Болестите, причинените от паразити заемат важно място в патологията при децата в предучилищна и училищна възраст, което обяснява особеното внимание, отделяно се на мерките за превенция и ограничаване на тяхното разпространение.
Най-често срещаните паразитни болести при децата са:
Ентеробиоза (оксиуроза) (причинена от Enterobius vermicularis),
Гиардиаза (ламблиоза) (причинена от Giardia lamblia)
Аскаридиоза (причинена от Ascaris lumbricoides)
към които се добавят, но с много по-ниска заболяваемост и други паразитози като чревните: бластоцистоза, криптоспоридиоза, трихоцефалоза, хименолепидоза, тениидози и тъканните паразитози: токсоплазмоза, тиксокароза, ехинококоза (хидатидоза), трихинелоза и др.
Клиничните признаци на паразитозите са много разнообразни, като някои от тях остават незабележими, докато в други случи симптоматиката е доста изразена.
В общи линии клиничната картина включва:
храносмилателни разстройства: коремни болки, липса на апетит, повдигане, повръщане, подуване, нетолерантност към някои храни, временничревни смущения (диария или по-рядко запек)
токсико-алергични симптоми: сърбеж на носа, кихане, бронхити, влошаване кризите на бронхиална астма, уртикарии, перианален сърбеж.
невро-психични прояви: раздразнителност, главоболие, виене на свят, намаляване на вниманието и на резултатите в училище
хематологични прояви: лимфомоноцитоза, еозинофилия (нарастване на броя на еозинофилите в периферната кръв при алергизация по време на миграцията на паразитни форми в тъканите, особено при аскаридоза, трихоцефалоза, ехинококоза и др.); желязодефицитна анемия.
нарушение на общото състояние: обща отпадналост (астения), загуба на тегло.
Разпространението на паразитите много често става чрез цисти (Giardia lamblia, Blastocystis hominis) или яйца (Ascaris lumbricoides), които след като се отделят във фекалиите, достигат външната среда (земя, плодове, зеленчуци, незащитени храни и др.). Човек може да се зарази от неизмити ръце, замърсени предмети, играчки от заразени храни или от други хора (от даден колектив или членове на същото семейство), като е възможно и автозаразяване (ентеробиоза
Диагностицирането на паразитозите
Диагностицирането на паразитозите на храносмилателната система, обикновено се извършва чрез паразитологично изследване на фекална проба, когато зрелите паразити (хелминти), техни части (проглоти), яйца или цисти се отделят спонтанно в изпражненията. За изключване на някои паразитози се налагат минимум 3 последователни отрицателни изследвания на изпражненията, на интервал от 7-10 дни между вземането на отделните проби. Това повторение на копропаразитологичното изследване е необходимо поради следните съображения:
наличието на латентно време между момента на инфектиране и момента, в който паразитите започват да отделят яйца, цисти или членчета (проглотиди);
непостоянното отделяне на паразита във фекалиите, в зависимост от неговия биологичен цикъл.
При ентеробиозата, проявяваща се с анален сърбеж, се препоръчва вземане на анален отпечатък върху залепваща лента (канцеларско тиксо), последвано от микроскопско изследване.
При лечението на паразитните болести е много важна точната паразитологична диагноза, тъй като болшинството медикаменти са хепатотоксични (в различна степен), а тяхното ползване „на сляпо“ за профилактични цели, или при многократно лечение без лекарско предписание е напълно противопоказано.
Някои паразити не отделят яйца или цисти във фекалиите, тъй като инвазивните форми се намират в органи и системи различни от гастроинтестиналния тракт т.нар. тъканни паразитози – токсоплазмоза, токсокароза, ехинококоза (хидатидоза), трихинелоза. В този случай се препоръчва идентифициране на антипаразитните антитела чрез имуноензимни методи, с висока чувствителност и специфичност.
Предвид абсолютно неблагоприятното влияние на паразитните болести върху физическото и интелектуално развитие на децата, от голяма важност са мерките за борба с паразитите и превантивните мерки, вземани на местата посещавани от деца:
Използване на индивидуални съдове за хранене и редовната им дезинфекция , както и дезинфекция на тоалетните.
Общи хигиенни мерки: почистване и проветряване на помещенията, ежедневно почистване на праха от пода и мебелите.
Транспорт, съхранение и приготвяне на храната от персонал, който редовно бива подлаган на медицински проверки, в условия на стриктна хигиена.
Измиване на плодовете и зеленчуците (върху които може да има паразити, кисти, яйца).
Спалното и личното бельо на децата се изпира до температура на кипене и се изглажда.
Тъй като се счита, че храносмилателните паразитози са болест на „мръсните ръце”, трябва да се положат всички усилия за усвояване от децата на правилни хигиенни навици: измиване на ръцете преди хранене, след посещение на тоалетна, след игра навън, редовно рязане на ноктите и др.
При борбата срещу паразитозите в селска среда, са много важни правилното поставяне на тоалетните, септичните ями и местата за отглеждане на животни.
Своевременното диагностициране на заразените лица и правилното лечение на всички инфектирани лица, симптоматични или не.
Укрепване на общата резистентност на децата чрез рационален режим на живот и хранене.
Нарастване на общата резистентност на децата чрез рационален режим на живот и хранене.
За предотвратяване и борба с причинените от паразити болести, мерките по обща и индивидуална хигиена трябва да се спазват от родители, учители и медицински персонал.
