Урина седимент: Изследване на урина

Изследването на урина седимент представлява микроскопски анализ на прясна урина (не по-късно от 4 часа след отделянето й). Няколко капки урина директно се гледат под микроскоп.

Какво определя изследването?

Чрез микроскопското изследване на уринен седимент може да се открие наличието на клетки – еритроцити (червени кръвни клетки), левкоцити (бели кървни клетки), епителни клетки (клетки, покриващи стената на пикочните пътища), цилиндри (натрупване на белтъци с цилиндрична форма), кристали, бактирии или гъбички.

Кога да направя това изследване?

Към микроскопско изследване на уринен седимент се пристъпва след патологични резултати от изследване на урината с тест-ленти или при появата на симптоми от страна на пикочната система, напр: кръв в урината, парене и болка при уриниране, променен цвят на урината, наличие на твърди частици и парцалчета в урината.

Изследването на уринен седимент може да помогне в диагностицирането на различни бъбречни заболявания, инфекции на пикочните пътища, ракови новообразувания, алергични реакции. При патологична находка в уринния седимент може да се наложи назначавенато на други изследвания преди да се постави окончателната диагноза.

Подготовка преди изследване

За провеждане на изследването е необходимо материалът да бъде взет от първата сутрешна урина, средна струя (не веднага при започване на уринирането), като преди това трябва да е извършен щателен урогенитален тоалет.

Материалът се събира в стерилен контейнер за обща урина. Той трябва да се съхранява при стайна температура (18-25°С) и да се занесе в лабораторията в рамките на 2 часа. Ако транспортирането до лабораторията не може да бъде извършено в рамките на два часа, урината може да се съхранява в хладилник (4°C) за максимум 24 часа.

Проба

Урина.

Метод

Микроскопско изследване.

Референтни стойности:

За микроскопското изследване:

Hpf = микроскопско поле с голямо увеличение (обектив с увеличение 40x)
Lpf = микроскопско поле с малко увеличение (обектив с увеличение 20x)

Интерпретация на резултатите:

• Повишен брой на еритроцитите – в нормалната урина се съдържат много малък брой еритроцити. Повишеният им брой (наличие на кръв в урината) може да бъде белег на бъбречно заболяване, заболяване на кръвта или друго състояние (напр. рак на пикочния мехур), но може да се причини и от безобидни състояния , както и от замърсяване на материала с менструална кръв или кръв от хемороиди. Микроскопският външен вид на еритроцитите може да помогне за идентифициране точното място на увреждането;
• Повишен брой на левкоцитите – в нормалната урина има малък брой левкоцити. Повишеният им брой може да бъде белег на възпаление на уринарния тракт или съседни зони (апендисит, панкреатит), но може да се появи и при неинфекциозни заболявания. При жените се наблюдават до 40% фалшиво положителни резултати по отношение на този показател поради честа контаминация на материала от влагалището;
• Наличие на бактерии или гъбички – признак на инфекция със съответния изолиран микробиологичен причинител;
• Повишен брой епителни клетки – наличието им в урината е нормално, тъй като те представляват отпаднали стари клетки, заменени от нови при естественото обновяване на лигавицата на пикочните пътища. Повишеното им количество е индикатор за възпаление на съответната част от пикочната система, от която произхождат:
  • бъбречни тубулни клетки – увреда на бъбречните тубули;
  • преходни клетки – заболяване на уретерите и пикочния мехур;
  • плоски епителни клетки – заболявания на уретрата, могат да имат и вагинален произход;

• Наличие на цилиндри – формират се при различни бъбречни заболявания. Цилиндрите сe класифицират въз основа на техния външния вид и клетъчните компоненти, които ги съставят:
  • Хиалинни цилиндри – признак на леко бъбречно заболяване. Могат да присъстват в малки количества в нормална урина, и в повишени количества след усилена тренировка или в състояния на дехидратация;
  • Левкоцитни цилиндри – признак остро бъбречно заболяване;
  • Еригроцитни цилиндри – винаги са патологични и са признак на бъбречно заболяване;
  • Епителни цилиндри – образуват се в резултат на застояване и отпадане на епителни клетки в бъбречните тубули;
  • Восъчни цилиндри – срещат се при тежка хронична бъбречна недостатъчност, злокачествена хипертония и диабет.

• Наличие на кристали – техният химичен състав е от значение за правилното диагностициране на заболяването, довело до появата им. Те биват:
  • Уратни кристали – могат да се срещнат и в нормална урина, но могат да се срещнат и при подагра, повишена температура, хроничен нефрит и др.;
  • Оксалатни кристали (съставени от калциев оксалат) – могат да се срещнат в нормална урина, особено след прием на храни, богати на оксалати – домати, спанак, чесън, портокали, аспержи или прием на високи дози витамин С. Наличието на голямо количество оксалатни кристали в урината повдига съмнение за наличие на бъбречни камъни или по-рядко срещани състояние като отравяне с антифриз, диабет, чернодробни заболявания или тежка хронична бъбречна недостатъчност;
  • Кристали на хипуровата киселина и сулфатни кристали – рядко се появяват в урината и нямат клинично значение;
  • Цистеинови кристали – появяват се при вродени кисти и могат да образуват камъни;
  • Левцинови и тирозинови кристали – намират се при тежки чернодробни заболявания в краен стадий;
  • Холестеролови кристали – наличието им е индикатор за обширна тъканна увреда или нарушение на отока на лимфата в гръдния кош или корема;
  • Лекарствени кристали – някои лекарства могат да се появят като кристали в урината.

Източници:

• https://www.urmc.rochester.edu/encyclopedia/content.aspx?contenttypeid=167&contentid=urinanalysis_microscopic_exam
• https://labtestsonline.org/tests/urinalysis

ИНФОИмате ли въпроси? Просто ни се обадете на: