Гуша: Какви са симптомите, причините и лечението на гушата?
Медицинска информация
В общия смисъл „гуша“ представлява всяко увеличение на щитовидната жлеза. Някои пациенти изпитват натиск в гърлото, който може да предизвика лека суха кашлица, която се влошава в легнало положение. Освен това при хранене или прием на големи таблетки може да се усеща затруднено преглъщане. Понякога този натиск води до притискане и увреждане на нерва, контролиращ гласните струни, което може да доведе до дрезгав глас или кашлица.
Причините за появата на гуша са многообразни. Най-често срещаната причина в световен мащаб е недостатъчното количество йод в диетата. В България, където йодираната сол е широко разпространена, гушата по-често се дължи на нарушения в производството на щитовидни хормони (хипертиреоидизъм или хипотиреоидизъм) или на възли, които се образуват в самата жлеза. Други фактори включват генетични предразположения, автоимунни заболявания като тиреоидит на Хашимото или болест на Грейвс, и излагане на радиация. Някои медикаменти и токсини също могат да повлияят на функцията на щитовидната жлеза.
Лечението зависи от размера на гушата, симптомите и основната причина. Може да се наложи наблюдение, особено ако гушата е малка и не причинява значителни симптоми. Медикаментозната терапия може да включва хормонозаместителна терапия или антитиреоидни лекарства в зависимост от функционалното състояние на жлезата. В някои случаи се използва радиойодна терапия за намаляване на размера на гушата. При по-големи гуши, които предизвикват сериозни симптоми или подозрение за злокачествено заболяване, може да се наложи хирургична интервенция.
Ранната диагностика и редовният мониторинг на състоянието са ключови за ефективното управление на гушата и предотвратяване на усложнения. Консултацията с ендокринолог е от съществено значение за определяне на най-подходящото лечение за всеки пациент.
Не всяко увеличение на щитовидната жлеза причинява признаци и симптоми. Въпреки това, ако симптомите са налице, те могат да включват следното:
Видимо подуване в основата на шията, което може да бъде особено забележимо при бръснене (за мъжете) или при поставяне на грим (за жените).
Усещане за притискане в гърлото, което може да доведе до дискомфорт.
Постоянна или повтаряща се кашлица без наличие на инфекции.
Дрезгавост или промени в гласа поради натиск върху гласните струни.
Затруднено преглъщане, особено при поглъщане на по-големи хапки храна или таблетки.
Затруднено дишане, особено при легнало положение или физическа активност.
Освен тези основни симптоми, в някои случаи могат да се наблюдават и допълнителни признаци като:
Умора и слабост, свързани с нарушена функция на щитовидната жлеза.
Ненормално увеличение или намаляване на теглото, което може да бъде индикатор за хипертиреоидизъм или хипотиреоидизъм.
Неправилен сърдечен ритъм или сърцебиене.
Тревожност или депресия, произтичащи от хормоналния дисбаланс.
Ранната диагностика и редовният мониторинг са от съществено значение за навременното откриване и управление на гушата. Консултацията с ендокринолог и подходящите изследвания могат да помогнат за определяне на точната причина и подходящото лечение на състоянието.
Какви са причините за развитие на заболяването?
Хипофизата и хипоталамусът играят ключова роля в контрола на скоростта на производство и освобождаване на щитовидните хормони. Щитовидната жлеза регулира своята хормонална продукция според количеството TSH (тиреостимулиращ хормон), получено от хипофизата.
Наличието на гуша не означава непременно, че щитовидната жлеза функционира неправилно. Дори при увеличение, тя може да произвежда нормални количества хормони. В някои случаи обаче, щитовидната жлеза може да произвежда прекомерно количество тироксин и Т3, което води до хипертиреоидизъм, или недостатъчно количество, което води до хипотиреоидизъм.
Различни фактори могат да доведат до увеличаване на щитовидната жлеза. Сред най-често срещаните са:
Йоден дефицит. Йодът е основен компонент за производството на щитовидни хормони и се намира предимно в морската вода и почвата в крайбрежните райони. В райони с недостиг на йод гушата е по-често срещана. Дефицитът на йод може да бъде влошен при диета, богата на храни, които инхибират производството на щитовидни хормони, като зеле, броколи и карфиол.
Базедова болест. Гушата може да се развие, когато щитовидната жлеза произвежда твърде много хормони (хипертиреоидизъм). При болестта на Грейвс имунната система произвежда антитела, които погрешно атакуват щитовидната жлеза, стимулирайки я да произвежда излишък от тироксин. Тази свръхстимулация води до увеличение на жлезата.
Тиреоидит на Хашимото. Гушата може да бъде резултат и от хипотиреоидизъм, причинен от автоимунно заболяване, при което имунната система атакува щитовидната жлеза, увреждайки я и намалявайки производството на хормони. Това води до повишено отделяне на TSH от хипофизата, което причинява увеличаване на жлезата.
Мултинодуларна гуша. Развитието на множество възли в щитовидната жлеза води до нейното общо нарастване.
Единични възли на щитовидната жлеза. В този случай един участък от щитовидната жлеза нараства под формата на единичен възел. Повечето от тези възли са доброкачествени и не водят до рак.
Рак на щитовидната жлеза. Въпреки че е по-рядък от доброкачествените възли, ракът на щитовидната жлеза също може да причини увеличение на жлезата. За диагностика е необходима биопсия на възела.
Бременност. Хормонът човешки хорионгонадотропин (HCG), произвеждан по време на бременността, може да доведе до леко увеличение на щитовидната жлеза.
Възпаление. Тиреоидитът е възпалително състояние, което може да предизвика болка и подуване на щитовидната жлеза, както и промени в производството на тироксин.
Правилната диагностика и лечение на гушата зависят от точната причина за състоянието и трябва да бъдат обсъдени с квалифициран ендокринолог.
Гушата може да се развие при всеки човек, независимо от възрастта, включително от раждането и през целия живот. Някои от често срещаните рискови фактори за развитие на гуша включват:
Липса на йод в храната. Недостатъчното количество йод в диетата е основен фактор за развитието на гуша, особено в региони с йоден дефицит.
Женски пол. Жените са по-предразположени към нарушения на щитовидната жлеза, което ги прави по-склонни към развитие на гуша.
Възраст над 40 години. Рискът от развитие на гуша нараства с възрастта, особено след 40-годишна възраст.
Лична или семейна анамнеза за автоимунно заболяване. Генетичната предразположеност и наличието на автоимунни заболявания в семейството увеличават риска.
Бременност и менопауза. Хормоналните промени, свързани с бременността и менопаузата, могат да повишат вероятността от развитие на гуша.
Определени лекарства. Лекарства като кордарон (използван за лечение на сърдечни аритмии) и литий (използван за психиатрични разстройства) увеличават риска от развитие на гуша.
Предишно лъчелечение на шията или гърдите. Излагането на радиация, било то от медицинско лъчелечение или вследствие на авария или тестване на оръжия, също е значителен рисков фактор.
Допълнителни фактори, които могат да повишат риска от развитие на гуша, включват:
Стрес и психическо натоварване. Продължителният стрес може да повлияе на функцията на щитовидната жлеза.
Нездравословен начин на живот. Лошото хранене, тютюнопушенето и прекомерната консумация на алкохол могат да увеличат риска.
Замърсяване на околната среда. Излагането на токсини и замърсители може да допринесе за нарушения във функциите на щитовидната жлеза.
Редовният медицински преглед и ранната диагностика са ключови за предотвратяване и ефективно управление на гушата. Консултацията с ендокринолог е препоръчителна при наличие на рискови фактори или симптоми, свързани с щитовидната жлеза.
Какви усложнения могат да се очакват, ако имате гуша?
Малките по размер гуши, които не причиняват физически или козметични проблеми, обикновено не са притеснителни. Въпреки това по-големите гуши могат да доведат до затруднено дишане или преглъщане, както и до симптоми като кашлица и дрезгавост на гласа.
Гушите, свързани с други състояния като хипотиреоидизъм или хипертиреоидизъм, могат да предизвикат разнообразни симптоми. При хипотиреоидизъм симптомите включват умора, наддаване на тегло, суха кожа, запек и чувствителност към студ. От друга страна, при хипертиреоидизъм могат да се наблюдават симптоми като непреднамерена загуба на тегло, раздразнителност, проблеми със съня, учестено сърцебиене и повишено изпотяване.
Допълнителни симптоми, свързани с тези състояния, могат да включват:
Умора и слабост. Често срещани при хипотиреоидизъм поради забавен метаболизъм.
Промени в настроението. Раздразнителност, тревожност или депресия могат да съпътстват както хипертиреоидизъм, така и хипотиреоидизъм.
Проблеми с паметта и концентрацията. Често срещани при хипотиреоидизъм.
Тремор на ръцете. Характерен симптом на хипертиреоидизъм.
Нередовен менструален цикъл. Може да бъде резултат от нарушения във функцията на щитовидната жлеза.
Забавена сърдечна дейност. Обичайно при хипотиреоидизъм.
Редовните прегледи и навременната диагностика са важни за откриване и лечение на тези състояния. Консултацията с ендокринолог е препоръчителна при наличие на симптоми или рискови фактори, свързани с щитовидната жлеза.
Как се поставя диагноза гуша?
Диагностицирането на това състояние включва следните стъпки:
Кръвни тестове. Изследват се нивата на хормоните, произвеждани от щитовидната жлеза и хипофизата. Ако функцията на щитовидната жлеза е намалена, нивата на щитовидните хормони ще бъдат ниски, а нивото на TSH ще бъде повишено, тъй като хипофизата се опитва да стимулира производството на повече хормони. При свръхактивна щитовидна жлеза нивата на тиреоидния хормон ще бъдат високи, а нивото на TSH – по-ниско от нормалното.
Тест за антитела. Някои причини за гуша, като тиреоидитът на Хашимото, са свързани с производството на автоантитела. Кръвният тест може да потвърди наличието на тези антитела, което помага за диагностицирането на автоимунни заболявания на щитовидната жлеза.
Изследване
Съдържание
Цена
Поръчай
Ултразвуково изследване. Ултразвукът на щитовидната жлеза дава подробна информация за структурата и размера на жлезата, както и за наличието на възли или кисти.
Образни изследвания с изотопи. Радиоактивният йод или технеций се използват за сцинтиграфия на щитовидната жлеза, което позволява оценка на нейната функция и откриване на възли или други аномалии.
Биопсия. При съмнение за злокачествени промени може да се извърши фина иглена аспирационна биопсия, за да се изследват клетките на щитовидната жлеза под микроскоп.
Допълнителни диагностични методи могат да включват:
Тестове за функция на щитовидната жлеза. Изследванията на свободен Т4 и свободен Т3 хормони помагат да се установи точният статус на щитовидната жлеза.
Изследвания за наличие на възпаление. Кръвните тестове могат да включват и маркери за възпаление като С-реактивен протеин (CRP) и скорост на утаяване на еритроцитите (ESR), които могат да помогнат за диагностициране на тиреоидит.
КТ или ЯМР. В случаи на големи гуши или ако има съмнения за разпространение на възли в други части на шията, могат да се използват компютърна томография (КТ) или магнитен резонанс (ЯМР) за по-детайлно изследване.
Лечението на гушата зависи от размера на щитовидната жлеза, наличието на симптоми и основната причина за състоянието, ако тя е известна.
Методите на лечение включват:
Наблюдение. Ако гушата е малка и не причинява симптоми, може да се препоръча редовно проследяване без активно лечение.
Медикаменти. Лекарствата могат да включват хормонозаместителна терапия или антитиреоидни медикаменти в зависимост от функцията на щитовидната жлеза.
Хирургично лечение. При големи гуши, които причиняват значителни симптоми или при съмнение за злокачествено заболяване, може да се наложи хирургично отстраняване на част или на цялата щитовидна жлеза.
Радиоактивен йод. Този метод се използва за намаляване на размера на гушата, особено при свръхактивна щитовидна жлеза.
Промени в начина на живот, които могат да помогнат при наличие на гуша
Приемът на достатъчно йод може да се осигури чрез:
Използване на йодирана сол. Включване на йодирана сол в ежедневната диета. България е била йоддефицитен район в продължение на много години. Недостигът на йод е довел до значително разпространение на заболявания, свързани с недостига на този минерал, като ендемична гуша. За да се справи с този проблем се предприемат мерки за йодна профилактика още през 1950-те години. През 1958 г. в страната е въведена йодираната сол като основна мярка за борба с йодния дефицит. Тази инициатива е част от по-широка глобална кампания за премахване на йоддефицитните заболявания, подкрепена от Световната здравна организация (СЗО) и други международни организации. Използването на йодирана сол се оказва ефективен метод за намаляване на разпространението на гушата и други йоддефицитни заболявания. Въпреки това мониторингът на нивата на йод в населението продължава да бъде важен, за да се осигури адекватно приемане на този жизненоважен микроелемент. Редовното консумиране на йодирана сол и храни, богати на йод, като морски дарове, остава ключова препоръка за поддържане на здравословни нива на йод в организма.
Консумация на морски дарове или морски водорасли. Хранене с морски дарове като суши, скариди и миди около два пъти седмично. Тези храни са особено богати на йод. Местно отглеждани плодове и зеленчуци, както и кравето мляко и киселото мляко от местни производители, също могат да съдържат йод – особено ако живеете в близост до брега.
Прием на йодни добавки. При необходимост и под лекарски контрол, за да се осигури дневната нужда от около 150 микрограма йод (количество, малко по-малко от половин чаена лъжичка йодирана сол). Това е особено важно за бременни и кърмещи жени, както и за кърмачета и деца.
Внимание при консумация на йод
Избягвайте излишната консумация на йод. Макар и рядко, прекомерният прием на йод може да доведе до гуша. Ако излишъкът от йод е причина за вашите проблеми, избягвайте сол, обогатена с йод, както и миди, морски водорасли и йодни добавки.
Редовните медицински прегледи и консултации с ендокринолог са важни за правилното управление на гушата и предотвратяване на усложнения.
Аз съм лекар със специалност по Ревматология, започнал професионалния си път в клиниката по Ревматология към УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, където работя и към настоящия момент. Работя и в доболничната помощ в МЦ „Медикс Сърджъри“ гр. Карлово.
Квалификация:
Медицина, Медицински университет, Пловдив
Специалност по Ревматология, МУ Пловдив
Допълнителни квалификации:
2019 г. Ултразвукова мускулно-ставна ехография, Ултразвуково измерване на костна плътност, вътреставни и периставни апликации на лечебно вещество
2023 г. – Капиляроскопия и поляризационна микроскопия в ревматологичната практика.
Експертна дейност:
Член на експертна комисия за отпускане на скъпоструващи лекарства от НЗОК
Членство в научни и съсловни организации:
Български лекарски съюз
Българско дружество по Ревматология
Българска асоциация за мускулно-скелетен ултразвук
