Диета при възпалителни чревни заболявания

Характеристика на ВЧЗ и ролята на храненето

Възпалителните чревни заболявания (ВЧЗ) представляват група хронични състояния, характеризиращи се с продължително възпаление на храносмилателния тракт. Двете основни форми, които засягат милиони хора по света, са болестта на Крон и улцерозен колит. При болестта на Крон възпалението може да се появи във всяка част от храносмилателната система – от устата до ануса, често засягайки дълбоките слоеве на чревната стена. За разлика от това, улцерозният колит е ограничен до дебелото черво и ректума, засягайки предимно най-вътрешния слой на лигавицата. Тези заболявания се класифицират като автоимунни състояния, при които имунната система на организма по погрешка атакува собствените си тъкани в червата, предизвиквайки възпалителен отговор.  

Макар диетата сама по себе си да не може да излекува ВЧЗ, тя играе съществена роля в управлението на симптомите, поддържането на ремисия и подобряването на цялостното качество на живот. Реакциите към храните са силно индивидуални при пациентите с ВЧЗ. Това, което може да предизвика неприятни симптоми при един човек, е възможно да бъде добре поносимо от друг. Например, докато някои пациенти съобщават за влошаване на симптомите при консумация на пикантни храни, зеленчуци, плодове, газирани напитки, фибри, млечни продукти или кафе, други може да намират облекчение от храни като кисело мляко, ориз и банани. Целта на диетичния режим при ВЧЗ е да се намали възпалението, да се облекчат активните симптоми и да се осигури адекватен прием на хранителни вещества, за да се предотвратят или коригират често срещаните хранителни дефицити.  

Високата индивидуалност на хранителните реакции при ВЧЗ означава, че предоставянето на универсален, строг списък с разрешени и забранени храни е не само неефективно, но и потенциално вредно. Например, някои източници съветват да се избягват ядки и пълнозърнести храни , докато други ги включват в препоръчителните мазнини или ги насърчават в ремисия. Подобни различия се наблюдават и при млечните продукти и червеното месо. Тези привидни противоречия не са грешки в данните, а по-скоро отразяват сложната и променлива природа на ВЧЗ и уникалния отговор на всеки пациент. Следователно, най-важната препоръка е не просто списък с храни, а процес на внимателно идентифициране на индивидуалните тригери и поносимости. Този процес изисква тясно сътрудничество със здравни специалисти и често включва водене на подробен хранителен дневник за проследяване на реакциите.  

Предвид сложността и индивидуалния характер на ВЧЗ, е изключително важно всички диетични промени да се правят под наблюдението на гастроентеролог и/или квалифициран диетолог, специализиран във ВЧЗ. Самолечението или спазването на непроверени диетични съвети от случайни източници може да доведе до влошаване на състоянието, неадекватен хранителен прием или до развитие на сериозни хранителни дефицити. Мултидисциплинарният подход, включващ лекари и диетолози, е ключов за оптимизиране на хранителния статус и подобряване на резултатите от лечението.  

Общи принципи на хранене при ВЧЗ

При управлението на възпалителните чревни заболявания, освен специфичните диетични адаптации, съществуват и общи принципи на хранене, които могат да подпомогнат здравето на червата и цялостното благосъстояние.

• Основи на здравословното хранене: Средиземноморска диета като отправна точка

Американската гастроентерологична асоциация препоръчва, освен ако няма специфични противопоказания, всички пациенти с ВЧЗ да следват Средиземноморска диета. Този хранителен режим се характеризира с богат прием на пресни плодове и зеленчуци, зехтин, бобови растения, пълнозърнести храни (когато се толерират) и постни протеини, предимно от риба и птиче месо. Едновременно с това, средиземноморската диета минимизира консумацията на сол, добавена захар и ултра-преработени храни.  

Средиземноморската диета е широко призната за своите многобройни ползи за здравето, включително подкрепа за сърдечното здраве, превенция на диабет тип 2, контрол на теглото, подобряване на мозъчната функция и увеличаване на дълголетието. Нейният акцент върху цели, непреработени храни и здравословни мазнини допринася за намаляване на системното възпаление, което е от съществено значение за пациентите с ВЧЗ.  

Важно е да се разбере, че Средиземноморската диета служи като „здравословна база“ за хранене при ВЧЗ, а не като специфично лечение за активно заболяване. Въпреки че е изключително полезна поради своите общи противовъзпалителни свойства и висока хранителна плътност, тя не е диета, която е доказано, че намалява честотата на обострянията при възрастни с ВЧЗ по същия начин, по който някои специфични диетични интервенции (като ексклузивно ентерално хранене) могат да индуцират ремисия. Следователно, пациентите трябва да възприемат Средиземноморската диета като устойчива, здравословна основа за своите хранителни навици по време на ремисия. Тя насърчава дългосрочен, балансиран подход към храненето, но специфични модификации ще бъдат необходими, особено по време на обостряния или при идентифициране на индивидуални хранителни тригери.  

• Препоръки за приготвяне на храна: варене, задушаване, печене

За да се улесни храносмилането и да се намали дразненето на възпалената чревна лигавица, се препоръчват щадящи техники за готвене. Методи като варене, задушаване, печене или готвене на пара са за предпочитане. Избягвайте пържени и мазни храни, както и такива, приготвени с много люти подправки или сосове, тъй като те могат да раздразнят храносмилателната система.  

• Честота и размер на порциите: малки, чести хранения

Консумирането на малки, чести порции храна през деня може значително да намали натоварването върху храносмилателната система, да подобри усвояването на хранителните вещества и да минимизира симптомите като подуване и дискомфорт. Ако апетитът е намален или е налице нежелана загуба на тегло, се препоръчва консумацията на по-чести, хранително плътни малки хранения или закуски, които да осигурят необходимите калории и макронутриенти.  

Таблица 1: Общи препоръки за храни при ВЧЗ (разрешени и забранени/ограничени)

Тази таблица предоставя общ преглед на храните, които обикновено се толерират добре или трябва да се избягват при ВЧЗ. Важно е да се помни, че индивидуалната поносимост варира значително и тези препоръки трябва да бъдат адаптирани към личното състояние и фаза на заболяването.

Диетичен режим според фазата на заболяването

Диетичните препоръки при ВЧЗ не са статични, а се адаптират според фазата на заболяването – обостряне или ремисия. Този динамичен подход е от съществено значение за ефективното управление на състоянието.

• Диета при обостряне (активно възпаление)

По време на обостряне на ВЧЗ, когато възпалението е активно и симптомите като диария, коремна болка и евентуално кръв в изпражненията са налице , основните цели на диетата са: намаляване на симптомите, осигуряване на необходимите хранителни вещества, предотвратяване на дехидратация и минимизиране на хранителните дефицити.  

В този период се препоръчва ниско-резидуална диета, която се фокусира върху лесно смилаеми храни. Целта е да се намали количеството несмилаеми частици (фибри) в червата, които могат да раздразнят възпалената лигавица или да предизвикат запушване при наличие на стеснения (стриктури). Храните трябва да бъдат добре сготвени, задушени, варени, печени или пасирани до мека консистенция. Важно е храната да се дъвче бавно и внимателно, за да се улесни храносмилането.  

Контролът върху приема на фибри при ВЧЗ е динамичен процес, който зависи от активността на заболяването. По време на обостряне, ограничаването на фибрите е временна адаптация. В този период червата са силно чувствителни и неразтворимите фибри могат да влошат симптомите или да причинят механично дразнене и обструкция. Въпреки това, след като възпалението отшуми и се постигне ремисия, разтворимите фибри и постепенно други видове фибри стават изключително полезни за здравето на чревния микробиом и за регулиране на консистенцията на изпражненията. Това подчертава необходимостта от гъвкавост в диетата и способността да се адаптира хранителният режим според текущото състояние на заболяването.  

Храненията трябва да са чести (до 6 пъти на ден), малки по обем и да се състоят предимно от течни, полутечни или пюрирани ястия. Акцентът е върху повишен прием на протеини (средно 1.3-2 г/кг телесно тегло), което е важно за възстановяването на тъканите и поддържането на мускулната маса, както и върху намаляване на мазнините и солта, тъй като те могат да имат слабително действие или да дразнят чревната лигавица.  

• Таблица 2: примерно дневно меню при обостряне на ВЧЗ

Тази таблица предлага конкретни примери за дневно меню по време на обостряне, когато изборът на храни е ограничен, а нуждата от лесно смилаеми и хранителни ястия е критична.

Диета при ремисия

След като се постигне ремисия, диетичният режим става по-малко строг, но продължава да играе ключова роля. Целта в този период е да се поддържа ремисията, да се предотвратят хранителни дефицити, да се поддържа здравословна чревна микрофлора и да се осигури пълноценно хранене.  

Постепенното въвеждане на фибри е изключително важно в тази фаза. Макар по време на обостряне фибрите да са ограничени, в ремисия те са от съществено значение за здравето на червата. Разтворимите фибри, които привличат вода и образуват гел, могат да помогнат за регулиране на изпражненията и да подхранят полезните чревни бактерии. Постепенното включване на различни източници на фибри, съчетано с адекватен прием на течности, е ключово за поддържане на здрава чревна функция.  

Разширяването на хранителния спектър е приоритет в ремисия. Това помага да се осигури по-голямо разнообразие от хранителни вещества и да се минимизират ненужните хранителни ограничения, които могат да доведат до дефицити или до намалено качество на живот. Пациентите се насърчават бавно да реинтегрират храни, които преди са били избягвани, като внимателно наблюдават реакциите на организма си. Този процес на индивидуално тестване, за предпочитане под ръководството на диетолог, помага за идентифициране на конкретни тригери, които могат да предизвикат симптоми дори в ремисия.  

• Таблица 3: примерно дневно меню при ремисия на ВЧЗ

Примерното меню за ремисия показва по-разнообразен хранителен режим, който включва по-широк спектър от храни, но все още акцентира върху здравословни методи на приготвяне и балансиран прием.

4. Специализирани Диетични Подходи

Освен общите принципи и фазовите адаптации, съществуват и по-специализирани диетични подходи, които могат да бъдат разгледани при управлението на ВЧЗ, особено когато стандартните препоръки не дават достатъчно облекчение. Тези диети обикновено изискват стриктно медицинско и диетологично наблюдение.

Ниско-FODMAP диета

Ниско-FODMAP диетата е подход, който се фокусира върху ограничаване на ферментируеми олиго-, ди-, монозахариди и полиоли (FODMAPs). Това са видове въглехидрати, които могат да устоят на храносмилането и да достигнат до дебелото черво, където се ферментират от чревните бактерии. Този процес може да доведе до образуване на газове, подуване, стомашни спазми, болка и промени в изхождането (диария или запек), тъй като FODMAPs също привличат вода в червата.  

Макар ниско-FODMAP диетата да е най-добре проучена при синдром на раздразненото черво (СРЧ), тя може да бъде от полза и за пациенти с ВЧЗ, които изпитват продължителни храносмилателни симптоми, подобни на тези при СРЧ, дори когато възпалението е под контрол.  

Прилагането на ниско-FODMAP диета обикновено включва три етапа:

1. Елиминация: За няколко седмици се изключват всички храни с високо съдържание на FODMAPs.
2. Реинтродукция: Високо-FODMAP храни се въвеждат бавно, една по една, за да се идентифицират кои от тях предизвикват симптоми.
3. Персонализация: След като се установят индивидуалните тригери, диетата се персонализира, като се избягват или ограничават само проблемните храни, докато останалите се консумират свободно.  

Важно е да се отбележи, че целта не е пълното елиминиране на FODMAPs, което е изключително трудно, а по-скоро минимизирането им до степен, която облекчава симптомите. Тази диета е силно ограничаваща и трябва да се прилага под стриктното наблюдение на квалифициран диетолог, за да се избегнат хранителни дефицити и да се гарантира адекватен хранителен прием.  

Специфична въглехидратна диета (СВД)

Специфичната въглехидратна диета (SCD) е друг рестриктивен диетичен подход, който изключва лактозата и захарозата, като е дори по-ограничителна от безглутеновите диети. Тази диета е разработена от д-р Сидни В. Хаас и по-късно популяризирана от биохимика Илейн Готшал, чиято книга „Прекъсване на порочния кръг: чревно здраве чрез диета“ описва години на успех в лечението на различни чревни заболявания, включително улцерозен колит.  

Основният принцип на СВД е, че сложните въглехидрати могат да насърчат свръхрастежа на вредни бактерии и дрожди в червата, което води до дисбаланс и увреждане на чревната лигавица. Чрез ограничаване на тези въглехидрати, диетата цели да „изгладува“ вредните микроорганизми и да позволи на червата да се възстановят.  

Във финалния етап на СВД са разрешени храни като риба, непреработено червено месо, мед, птиче месо, зеленчуци (с изключение на нишестени и картофови), плодове, повечето мазнини/масла (с изключение на соево и рапично масло), домашно приготвено 24-часово кисело мляко и сирена, отлежали над 30 дни, определени бобови растения (напр. фъстъци, нахут, леща, при условие че са накиснати), ядки, яйца, кафе и някои видове алкохол (сухо вино, водка, джин, уиски).  

Строго забранени са зърнени храни (пшеница, царевица, овес, ориз), повечето подсладители (освен мед), емулгатори, преработено месо, изкуствени подсладители, преработени храни, консерванти, изкуствени добавки, нишестени зеленчуци (картофи, сладки картофи, ряпа), какао и някои хранителни формули.  

СВД включва въвеждаща диета, която не трябва да продължава повече от пет дни, и изисква стриктно придържане, често за период от една до две години. Поради своята сложност и рестриктивност, тази диета трябва да се прилага под строгото наблюдение на диетолог, обучен в областта на ВЧЗ.  

Ентерално и парентерално хранене

В определени, по-тежки случаи на ВЧЗ, особено при активни обостряния, тежко недохранване или усложнения, може да се наложи прилагането на специализирани методи за хранене.

• Ентерално хранене

Ентерално хранене (ЕН) представлява подаване на хранителни вещества (течни диети) през устата или чрез сонда (назално-гастрална или гастростома). То е особено ефективен метод за индуциране на клинична ремисия и ендоскопски отговор при болестта на Крон, като е доказано по-ефективно при деца, отколкото при възрастни, и може да служи като стратегия за спестяване на стероиди. ЕН също така е препоръчително за недохранени пациенти с болест на Крон преди планова операция, за да се оптимизира хранителният им статус и да се намалят постоперативните усложнения. Съществува и диета за изключване при болест на Крон (Crohn’s Disease Exclusion Diet – CDED), която включва частично ентерално хранене и специфични цели храни, и може да бъде опция при леки до умерени случаи.  

• Парентерално хранене

Парентерално хранене (ПХ), от друга страна, включва интравенозно подаване на хранителни вещества, когато храносмилателната система не функционира адекватно или е необходимо пълно изключване на орален прием. Краткосрочното ПХ се препоръчва за пациенти с флегмонозно възпаление и/или интраабдоминален абсцес, служейки като „мост“ към хирургическа интервенция. Пациенти с продължителен илеус, синдром на късото черво или високодебитна гастроинтестинална фистула също могат да бъдат кандидати за ПХ, както и тези, при които оралното и ентералното хранене са се провалили. Въпреки че ПХ е животоспасяващо в някои ситуации, то е скъпо и крие риск от сериозни нежелани събития. Затова се насърчава преминаването от дългосрочно ПН към орален прием и персонализирано управление на хидратацията, когато това е възможно.  

Контрол на хранителните дефицити и добавки

Хранителните дефицити са често срещан проблем при пациенти с ВЧЗ, особено при активна фаза на заболяването. Причините за тези дефицити са многофакторни и включват намален хранителен прием поради анорексия или страх от симптоми, нарушена абсорбция на хранителни вещества в увредените черва (малабсорбция), повишени гастроинтестинални загуби (напр. от диария или кървене), както и странични ефекти от някои медикаменти. Ето защо, редовният мониторинг на нивата на ключови микронутриенти и адекватното им заместване, често чрез добавки, е съществена част от цялостното управление на ВЧЗ.  

• Често срещани дефицити и причини

Сред най-често срещаните хранителни дефицити при ВЧЗ са:

• Витамин D: Недостатъчността му е често срещана и има отрицателно въздействие върху ВЧЗ, тъй като витамин D има имуномодулиращ ефект.  
• Витамин B12: Особено при болест на Крон, засягаща илеума (крайната част на тънкото черво), където се абсорбира витамин B12. Дефицитът може да е резултат и от пернициозна анемия или нарушена стомашна лигавица.  
• Фолиева киселина (B9): Важна е за кръвообразуването, а дефицитът може да се наблюдава при пациенти, приемащи метотрексат и сулфасалазин, или при малабсорбция.  
• Желязо: Често срещан дефицит, водещ до анемия, поради хронична кръвозагуба от възпалението в червата.  
• Цинк: Поддържа имунната защита и заздравяването на лигавицата; дефицитът може да повлияе на имунната функция.  
• Магнезий: Дефицитът може да се дължи на диария и малабсорбция.  
• Калций: Риск от дефицит и остеопения/остеопороза, особено при продължителна употреба на кортикостероиди.  

Препоръчителни добавки и техните източници

За справяне с тези дефицити, освен чрез храна, често е необходим и прием на хранителни добавки. Винаги е препоръчително да се консултирате с лекар или диетолог преди започване на каквито и да било добавки, за да се определи точната доза и форма, съобразена с индивидуалните нужди и състоянието на заболяването.

• Витамин D: Подпомага имунната функция и намалява възпалението. Естествени хранителни източници включват мазна риба (сьомга, херинга, сардини, риба тон), масло от черен дроб на треска, яйчни жълтъци, сирене и гъби, изложени на UV светлина. Някои млека и сокове също са обогатени с витамин D. За пациенти с ВЧЗ, дози до 2000 IU/ден витамин D3 са необходими за поддържане на нормални нива, което е по-високо от общите препоръки за населението. Приемът на витамин D е по-ефективен с храна, съдържаща мазнини. Редовният мониторинг на серумните нива на 25OHD е важен.  
• Витамин B12: Важен за нормалното кръвообразуване и нервната система. Дефицитът е особено актуален при болест на Крон, засягаща илеума. Богати хранителни източници са червени меса (телешко, агнешко, заешко), органни меса (дроб), морски дарове (миди, стриди, сардини, риба тон, сьомга, пъстърва), яйца и обогатени зърнени храни и растителни млека. За възрастни, препоръчителният дневен прием е около 2.4 мкг, но при дефицит може да са необходими дози до 1000 мкг/ден. Мониторингът на нивата на B12 е важен, особено при стойности под 150 пмол/л.  
• Желязо: Дефицитът води до анемия. Хранителни източници включват червено месо, черен дроб, миди, риба (хемово желязо), както и спанак, тофу, черен шоколад, ядки, бобови растения и сушени плодове (нехемово желязо). Витамин С значително подобрява усвояването на нехемовото желязо. Добавките с желязо често се предлагат като комплекси с витамин С, фолиева киселина и B12. Дозировката варира според възрастта и пола, като за възрастни жени е 18 мг/ден. Мониторингът на нивата на желязо и феритин е необходим.  
• Цинк: Поддържа имунната защита и спомага за заздравяването на чревната лигавица. Богат е в месо (червено, пилешко), морски дарове (стриди, раци, миди), млечни продукти, ядки (тиквени семки, кашу), семена (чиа, сусам), бобови растения и пълнозърнести храни. Добавките се предлагат във форми като цинков глюконат, пиколинат и ацетат, които са добре усвоими. Профилактичната доза е 11 мг за жени и 15 мг за мъже, като при дефицит може да се увеличи до 40 мг/ден за кратък период.  
• Фолиева киселина (B9): Поддържа нормалното кръвообразуване и намалява риска от анемия. Намира се в зеленолистни зеленчуци (спанак, маруля, броколи), бобови растения и обогатени зърнени храни. Препоръчителният дневен прием е 400 мкг за възрастни, като при бременност или прием на определени медикаменти може да се увеличи до 800 мкг. Формата 5-метилтетрахидрофолат (метилфолат) се счита за по-бионалична.  
• Магнезий: Често дефицитен при диария и малабсорбция. Хранителни източници включват банани, авокадо, семена (конопено, тиквено, чиа, ленено), ядки (бадеми, кашу), зеленолистни зеленчуци (кейл, спанак), пълнозърнести храни, какао, сушени плодове и мазна риба. Магнезиевият цитрат се усвоява най-лесно. Препоръчителният дневен прием за възрастни мъже е 400-420 мг, а за жени 310-320 мг.  
• Калций: Важен за костната плътност, особено при риск от остеопороза. Източници са млечни продукти (мляко, сирене, кисело мляко), зеленолистни зеленчуци (спанак, зеле, броколи), тофу, соеви продукти, сьомга, сардини, бадеми и сусамови семена. Витамин D е от съществено значение за усвояването на калций. Препоръчителният дневен прием за възрастни е 1000-1200 мг, като дозата може да се раздели на няколко приема, тъй като тялото усвоява ограничено количество наведнъж (около 500-600 мг).  

Други полезни добавки

Освен основните витамини и минерали, редица други добавки са обект на проучване за техния потенциал при ВЧЗ:

• Омега-3 мастни киселини (EPA, DHA): Известни със своите мощни противовъзпалителни свойства, които могат да намалят възпалението и да облекчат симптомите при ВЧЗ. Богати източници са мазната риба (сьомга, скумрия, сардини, херинга), ленено семе, чиа семена и орехи.  
• Куркумин: Активната съставка в куркумата, която притежава силни противовъзпалителни и антиоксидантни свойства. Може да намали оксидативния стрес и възпалението, действайки подобно на стероиди в някои аспекти.  
• N-ацетилцистеин (NAC): Производно на аминокиселината L-цистеин и прекурсор на глутатиона – мощен антиоксидант в организма. NAC намалява оксидативния стрес и възпалението, като проучвания показват положителен ефект върху поддържането на ремисия при улцерозен колит.  
• Витамин C и E: Мощни антиоксиданти, които работят синергично за защита на клетките от оксидативно увреждане и за подсилване на имунната система. Витамин С е водоразтворим и се намира в цитрусови плодове, горски плодове и листни зеленчуци, докато витамин Е е мастноразтворим и се среща в ядки, семена и растителни масла.  
• Алое Вера: Известно с противовъзпалителните си свойства и способността да подпомага храносмилането и имунната система. Има малко, но обещаващи данни за употребата му при улцерозен колит.  
• Пробиотици и Пребиотици:
• Роля: Пробиотиците са живи микроорганизми („добри бактерии“), които подпомагат баланса на чревната микрофлора, укрепват имунната система и подобряват храносмилането. Пребиотиците са несмилаеми фибри, които служат като храна за полезните бактерии в червата, насърчавайки техния растеж и активност. Те водят до производството на късоверижни мастни киселини (като бутират), които имат противовъзпалителни ефекти в червата.  

Faecalibacterium prausnitzii, Lactiplantibacillus plantarum PS128, Bifidobacterium longum 35624, Lactobacillus rhamnosus GG, Bifidobacterium breve, Lactobacillus casei, Lactobacillus reuteri, Lactobacillus acidophilus, Lactobacillus plantarum, Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus. Важно е да се подчертае, че ползите от пробиотиците са щамово-специфични и индивидуалната реакция може да варира. Консултацията със специалист е необходима за избор на подходящ продукт.  

Хидратация

Адекватната хидратация е от изключително значение за пациентите с ВЧЗ. Възпалението в червата, особено при активна диария, може да доведе до значителна загуба на течности и електролити, което повишава риска от дехидратация. Поддържането на оптимален хидробаланс е критично за поддържане на общите телесни функции и за предотвратяване на усложнения.  

Препоръчителният дневен прием на течности за възрастни мъже е около 12.5 чаши, а за жени – малко над 9 чаши. В тези количества се включват не само вода, но и течности от пресни плодове и зеленчуци, както и всички безалкохолни, негазирани напитки.  

Препоръчителни течности за пациенти с ВЧЗ включват:

• Вода: Основният източник на хидратация.
• Бульони и супи: Осигуряват течности и електролити, особено полезни при обостряне.  
• Билкови чайове: Лайка, мента и други меки билкови чайове могат да бъдат успокояващи.  
• Безкофеиново кафе или чай: За тези, които не могат да се откажат от навика.  
• Пресни сокове: Без пулпа и семки, особено по време на обостряне, за да се избегне дразнене.  
• Орални рехидратиращи разтвори: При тежка загуба на течности, съдържащи захар и електролитни соли, за бързо възстановяване на баланса.  

Важно е да се избягват дразнещи напитки, които могат да влошат симптомите. Такива са алкохолът, кофеинът (в кафе и чай), газираните напитки и плодовите сокове с високо съдържание на захар. Тези напитки могат да предизвикат дразнене, подуване или диария.  

Референции: https://gi.org/topics/inflammatory-bowel-disease/ 

https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC8100370/ 

https://crohnsandcolitis.ca/About-Crohn-s-Colitis/IBD-Journey/Diet-and-Nutrition-in-IBD/Eating-and-Drinking-with-IBD  

https://www.hopkinsmedicine.org/health/wellness-and-prevention/fodmap-diet-what-you-need-to-know 

https://www.mdedge.com/gihepnews/article/268167/ibd-intestinal-disorders/aga-offers-practical-advice-ibd-diets 

https://www.nutritionaltherapyforibd.org/diet-comparison