Аденовируси при деца

Изследвания

Аденовирусите са група вируси, които причиняват различни видове инфекции като:

Респираторни заболявания („настинка“)
Инфекция на очите (конюнктивит)
Круп (ларинготрахеобронхит)
Бронхиолит
Пневмония

При децата аденовирусите най-често причиняват инфекции на дихателната система, но те също могат да засегнат и храносмилателния тракт. Респираторните инфекции са най-чести в края на зимата, пролетта или началото на лятото. Тези инфекции, обаче, могат да се появят по всяко време на годината.

Респираторна инфекция. Секретът в носната кухина, устата, гърлото и белите дробове (дихателните пътища) може да съдържа вируса. Респираторните инфекции се разпространяват, когато някой инфектиран с вируса кашля или киха срещу друг човек. Това е въздушно-капков път на предаване. Може да се разпространи и чрез докосване на обект, който е замърсен с вирусни частици. Това е контактно-битов път на предаване. Вирусът може да живее в продължение на много часове на повърхности като дръжки на врати, плотове и играчки.
Инфекция на храносмилателния тракт. Тази форма на заболяване се разпространява чрез фекално-орален механизъм. Това често е така, защото детето не е измило ръцете си правилно или не ги мие достатъчно често. Може да бъде причинено и от консумация на замърсена храна или вода.
Инфекция на пикочния мехур. Оплакванията включват често уриниране, парене, болка и поява на кръв в урината.
Инфекция на нервната система. Понякога може да възникне менингит и/или енцефалит поради аденовирусна инфекция. Симптомите включват висока температура, главоболие, гадене и повръщане, скованост на врата и обърканост.

Съдържание

Кои деца са изложени на риск от аденовирусни инфекции ?

Аденовирусна инфекция може да засегне децата на всяка възраст. Децата от 6 месеца до 2 години са по-склонни да се заразят с тези вируси. Аденовирусните инфекции на храносмилателния тракт са по-чести при деца на възраст под 5 години. Повечето деца са имали поне една аденовирусна инфекция до 10-годишна възраст.

Симптоми на аденовирусна инфекция

Повечето аденовирусни инфекции са леко поричащи и са с малко симптоми. Но симптомите могат да варират при различните деца. Най-честите симптоми на аденовирусни инфекции са:

Хрема
Възпалено гърло
Висока температура
Силна кашлица
Увеличени лимфни възли
Главоболие
Зачервени очи

Симптомите на инфекция на храносмилателния тракт могат да започнат 3 до 10 дни след заразяване. Симптомите обикновено се появяват при деца на възраст под 5 години и могат да продължат 1 до 2 седмици. Те могат да включват:

Водниста диария, която започва внезапно
Висока температура
Коремна болка
Повръщане

Симптомите на аденовирусни инфекции могат да наподобяват други видове инфекции.

Диагноза на инфекциите с аденовирус

Първоначално лекарят ще снеме анамнеза за детето Ви. След това ще проведе физикален преглед. Изследванията за аденовируси са необходими само при сериозно болни деца или такива с друго сериозно заболяване. Те включват:

Кръвни изследвания – ПКК, урина
Вземане на секрет от очите, носа или гърлото за изследване
Изследване на проба от изпражненията
Рентгенова снимка на гръдния кош

Лечение на аденовирусната инфекция

Лечението зависи от симптомите, възрастта и общото здравословно състояние на детето. То също зависи от това колко тежко е състоянието му. Лечението на аденовирусни инфекции се провежда, за да се облекчат симптомите. Антибиотиците не се използват за лечение на аденовируси.

Лечението на респираторна инфекция може да включва:
Прием на повече течности. Много е важно детето Ви да консумира много течности. Ако е необходимо, детето Ви може да получи интравенозно вливане на течности и електролити.
Приложение на бронходилататорни лекарства. Те могат да се използват за разширяване на дихателните пътища на детето. Често се дават във вид на аерозол от маска или чрез инхалатор.
Осигуряване на допълнителен кислород. Това е допълнителен кислород, даван чрез маска или назален катетър.
Механична вентилация. Дете, което е в тежко състояние, може да се наложи да бъде поставено на механична вентилация.
Лечението на храносмилателна инфекция може да включва:
Перорална рехидратация. Важна е пероралната рехидратация с вода, адаптирано мляко, кърма или специални течности, съдържащи електролити. Електролитните течности съдържат внимателен баланс на захари и соли. Не използвайте сода, сокове или спортни напитки, за да рехидратирате много малки деца.
Твърди храни, както се толерират добре. Консултирайте се с Вашия лекар за това кои храни са най-добри за консумация по време на аденовирусна инфекция.

Дете с тежка загуба на течности (дехидратация) може да се нуждае от лечение в болница. Това лечение може да включва:

Интравенозно приложение на течности.
Хранене с назогастрална сонда. Малка тръба се поставя през носа в стомаха на Вашето дете, така че да може да се дава храна или течности.
Кръвни изследвания. Това се прави за определяне на нивото на кръвната захар, соли и електролити в кръвта на детето Ви.

Обсъдете с лекаря на детето си рисковете, ползите и възможните нежелани реакции на всички лекарства.

Продължителност на инфекцията

Повечето аденовирусни инфекции продължават от няколко дни до седмица или две. Тежките инфекции могат да продължат по-дълго и да причинят продължителни симптоми, като кашлица.

Възможни усложнения на инфекцията с аденовирус

Възможните усложнения включват:

Хронично белодробно заболяване. В много редки случаи детето, което развива пневмония от аденовирус, може да развие хронично белодробно заболяване.
Тежка инфекция. Дете със слаба имунна система е изложено на риск от по-тежка инфекция от аденовируси.
Инвагинация. Това е, когато една част от черво се приплъзва в друга като. Това състояние причинява чревна блокада (илеус). Най-често се среща при бебета. Това е спешно състояние. Симптомите могат да включват изхождане на кървави изпражнения, повръщане, подуване на корема, сгъване на коленете към гърдите, силни викове от болка, слабост и отпадналост.

Превенция на аденовирусната инфекция

Миене на ръцете преди и след грижите за детето. Използване на сапун и топла вода и търкане поне 20 секунди. Добро плакнене и изсушаване на въздух или използване на чиста кърпа.
Осигуряване на често миене на ръце на детето, особено преди хранене и след използване на тоалетната.
Нека детето Ви да покрива устата и носа си, когато киха или кашля.
Избягване на близък контакт със заразен от детето.

Ако детето Ви е в болница, медицинският персонал може да използва специално предпазно облекло, когато влизат в стаята на детето Ви.