TPHA тест за сифилис

Treponema pallidum haemagglutination assay (TPHA тест)

Сифилисът (луес) е болест, предавана по полов път с причинител Trepnoma pallidum. Заразяването става по полов път, вертикално (от майка на плод), възможно е и при кръвопреливане. Попадналите в организма бактерии бързо се разпространяват. Свързват се към клетките на съдовете, където причиняват възпалителна реакция.

Средно инкубационният период е около 21 дни.

Ако не бъде започнато своевременно лечение с антибиотик, сифилисът прогресира и може да доведе до разнообразни клинични прояви. Заболяването включва няколко стадия- първичен, вторичен, латентен (ранен и късен), третичен и конгенитален. Ако не се проведе адекватно лечение, болестта прогресира и може да доведе до развитието на тежки увреждания. Сифилисът е наричан великият имитатор, защото може да включва симптоми и признаци, които да са характерни за други болести.

Симптомите при сифилис са разнообразни в зависимост от давността на инфекцията.

• Първичен сифилис – проявява се 10-90 дни след контакт с инфектиран партньор. Наблюдават се:
  • Твърд шанкър – първичната кожна проява при заразяване със сифилис. Първоначално се формира плътна надигната папула, обикновено по гениталиите. Постепенно от нея се развива неболезнена, твърда язва с плътни ръбове и гладко дъно (в някои източници оприличавана на тас за баня, с тъмочервено – бакърено дъно). Твърдият шанкър преминава за 3-6 седмици без белези.
  • Увеличени регионални лимфни възли- най-често ингвинални, неболезнени.

• Вторичен сифилис – проявява се от 6 седмици до 6 месеца след заразяване (4-8 седмици след първичния сифилис). Наблюдават се:
  • Общи прояви като треска, безсилие, болки по мускулите, главоболие;
  • Генерализирана лимфоаденопатия – увеличени неболезнени лимфни възли повсеместно;
  • Специфични прояви на вторичен сифилиса са:
    • Полиморфен обрив – несърбящ макулозен (като петънца) или папулозен (пъпчив) обрив, разпространен по торса, крайниците, а също стъпалата и дланите, с червено-кафяв или меден (бакърен) цвят. Търпи обратно развитие в рамките на 6 месеца, но може да се появи отново;
    • Плоски кондиломи – подобни на брадавици на широка основа, разпространение по аногениталната зона, кожните гънки и оралната лигавица;
    • Възпалено гърло – остър луетичен тонзилит;
    • Окапване на косата на места.
• Латентен сифилис – няма клинична симптоматика. Позитивни са тестовете за сифилис. Този период може да продължи от месеци до години и дори през целия живот на болния. Болестта може да претърпи обратно развитие, да се реактивира или да премине в третичен сифилис.
• Третичен сифилис – развива се между 3 и 10 години след инфектиране. Клинично се проявява със симптоми от различни системи:
  • Луетични гуми – деструктивни грануломатозни лезии с некротичен център, които имат склонност да се разязвяват (улцерират). Могат да засегнат разнообразни органи – кожа, вътрешни органи;
  • Сърдечносъдови прояви – аортит, аневризма на аортата, луетичен мезоаортит, аортна дилатация;
  • Невросифилис – симптомите и признаците са различни:
  • Асимптоматичен невросифилис – описано засягане на централната нервна система от патогена, без да се наблюдават признаци и симптоми.
  • Симптоматичен невросифилис- може да протече с клиниката на:
    • остър сифилистичен менингит;
    • Менинговаскуларен сифилис- със симптоми като подостър инсулт, невропатия;
    • Късен (паренхимен) невросифилис включващ генерализирана пареза, деменция, психоза, когнитивен дефицит, личностни промени.
    • Tabes dorsalis – увреждане на гръбначния мозък, изразяващо се в демиелинизация;
    • Нарушена сетивност- предимно на долните крайници, съпроводена с остри силни болки;

• Вроден сифилис: инфекцията се предава от болна майка на плода трансплацентарно. Вроденият сифилис (наречен още конгенитален) се дели на ранен и късен.
  • Ранният конгенитален сифилис се проявява преди 2 годишна възраст на детето. Наблюдават се:
    • хепатомегалия (уголемен черен дроб) и жълтеница;
    • ринорея (секреция от носа);
    • обрив по дланите и подбедриците;
    • нарушение в развитието на костите.

• Късният конгенитален сифилис се проявява след втората година на детето. Описват се нарушения като:
  • седловиден нос;
  • проминиране на челото;
  • по-малка горна челюст;
  • бъчвовидни зъби (Хъчинсонови зъби);
  • увреждане на очите – интерстициален кератит;
  • загуба на слуха от сензорен тип;
  • рагади (дълбоки напуквания) около устата;
  • неврологични увреждания- нарушения на черепномозъчни неври, интелектуален дефицит и хидроцефалия (по-голяма обиколка на главата, поради повишено съдържания на течности в черепа).

ИНФО Вземи 5% отстъпка само онлайн, направете си тест за сифилис:

Какво определя изследването(тест за сифилис)?

Рутинната диагностика на сифилис се основава на серологичните методи. Преките методи (микроскопия на тъмен фон, имунофлуоресценция, инокулация на животни) се извършват в специализирани лаборатории.

Имунният отговор към инфекцията включва производството на антитела към широк спектър от антигени, с включени както неспецифични антитела (антикардиолипин / реагенти), така и специфични антитела, насочени към трепонемите. Първи могат да бъдат открити специфичните антитрепонемни антитела от клас IgM още в края на втората седмица от инфекцията; докато IgG антитела срещу причинителя се появяват по-късно – през четвъртата седмица. По този начин, в началото на клиничната симптоматика при повечето пациенти се откриват IgM и IgG антитела.

Неспецифичните антитела се позитивират приблизително 4 седмици след заразяването.  Титърът на неспецифични антитела и този на IgM-специфични антитела спада бързо след подходящо лечение при ранен сифилис, но IgG-специфичните антитела се запазват за неопределено време.

При трепонемните тестове се доказват специфични антитела. Такъв тест е TPHA- Treponema pallidum haemagglutination assay

TPHA – Тест за хемаглутинация на Treponema pallidum – доказване на специфични антитела

Трепонемните тестове се използват за потвърждаване на положителни скринингови тестове. Те имат по-ниска честота на фалшиво положителни резултати от реагиновите тестове. Обикновено не се препоръчват за скрининг на инфекцията, тъй като през първите 2-3 седмици от стадия на първичен сифилис имат по-ниска чувствителност от нетрепонемните тестове. Този тип антитяло персистира през целия живот и не са полезни за наблюдение на ефикасността на терапията.

Кога да направя това изследване?

TPHA –тестът за сифилис се препоръчва при положителен резултат от неспецифичните нетрепонемни тестове VDRL/RPR- потвърдителен тест на положителните скрийнингови тестове.

Подготовка преди изследване

Не е необходима специална подготовка(тест за сифилис).

Проба

• венозна кръв

Метод

Реакция на пасивна хемаглутинация между стабилизирани и сенсибилизирани пилешки еритроцити с антигенен екстракт от Treponema pallidum (щам на Николс) и антитрепонемните антитела в серума на пациента.

Качествена и количествена реакция.

Референтни стойности

• отрицателен (-)
• съмнителен
• положителен (от + до ++++).

Интерпретация на резултатите

Резултатът от TPHA теста трябва да се интерпретира заедно с резултатите от нетропенмните тестове, тъй като се използва като потвърдителен тест след положителни резултати от скрийнинговите тестове.

ИНФО Вземи 5% отстъпка само онлайн:

ИНФО  Пакет TORCH:

Инфо Научи повече:

Профил TORCH – Тест за инфекция по време на бременност

Кои са предбрачните изследвания ?

Здрава мама, здраво бебе

Източници:

• https://www.synevo.ro/serologie-sifilis-vdrlrpr-si-anticorpi-treponema-pallidum/
• https://www.synevo.ro/profil-serologie-sifilis/
• https://www.amboss.com/us/knowledge/Syphilis
• https://emedicine.medscape.com/article/229461-overview
• https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/syphilis/symptoms-causes/syc-20351756