Уважаеми клиенти, преди да се обадите на телефонната ни линия, моля да потърсите необходимата информация в уебсайта. Операторите са претоварени и може да не успеят да отговорят на обаждането Ви.

Автоантитела и автоимунитет

Медицинска информация

Автоантителата са  имуноглобулини (имунни протеини), които са насочени към собствените тъкани и органи на човека. Едно или повече автоантитела могат да бъдат произвеждани от имунната система на човек, когато тя не успява да различи собствените от чуждите тъкани и органи.

Обикновено имунната система е в състояние да различава чужди клетки и тъкани от собствените такива. Тя произвежда антитела при заплаха за организма от бактерии, вируси или туморни клетки.

Въпреки това, когато имунната система престане да разпознава собствените нормални компоненти на организма като „свои“, тя може да произведе автоантитела, които реагират със собствените му клетки, тъкани и/или органи. Това може да причини възпаление, увреждане и/или нарушение на функцията на органи или системи, което да доведе до признаци и симптоми на автоимунни болести.

Автоимунитет и автоантитела

Някои автоантитела не причиняват тъканно увреждане директно, но се смята, че са част от цялостния имунен отговор, който може да причини възпаление и увреждане. Наличието им в кръвта може да показва, че е наличен автоимунен процес. Примерите включват антитела, свързани с цьолиакия и захарен Диабет тип 1.
Причините за автоимунитета са разнообразни, но не са добре проучени и установени. Въпреки че няма пряка връзка, смята се, че много случаи на производство на автоантитела се дължат на генетично предразположение, комбинирано с отключващ фактор от околната среда, като вирусно заболяване или продължително излагане на определени токсични химикали.

Автоимунните реакции

Автоимунните реакции в организма се считат за норма. Част от имунните клетки и антитела може да са насочени срещу собствени за организма структури. Те обаче са под строг имунорегулаторен контрол. Ключов момент във възникването на автоимунно заболяване е нарушение на регулацията на няколко нива, при което автоимунните реакции не са потиснати достатъчно.
Някои семейства имат висока честота на автоимунни заболявания, като обаче отделните членове на семейството могат да имат различни автоимунни разстройства или никога не развиват такива. Изследователите смятат, че може да има и хормонален компонент, тъй като много автоимунни заболявания са по-чести при жени в детеродна възраст. Например заболяването системен лупус еритематодес.

Можете да заявите Вашите тестове онлайн с 10% отстъпка

Заявете изследванията си онлайн и спестете 10% от стойността им

Скорошно проучване установява, че повече от 32 милиона души в САЩ имат автоантитела и че разпространението на най-често срещания тип автоантитела – антинуклеарните антитела (ANA), е най-високо сред жените, по-възрастните индивиди и афроамериканците.
Видът на възникващото автоимунно заболяване и размерът на пораженията на тъканите и органите зависят от това към кои от тях са насочени от автоантителата:
  • Заболявания, причинени от автоантитела, които засягат предимно един орган, като щитовидната жлеза при болест на Грейвс или Тиреоидит на Хашимото, често са по-лесни за диагностициране. Хората с тези нарушения често имат признаци и симптоми, свързани само с един орган.
  • Нарушения, дължащи се на наличие на множество антитела, които засягат няколко органи или системи, могат да бъдат много по-трудни за диагностициране. Признаците и симптомите, които причиняват, са сравнително неспецифични и могат да включват болки в ставите от артрит , умора, треска, обриви, симптоми на настинка или алергия, загуба на тегло и мускулна слабост. Например заболяването системен лупус еритематодес. Някои хора могат да развият васкулит или анемия.
  • Признаците и симптомите могат да варират при различните хора и във времето, да изчезват и след това да се появяват отново и неочаквано. Някои хора могат да имат повече от едно автоантитяло или дори повече от едно автоимунно заболяване. Има и хора, които имат автоимунно заболяване без откриваеми нива на автоантитела. Тези обстоятелства могат да затруднят идентифицирането на основната причина и постигането на диагноза.

ИНФО Разбери повече:

Хашимото

Автоимуннитет

Защо и кога се извършват тестове за автоантитела?

  • Извършват се тестове за автоантитела, заедно с рентгенография, други образни изследвания и биопсии , за да се диагностицира автоимунно заболяване. В някои случаи те се използват, за да се оцени тежестта на състоянието и да се следи развитието на заболяването, както и за да се оцени ефективността на лечението.
  • Тестовете за автоантитела могат да бъдат назначени, когато човек има хронични, прогресиращи ставни оплаквания, треска, умора, мускулна слабост и/или обрив, който не може да бъде обяснен лесно.
  • Един от най-често поръчваните тестове е тестът за Антинуклеарни антитела (АНА, ANA). АНА може да бъдат положителни при различни автоимунни заболявания, включително системен лупус, синдром на Сьогрен, ревматоиден артрит и автоимунен хепатит. Когато някой пациент има положителни АНА, се използват други тестове, които помагат да се постави диагноза.  Например антителата срещу двойноверижна ДНК, панел от екстрахируеми ядрени антигени (ENA) или блот от 15 вида АНА. Специфичността на резултатите за тези автоантитела помага да се определи дали вероятно е налице определено автоимунно заболяване.
  • Резултатите от тези тестове за автоантитела трябва да се тълкуват внимателно и в контекста на наличните симптоми на пациента. Това е така, защото не всеки с автоимунно заболяване ще има откриваеми автоантитела. Лекарят трябва да има предвид резултатите във връзка с анамнестичните данни на индивида, заедно с признаците и симптомите, когато поставят диагнозата.

Видове автоантитела

Системни автоантитела

Списъкът по-долу включва някои от тестовете за автоантитела, които се използват за идентифициране на  системни автоимунни заболявания. Тези заболявания могат да причинят признаци и симптоми, свързани с имунно възпаление в цялото тяло.

Специфични за различните органи автоантитела

Това са примери за автоантитела, свързани с определени системи или органи:

Система за съсирване (коагулация)

  • Антикардиолипинови антитела;
  • Антитела срещу бета-2 гликопротеин 1;
  • Антифосфолипидни антитела (APA);
  • Лупусен антикоагулант (LA).

Ендокринна / метаболитна система

Антиостровни автоантитела при диабет

  • Анти-GAD65 антитела;
  • Други.

Стомашно-чревен тракт

Противотъканни трансглутаминаза (anti-tTG)  и  антиглиадинови антитела (AGA);

  • Антитела на вътрешен фактор;
  • анти-париетално-клетъчни антитела.

Щитовидна жлеза

Автоантитела на щитовидната жлеза (напр. антитела срещу тиреопероксидазата (ТРО) или срещу рецепторите за тиреостимулиращия хормон (ТРАК)

Черен дроб

  • антигладкомускулни антитела (АSMA);
  • Антимитохондриални антитела (AMA) и AMA M2;
  • Антитела срещу чернодробни бъбречни микросоми тип 1  (anti-LKM-1).

Бъбреци

  • Антитела срещу гломерулната базална мембрана (GBM).

Мускули

  • Антитела за ацетилхолиновия рецептор (AChR).

ИНФО Разбери повече:

Ревматоиден артрит: Анти-CCP антитела тест

Анемия, свързана с дефицит на витамини

Източници:

Да, правим PCR тестове за COVID-19!

Лаборатории Synevo предлагат висококачествен PCR тест за COVID-19 на цена 87 лв. при стриктно спазване на приетите противоепидемични мерки.