Диета при Захарен диабет

Обща информация

Захарният диабет е едно от най-честите ендокринологични заболявания. У нас се приема, че честотата на Захарния диабет е около 3-4% от населението.
По своята същност заболяването представлява нарушение в метаболизма, което води до повишени нива на глюкоза в кръвта (хипергликемия). Причините и механизмите за развитието на заболяването се различават в зависимост от неговият тип. При Захарен диабет тип 1 е налице автоимунно разрушаване на клетките в панкреаса, отговорни за производството на инсулин (инсулинът е основният хормон, който отговаря за правилно усвояване на глюкозата в организма). В следствие на това разрушаване постепенно отпада производството на инсулин. При Захарен диабет тип 2 механизмите на развитие са различни. Понастоящем се приема теорията, че първоначално в организма се изявява инсулинова резистентност (нарушено инсулиново действие). Обикновено тази резистентност предшества изявата на болестта с години. С течение на времето се проявяват и нарушенията в инсулиновата секреция. Описани са и други варианти на протичане на заболяването, но те имат далеч по-ограничено разпространение. Независимо от типа на диабета, в основата на заболяването стоят ненормално завишените нива на глюкоза в кръвта. Те са основното звено в развитието на болестта.

Хранене при Захарен диабет

Храненето и хранителният режим при болните със Захарен диабет са един от основните пунктове при справянето със заболяването. Съвременните препоръки сочат, че диетата на диабетика не бива да се различава коренно от тази на здравия човек. В основата на храненето тук стои балансът между отделните нутриенти. Всеки опит за постигане на някакви екстремуми или крайни ограничения не може да доведе до положителни резултати.

Като за начало при определянето на основните параметри на храненето при болни със Захарен диабет трябва да се вземе предвид тяхната телесна маса и нейната по-прецизна и по-информативна величина – Индексът на телесна маса (Body mass index – BMI). Индексът на телесна маса се изчислява по формулата  – килограмите разделени на ръста повдигнат на квадрат. В зависимост от получения резултат хората могат да бъдат групирани в следните групи:

Индекс на телесна маса (ИТМ): Тегло в килограми, делено на височина в метри на квадрат  –

ИТМ:

• Поднормено тегло <18.5 кг/м2
• Нормално тегло 18.5-24.9 кг/м2
• Наднормено тегло 25-29.9 кг/м2
• Затлъстяване 30-30.9 кг/м2
• Екстремно затлъстяване >40 кг/м2

Дневният калориен прием трябва да бъде съобразен именно с Индексът на телесна маса. В зависимост от него препоръките са:

• При поднормено тегло е желателно дневният енергиен прием да бъде в диапазона на 35-40 ккал/кг телесно тегло. Случаите, в които хората със Захарен диабет са с поднормено тегло са далеч по-малко, отколкото обратните.
  
• При нормално тегло ежедневният енергиен прием е препоръчително да бъде в интервала 25-30 ккал/кг.
  
• При наднормено тегло е желателно количеството на приеманите калории дневно да бъде от порядъка на 15-20 ккал/кг тегло. 

 Значение за постигането на желан лечебен ефект има не само крайното измерение на приеманите калории, а и източниците им и тяхното процентно разпределение. От химична и биологична гледна точка основните групи хранителни вещества биват три: белтъци, въглехидрати и мазнини. В дневното меню съотношението помежду им има голямо значение за правилното функциониране на организма. При пациентите със Захарен диабет е желателно това съотношение да се доближава максимално до пропорцията:

• Белтъци – от 10% до 20% от енергийния прием
  
• Въглехидрати – от 45% до 60% от енергийния прием
  
• Мазнини – около 35% от енергийния прием
  

Видът и формата, под която е най-уместно да бъдат приемани отделните групи хранителни вещества, предстои да бъде разгледан в следващите редове. Важно е да се има предвид, че в основата на здравословното хранене при диабетиците стои спазването на описания по-горе баланс и избягването на крайните лишения и ограничения.

Белтъци

Белтъците изпълняват редица ключови функции в човешкия организъм. Те отговарят за голям брой регулаторни, анаболни, транспортни, сигнални и други процеси. Ето защо адекватното набавяне на белтъци е важно за правилното функциониране за тялото. В същото време е важно да се има предвид, че прехранването с белтъчни храни и ненормално повишеният им внос крият рискове от своя страна. Ексцесивният прием на белтъчини може да доведе до преждевременно увреждане на бъбречната функция при пациенти със Захарен диабет.

Месните храни като източник на белтъчини са едни от най-често използваните храни. Уместно е избирането на по-„чисти“ меса. Тоест меса без високо съдържание на мазнини. За хората, страдащи от Захарен диабет, е полезно да избират по-често птиче месо, както и риба. Съветите на големите диетолози сочат, че рибата трябва да присъства на трапезата поне 2 пъти седмично. Морските и океанските риби наред с останалите плюсове, които притежават, представляват и незаменим източник на йод, който е жизненоважен за функционирането на щитовидната жлеза. От друга страна определени продукти са непрепоръчителни за хората с диабет. Такива са месните колбаси. Обикновено те имат високо съдържание на мазнини и сол.
Яйцата също представляват един от най-често използваните хранителни продукти. Относно тяхното полезно или вредно въздействие битуват редица митове и легенди. Факт е, че повишените нива на холестерол в кръвта не е редно да бъдат индикация за преустановяване на приема на яйца. Те могат да бъдат консумирани във всякакви форми – както самостоятелно, така и като част от различни ястия. Съветите тук за честотата на употребата на яйца сочат, че е уместно те да бъдат включвани два до три пъти на седмица.
Млечните продукти често представляват обект на обсъждания, когато се говори за правилното хранене при Захарен диабет, а и не само. Безспорен факт е, че млякото съдържа богата палитра от хранителни вещества с доказано полезно действие. Редно е обаче да се внимава с някой обстоятелства. Млякото съдържа въглехидрати. Ето защо при неговия прием е уместно да се взимат предвид калориите, който постъпват допълнително в организма. С оглед намаляването на излишния прием на мазнини е препоръчително да се избират нискомаслени млека с 1,5%-2% масленост. Аналогични препоръки могат да бъдат отправени и при избора на млечни продукти като цяло. Важно е да се има предвид, че млечните продукти имат високо съдържание на мазнини. Посвоему те са много потентен източник на енергия и калории. Ето защо трябва да се внимава с количествата им. Наред с това част от тези продукти имат и високо съдържание на сол. Нашият съвет е да се подхожда с мяра в тяхната употреба. Наред с това препоръчваме избягването на всякакви имитиращи продукти.

Въглехидрати

Въглехидратите са един от крайъгълните камъни в храненето при хората със Захарен диабет. На тях е редно да бъде обърнато най-голямо внимание. Въглехидратите и тяхната обмяна стоят в основата на метаболитните нарушения при Захарен диабет. Приемът на високо въглехидратни храни води до значимо повишение в нивата на глюкоза в кръвта, което е основният механизъм за развитие на патологичните нарушения при Захарния диабет.
За по-точно обяснение и улеснение при изборът на подходящи хранителни продукти, различните въглехидратни храни биват условно разделяни в две групи:

• Бързи въглехидрати – захар, захарни изделия, мед, сиропи, бонбони, шоколади и др. Те предизвикват бързо повишение в нивата на глюкоза в кръвта. Подходящи са при диабетици в определени ситуации – преди извършване на тежка физическа активност или в случаите, когато настъпи хипогликемия (абнормно спадане на нивото на глюкоза в кръвта).
• 
  Бавни въглехидрати – хляб, тестени изделия, паста, картофи, зърнени продукти, бобови храни, плодове, прясно мляко. Те предизвикват по-умерено и по-бавно повишение в нивата на кръвната захар. Зеленчуковите представители на бавните въглехидрати съдържат високи количества на целулоза, благодарение на което повишават по-лекостепенно глюкозата в кръвта.
  Важен показател за въглехидратното действие на различните храни е Гликемичният индекс. Това е показател, с който се обозначава свойството на дадена храна да повишава по-бързо и в по-висока степен стойностите на глюкоза в кръвта. Така храните с по-висок гликемичен индекс имат по-ясно изразено хипергликемично действие и обратно.

В световен мащаб за по-лесно и унифицирано измерване на приеманите количества въглехидрати е въведена т.нар. Хлебна Единица (ХЕ). Хлебната Едицина се приравнява на 12г. въглехидрати, колкото съдържа ½ филия хляб или ½ банан. Ежедневният прием на въглехидрати може за улеснение да бъде представен в еквивалентно количество хлебни единици. Препоръчителните количества за отделните групи диабетици биха били както следва:

• за хора с нормален ИТМ – 20-22 ХЕ на ден
  
• за хора с поднормено тегло – 25-30 ХЕ на ден
  
• за хора с наднормено тегло – 14-16 ХЕ на ден

Отделните групи въглехидратни храни имат своите особености и при тяхното приемане е уместно да се съблюдават следните принципи.

• Зеленчуци 

Зеленчуците се намират в основата на всяка една хранителна пирамида. Те са богати на редица важни за организма витамини, микро- и макроелементи. Наред с това имат благоприятната особеност въглехидратите в тях да се класифицират като бавни. Ето защо приемът на зеленчуци е препоръчително да бъде 2-3 пъти дневно. Нашите съвети по отношение на зеленчуците са да избирате пресни и сезонни представители. Употребата им във суров вариант внася най-голямо количество от ценните елементи в тях.

• Плодове

Плодовете често стават повод за неясноти при хората с диабет. В пространството битуват различни митове за това, кои плодове са „разрешени“, кои „забранени“. Нашите съвети са насочени към една линия на умереност при изборът на плодове. Като цяло за пациентите със Захарен Диабет няма забранени плодове. Важно е обаче да се взимат предвид няколко обстоятелства. Въглехидратите с плодовете в голямата си част спадат към „бавните въглехидрати“. Фруктозата, която се съдържа в големи количества, повишава нивата на глюкоза в кръвта далеч по-бавно, отколкото захарта. Изборът на подходящи плодове зависи в голяма степен от предпочитанията на отделния човек, от допустимият дневен прием на въглехидрати, от гликемичния индекс на избраните храни. За улеснения в края на нашата книга сме поместили удобни таблици, по който всеки може да направи справка за различните видове плодове, тяхното въглехидратно съдържание, гликемичен индекс и други показатели. Като цяло съветите ни относно приема на плодове са насочени към това да се избират пресни такива, да се избягва беленето, тъй като така се запазват голяма част от ценните за организма вещества, а също и целулозата. Плодовите сокове не са добра алтернатива на плодовете. Доказано те повишават много по-бързо и в по-висока степен нивата на глюкоза в кръвта, отколкото приемът на самите плодове. Сушените плодове също представляват опция за хората с диабет. Важно е отново да се взима предвид тяхната калорийност и количество.

• Нишестени храни 

Те заемат също важно място при разглеждането на въглехидратния прием. Традиционно в нашата хранителни навици е заложен честият прием на храни, съдържащи нишесте. Такива са: хлябът и тестените изделия, бобовите култури и варивата, картофите, оризът и много други. За нишестените храни е важно да се знае, че днес далеч не се разглеждат като забранени за хората със Захарен диабет. И тук, както и при предишните хранителни продукти, е важно да се има предвид, че мярата и балансът са ключът към правилното хранене.

• Хлябът и тестените изделия

са незаменима част от културата на българина. При изборът на подходящи представители от тези групи е уместно да се насочите към пълнозърнестите изделия. Те имат далеч по-високо съдържание на фибри, наред с което идва и по-нисък гликемичен индекс. Белият хляб не е за предпочитане. При консумация на ястия, богати на картофи, ориз, леща или изобщо други бобови, приемът на хляб може да бъде намален или дори изключен. Пастата в никакъв случай не трябва да бъде демонизирана и изключвана от диетата на хората с диабет. Важното при нея е да се търси такава, произведена от твърда пшеница. Тези захари се разграждат по-бавно и съответно водят до по-бавно повишение в нивата на кръвната захар.

• Зърнени и бобови храни 

Те също е редно да присъстват в седмичното меню. Те имат своето място, тъй като съдържат високи количества на фибри и  белтъчини. Както споменахме по-горе, при хранения с преобладаващо такива продукти, приемът на хляб е желателно да бъде избегнат. Оризът не бива да бъде изключван също от диетата. Препоръчително е използването на дългозърнест негланциран ориз. И при неговата консумация е уместно пропускането на хляба. Картофите са друг от любимите на нашата кухня хранителни продукти. Уместно е те да намират място на трапезата ни 2-3 пъти седмично. При тяхното приготвяне е препоръчително да се избягва пърженето и пасирането (прави усвояването им по-лесно и покачва нивата на глюкозата в кръвта по-бързо). За справка предоставяме следната информация:
100 гр варени картофи съдържат – 80 ккал
100 гр печени картофи съдържат – 160 ккал
100 гр пържени картофи съдържат – 350 ккал
100 гр картофен чипс съдържа – 550 ккал

Мазнини

Мазнините представляват третият основен компонент на хранителните продукти. Като нутриент те се характеризират с висок внос на енергия в организма. Ето защо тяхната консумация е уместно да бъде добре регулирана. В популярното пространство често се използва разделянето на мазнините в две категории – „добри“ и „лоши“. Обикновено това разделяне се прави на базата на това, кои фракции от холестерола в кръвта се повишават и какъв е сумарният краен ефект за организма.
Като източници на лоши мазнини се определят месото и месните продукти, млечните продукти, маргарините, хидрогенираните мазнини. Те е редно да бъдат ограничавани и избягвани. Като източници на добри мазнини се споменават рибата, морските храни, ядките, зехтинът и маслините.
Широко популярно е мнението, че ядките са „панацея“, която съдържа всичко необходимо за живота. Безспорно те притежават едни от най-полезните и ценни за организма мастни киселини, микро- и макроелементи, белтъчини. За тях е препоръчителна суровата консумация. Винаги обаче трябва да се има предвид тяхната калоричност. Средностатистически 10гр ядки съдържат между 60 и 80 килокалории. Сами можете да прецените какъв енергиен внос за организма представлява това.

• Рибните мазнини 

Те заемат важно място в здравословната диета. Както и на много други места в нашата книга и тук е уместно да споменем за високо съдържание на омега-3-мастни киселини и тяхното регулиращо действие върху нивата на холестерола в кръвта.
За лошите мазнини и тяхното вредно въздействие върху организма ще говорим по-подробно в част от другите ни глави (Исхемична болест на сърцето). Тук просто още веднъж ще наблегнем на това, че Захарният Диабет е заболяване, което се асоциира с повишен сърдечно-съдов риск от инциденти. Ето защо всичко описано в главата Исхемична болест на сърцето е редно да бъде приложено и тук.

Вода, алкохол  и други

Водата, както често се казва, е живот. Тя далеч по-важна, отколкото повечето хора смятат, за функционирането на организма. Ето защо адекватният ежедневен прием на вода е изключително важна част от правилното хранене при Захарен Диабет. Самият повишен прием на вода при дебютът на заболяването може да послужи като индикатор, за започване на заболяването.
Изследванията сочат, че дневният прием на вода не бива да бъде по-нисък от 1500мл. Разбира се, нуждите от течността са строго индивидуални и зависят от антропометричните особености на индивида. Лесна формула, по която бързо може да бъде определено ориентировъчното количество необходима вода, е 20 мл до 30 мл на килограм телесна маса. Редица експерти съветват всеки ден да бъде започван с чаша гореща вода. Това подготвя храносмилателния тракт и оказва благоприятно въздействие върху целия организъм.
Алкохол – употребата на алкохол, неговият вид и количество е един деликатен въпрос, по който почти всеки човек има свое „експертно мнение“. В частта си за алкохола ние ще се постараем да приведем фактите около неговата обмяна, преди да правим каквито и да било заключения.
Като за начало е редно да се запознаем с Алкохолната Единица(АЕ). Това е общовалидната мярка за измерването на погълнатия алкохол, която се равнява на 10 гр чист етилов алкохол. Това съдържание се намира в 25 мл концентрат, 100 мл вино или приблизително 330 мл бира. Дневната употреба на алкохол не бива да превишава една до две АЕ. Макар полезните ефекти от виното върху сърдечно-съдовата система да са широко известни, важно е да се взимат предвид и другите особености на алкохола. В организма 1 гр чист алкохол отделя 7 ккал енергия. Това означава, че две АЕ внасят в тялото 140 ккал, при това почти мигновено. Настрана от това бирата например съдържа и допълнително количество въглехидрати, които организма усвоява. Ето защо употребата на алкохол е редно да бъде премерена и добре преценена. Важно е да се отбележи, че алкохолът е несъвместим с редица лекарства и приеман на гладно би могъл да доведе до хипогликемия при пациенти със Захарен Диабет.
Друг важен момент при храненето на хората със Захарен Диабет са епизодите на хипогликемия. Това са случаи, в които нивото на кръвната захар спада под 4 ммол/л. В такива ситуации препоръките за действие са следните: незабавен прием на 15 гр захар (3-4 бучки, 3 пакетчета по 5 гр, няколко захарни бонбона). След приемът на това количество се изчаква в рамките на 15 минути. Ако не настъпи подобрение, се препоръчва нов прием на още 15 гр захар.

Референции: https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/diabetes/in-depth/diabetes-diet/art-20044295 

https://medlineplus.gov/diabeticdiet.html 

https://www.diabetes.org.uk/living-with-diabetes/eating/what-is-a-healthy-balanced-diet 

https://diabetes.org/food-nutrition 

https://www.cdc.gov/diabetes/healthy-eating/diabetes-meal-planning.html