дневно – само вечер или сутрин и вечер.

Инсулинът не може да се приема през устата под формата на таблетки или сироп, защото стомашните ензими разрушават молекулярната му структура. Затова инсулинът се прилага подкожно инжекционно или чрез специална помпа.

Инжекции: Инсулинът може да се инжектира със спринцовка и малка игла или чрез инсулинова писалка. Инсулиновите писалки приличат на обикновени мастилени химикалки и се предлагат в еднократни или презареждащи се варианти. Ако изберете да прилагате инсулина си с инжекции, вероятно ще се нуждаете от различни видове инсулин по различно време на денонощието. Многократни инжекции, съдържащи комбинации от дългодействащ и бързодействащ инсулин имитират по-добре естественото отделяне на инсулин от панкреаса, от колкото старите режими с една или две инжекции дневно. Доказано е, че нивата на кръвната захар се подобряват, ако се използва режим с три или повече инжекции дневно.

Инсулинова помпа: Инсулиновата помпа е малко по размер устройство (с големина на мобилен телефон), което се носи в чантичка извън тялото. Малка тръбичка свързва помпата, която е пълна с инсулин, с катетър, който се имплантира подкожно в областта на корема.

По-модерен вариант на инсулиновата помпа е т. нар. инсулинова шушулка. Тя е малък по размер резервоар, пълен с инсулин, който се поставя директно върху кожата и отново чрез малък катетър вкарва инсулина подкожно. Управлението на това устройство става чрез безжична връзка с телефон или таблет.

Помпите са програмирани да инжектират точно определено количество бързодействащ инсулин автоматично. Тази постоянна доза се нарича „базално ниво“ и замества дългодействащия инсулин.

По време на хранене пациентът сам програмира помпата като въвежда количеството на въглехидратите в приетата храна и текущата си кръвна захар. Помпата сама ще определи необходимото количество допълнителен инсулин, който ще бъде инжектиран, за да се покрие глюкозното натоварване от храненето и евентуално да се коригира предхождащо повишение на кръвната захар.

Изкуствен панкреас: През септември 2016 г. в САЩ е одобрен за употреба първият изкуствен панкреас за хора с диабет тип 1 на възраст над 14 години. Той представлява устройство, което се имплантира подкожно и измерва нивата на кръвната захар на всеки пет минути и предава информацията на инсулинова помпа, която инжектира необходимото количество инсулин.

Проследяване нивата на кръвната захар

Пациентите, страдащи от диабет тип 1, трябва да изследват нивата на кръвната си захар в домашни условия със специално пригодени за целта устройства – глюкомери. Това е необходимо, за да може болния сам (ако е получил необходимото обучение) или с помощта на своя лекар да коригира инсулиновата си доза според кръвната захар. Препоръчително е болните с диабет тип 1 да изследват нивото на кръвната си захар поне четири пъти дневно.

Диета

Диетата е важна част от ежедневието на всеки диабетно болен, защото всяка храна в различна степен покачва нивото на кръвната захар, от което зависи колко инсулиновата доза.

Здравословната диета при всички пациенти с диабет включва: намаляване общия калориен прием, ако има необходимост от редукция на телесното тегло, замяна на наситените мазнини (напр. сметана, сирене, кашкавал, масло) с ненаситени (напр. авокадо, ядки, слънчогледово или други растителни масла), достатъчен прием на фибри (плодове, зеленчуци и пълнозърнести продукти), както и избягване на тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и рафинирана захар.

Физическа активност

Редовната физическа активност е от основно значение за контролиране нивата на кръвната захар в оптимални граници. Тренировките са най-ефективни, ако включват комбинация от аеробни (тичане, плуване, каране на колело) и изометрични упражнения.

Начин на живот

Диабет тип 1 е сериозно заболяване, което може да доведе до тежки, дори животозастрашаващи усложнения. Затова пациентът трябва да подходи отговорно към състоянието си. Ако имате диабет тип 1 е добре да съблюдавате следното:

  • Да сте ангажирани с контрола на заболяването, защото той зависи единствено от вас. Вземайте предписаните Ви лекарства редовно. Научете, колкото може повече за диабета.
  • Хранете се здравословно и упражнявайте редовна физическа активност.
  • Идентифицирайте се като носите гривна или бележка в портмонето или при личните си документи, където пише, че страдате от диабет тип 1.
  • Носете със себе си глюкагон в случай на ниска кръвна захар. Научете семейството и приятелите си как да го използват, ако изпаднете в състояние на безсъзнание.
  • Ходете на профилактичен общ и очен преглед всяка година.
  • Ваксинирайте се. Високата кръвна захар може да отслаби имунната система. Освен противогрипна, е добре да си направите, пневмококова ваксина (против пневмония) и ваксина срещу хепатит В.
  • Грижете се за краката си. Мийте ги всеки ден с хладка вода и ги подсушавайте внимателно, особено между пръстите. Мажете ги с овлажняващ лосион. Оглеждайте ги за мазоли, порязвания, рани, зачервяване или подуване. Консултирайте се своевременно с лекар, ако забележите рана, която трудно заздравява.
  • Контролирайте холестерола и кръвното си налягане.
  • Откажете от тютюнопушенето. То повишава риска от развитие на диабетни усложнения, вкл. Инфаркт, инсулт, увреждания на периферните нерви и бъбречна недостатъчност.
  • Контролирайте консумацията си на алкохол. Алкохолът може да причини висока или ниска кръвна захар в зависимост от изпитото количество и приетата храна. Ако изобщо пиете алкохол, правете го в умерени количества и винаги по време на хранене. Преди да си легнете след това, задължително измерете кръвната си захар.
  • Намалете стреса в ежедневието си. Хормоните, които тялото Ви произвежда в моменти на стрес, могат да попречат на инсулина на извършва физиологичната си роля.
  • Отделяйте достатъчно време за сън.

Особени ситуации

Животът с диабет тип 1 може да бъде много предизвикателен, особено ако човек няма възможност редовно да измерва кръвната захар и да реагира спрямо промените в нивата й.

Шофиране: Понижаване нивото на кръвната захар може да се случи по всяко време. Добре е да го измервате всеки път преди да се качите зад волана. Ако е под 3.9 mmol/L, хапнете нещо малко със съдържание на поне 15 гр. въглехидрати. След 15 минути измерете кръвната захар отново и се уверете, че вече е в безопасни граници.

Работно място: На работното място трябва да имате възможност да взимате допълнителни почивки за измерване на кръвната захар и да имате бърз достъп до храна и напитки. Ако работата Ви е свързана с шофиране или управление на тежки машини, рязкото падане на кръвната захар може да бъде опасно за Вас и за хората около Вас. Затова стриктният контрол на кръвната захар и възможността за бързата й корекция е от особено важно значение на работното място.

Бременност: При жени с диабет тип 1 по-често се наблюдават усложнения по време на бременността. Затова преди зачатието е препоръчително да се изследва гликираният хемоглобин. Той трябва да бъде под 6.5% преди да се започнат опити за забременяване.

Рискът за поява на вродени аномалии у плода е повишен при бременни с диабет тип 1, особено ако контролът на кръвната захар през първите 6-8 седмици е лош. В някои случаи на бременните се препоръчва да направят изследването ОГТТ.

Напредване на възрастта: В старческа възраст контролът на кръвната захар става все по-труден поради намаления физически капацитет на организма. Поддържането на кръвната захар в оптимални граници става непрактично и понякога води до рязкото й спадане. При възрастните хора за приемлива стойност на гликирания хемоглобин се приема 8%.

Признаци на опасно ниво на кръвната захар

Дори да сте стриктни в лечението си и да се стараете да поддържате оптимален начин на живот, понякога се появяват внезапни промени в кръвната Ви захар.

Ниската кръвна захар (хипогликемия) представлява спадане нивото на кръвната захар под оптималното за Вас (Попитайте лекаря си какви стойности да считате за ниски). Кръвната захар може да се понижи поради много причини: пропускане на някое от големите хранения, консумация на по-малко въглехидрати, от колкото са Ви необходими, по-интензивна физическа активност от обичайното, инжектиране на твърде голямо количество инсулин.

Запознайте се със симптомите на хипогликемията и измервайте кръвната си захар, когато подозирате, че нивото й спада. Ранните симптоми на хипогликемията включват:

  • Потене
  • Треперене
  • Чувство за глад
  • Виене на свят
  • Учестен или неравномерен пулс
  • Лесна уморяемост
  • Главоболие
  • Замъглено зрение
  • Раздразнителност

Късните симптоми на хипогликемия могат да бъдат сбъркани с алкохолна интоксикация:

  • Летаргия
  • Обърканост
  • Промени в поведението
  • Залитане и липса на координация
  • Гърчове

Ако имате нощна хипогликемия, може да се събудите внезапно, облени в пот, или от главоболие. Понякога нощната хипогликемия може да предизвика отделяне на хормони с обратно на инсулина действие (глюкагон, кортизол, адреналин, растежен хормон), които водят до  появата на необичайно високи стойности на кръвната захар рано сутрин. Това явление се нарича феномен на зората и най-често се дължи на прекалено висока доза на вечерния инсулин или пропускане на подкрепителната закуска преди лягане.

Ако установите, че кръвната ви захар е ниска:

  1. Приемете 15-20 гр. бързи въглехидрати под формата на плодов сок, таблетки глюкоза, карамелени бонбони, пакетче захар, газирана напитка или др. Избягвайте мазни храни, защото мазнините забавят абсорбцията на захар от храносмилателната система.
  2. Измерете отново кръвната си захар след 15 мин.
  3. Ако все още е ниска, приемете още 15-20 гр. бързи въглехидрати и отново измерете захарта след 15 мин.
  4. След като кръвната захар се вдигне до приемливо ниво, трябва да направите междинно хранене, съдържащо белтъчини, мазнини и въглехидрати, за да стабилизирате кръвната захар.

Ако нямате глюкомер под ръка и усетите симптоми на хипогликемия, трябва да действате по описания по-горе начин и да измерите кръвната захар, веднага щом това стане възможно. Нелекувана, ниската кръвна захар може да доведе до загуба на съзнание. Ако това се случи, може да се нуждаете от спешна инжекция с глюкагон – хормон, който стимулира отделянето на глюкоза в кръвта и има обратно на инсулина действие. Затова винаги трябва да имате глюкагонова писалка вкъщи, на работа и в чантата си. Инструктирайте близките и колегите си как да използват писалката, ако Вие не можете сами да си направите инжекцията.

Някои хора губят способността си да чувстват, че нивото на кръвната им захар спада. Това явление се нарича „непознаване на хипогликемията“. При тях понижената кръвна захар след време спира да предизвиква характерните симптоми като виене на свят или главоболие. Колкото по-често изпадате в хипогликемия, толкова по-вероятно е да развиете непознаване на хипогликемията. Ако успеете да стабилизирате нивото на кръвната си захар за няколко седмици, чувствителността на организма към хипогликемия може да се възстанови поне частично.

Високата кръвна захар (хипергликемия) може да се дължи на много причини, включително прием на твърде голямо количество храна, прием на неправилни храни, инжектиране на твърде малко инсулин или инфекциозно заболяване.

Симптомите на хипергликемия включват:

  • Често уриниране
  • Мъчителна жада
  • Замъглено зрение
  • Лесна уморяемост
  • Раздразнителност
  • Чувство за глад
  • Затруднена концентрация

Ако се съмнявате, че имате хипергликемия, измерете кръвната си захар. Ако резултатът е над оптималното за Вас ниво, трябва да си инжектирате допълнителна доза инсулин, която да свали кръвната захар. Консултирайте се с Вашия лекар каква да бъде допълнителна доза и колко време да изчакате преди да измерите кръвната захар отново (Кръвната захар спада по-бавно, отколкото се покачва). Ако използвате инсулинова помпа, случайната хипергликемия може да бъде знак, че трябва да смените мястото на помпата.

Ако имате кръвна захар над 13.3 mmol/L, изследвайте урината си за наличие на кетотела. В домашни условия това може да стане с тест ленти. Ако установите съвсем малко кетотела в урината, пийте повече течности, за да ги отмиете.

Ако кръвната Ви захар е трайно над 16.7 mmol/L, или ако продължавате да имате високи нива на кетотелата в урината въпреки коригиране на инсулиновите дози, трябва незабавно да потърсите медицинска помощ.

Високи нива на кетотела в урината (диабетна кетоацидоза) се появяват, когато имате висока кръвна захар и недостатъчно количество инсулин, който да помогне на клетките да я усвоят. Клетките са „гладни“ въпреки циркулиращата в кръвта глюкоза и тялото започва да разгражда мазнини като втори източник на енергия. Кетотелата са продукт на метаболизма на мазнините. Натрупването им в кръвта е токсично за организма и може да доведе до такава промяна нейното рН, която не е съвместима с живота. Диабетната кетоацидоза е живото застрашаващо спешно състояние в медицината.

Симптомите на включват:

  • Гадене
  • Повръщане
  • Болки в корема
  • Дъх със сладникава плодова миризма
  • Загуба на тегло

Ако подозирате, че имате кетоацидоза, проверете нивата на кетотела в урината си с тест лента. Ако са високи, веднага потърсете медицинска помощ.

Диабет тип 2

Диабет тип 2 е най-често срещаната разновидност на заболяването. Около 90% от хората, страдащи от диабет, имат диабет тип 2.

Основна характеристика на диабет тип 2 е т. нар. инсулинова резистентност. Това означава, че клетките в тялото не отговарят правилно на инсулиновата стимулация и не могат да усвоят глюкозата от кръвта. В резултат на това кръвната захар се покачва и панкреасът произвежда повишено количество инсулин в отговор на този стимул. Въпреки това клетките продължават да не могат да усвоят глюкозата, което води едновременно до повишена кръвна захар и повишена инсулинова концентрация в кръвта. След дългогодишна прогресия на заболяването при някои пациенти с диабет тип 2 панкреасът може да изчерпа възможностите си за производство на инсулин, което да доведе до състояние, подобно на диабет тип 1.

От диабет тип 2 страдат предимно хора в напреднала възраст, но напоследък заболяването все по-често се среща при млади хора и деца. Този феномен се дължи на заседналия начин на живот, лошата диета и затлъстяването.

Разковничето в борбата с диабет тип 2 е поддържането на здравословен начин на живот с балансирана диета, редовна физическа активност и нормално телесно тегло.

Симптоми

Симптомите на диабет тип 2 са подобни на тези на диабет тип 1:

  • Мъчителна жажда и сухота в устата
  • Често уриниране
  • Лесна уморяемост
  • Бавно зарастване на рани
  • Упорити повтарящи се кожни инфекции
  • Замъглено зрение
  • Мравучкане или изтръпване на дланите и стъпалата, подобно на ръкавици или чорапи

Изброените симптоми могат да бъдат представени в лека форма или изобщо да отсъстват. Затова понякога болните с диабет тип 2 биват диагностицирани години след началото на заболяването, едва когато настъпят усложнения.

Рискови фактори

Учените все още не могат да изяснят точната причина за поява на диабет тип 2, но е известно, че някои рискови фактори увеличават шанса за развитието му:

  • Наднормено телесно тегло: Колкото по-големи са мастните натрупвания в организма, толкова по-резистентни са клетките към действието на инсулина.
  • Уседнал начин на живот: Физическата активност помага за контрола на телесното тегло, кара клетките да използват глюкоза като енергиен източник и ги прави по-чувствителни към действието на инсулина. Колкото по-малко се движите, толкова по-висок е рискът да развиете диабет тип 2.
  • Фамилна обремененост: Имате повишен риск за развитие на диабет тип 2, ако Ваш роднина по права линия страда от това заболяване.
  • Раса: по-висока честота на диабет тип 2 се наблюдава сред чернокожите, латиноамериканците, коренните американски индианци и азиатските американци.
  • Възраст: Рискът се повишава с напредване на възрастта. Това може да се дължи на факта, че старите хора избягват интензивните физически натоварвания, губят мускулна маса и повишават телесното си тегло за сметка на мазнини.
  • Гестационен диабет: Ако сте имала гестационен диабет по време на бременността или сте родила бебе с тегло над 4 кг, рискът да развиете диабет тип 2 в по-късна възраст е повишен.
  • Поликистоза на яйчниците
  • Повишено артериално налягане над 140/90 mmHg.
  • Повишени холестерол и триглицериди

Поставяне на диагнозата

Диагностичните изследвания при диабет тип 2 включват:

  1. Случайно измерване на кръвната захар: Интерпретира се като при диабет тип 1.
  2. Кръвна захар на гладно: Интерпретира се като при диабет тип 1.
  3. Орален глюкозо-толерансен тест: Това изследване се прилага по-рядко от останалите, освен по време на бременност. Целта му е да бъде измерена кръвната захар преди и след обременяване с въглехидрати. В лабораторията се идва сутрин на гладно. Измерва се кръвната захар, след което пациентът изпива точно определено количество вода с разтворена в нея глюкоза. След един и два часа кръвната захар се измерва отново. Кръвна захар след натоварването от 7.8 mmol/L е нормална. Преддиабетно състояние има при кръвна захар между 7.8 mmol/L и 11.0 mmol/L, а диабет – при кръвна захар над 11.1 mmol/L.
  4. Гликиран хемоглобин (HbA1C): Интерпретира се като при диабет тип 1.

Американската Диабетна Асоциация препоръчва провеждането на профилактично изследване за диабет тип 2 след навършване на 45-годишна възраст, особено при наличието на наднормено тегло. Ако резултатът е нормален, изследването трябва да се повтори отново след 3 години. Ако резултатите са гранични, повторен тест трябва да бъде назначен от лекуващия лекар.

Профилактично изследване за диабет тип 2 се препоръчва и при хора под 45 години, които са с наднормено тегло, ако имат сърдечни заболявания или други рискови фактори за развитието на диабет, напр. заседнал начин на живот, фамилна обремененост, гестационен диабет, кръвно налягане над 140/90 mmHg.

Лечение

Лечението на диабет тип 2 включва:

  • Намаляване на телесното тегло
  • Здравословна диета
  • Редовна физическа активност
  • Антидиабетни медикаменти и/или инсулинова терапия

Намаляване на телесното тегло

Намаляването на телесното тегло дори с 5-10% от настоящото може да понижи нивата на кръвната захар. Това означава, че човек, който тежи около 80 кг, трябва да отслабне с по-малко от 5.9 кг, за да се забележи положителен ефект. Контролът върху големината на порциите и използването на повече здравословни продукти в ястията са удачни първи стъпки в процеса на отслабване.

Здравословно хранене

Противно на популярните схващания, няма конкретна диабетна диета.Въпреки това е препоръчително диетата Ви да почива на следните принципи:

  • По-малко калории
  • По-малко обработени въглехидрати, особено сладкиши
  • По-малко храни, съдържащи наситени мазнини
  • Повече плодове и зеленчуци
  • Повече храни, богати на фибри.

Диетолог може да Ви помогне да изградите хранителен план, подходящ за Вашите нужди, предпочитания и начин на живот. Също така той може да Ви научи как да контролирате въглехидратния си прием и да Ви каже колко въглехидрати трябва да присъстват във всяко хранене, за да поддържате нивата на кръвната си захар стабилни.

Физическа активност

Всички хора имат нужда от редовни аеробни упражнения и болните от диабет тип 2 не правят изключение. Изберете активности, които харесвате, напр. ходене, плуване или каране на колело, и ги включете в дневния си режим. Старайте се да упражнявате 30-60 мин средни по тежест (или 15-30 мин тежки) аеробни упражнения през повечето дни от седмицата. Комбинация от аеробни активности, като ходене или танцуване, през повечето дни и упражнения за сила, като вдигане на тежести или йога, две пъти седмично е най-ефективната комбинация.

Запомнете, че физическата активност намалява кръвната захар. Проверявайте стойностите на кръвната си захар преди тренировка. Може да се наложи да направите подкрепителна закуска преди започване на физическата активност, за да предотвратите епизод на хипогликемия.

Проследяване нивата на кръвната захар

Ако се лекувате с противодиабетни лекарства, от време на време трябва да измервате и записвате кръвната си захар, за да сте информирани за общото ниво. Ако сте на терапия с инсулин, трябва да измервате кръвната си захар по няколко пъти на ден. Вашият лекар ще Ви обясни колко често трябва да измервате кръвната си захар и какви са оптималните граници, в които е препоръчително да я поддържате.

Противодиабетни лекарства и инсулинова терапия

Някои болни с диабет тип 2 могат да постигнат оптимални нива на кръвната захар само с диета и физически тренировки, но много други имат нужда от медикаментозна терапия. Решението какви лекарства са подходящи за Вас зависи от стойностите на кръвната Ви захар и придружаващите Ви заболявания. Може да се наложи да приемате комбинация от различни видове медикаменти, които да контролират кръвната Ви захар по различни механизми на клетъчно ниво.

Най-популярните противодиабетни лекарства са:

  1. Метформин: В общия случай метформинът е първият медикамент, който се изписва на пациент с новооткрит диабет тип 2. Той намалява производството на глюкоза от черния дроб и повишава чувствителността на клетките към инсулина. Най-честите странични ефекти, дължащи се на метформина, са гадене и диария. Те се появяват в началото на терапията и при повечето хора изчезват, когато организмът свикне с лекарството, или ако таблетките се приемат по време на хранене. Ако кръвната захар не може да се поддържа в оптимални граници само с метформин и промяна в начина на живот, към терапията се прибавят други противодиабетни лекарства или инсулин.
  2. Сулфанилурийни (глибурид, глипизид, глимепирид): Сулфанилурейните медикаменти помагат на организма да произвежда повече инсулин. Възможните странични ефекти включват ниска кръвна захар и наддаване на тегло.
  3. Меглитиниди (рапаглинид, натеглинид): Действат като сулфанилурейните препарати, стимулирайки панкреаса да произвежда инсулин. Разликата между двата класа медикаменти е, че меглитинидите имат по-бързо начало и по-кратка продължителност на действие. Те също могат да причинят рязко понижаване на кръвната захар и наддаване на тегло.
  4. Тиазолидиндиони (розиглитазон, пиоглитазон): Също като метформина, тиазолидиндионите правят клетките по-чувствителни на действието на инсулина. В някои клинични проучвания те се свързват с наддаване на тегло, както и с други по-сериозни странични ефекти, като повишен риск от развитие на сърдечна недостатъчност и анемия. Поради опасността от тези странични ефекти тиазолидиндионите не са първо средство на избор за лечение на диабет тип 2.
  5. DPP-4 инхибитори (ситаглиптин, саксаглиптин, линаглиптин): Тези медикаменти спомагат за понижаване на кръвната захар, но действието им не е особено силно. Не причиняват наддаване на тегло, но могат да предизвикат болки в ставите и панкреатит.
  6. GLP-1 рецепторни агонисти (ексенатид, лираглутид, семаглутид): Тези инжекционни медикаменти забавят храносмилането и спомагат намаляването на кръвнозахарните нива. Употребата им често е съпроводена от намаляване на телесното тегло. Страничните им ефекти включват гадене и повишен риск от развитие на панкреатит. Нови клинични проучвания показват, че лираглутидът и семаглутидът понижават риска от инфаркт и инсулт при високорискови групи.
  7. SGLT2 инхибитори (канаглифозин, дапаглифозин, емпаглифозин): Тези медикаменти блокират реабсорбцията на глюкоза от бъбреците и тя се изхвърля с урината, вместо да се натрупва в кръвта. Те намаляват риска от инфаркт и инсулт при високорискови групи. Страничните им ефекти включват: повишена честота на вагинални гъбични инфекции, инфекции на пикочните пътища, ниско кръвно налягане и повишен риск от диабетна кетоацидоза.
  8. Инсулин: Някои болни с диабет тип 2 имат нужда от терапия с инсулин. В миналото инсулинът е бил последна стъпка в лечението на диабет тип 2, но сега все по-често се предписва на по-ранен етап от развитието на заболяването поради неговите безспорни положителни ефекти. Рязкото понижаване н кръвната захар е възможен страничен ефект.

Тъй като инсулинът се разгражда в стомашно-чревния тракт, той не може да се приема през устата, а трябва да се инжектира. В зависимост от индивидуалните Ви нужди Вашият лекар може да Ви предпише комбинация от различни видове инсулин, които да използвате през деня и нощта. За повече информация относно видовете инсулин, виж „Диабет тип 1“.

Най-чето болните с диабет тип 2 започват да приемат по една инжекция дългодействащ инсулин вечерта.

Заедно с противодиабетните лекарства Вашият лекар може да Ви предпише ниска доза аспирин, медикаменти за понижаване на кръвното налягане и холестерола с цел профилактика на сърдечно-съдовите заболявания, които са пряко свързани с диабета.

Бариатрична хирургия

Ако имате диабет тип 2 и индексът Ви на телесна маса е над 35, Вие сте подходящ кандидат за бариатрична хирургия (хирургия с цел намаляване на телесното тегло). В зависимост от проведената интервенция при някои хора може да се отбележи забележителна промяна в нивата на кръвната захар. Най-голям ефект има тънкочревният байпас (по хирургичен начин се прави заобиколен път, по който храната да преминава, вместо по физиологичния през час от тънките черва). Подобни операции са скъпи и крият рискове, като всяка хирургична интервенция. Освен това, след операцията болният трябва да промени начина си на живот. Има и риск от появата на дефицит на различни хранителни вещества и остеопороза години след провеждане на процедурата.

Бременност

Бременните с диабет тип 2 може да се нуждаят от промяна в противодиабетната терапия или включване на инсулин. Холестерол-понижаващите медикаменти, аспиринът и някои медикаменти за високо кръвно налягане не могат да се приемат по време на бременност.

Признаци на опасно ниво на кръвната захар

Много причини могат да доведат до повишаване на кръвната захар (хипергликемия) – приемане на твърде голямо количество храна, инфекциозна заболяване, неспазване на предписаната терапия. Внимавайте за появата на признаците на хипергликемия – често уриниране, мъчителна жажда, сухота в устата, замъглено зрение, лесна уморяемост и гадене. Ако се съмнявате, премерете кръвната си захар.

Хипергликемичен хиперосмоларен некетогенен синдром е животозастрашаващо състояние на екстремно висока кръвна захар, повече от 33.3 mmol/L. При такава висока кръвна захар домашните глюкомери стават неточни и изписват неверни стойности или просто „висока“.

Симптомите на хипергликемичния хиперосмоларен некетогенен синдром включват: сухота в устата, екстремна жажда, замаяност, объркване, тъмна урина, гърчове и дори кома. Синдромът се причинява от изключително висока кръвна захар, която променя консистенцията на кръвта. Среща се по-често при възрастни хора и често се предшества от някакво друго заболяване или банална инфекция. Ако забележите гореописаните симптоми, незабавно потърсете медицинска помощ.

Високи нива на кетотела в урината (диабетна кетоацидоза) е следствие от нечувствителността на клетките към инсулина. Те се „къпят“ в глюкоза, но не могат да я усвоят и гладуват. Затова организмът започва да разгражда мазнини като алтернативен източник на енергия. Продукт на техния метаболизъм са токсичните кетотела. Кетоацидозата е по-характерна за диабет тип 1, от колкото за тип 2. Симптомите се изразяват в: сухота в устата, често уриниране, повръщане, задух, сладникав дъх. Ако имате комбинация от тези оплаквания, незабавно потърсете медицинска помощ.

Ниска кръвна захар (хипогликемия): виж „Диабет тип 1“.

Превенция на диабет

Диабет, проявяващ се с настъпване на зрелостта (MODY)

Диабетът, проявяващ се с настъпване на зрелостта (на английски език „Maturity Onset Diabetes of the Young“ или съкратено „MODY“) е наследствена форма на захарен диабет. Причинява се от вродено увреждане на един от единадесет възможни гена. До 5% от всички диагностицирани случаи на диабет по света може да се дължат на MODY. Също като останалите хора с диабет, и тези с MODY имат затруднения в контрола на кръвната си захар.

MODY прилича повече на диабет тип 1, от колкото на тип 2, но може да се сбърка и с двата типа. При диабет тип 1 панкреасът не може де произвежда достатъчно инсулин. Организмът на хората с диабет тип 2 от друга страна произвеждат достатъчно инсулин, но клетките им са резистентни към неговото действие. Диабет тип 2, обикновено е свързан с наднормено тегло и т. нар. метаболитен синдром. Това не е така при диабет тип 1 и MODY. При MODY обаче телесното тегло има значение. Ако човек с MODY генна мутация е с наднормено тегло, той ще прояви симптоми на заболяването по-рано от човек със същата мутация и нормална телесна маса.

MODY се проявява по-често при юношите и младите възрастни, но може да се наблюдава във всяка възраст.

Също като другите форми на диабет, при MODY се наблюдават характерните усложнения на сърдечно-съдовата, отделителната и зрителната система (виж „Усложнения на диабета“).

MODY се предава автозомно доминантно в поколението. Това означава, че човек с MODY има 50% вероятност да предаде заболяването на децата си.

Симптоми

Симптомите на MODY се развиват постепенно. Такъв ход на заболяването е характерен за диабет тип 2. При диабет тип 1 оплакванията агравират бързо в рамките на няколко дни до седмици.

Ранните симптоми на MODY включват замъглено зрение и повтарящи се кожни или гъбични инфекции, но може да няма и никакви симптоми. Болните от MODY често са имали повишени кръвнозахарни нива години преди диагнозата да бъде поставена. Повишаването на кръвната захар става постепенно и може да бъде забелязано при профилактични кръвни изследвания.

Без лечение кръвнозахарните нива ще се покачват, причинявайки:

  • Често уриниране
  • Мъчителна жажда
  • Загуба на тегло

MODY 5, един от редките типове MODY, може да засегне и други органи, освен панкреаса. Бъбречна недостатъчност настъпва понякога преди диабетът дори да бъде диагностициран. Бъбречната недостатъчност може да причини намалено количество на урината, вместо типичното за диабета повишено отделяне.

Поставяне на диагнозата

Първата стъпка в диагностицирането на MODY е измерването на кръвната захар. Ако стойностите са високи, Вашият лекар трябва да определи точно какъв тип диабет имате и дали той изобщо е MODY. Поставяне на вярната диагноза е от особена важност, защото лечението на MODY се различава от това на диабет тип 1 и 2.

Други кръвни изследвания могат да помогнат за разграничаване на MODY от другите видове диабет. При диабет тип 1 има автоантитела, които атакуват клетките на панкреаса и могат да бъдат намерени в кръвообращението. При MODY такива автоантитела не се срещат. Могат да бъдат направени и изследвания за инсулинова резистентност. Такава няма при пациенти с MODY и нормално телесно тегло, но може да се наблюдава при комбинацията от MODY и затлъстяване.

Понякога е трудно да се каже дали един човек с наднормено тегло има  диабет тип 2 или MODY. По-голямата част от хората със затлъстяване имат диабет тип 2. Случаи на доказан MODY в семейството може да насочи диагнозата в тази посока.

MODY може да бъде диагностициран и с генетично изследване. Чрез него може да определи и точния тип на MODY и ще бъде позитивно още преди развитието на каквито и да е симптоми.

ИзследванеЦена, лв.Добави в количката
MODY 1 диабет (HNF4A)1634,00

лв.1.634,00Добави в количката

MODY 2 диабет (GCK)1849,00

лв.1.849,00Добави в количката

MODY 3 диабет (HNF1A)1740,00

лв.1.740,00Добави в количката

MODY 4 диабет (IPF1)880,00

лв.880,00Добави в количката

MODY 5 диабет (HNF1B)1740,00

лв.1.740,00Добави в количката

MODY 6 диабет (NEUROD1)988,00

лв.988,00Добави в количката

Лечение

Има 11 различни типа MODY, които се причиняват от мутации в 11 различни гена. Лечението се различава в зависимост от типа MODY. MODY 2 може да бъде овладян със здравословна диета и редовна физическа активност.

При MODY 1, 3 и 4 са подходящи сулфанилурейните препарати. Около 30-40% от пациентите с MODY 1 и 3 стигат до необходимост от инсулинова терапия.

Болните с MODY 5 се нуждаят от лечение с множество различни медикаменти, защото заболяването може да причини други проблеми, несвързани с повишените нива на кръвната захар.

Гените за MODY 7-11 бяха открити наскоро и не е ясно кое лечение не най-подходящо при тях, но вероятно ще отговорят на терапията, която се прилага при останалите типове MODY.

Като цяло, болните с всички типове MODY отговарят по-добре на лечението, ако са с нормално телесно тегло. Затова пациентите с MODY и затлъстяване трябва да възприемат редукцията на телесната маса като част от терапевтичния си план.

Превенция

Ако имате роднини с MODY, можете да си направите генетичен тест, за да разберете дали имате риск да развиете заболяването. Първо болният Ви роднина трябва да проведе изследването. Ако той излезе положителен за някоя от MODY мутациите, в лабораторията могат да Ви изследват за наличието на същата мутация. Важно е да се уверите, че болният Ви роднина има мутация, която е отразена с генетично изследване, защото генетичното тестуване не винаги може да хване мутацията.

Ако се окаже, че имате риск да развиете MODY, можете да се предпазите като не напълнявате, храните се здравословно и тренирате редовно. Поддържането на нормално телесно тегло не винаги може да предотврати появата на  MODY, но може да отложи появата на симптоми с няколко години.

Латентен автоимунен диабет при възрастните (LADA)

Латентният автоимунен диабет при възрастните (на английски език „latent autoimmune diabetes in adults“ или съкратено „LADA“) е бавно развиващ се автоимунен диабет тип 1, който дебютира в зряла възраст. Някои наричат LADA диабет тип 1.5, защото има симптоми, подобни както на диабет тип 1, така и на тип 2. При LADA клетките, произвеждащи инсулин в панкреаса, се разрушават постепенно от автоимунен процес. Затова повечето хора с LADA започват да имат нужда от инсулин около шест месеца след поставяне на диагнозата. Има проучвания, които казват, че ранното лечение с инсулин помага за запазването на останалите инсулин-произвеждащи клетки за по-дълго време.

LADA може лесно да се сбърка с диабет тип 2. Ако сте с нормално телесно тегло, водите активен начин на живот и сте диагностицирани с диабет тип 2, е вероятно да имате LADA.

Появата на LADA може да бъде провокирана от увреждане на панкреаса от автоантитела срещу инсулин-произвеждащите клетки. Генетични фактори също могат да играят роля, напр. наличие на членове от семейството, страдащи от автоимунни заболявания. Автоимунният процес засяга панкреаса, както при диабет тип 1, но ако болният е със затлъстяване, може да има и елемент на инсулинова резистентност.

Симптоми

В начало симптомите могат да бъдат неспецифични. Те включват:

  • Честа жажда
  • Често уриниране, включително през нощта
  • Необяснима загуба на тегло
  • Замъглено зрение
  • Мравучкане по крайниците

Ако не се лекува, LADA може да доведе до животозастрашаващото състояние диабетна кетоацидоза.

Поставяне на диагнозата

LADA дебютира в зряла възраст, поради което често се бърка с диабети тип 2. Повечето болни с LADA са на възраст над 40 години, а някои могат да са на 70 или 80 при първата поява на симптомите.

Диагностичният процес при LADA може да отнеме време. Често пъти пациентите (а и лекарите) си мислят, че имат диабет тип 2, защото са се разболели в една сравнително напреднала възраст. Също така противодиабетни лекарства като метформин могат да овладеят симптомите до момента, в който панкреасът напълно спре да произвежда инсулин. Това е моментът, в който много от пациентите разбират, че през цялото време са имали LADA. Обикновено прогресията от началото на симптомите да нуждата от инжекционен инсулин е много по-бърза от тази при диабет тип 2 и отговорът към противодиабетните лекарства не е пълен.

Болните от LADA обикновено отговарят на следните критерии:

  • Имат нормално телесно тегло
  • При поставяне на диагнозата са на възраст над 30 години
  • Не могат да контролират ефективно нивата на кръвната си захар с противодиабетни лекарства и промяна в начина на живот.
  • За разграничаване на LADA от диабет тип 2 е необходимо да се направи изследване за наличие на диабетни автоантитела (същите като тези при диабет тип 1).

Лечение

LADA се дължи на невъзможност на организма да произвежда инсулин. Но тъй като развитието му е бавно, противодиабетните медикаменти могат да нормализират стойностите на кръвната захар поне в началото. След като панкреасът изгуби голям брой инсулин-произвеждащи клетки, таблетките престават да работят и трябва да се премине към инжекционен инсулин. Този процес обикновено трае около пет години след поставяне на диагнозата.

Инсулинът е препоръчваното лечение за LADA. Съществуват много инсулинови режими, които могат да бъдат подходящи. Самоизследването на кръвна захар е особено важно, защото инсулиновите дози може да се наложи да бъдат коригирани според измерените стойности.

Гестационен диабет

Гестационният диабет по дефиниция е диабет, който се появява по време на бременността. Като останалите типове диабет, и гестационният е свързан с нарушено усвояване на глюкозата от клетките. Високата кръвна захар може да повлияе на хода на бременността и здравословното състояние на бебето.

Всяко усложнение на бременността е стряскащо, но гестационният диабет може да бъде контролиран със здравословна диета, съобразени със ситуацията физически упражнения и медикаменти, ако това е необходимо. Стриктният контрол на кръвната захар може да предотврати усложнения по време на раждането и да запази здравето на бебето.

За да разберете защо гестационният диабет се появява при някои жени, трябва да знаете по какъв начин бременността влияе върху глюкозния метаболизъм. По време на бременността плацентата, която свързва кръвообращението на майката и бебето, произвежда високи нива на различни хормони. Повечето от тях потискат действието на инсулина в клетките и по този начин повишават кръвната захар. Умерено повишение на кръвната захар след хранене е нормално по време на бременност.

С нарастване размера на бебето плацентата произвежда все повече хормони. При гестационния диабет плацентарните хормони провокират повишеаване на кръвната захар до такова ниво, което може да застраши развитието на бебето. Гестационният диабет най-често се развива във втората половина на бременността.

При гестационния диабет кръвната захар обикновено се връща към нормата след раждането. Но ако сте имала гестационен диабет, то имате повишен риск от развитие на диабет тип 2 и трябва да редовно да провеждате профилактични прегледи при ендокринолог.

Симптоми

Според повечето жени гестационният диабет не предизвиква особени симптоми.

Рискови фактори

Рисковите фактори, които повишават шанса за развитие на гестационен диабет, включват:

  • Възраст над 25 години
  • Фамилна обремененост и собствена медицинска история: Рискът да развиете гестационен диабет се повишава, ако имате нарушен глюкозен толеранс (преддиабет) или ако ваш роднина по права линия или диабет тип 2. Също така, ако сте имала гестационен диабет при предходна бременност, родила сте бебе с тегло над 4 кг или сте преживели мъртвораждане без ясна причина за смъртта на плода, е по-вероятно да развиете такъв при настоящата бременност.
  • Наднормено тегло: Вероятността за развитие на гестационен диабет се повишава при индекс на телесна маса над 30.
  • Раса, различна от кавказката

Усложнения

Повечето жени с гестационен диабет раждат здрави деца. Въпреки това, ако гестационният диабет не се контролира  може да доведе до високи нива на кръвната захар, които да доведат до проблеми за майката и бебето, включително и по-голяма вероятност да се наложи Цезарово сечение.

Усложнения, които засягат бебето:

  1. Високо тегло при раждането: Допълнителното количество глюкоза в кръвообращението преминава през плацентата и стимулира панкреаса на бебето да произвежда повече инсулин. Това може да причини твърде голямо тегло на плода. Бебета, които тежат повече от 4 кг, е по-вероятно да не могат да бъдат родени по естествен път поради несъответствие между размерите им и размерите на таза на майката. При нормално раждане бебето може да заседне в родовия канал, да причини разкъсвания или изобщо да не може да се роди по начин, различен от Цезарово сечение.
  2. Преждевременно раждане и респираторен дистрес синдром: Високата кръвна захар може сама по себе си да предизвика преждевременно раждане или лекарят може да препоръча предизвикване на раждане преди термин поради големите размери на плода. Недоносените бебета може да развият респираторен дистрес синдром – състояние, което предизвиква дихателна недостатъчност и е животозастрашаващо. Новородените, страдащи от този синдром, може да имат нужда от подпомагане на дишането с апаратна вентилация, докато белите им дробове се развият достатъчно. Бебетата на майки с гестационен диабет може да имат респираторен дистрес синдром, дори ако са родени на термин.
  3. Ниска кръвна захар (хипогликемия): Понякога бебетата на майки с гестационен диабет имат ниска кръвна захар малко след раждането, защото собственото им производство на инсулин е високо, а кръвната захар, доставена от плацентата, вече я няма. Епизоди на тежка хипогликемия могат да предизвикат гърчове у новороденото. Ранно захранване и венозни вливания, съдържащи глюкоза, могат да нормализират кръвната захар на бебето.
  4. Диабет тип 2 в по-късна възраст
  5. Вътреутробна смърт на плода

Усложнения, които засягат майката:

  1. Високо кръвно налягане и прееклампсия (тежко, животозастрашаващо усложнение на бременността)

Развитие на диабет тип 2 в бъдеще: по-малко от 1 на 4 жени, които са имали гестационен диабет и са нормализирали телесното си тегло след бременността, биват диагностицирани с диабет тип 2 в зряла възраст.

Поставяне на диагнозата

Експертите в областта на диабета не са единодушни по отношение на това дали и кога е необходимо да се провежда скрининг за гестационен диабет. Някои отричат рутинното изследване за гестационен диабет при жени под 25-годишна възраст без рискови фактори. Други препоръчват скрининг за всички бременни, защото така ще могат да бъдат обхванати всички случаи на гестационен диабет.

Кога да отида на скрининг?

Ако имате висок риск за развитие на гестационен диабет, напр. ако Вашият индекс на телесна маса е над 30, имате майка, баща, брат, сестра или дете с диабет, Вашият лекар може да реши да Ви изследва за диабет още при първата консултация.

Ако имате обичаен риск за развитие на гестационен диабет, вероятно ще Ви бъде препоръчан скрининг през последния триместър на бременността – между 24 и 28 седмица.

Как се провежда скринингът?

  1. Първоначално натоварване с глюкоза: Дава Ви се да изпиете чаша със сладка течност. Един час по-късно се измерва кръвната захар. Ако стойностите са под 7.2 to 7.8 mmol/l, резултатът се счита за нормален.

Ако кръвната Ви захар е по-висока от нормалното, означава, че имате повишен риск от развитие на гестационен диабет. За да се провери дали вече сте развила такъв, трябва да се проведе орален глюкозо-толерансен тест.

  1. Орален глюкозо-толерансен тест: Изследването се провежда сутрин на гладно. Първо се измерва кръвната Ви захар на гладно, след което трябва да изпиете течност, съдържаща по-висока глюкозна концентрация от необходимата за предходното изследване. След това кръвната захар се мери на всеки час за следващите три часа. Ако поне две от измерванията са по-високи от нормата, значи имате гестационен диабет.

Колко често да се изследвам, ако имам гестационен диабет?

Вашият лекар ще назначи честотата на последващите прегледи и изследвания. Те ще зачестяват с напредване на бременността. По време на тези прегледи Вашият лекар ще измерва кръвната Ви захар. Също така Вие сами можете да я измервате с глюкомер за домашна употреба.

Ако имате проблем с контрола на кръвната захар, може да се наложи да взимате инсулин. Ако имате други усложнения на бременността, ще бъде необходима да проведете други изследвания за състоянието на плацентата и плода. Ако диабетът Ви е зле контролиран, може да засегне плацентата и да наруши кислородната и хранителна доставка към бебето.

Изследване на кръвната захар след раждането

За да се проследи дали кръвната захар на родилката ще се върне към нормата, тя трябва да бъде изследвана веднага след раждането и след 6-12 седмици по-късно. Ако стойностите са нормални, по-нататъшни профилактични прегледи за диабет е редно да се провеждат веднъж на три години.

Лечение

  1. Проследяване на кръвната захар: По време на бременността лекуващият Ви лекар може да Ви инструктира да мерите кръвната си захар по няколко пъти на ден – сутрин на гладно и след всяко хранене. По време на раждането също е необходимо да се измерва кръвната захар на определен интервал от време. Ако се повиши, панкреасът на бебето може да отдели голямо количество инсулин, което да причини хипогликемия в първите часове от извънутробния живот. Проследяването на кръвната захар след раждането също е важно.
  2. Здравословна диета: Приемане на здравословна храна в оптимални количества е един от най-добрите начини за контрол на телесното тегло и избягване на усложнения. Лекарите не препоръчват активно отслабване по време на бременност, защото тялото има нужда от достатъчно енергия, за да поддържа развитието на бебето. За сметка на това може да се поставят цели за оптимално тегло по време на бременността в зависимост от телесното тегло преди зачатието.

Здравословната диета се основава на плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни – продукти, които са с висока хранителна стойност, съдържат много фибри и са с нисък процент мазнини и калорийна плътност. Трябва да се ограничи рафинираната захар. Не всяка диета е подходяща за всяка жена. За изготвяне на индивидуален хранителен план е препоръчително да се консултирате с диетолог.

  1. Физическа активност: Редовната физическа активност е важна част от здравословния начин на живот преди, по време и след бременността. Физическото натоварване понижава кръвната захар като стимулира клетките да усвояват глюкозата от кръвта и да я използват като източник на енергия. Тренировките повишават и чувствителността на клетките към инсулина, което означава, че панкреасът ще трябва да произвежда по-малко инсулин, за да задоволи нуждите на организма.

Допълнителен плюс на редовните физически упражнения е, че могат да помогнат за подобряване на някои от най-честите оплаквания по време на бременност – болки в гърба, мускулни крампи, подпухналост, отоци, запек и безсъние. Доброто физическо здраве ще помогне за подобряване на мускулната сила, необходима по време на раждането.

Добър избор на упражнения със редна степен на натовареност са разходките, карането на колело и плуването. Ежедневни активности по поддържане на домакинството също важат.

  1. Медикаментозна терапия: Ако кръвната захар не може да се нормализира само с диета и физическа активност, може да се наложи да преминете на инсулинотерапия. Между 10 и 20% от жените с гестационен диабет имат нужда от инсулин, за да достигнат оптимално ниво на кръвната захар. Някои лекари предписват и противодиабетни лекарства, докато други смятат, че трябва да се направят повече проучвания за безопасността на тези медикаменти по време на бременност.
  2. Проследяване състоянието на плода: Развитието на плода трябва да се наблюдава с ултразвук по-често от обичайното. Ако раждането не започне до настъпване на термина, може да се вземе решение за предизвикване на раждане. Раждане след термин може да повиши риска от усложнения за майката и бебето.

Усложнения на диабета

Хората с диабет имат повишен риск от развитието на редица сериозни усложнения. Постоянно високите нива на кръвна захар могат да доведат до заболявания, засягащи сърцето, кръвоносните съдове, очите, бъбреците, нервната система и зъбите. Също така, болните от диабет са по-склонни към инфекции. В повечето развити страни диабетът е водеща причина за появата на сърдечно-съдови заболявания, слепота, бъбречна недостатъчност и необходимост от ампутация на долен крайник.

Поддържането на кръвната захар, кръвното налягане и холестерола близо до нормалните стойности може да забави или предотврати развитието на тези усложнения. Затова пациентите с диабет трябва да провеждат редовни профилактични прегледи във всички направления.

Сърдечно-съдови заболявания: Диабетът засяга сърцето и кръвоносните съдове и може да причини фатални усложнения като исхемична болест на сърцето (водеща до инфаркт) или инсулт. Сърдечно-съдовите заболявания са най-честата причина за смърт сред диабетиците. Високото кръвно налягане, високият холестерол и високата кръвна захар са допълнителни рискови фактори, които повишават риска от сърдечно-съдови усложнения.

Бъбречни заболявания (диабетна нефропатия): Бъбречната недостатъчност, свързана с диабета, се причинява от нарушаване структурата на малките кръвоносни съдове в бъбрека. Това пречи на бъбреците да извършват нормалната си функция, която с прогресия на заболяването намалява или напълно спира. Бъбречните заболявания се срещат много по-често при диабетиците, от колкото при останалите хора. Поддържането на нормални нива на кръвната захар и кръвното налягане могат значително да намалят риска от появата на бъбречни усложнения.

Заболяване на нервната система (диабетна невропатия): когато кръвната захар и кръвното налягане са над нормата, диабетът може да причини увреждане на нервните клетки в цялото тяло. Това може да доведе до различни проблеми като забавено храносмилане, еректилна дисфункция и др. Най-често засегнатите области са крайниците, по-точно – стъпалата. Нервната увреда на крайниците се нарича периферна невропатия и може да причини болка, мравучкане или загуба на сетивност в засегнатите зони. Често наранявания в областите със загуба на сетивност остават незабелязани от болния и могат да бъдат инфектирани поради невнимание. Трудното справяне с инфекции и заздравяване на раните може да доведе до ампутация на пръст или крайник. Диабетиците имат 25-пъти по-висок риск от това да загубят крайник от останалата популация. Правилното и навременно лечение на раните може да предотврати ампутация. Дори ампутацията да се случи, останалата част от крайника и животът на човека могат да бъдат спасени с адекватна следоперативна грижа и дългосрочно проследяване. За да бъдат избегнати този тип усложнения, диабетиците трябва редовно да преглеждат краката си за нови и трудно заздравяващи рани.

Очни заболявания (диабетна ретинопатия): Повечето диабетици развиват някакъв вид очно заболяване (ретинопатия), причиняващо намалено зрение и дори слепота. Основните причини за поява на очните усложнения са високите нива на кръвна захар, кръвно налягане и холестерол.

Усложнения по време на бременност: Жените с какъвто и да е тип диабет имат повишен риск за развитие на усложнения по време на бременността, ако не проследяват кръвната си захар и не се лекуват. За да се избегнат евентуални дефекти в развитието на органите на плода, жените с диабет тип 1 и тип 2 трябва да постигнат стабилни нормални нива на кръвната захар още преди зачатието. По време на бременността кръвната захар трябва да остане в оптимални граници. Високата кръвна захар по времена бременност може да бъде причина за твърде голям размер на бебето, който да причини затруднения по време на нормалното раждане. Бебетата, които са или изложени на високи нива на кръвната захар вътреутробно, имат повишен риск от развитие на диабет в по-късна възраст.

Усложнения, свързани с денталното здраве: Диабетиците имат повишен риск от периодонтит (възпаление на венците). Периодонтитът е водеща причина за загуба на зъби и е свързан с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания.

Превенция на диабет

Превенция на диабет

Мониторинг на диабет

Мониторинг на диабет

Беше ли полезен този пост?

ИНФО Най-търсените кръвни тестове за диабет:

Глюкоза, серум

Гликиран хемоглобин – HbA1c: Изследване на диабета

Източници: