Съдържание
Синдромът на поликистозните яйчници (СПКЯ) е най-често срещаното хормонално заболяване сред жените в детеродна възраст. То засяга от 5% до 20% от жените в репродуктивна възраст. Приема се, че диагнозата на СПКЯ се поставя, ако жената отговаря на два от трите клинични критерия:
Синдромът на поликистозните яйчници (СПЯ) е полиетиологичен синдром и причините за неговото възникване не са напълно установени. Въпреки това съществуват няколко фактора, които се свързват с развитието на този синдром:
Тъй като СПЯ е сложно заболяване, вероятно комбинация от генетични, хормонални и външни фактори допринасят за неговото развитие. Научните изследвания имат за цел по-добро разбиране на причините и оптимизиране на методите за лечение и превенция на този синдром.
Изследванията, необходими при синдрома на поликистозните яйчници (СПЯ), са насочени към потвърждаване на диагнозата, изясняване на характеристиките на състоянието, както и определяне на подходящия начин за контрол и лечение.
– Снемане на подробна медицинска анамнеза, включително за симптоми, менструален цикъл, изменения в теглото и други важни особености.
– Физикален преглед за оценка на телесната маса, омазняването на кожата, наличието на акне, хирзутизъм и други характерни признаци на СПЯ.
– Хормонален профил. Изследване на нивата на хормони като LH (лутеинизиращ хормон), FSH (фоликулостимулиращ хормон), тестостерон, дехидроепиандростерон (DHEA), инсулин и глюкоза.
– Тестове за инсулинова резистентност. Оценка на реакцията на организма към инсулин, което е важно, тъй като инсулиновата резистентност често е свързана със СПЯ.
– Извършване на ултразвуково изследване на яйчниците, за да се провери за наличие на множество кисти или фоликули, които не са достигнали овулация.
– Изследване на нивото на глюкозата и инсулина в кръвта на гладно, за да се определи инсулиновата реакция на организма.
– В някои случаи могат да бъдат назначени допълнителни изследвания, включително генетични тестове и биопсия на яйчниците.
Важно е да се отбележи, че изследванията могат да варират в зависимост от конкретните симптоми и нужди на пациента. Лечебният подход също може да включва мултидисциплинарен екип от специалисти, включително гинеколози, ендокринолози и диетолози.
Контрол на симптомите
– Диета и физическа активност. Регулирането на телесното тегло чрез здравословна диета и редовна физическа активност може да подобри чувствителността на тъканите към инсулина и хормоналния баланс.
– Контрол на хормоните. При употреба на орални контрацептиви се регулира месечният цикъл и се подобрява външният вид на кожата, като се намалява акнето.
– Лекарства за овулация – използват за стимулиране на овулацията при жени, които имат затруднения в този процес.
– Тежки случаи на пълна липса на овулация (ановулация). Приложение на гонадотропини като hCG (човешки хорион гонадотропин) може да стимулира овулацията и да увеличи вероятността за зачеване.
– Подпомагане на зачеването. IVF може да бъде предложена при упорити нарушения на овулацията или други фактори, затрудняващи зачеването.
– Метформин. Използва се за подобряване на чувствителността към инсулин и контролиране на метаболитните нарушения.
Лечението на СПЯ често включва мултидисциплинарен екип от гинеколози, ендокринолози, диетолози и психолози. Персонализираният подход към пациентката е ключът към успешното управление на симптомите и подобряване на репродуктивната функция.
Съвременните тенденции в лечението на СПЯ насочват усилията към балансиран и индивидуализиран подход. Комбинацията от начин на живот, медикаментозно лечение и подкрепа при безплодие играе ключова роля в подобряването на качеството на живот на жените с този синдром. Стремежът към по-добро разбиране и иновативни методи продължава, с надеждата за по-ефективни и персонализирани решения за бъдещето.
Референции: https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/pcos/symptoms-causes/syc-20353439
https://orwh.od.nih.gov/sites/orwh/files/docs/PCOS_Booklet_508.pdf
Аз съм лекар със специалност по Ревматология, започнал професионалния си път в клиниката по Ревматология към УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, където работя и към настоящия момент. Работя и в доболничната помощ в МЦ „Медикс Сърджъри“ гр. Карлово.
