Микози

Обща информация

Mикозата на краката обхваща всички повърхностни гъбични инфекции на кожата на стъпалото. Тези инфекции могат да засегнат външните слоеве на кожата, космите и ноктите. Две от най-често срещаните гъбични инфекции на краката са tinea pedis и онихомикоза.

Видове

• Тинея педис (микоза на кожата на стъпалата)
• Онихомикоза (микоза на ноктите на стъпалата)

Симптоми

Tinea pedis

При Tinea pedis няма нормално разпределение на гъбичната инфекция по кожата и може да бъде засегнато само едното стъпало или и двете стъпала. Този вид гъбична инфекция се манифестира със следните симптоми: 

• сърбяща, лющеща се или люспеста кожа между пръстите на краката, най-често в зоната между 4-ти и 5-ти пръст
• люспеста кожа в областта на петата и отстрани на стъпалото
• малки или средни по размер мехури по вътрешната част на стъпалото
• макар и рядко, човек с tinea pedis може да забележи и образуването на язви
• влажна, олющена кожа
• неприятна миризма
• удебеляване на кожата
• промяна на цвета на кожата, която изглежда бяла, жълта или зеленикава

Онихомикоза

Симптомите на онихомикозата могат да включват:

• бяла или жълта ивица от едната страна на нокътя
• лющещи се нокти
• краят на нокътя се повдига и не е плътно прилепнал към нокътното ложе
• бели петна по нокътната плочка
• увреждане или унищожаване на нокътя
• обезцветяване на нокътя
• нацепване на ноктите
• удебеляване на ноктите

Причини

• Заразяването с микоза става директно от човек на човек или чрез контакт със заразени предмети или животни. След инфекцията гъбичките се размножават върху кожата, образувайки микроскопични вериги и произвеждат спори. 
• За да могат гъбичките да проникнат, естествената бариера на кожата трябва да е загубила част от своята цялост. И това се получава благодарение на различни фактори: недостатъчна или прекомерна хигиена, използване на агресивни сапуни или козметика, които могат да унищожат липидния слой, предпазващ кожата, наличие на някои заболявания, причиняващи спад в имунната защита.    
• Сезонният фактор също е от голямо значение. Рискът от заразяване нараства особено през лятото. 

Рискови фактори

• Фактори на околната среда. По-горещият и влажен климат или среда са от решаващо значение. Високата околна температура кара хората да носят по-малко дрехи и стимулира контакта на кожата с околните повърхности.
• Неправилна хигиена. Продължителната и интензивна употреба на много агресивни сапуни може да модифицира защитната бариера на нашата кожа, намалявайки нейната ефективност (улеснява появата на гъбички). Лошата лична хигиена също може да увреди епидермиса, където гъбичките колонизират.
• Лечение с антибиотици или кортикостероиди. Продължителната антибиотична терапия може да модифицира бактериалната флора, благоприятствайки размножаването на гъбичките, докато лечението с кортикостероиди или подобни лекарства отслабват имунната система, което благоприятства гъбичните инфекции.
• Затлъстяване. Имунната система при хората с наднормено тегло може да бъде по-слаба с последващо увеличаване на риска от микоза. Гънките на кожата също са по-многобройни и по-дълбоки.
• Захарен диабет. Страдащите от това заболяване, както и с по-слаба имунна защита, имат по-висок риск от увреда на кожата, особено на краката и следователно са по-предразположени към гъбична инфекция.

Превенция

Съветите за превенция на тези инфекции включват:

• носенето на сандали или обувки (които не пречат на цялото стъпало) на обществени места
• поддържане на краката сухи
• измиване и изсушаване на краката всеки ден
• носенето на чорапи от естествени материи
• редуване на обувките, носени всеки ден
• не споделяне на дрехи или обувки с други хора

Диагноза

За поставянето на диагноза е небходимо лекарят да снеме анамнеза и да извърши физикален преглед на кожата на стъпалото като провери за наличие на характерните признаци на гъбична инфекция. Той може също така да прегледа кожата на слабините, ръцете и ноктите за наличие на признаци на гъбична инфекция в тези области. При съмнение за гъбична инфекция, може да се вземе кожна микробиологична проба за микроскопско изследване на гъбички и за посявка. Положителният резултат от тези изследвания потвърждава диагнозата. 

Лечение

• Лечение на tinea pedis

Методите за лечение на tinea pedis включват носене на подходящи обувки и редовно измиване и изсушаване на краката. Лекарят може да предпише локално противогъбично лекарство, като крем с Миконазол за по-ефективно лечение. Пациентът може да прилага този крем директно върху засегнатата кожа веднъж или два пъти на ден.
Обикновено са необходими 2–4 седмици, докато лекарството подейства. Ако локалната терапия не даде резултат, лекарят може да предпише перорални противогъбични лекарства като тербинафин или флуконазол. Продължителността на лечението и дозата зависят от тежестта на инфекцията.

• Лечение на онихомикоза

Лечението на онихомикоза включва редовно измиване на кожата около нокътя и поддържане на краката чисти и сухи. Локалните противогъбични кремове за леки инфекции включват аморолфин и циклопирокс. Броят пъти, на които пациентът трябва да нанася крема, зависи от силата на лекарството. Лекарят може да препоръча отстраняване на нокътя, ако инфекцията е тежка. Това може да се осъществи хирургично или химически.  Наскоро учените експериментираха с използването на лазери за лечение на онихомикоза. Въпреки че специалистите посочват, че процедурата е безопасна, тя може да причини известна болка и кървене.

Източници:

https://www.medicalnewstoday.com/articles/types-of-foot-fungus#treatments 

https://www.centropodologico.com/en/foot-mycosis-prevention-and-care/ 

https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/nail-fungus/multimedia/nail-fungus/img-20007686