Тиреоидит на Хашимото

Медицинска информация

Какво представлява тиреоидитът на Хашимото?

Тиреоидитът на Хашимото е автоимунно органоспецифично заболяване, при което имунната система атакува собствената щитовидна жлеза, увреждайки по характерен начин нейната структура и функция. Протичането на хроничен възпалителен процес в жлезата уврежда нейните клетки със загуба на функционираща тиреоидна тъкан и развитие на траен хипотиреоидизъм в дългосрочен план.

Болестта може да протича както с повишена функция на жлезата, така и с нормална или понижена.

Тъй като поради автоимунния процес, в нея се настаняват много лимфоцити, с годините жлезистата тъкан се губи и това води до неактивна щитовидна жлеза (хипотиреоидизъм).

Често ли се среща тиреоидитът на Хашимото?

Тиреоидитът на Хашимото е едно от най-честите заболявания на щитовидната жлеза, чиито възрастов пик е между 30-50 годишна възраст. Съотношението между двата пола е 20:1 в полза на жените. Причини за повишаващата се честота на това автоимунно заболяване са подобрените  диагностични възможности, високата честота на вирусните инфекции, психо-емоционалният стрес, повишеният прием на йод, радиацията, употребата на определени медикаменти и замърсяването на околната среда.

Необходимо е да се изследва функцията на щитовидната жлеза, за да се докаже заболяването. Лечението е заместително – прилагането на хормоните на щитовидната жлеза обикновено е ефективна терапия.

Какви са рисковите фактори за развитие на тиреоидит на Хашимото?

Основен рисков фактор е генетичната предразположеност. Различни външни фактори играят роля за отключване на автоимунния процес, като водещо значение имат вирусните инфекции. Рискът от развитие на автоимунен тиреоидит е повишен и при лица с друга автоимунна болест – например пернициозна анемия, витилиго, захарен диабет тип 1, хронична уртикария, целиакия и други. Лечението с медикаменти като интерферон и амиодарон също може да провокира изявата на тиреоидит на Хашимото.

Хашимото

Какви са симптомите на заболяването?

Наличието на симптоми зависи от функционалния статус на жлезата. Заболяването може да протича с повишена секреция на хормони /хиперфункция/, намалена секреция на хормони /хипофункция/ или нормална секреция на хормони. Около 40% от болните имат различна степен на хипотиреодизъм, 5-10% имат хипертиреиоидизъм, а останалите са еутиреоидни, т.е. имат запазена функция на щитовидната жлеза. Тиреоидитът на Хашимото е най-честата причина за развитие на хипотиреоидизъм в България.

Може да не забележите признаци или симптоми на болестта на Хашимото в началото или да забележите леко уголемяване в предната част на шията (т. нар. гуша). Тиреоидитът на Хашимото обикновено прогресира бавно през годините и причинява хронично увреждане на щитовидната жлеза, което води до спад в нивата на щитовидните хормони в кръвта.

  1. Симптоми при  хипотиреоидизъм са: лесна умора, суха и бледа кожа, чувство на студ, косопад, дрезгав глас, лекостепенно повишаване на теглото, проблеми с паметта, намалена концентрация, нарушения в менструалния цикъл, забавен пулс, депресия, мускулни крампи и ставни болки,  запек, подпухналост на лицето, ръцете и глезените .
  2. Симптоми при хипертиреоидизъм са: тревожност, емоционална лабилност, сърцебиене, лесна умора и задух при физическо усилие, диария, нарушения на съня, редукция на теглото при повишен апетит, тремор на ръцете, топла, влажна кожа, менструални нарушения, мускулна слабост.
  3. Симптоми при еутиреоидизъм: по-често протича безсимптомно.

Независимо от хормоналната секреция обичайно пациентите съобщават за стягане и дискомфорт в шийната област и различно по степен увеличение на щитовидната жлеза /гуша/.

Кога е необходимо да посетите лекар?

Непременно посетете Вашия лекар, ако развиете тези признаци и симптоми:

  • Уморимост без видима причина;
  • Суха кожа;
  • Бледо, подпухнало лице;
  • Запек.

Също така трябва да посетите Вашия лекар за контролно изследване на функцията на щитовидната жлеза, ако сте си направили операция на щитовидната жлеза, лекували сте се с радиоактивен йод или антитиреоидни лекарства, провели сте сте лъчева терапия на главата, шията или горната част на гърдите.

Ако имате висок холестерол в кръвта, консултирайте се с Вашия лекар дали хипотиреоидизмът може да е причина за това.

Ако получавате хормонална терапия за хипотиреоидизъм, причинен от тиреоидита на Хашимото, редовно посещавайте прегледи и изследвайте хормоните на щитовидната жлеза. С течение на времето дозата, която трябва да адекватно да замести функцията на щитовидната жлеза, може да се промени.

ИНФО Разбери повече:

Щитовидна жлеза

Причини за развитие на туреоидита на Хашимото

Болестта на Хашимото е автоимунно заболяване, при което имунни клетки и антитела увреждат щитовидната жлеза. Не са известни причините защо имунната система атакува щитовидната жлеза.

Някои учени смятат, че вирус или бактерия може да предизвика автоимунната реакция, докато други смятат, че може да има генетична предразположеност.

Най-вероятно комбинация от фактори – включително наследственост, пол и възраст – може да определи риска за развитие на заболяването.

Какви са рисковите фактори за развитие на тиреоидита на Хашимото?

Фактори като женски пол, средна възраст, други хора от семейството с проблеми с щитовидна жлеза или други автоимунни заболявания, наличието на друго автоимунно заболяване – като ревматоиден артрит, диабет тип 1 или лупус,  излагане на прекомерни нива на радиация в околната среда – увеличават риска от развитие на тиреоидита на Хашимото.

Гуша: Какви са симптомите, причините и лечение на гушата?

Какви са усложненията, ако болестта не се лекува?

Ако не се лекува, неактивната щитовидна жлеза в състояние на хипотиреоидизъм, причинена от тиреоидита на Хашимото, може да доведе до редица здравословни проблеми:

  • Гуша. Постоянното стимулиране на щитовидната жлеза да отделя повече хормони може да доведе до увеличаване размерите на жлезата – гуша. Хипотиреоидизмът е една от най-честите причини за гуша.
  • Сърдечни проблеми. Тиреоидитъ на Хашимото може също да бъде свързано с повишен риск от възникване на сърдечно-съдово заболяване или инцидент, най-вече защото високите нива на холестерола за сметка на липопротеин с ниска плътност (LDL), т.нар. „лош“ холестерол – могат да се появят при хора с хипотиреоидизъм. Ако не се лекува, хипотиреоидизмът може да доведе до сърдечна недостатъчност.
  • Проблеми с психичното здраве. Депресията може да се появи в началото на болестта на Хашимото и може да стане по-тежка с течение на времето. Тиреоидитът на Хашимото също може да доведе до намаляване на сексуалното желание (либидо) както при мъжете, така и при жените.

Рак на щитовидната жлеза

  • Микседема. Това рядко, животозастрашаващо състояние, може да се развие поради дългосрочен тежък хипотиреоидизъм в резултат на нелекувана болест на Хашимото. Неговите признаци и симптоми включват сънливост, последвана от дълбока летаргия и безсъзнание.
  • Кома. Кома вследствие на микседем може да бъде предизвикана от излагане на студ, успокоителни лекарства, инфекция или друг стрес върху тялото. Съсътоянието изисква спешно медицинско лечение.
  • Дефекти на плода. Бебетата, родени от жени с нелекуван хипотиреоидизъм поради тиреоидит на Хашимото, са по-предразположени към интелектуални проблеми и забавено развитие. Възможно е да има връзка между хипотиреоидна бременност и вродени дефекти, като цепнато небце.
  • Здравословни проблеми при новороденото. Съществува и връзка между бременност на майка с хипотироидизъм и проблеми със сърцето, мозъка и бъбреците при новородените. Ако планирате да забременеете или ако сте в ранна бременност, не забравяйте да проверите нивото на щитовидните си хормони.

Възли на щитовидната жлеза

Как се поставя диагнозата?

Изследвания за болест на Хашимото могат да се предприемат, ако се чувствате все по-уморени или мудни, имате суха кожа, запек и дрезгав глас или сте имали предишни проблеми с щитовидната жлеза или гуша.

Диагнозата на тиреоидита на Хашимото се основава на клинични симптоми и резултатите от кръвни тестове, които измерват нивата на TSH, произвеждан в хипофизата. Ако щитовидната жлеза е с намалена функция, нивото на хормоните на щитовидната жлеза (fT4) е ниско.

В същото време нивото на TSH е повишено, защото хипофизата се опитва да стимулира щитовидната жлеза да произвежда повече хормони. Използвайки чувствителния TSH тест, лекарите могат да диагностицират нарушения на щитовидната жлеза много по-рано, често преди появата на симптоми или усложнения на заболяването.

Тъй като болестта на Хашимото е автоимунно заболяване, може да се установят автоантитела в кръвта. Кръвен тест може да потвърди наличието на антитела срещу щитовидната пероксидаза (анти-TPO антитела, MAT) и срещу тиреоглибулина (анти-TG, TAT). TPO е ензим, който се намира в щитовидната жлеза и който играе важна роля в производството на тиреоидни хормони.

Имайте предвид, че тестът за анти-TPO антитела не е положителен при всички с тиреоидит на Хашимото, както и някои хора имат анти-TPO антитела, но нямат гуша, хипотиреоидизъм или други проблеми с щитовидната жлеза.

ИНФО Изследвания и цени, свързани с щитовидната жлеза:

За оценка на наличието на автоимунен процес се използват високочувствителни тестове за определяне на тиреоидните антитела в серума- ТАТ и антиТПО. 90% от болните с тиреоидит на Хашимото имат завишени антитиреопероксидазни антитела / антиТПО/ и/или завишени антитиреоглобулинови антитела/ТАТ/. Отрицателните стойности на ТАТ и антиТПО не изключват диагнозата тиреоидит на Хашимото. В тези случаи основна тежест има ехографската находка.

За оценка на функционалния статус на жлезата се изследват тиреостимулиращия хормон /ТСХ/ и периферните хормони- фТ4 /свободен тироксин/ и фТ3 /свободен трийодтиронин/.

Определянето на серумното ниво на ТСХ се прилага като скринингов метод за потвърждаване или изключване на нарушение във функцията на щитовидната жлеза.  Използваните съвременни лабораторни методики осигуряват функционална чувствителност до 0.01-0.02 mU/l и това позволява много точно определяне на хормона. Секрецията на ТСХ е пулсативна, с най-високи пикове през нощта. Препоръчва се изследването му в ранните сутрешни часове (до 10.00 часа).

Свободната фракция на Т4 се използва заедно с ТСХ за диагностициране на отклоненията във функцията на щитовидната жлеза. При хипотиреоидизъм е налице комбинация от завишен ТСХ и фТ4 под нормата, при хипертиреоидизъм ниският ТСХ се съчетава с фТ4 над горната референтна граница.

Изследването на свободния T3 рядко дава допълнителна информация. Основното количество циркулиращ трийодтиронин е продукт от преобразуване на Т4 в Т3 в периферните тъкани, т.е. изследването на фТ3 на практика не отразява хормоналната продукция на щитовидната жлеза. Единствено при тиреоидит на Хашимото, протичащ с хиперфункция на жлезата, фТ3 може да се използва заедно с фТ4 при поставяне на диагнозата и в ранните стадии на лечението.

ИзследванеСъдържаниеЦенаПоръчай

Има ли лечение за тиреоидита на Хашимото?

За съжаление, тиреоидитът на Хашимото не може да бъде излекуван. Прилаганата понастоящем терапия има за цел да коригира хормоналните отклонения и да поддържа адекватна компенсация на тиреоидната функция. При варианта на заболяването с нормална хормонална секреция лечение не се налага. В случаите на тиреоидит на Хашимото с повишена функция на жлезата се прилагат медикаменти, наречени тиреостатици. Ако заболяването протича с намалена функция на жлезата, средство на терапевтичен избор е левотироксинът. Той представлява синтетичен аналог на естествения хормон, произвеждан от щитовидната жлеза. Заместването с тиреоидни хормони се съобразява с възрастта, тежестта на заболяването, продължителността на протичане, репродуктивните планове, сърдечния статус и съпътстващите заболявания на пациента. Уточняването на дозата се извършва въз основа на стойностите на TSH през интервали от 6 – 8 седмици. След постигане на индивидуална поддържаща доза, контролът на лечението се извършва на период от 6 -12 месеца. Въпреки че нивата на тиреоидните антитела ТАТ и антиТПО варират непрекъснато в хода на прогресията на заболяването, не се препоръчва системното им проследяване.

Каква е прогнозата?

Еутиреоидните лица с тиреоидит на Хашимото са практически здрави! Хипер- и хипотиреоидните пациенти постигат адекватна компенсация и поддържат нормален хормонален статус благодарение на медикаментозната терапия. Лечението на хипертиреоидизма обикновено е временно, докато това на хипотиреоидизма е продължително, дори за цял живот.  Естествената еволюция на тиреоидита на Хашимото предполага развитие на траен хипотиреоидизъм в дългосрочен план.

ИНФО Разбери повече:

Щитовидна жлеза –  Скрининг

Щитовидна жлеза – Проследяване след хирургично лечение

Щитовидна жлеза – Диагностичен

Synevo България

Synevo България