Ешерихия коли (E. coli) са грам-отрицателни бактерии. Те обикновено живеят в червата на здрави хора и животни. Повечето видове Е. coli са безвредни или причиняват относително кратка диария. Няколко щамa, като Е. coli O157: H7, могат да причинят тежки спазми в стомаха, кървава диария и повръщане.
Човек може да се зарази с Е. coli от замърсена вода или храна – особено сурови, недобре измити зеленчуци и необработено говеждо месо. Здравите възрастни обикновено се възстановяват от инфекция с Е. coli O157: H7 в рамките на една седмица. Малките деца и хората в напреднала възраст са изложени на по-голям риск от развитие на животозастрашаваща инфекция.
Идентифицирани са пет подтипа Е. coli:
- Ентеротоксигенни E. coli
- Ентерохеморагични E. coli
- Ентеропатогенни E. coli
- Ентероинвазивни E. coli
- Ентероагрегативни E. coli
Само няколко щама на Е. coli предизвикват диария. Е. Coli O157: H7 щамът принадлежи към групата на E. coli, който произвежда мощен токсин, увреждащ лигавицата на тънките черва. Това може да причини кървава диария. Човек се заразява с Е. coli, когато погълне този щам бактерии.
За разлика от много други болестотворни бактерии, Е. coli може да причини симптоми на инфекция, дори ако човек погълне малко количество бактерии. Потенциалните източници на експозиция включват замърсена храна или вода и личен контакт.
Замърсена храна
Най-често срещаният начин за заразяване с Е. coli е чрез консумация на заразена храна, като например:
- Контаминирано месо. Когато животните са заклани и обработени, бактериите E. coli в червата им могат да попаднат върху месото. При говеждото месо има най-голям риск от замърсяване.
- Непастьоризирано мляко. Бактериите Е. coli върху вимето на кравата или върху доилното оборудване могат да попаднат в суровото мляко.
- Контаминирана вода. Водата от ферми за добитък могат да замърсят полета, където се отглеждат пресни зеленчуци. Някои зеленчуци, като спанак и маруля, са особено уязвими към този вид замърсяване.
Личен контакт
Бактериите Е. coli могат лесно да се предават от един човек на друг, особено когато заразените възрастни и деца не си мият ръцете правилно и често. Членовете на семейството с малки деца с инфекция с E. coli са особено склонни да се инфектират. Огнища на заразяване са възниквали и сред деца, посещаващи зоологически градини.
Симптоми на инфекция с E. coli при децата
Симптомите обикновено започват между 1 и 10 дни след заразяването с Е. coli, колкото инкубационният период. След като се появят симптоми, обикновено те продължават около 5 до 10 дни. Симптомите на инфекция с E. coli могат да бъдат леки и неспецифични при кърмачета и малки деца. Дори при по-големи деца симптомите могат да наподобяват тези на често срещаните вирусни заболявания, което води до погрешна или забавена диагноза. Изчерпателно снета анамнеза, включително всяка анамнеза за предишна инфекция на пикочните пътища и внимателен анализ на предоставената информация са от съществено значение за диагнозата. След това децата могат да бъдат насочени за по-нататъшното диагностично изследване.
Новородените и кърмачетата с уринарна инфекция, бактериемия или сепсис могат да имат следните симптоми:
- Висока температура
- Хипотермия
- Жълтеница
- Респираторен дистрес (затруднено дишане)
- Апнея (продължителни паузи между вдишванията)
- Загуба на апетит
- Повръщане
- Диария
- Суетене
- Раздразнителност
- Летаргия
Някои от по-често срещаните заболявания, които се развиват в резултат на инфектиране с тези бактерии са:
- Остър бактериален менингит
- Пневмония
- Ентерит
- Инфекции на пикочните пътища
Около 5 до 10 % от заразените деца развиват хемолитично-уремичен синдром, състояние, при което червените кръвни клетки са увредени. Това може да доведе до бъбречна недостатъчност, животозастрашаващо състояние, особено за деца. Хемолитично-уремичният синдром обикновено започва около 5 до 10 дни след началото на диарията.
Диагноза на инфекцията с E. coli
За да диагностицира този тип инфекция, Вашият педиатър ще назначи изследвания на кръвта, цереброспиналната течност и урината на Вашето дете.
Лабораторни изследвания
- Извършване на посявка от изпражнения от всички пациенти с диария върху специална хранителна среда за патогенна ешерихия коли, предимно серотип 0157: H7. Ако се подозира експозиция, се изследват дори воднисти изпражнения без кръв за тези микроорганизми. Изолирането на ентерохеморагична Е. coli от изпражненията може да бъде невъзможно по времето, когато се развие хемолитично-уремичен синдром.
- Рутинните посявки от изпражнения върху хранителни среди обикновено изследват видове Salmonella, Shigella и Campylobacter. Тъй като E. coli са нормална фекална флора, микробиологичната лаборатория трябва да бъдат предупредена специално да изследва патогенни E. coli, когато се подава проба за посявка.
- Откриването на E. coli, произвеждащи шига-токсин в заразена храна или проби от изпражненията на пациента може да представлява диагностично предизвикателство поради малкия брой бактерии в пробата. Напоследък са разработени по-чувствителни методи за умножаване на нуклеинова киселина, като полимеразно-верижна реакция (PCR) за бърза идентификация на този организъм директно от клинични проби. Предлагат се и мултиплексни PCR анализи за откриване на всички категории диаригенни E. coli.
- Разработени са бързи ензимни имуноанализи (некултурни тестове) за E. coli 0157: H7. Такива тестове могат да бъдат на разположение в големи университетски болници или чрез референтни лаборатории. Културелната посявка на изпражненията остава стандарт за диагностичен критерий.
- Ентеротоксигенната Е. coli, причиняваща диария се диагностицира предимно чрез подробно снета анамнеза и лечението е емпирично. Лабораторните анализи включват откриване на свързания ентеротоксин, обикновено чрез ензимен имуноанализ и не са широко достъпни.
Лечение на инфекцията с E. coli
Лечението на бактериален гастроентерит е главно патогенетично и е насочено към поддържане на хидратацията и електролитния баланс. Антибиотичната терапия рядко е показана и трябва да бъде отложена, докато не се получат резултатите от микробиологичното изследване.
Пероралната рехидратационна терапия е предпочитаното лечение за загуби на течности и електролити, причинени от диария при деца с лека до умерена дехидратация. Интравенозната хидратация често се прилага при тежка дехидратация или когато е невъзможна перорален прием на течности. В повечето случаи дори децата, които повръщат, могат да приемат течности през устата, ако се прилагат често в малки количества.
- Не се използват лекарства, подтискащи стомашно-чревната перисталтика за лечение на остра диария при деца. Тези лекарства могат да удължат клиничния и бактериологичния ход на заболяването и могат да бъдат свързани с други състояния, като силно забавяне на стомашно-чревната перисталтика.
- Антибиотичното лечение на колита е с противоречив ефект. Посочените в ранните данни антимикробни средства не дават съществена полза и могат да увеличат риска от развитие на хемолитико-уремичен синдром.
- Интравенозното приложение на антибиотици на деца е показано, когато има данни за системна инфекция (напр. бактериемия, сепсис). Базисната продължителност на терапията зависи от отговора на пациента и установените насоки за лечение (обикновено 10-14 дни при неусложнен сепсис и над 21 дни при менингит).
- Инфекциите на пикочните пътища могат да бъдат лекувани с перорални антибиотици, ако детето може да понася перорални лекарства без повръщане. Антибиотичните схеми в продължение на 10 дни обикновено са адекватно лечение.
Превенция на инфекция с E. coli
- Консумация на преварена или бутилирана вода.
- Старателно и продължително измиване на зеленчуци, плодове и други храни преди консумация от Вас и Вашето дете
- Профилактично антибиотично лечение не се препоръчва за кърмачета и деца. Препоръчително е родителите на детето да носят пакетчета с перорални рехидратиращи соли.
- Добре обработеното говеждо месо е най-ефективната мярка за предотвратяване на хеморагичен колит, причинен от E. coli 0157: H7.
ИНФО Вземи 5% отстъпка само онлайн:
| Изследване | Време за резултати (делнични дни) | Цена | Поръчай |
|---|
Инфо Научи повече:
Възпаление на червата: Болестта на Крон, улцерозният колит
Инфекция на пикочните пътища: Симптоми, изследвания, рискове
Източници:
