Инсулиноподобният растежен фактор I (IGF-1) е полипептиден хормон със структура, подобна на проинсулин и инсулин и също предизвиква инсулиноподобни ефекти; той се синтезира предимно в черния дроб, но и в други тъкани, под влияние на хормон на растежа (hGH). Този фактор медиира ефектите на растежния хормон. Тъй като IGF-I е посредник на действията на hGH, се нарича соматомедин.
Плазмената концентрация на IGF-I зависи пряко от секрецията на hGH и е важен параметър в клиничната оценка на нарушенията на растежния хормон.
IGF-I е добър скринингов тест за оценка на нарушения в растежа при деца. Той е по-чувствителен и специфичен от определянето на hGH, тъй като не показва значителни дневни изменения.
Серумните нива на IGF-I са ниски както при първичен дефицит на hGH, така и в случай на синдроми на периферна резистентност, частични или общи, към действията на хормона на растежа. Изследването може да се използва и за наблюдение на краткосрочния или дългосрочния отговор към лечението с растежен хормон.
Нивото на IGF-I е повишено при заболяването aкромегалия и изследването му може да се използва както за диагностични цели, така и за проследяване на лечението.
Съдържание
Препоръки за определяне на IGF-1
Диагностика на aкромегалия (IGF-I и hGH са повишени);
Оценка на хипопитуитаризма (намалена функция на хипофизната жлеза) и хипоталамичните уврежданния при деца;
Мониторинг на терапия с гладуване;
Други
Подготовка на пациента
на гладно (преди хранене)
Материал за изследване
венозна кръв
Моновета за кръв
вакуумна моновета без антикоагулант, с / без отделящ гел
Обем на пробата
минимум 0,5 ml серум
Причини за отхвърляне на пробата
интензивно хемолизирана кръв
Стабилност на пробата
1 месец при температура до -20 ° C
Метод
имунохимия с хемилуминесценция (CLIA)
Референтни стойности
46-972 ng/ml в зависимост от възрастта
Граница за откриване
0,05 ng / mL
Интерпретация на резултатите
За изследване на излишък или дефицит на растежен хормон (GH) могат да се използват както инсулинoподобният растежен фактор 1 (IGF1), така и инсулиноподобният растежен фактор свързващ протеин 3 (IGFBP3). Въпреки това, за всички приложения е показано, че измерването на IGF1 има голяма диагностична чувствителност и специфичност и трябва да се използва като основен тест.
Комбинацията от измервания на IGF1 и IGFBP3 може да доведе до някои предимства при диагностицирането на дефицит на растежен хормон и резистентност към него. Серумните концентрации на IGF1 и IGFBP3 под 2.5-ия перцентил (оценка за стандартно отклонение, Z-резултат от <-2) за възрастта са в съответствие с дефицит на растежен хормон или тежка резистентност към него, но пациентите с непълен дефицит или лека до умерена резистентност към растежния хормон могат да имат нива в референтния диапазон. При дефицит на растежен хомон нивата му също могат да бъдат ниски и могат да покажат неоптимални отговори при стимулационни тестове. При тежка резистентност на растежен хормон, нивото му да бъде значително повишено.
Повишените нива на IGF1 и IGFBP3 подкрепят диагнозата акромегалия или гигантизъм при индивиди с типични симптоми или признаци. При успешно лекувани пациенти и двете нива трябва да са в нормалните граници, в идеалния случай – в долната трета. Както при диагностицирането, така и при проследяването нивото на IGF1 корелира по-добре с активността на клиничните заболявания, отколкото нивото на IGFBP3.
След отстраняване на тумори на хипофизата при пациенти с акромегалия концентрацията на IGF-I започва да намалява и се връща към нормалните нива при повечето пациенти следоперативно до четвъртия ден.
Хората с анорексия или недохранване имат ниски нива на IGF1. IGF1 е по-чувствителен показател от преалбумин, ретинол-свързващ протеин или трансферин за мониторинг на хранителното възстановяване.
Възможни причини за повишено ниво на IGF-1
Акромегалия (особено когато GH също е висок)
високопротеинова диета
диета с висок гликемичен индекс
консумация на млечни продукти(с изключение на сирене)
някои редки тумори (т.е. карциноиди), секретиращи IGF-1
Пациентите с тежък първичен дефицит на инсулиноподобен растежен фактор-1 (IGFD), наречен синдром на Ларон, могат да бъдат лекувани с IGF-1 самостоятелно или в комбинация с IGFBP-3, който е синтетичен аналог на IGF-1, одобрен за лечение на недостатъчност на растежа. IGF-1 се синтезира в голямо количество с технология, използваща генетично променени дрожди и бактерии Е. Coli.
ИНФО Цена за изследване на IGF-1 (соматомедин С):
Изследване
Цена
Поръчай
Можете да заявите този тест онлайн
Заявете изследванията си онлайн и спестете 5% от стойността им
