Резюме
Ехинококозата – кучешка тения, е паразитно заболяване (паразитоза), което в България се причинява от паразити Echinococcus granulosus. Краен гостоприемник на паразита са бозайници от сем. Кучета. В тяхната храносмилателна система се развива полово зрялата форма на паразита. С изпражненията кучетата отделят във външната среда яйцата на паразита, които попадат в почвата, по растения или в различни водоизточници.
Междинни гостоприемници са различни бозайници – тревопасни, евентуално и човекът. Човек се заразява, когато яйца на паразита попаднат в храносмилателната система – при консумация на опаразитена храна и вода, както и при директен контакт с опаразитени животни – най-често кучета. От яйцата се излюпват онкосфери, които преминават през чревната стена в кръвообращението и достигат до различни вътрешни органи – черен дроб, бял дроб, слезка, по-рядко до мозъка и костния мозък. В засегнатите органи се образуват ехинококови кисти – различни по големина мехури, изпълнени с течност и млади форми на паразита – сколекси. При нарушаване на стената на ехинококовата киста се освобождава течността и голям брой млади форми на паразита, което може да причини тежка алергична реакция и шок (анафилаксия).
Лабораторен метод, който допринася за поставянето на диагнозата, е изследването на серум за IgG антитела срещу паразита.
Какво определя изследването?
Изследването установява антителата в серума от клас IgG срещу Echinococcus. Имунният отговор при кучешка тения зависи от различни фактори – възрастта на пациента, брой и размер на кистите, засегнати органи. Нивото на антителата е ниско, когато кистите са ненарушени и производството на антителата се стимулира при нарушаване на стените им.
Лечението е оперативно и медикаментозно. След отстраняване на ехинококовите кисти пациентите приемат продължително време антипаразитни средства и се проследяват от паразитолог.
След хирургична интервенция нивото на антителата в серума остава повишено продължително време. Затова изследването на антителата скоро след операция не може да даде обектива оценка за ефекта от лечение.
Кога да направя това изследване?
Изследването на антитела срещу Echinococcus помага за поставянето на диагнозата, когато са налице епидемиологични и клинични данни за заболяването, подкрепени с резултати от лабораторни и образни изследвания.
Подготовка преди изследване
Не е необходима специална подготовка.
Проба
Взема се венозна кръв, от която се отделя серум.
Метод
Ензимно-свързан имуносорбентен анализ – ELISA.
Референтни стойности
Качествен тест, съобщава се като индекс:
Отрицателен: <0,9
Граничен: 0.9-1.1
Положителен: > 1.1
Интерпретация на резултатите:
Интерпретацията на резултатите се прави от лекар, в контекста на клиничната картина, състоянието на болния и резултатите от лабораторни и образни изследвания.
- Отрицателен резултат – липсата на антитела предполага, че лицето не се е срещало с паразита. Еднократно отрицателен резултат не може да изключи заболяване. В зависимост от локализацията на ехинококовата киста, както и в ранните етапи на заболяването, антителата може да са в ниско ниво и следва да се проследи след време.
- Граничен резултат – при клинично съмнение се препоръчва теста да се повтори след 2-4 седмици.
- Положителен резултат – доказването на антитела срещу Echinococcus предполага заболяване.
Фалшиво положителен резултат може да се получи при имунни нарушения, опаразитяване с други хелминти. Съобщава се за кръстосана реактивност със свинската тения.
Резултатите трябва да се интерпретират от лекар наред с данните от клиничния преглед и резултатите от други лабораторни и образни изследвания.
Източници:
- https://www.synevo.ro/shop/echinococcus-anticorpi-igg/
- https://microbiology.testcatalog.org/show/ECHNO
- https://www.mayocliniclabs.com/test-catalog/Clinical+and+Interpretive/64985
- https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/echinococcosis
