Фосфорът е вторият най-често срещан минерал в човешкото тяло след калция. Той представлява 1% от телесното тегло, което значи, че в тялото на възрастен индивид има около 600-700 г фосфор. От тях най-голям процент се намира в костите на скелета (85% под формата на хидроксиапатит), а останалата част – в мускулите, нервите и кръвта.
Поради това фосфорът играе изключително важна роля във формирането на костите, както и в поддържане здравината на скелета. Фосфорът е от голямо значение и за водно-електролитния баланс в организма.
При серумното изследване на фосфатите всъщност се тества само нивото на неорганичния фосфор в кръвта. Той е една малка част от фосфора в организма и нивата му зависят от храненето, както и от различната секреция на хормони. Той се абсорбира от интестиналния епител и хомеостазата му зависи от бъбреците. Затова и нарушенията в нивата на фосфатите най-често се дължат на нарушения в бъбречната функция.
Съдържание
Цел на изследването
Изследването се извършва за диагноза и оценка на болести на костите, хронични бъбречни заболявания, нефролитиаза и хроничен алкохолизъм. Използва се и за проследяване на състоянието на пациенти на диализа, както и такива след тиреоидектомия. Нивата на фосфора могат да се изследват и при съмнение за дефицит на витамин Д и малабсорбция.
Нивото на фосфатите винаги трябва да се изследва заедно с това на калция, защото те са зависими едно от друго – повишението на едното води до екскрецията чрез урина на другото. Освен това много от състоянията, които увеличават нивото на калция в кръвта, водят до намаляване на фосфора.
Кога да изследвам
Нивата на фосфатите могат да се изследват при горепосочените състояния, както и при съмнения за хипофосфатемия и хиперфосфатемия. Тъй като леките нарушения в нивата на фосфатите са принципно безсимптомни, изследването се извършва най-често след абнормален резултат от изследване на калций.
Дефицит на фосфор се наблюдава рядко.
Симптомите му включват мускулна слабост, дихателна и сърдечна недостатъчност, както и припадъци и кома.
Хиперфосфатемията най-често е безсимптомна, но води до увреда на бъбреците и появата на калцификати в тях. При много високи фосфорни стойности се наблюдават симптоми, подобни на тези при хипокалциемия – мускулни крампи, обърканост и припадъци.
Подготовка преди изследване
Необходимо е изследването да бъде проведено сутрин на гладно, тъй като нивата на фосфатите се повишават след хранене.
Проба
венозна кръв
Метод
С амониев фосфомолибдат UV-тест
ИНФО Цена за изследване на фосфор:
Изследване
Цена, лв.
Фосфати, серум
5,50
Можете да заявите този тест онлайн
Заявете изследванията си онлайн и спестете 10% от стойността им
Стойности на фосфатите под 2.5 mg/dL (0.81 mmol/L) са знак за хипофосфатемия. Тя се среща сравнително рядко и се причинява от алкохолизъм, тежки изгаряния или гладуване. Хроничната хипофосфатемия може да се дължи на състояния, свързани с нарушена бъбречна реабсорбция на фосфора. Такива са хиперпаратиреоидизмът, синдромът на Кушинг, дефицитът на витамин Д и електролитните нарушения като хипомагнезиемията и хипокалиемията. Хипофосфатемията се среща често при хоспитализирани пациенти и носи риск от усложнения като тетания, хипотония и кома.
Нива на фосфатите, надвишаващи 4.5 mg/dL (1.46 mmol/L), са признак за хиперфосфатемия. Тя най-често се дължи на нарушена бъбречна функция и невъзможност за екскреция на фосфора. Това се наблюдава при напреднала бъбречна недостатъчност. Друга причина за увеличение на серумния фосфор е изместването му извънклетъчно, което се дължи на състояния като диабетна кетоацидоза, системни инфекции и рабдомиолиза.
