Съдържание
Инсулиновата резистентност е патологично състояние, характеризиращо се с неоптимален отговор на периферните тъкани към действието на инсулина. Инсулиновата резистентност се проявява предимно в тъканите, които зависят от действието на инсулина за осъществяването на вътреклетъчен транспорт на глюкоза: черен дроб, мускули и мастна тъкан. Ефектите на инсулиновата резистентност обаче са многобройни, тъй като инсулинът упражнява физиологични действия върху метаболизма на въглехидратите, липидите и протеините, както и върху ендотелната функция. Инсулиновата резистентност е основното метаболитно разстройство, свързано със затлъстяването и изглежда е основният медиатор на метаболитния синдром. Инсулиновата резистентност зависи както на наследствени, така и от придобити причини. Индексът HOMA („хомеостазен модел за оценка на инсулинова резистентност“) е описан през 1985 г. от Matthews et al. като се приема, че нивата на кръвната захар и инсулина на гладно при даден индивид, независимо дали има нормален глюкозен толеранс или не, са определени в степен, характерна за този индивид. По този начин при базови условия връзката между глюкозата и инсулина отразява баланса между производството на чернодробна глюкоза и секрецията на инсулин на β-клетките на панкреаса, което се поддържа чрез обратна връзка между черния дроб и β-клетките.
Изследването се използва за диагностика и проследяване на:
Определянето на НОМА-индекса се извършва при:
Изследването се провежда на гладно с интервал от минимум 8 часа от последното хранене
венозна кръв
HOMA се изчислява от изходните нива на глюкоза в кръвта и инсулин съгласно формулата:
HOMA-IR = (инсулин (µU / mL) x кръвна глюкоза (mg/dL))/405. Електрохимилуминесцентният (ECLIA) имунохимичен метод се използва за определяне на серумен инсулин. Спектрофотометричният (колориметричен ензимен) метод се използва за определяне на кръвната глюкоза
При деца и юноши определянето на граничните стойности на HOMA-индекс за диагностициране на инсулинова резистентност е по-трудно, отколкото при възрастни поради липсата на надлъжни проучвания за сърдечно-съдов риск. От друга страна, в повечето проучвания граничните стойности са установени въз основа на разпределението на индекса HOMA в референтна популация, но поради влияещи фактори като пубертет и етнически разлики тези стойности варират от 1.8; 2.5; 3.2 или над 4 в зависимост от избраната референтна популация.
В скорошно проучване на голяма група деца в Китай бяха получени следните гранични стойности на HOMA-индекса:
Изследването на HOMA-индекса има ограничена стойност при пациенти с нисък ИТМ, намалена функция на бета-клетките на панкреаса и повишени нива на базална кръвна глюкоза, какъвто е случаят при пациенти със Захарен диабет тип 2 с дефект в инсулиновата секреция.
Източници:
https://www.synevo.ro/shop/indice-homa/
https://laborexpres.com/vidove-izsledvaniya-tzeni/kategoriya/hormonalni-izsledvaniya/homa-indeks
Аз съм лекар със специалност по Ревматология, започнал професионалния си път в клиниката по Ревматология към УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, където работя и към настоящия момент. Работя и в доболничната помощ в МЦ „Медикс Сърджъри“ гр. Карлово.
