Честотата на рака на щитовидната жлеза варира в зависимост от региона и демографските фактори, но глобалните данни предоставят някои общи насоки.
Според Световната здравна организация (СЗО), ракът на щитовидната жлеза представлява около 3-4% от всички ракови заболявания. В световен мащаб честотата на този вид рак е около 10 случая на 100,000 души годишно. В развитите страни, като САЩ, честотата може да бъде по-висока – около 14 случая на 100,000 души годишно. В България, честотата на рака на щитовидната жлеза също показва тенденция на нарастване, следвайки глобалните тенденции.
Жените са значително по-засегнати от мъжете, като съотношението между половете е приблизително 3:1. Това означава, че жените са три пъти по-склонни да развият рак на щитовидната жлеза в сравнение с мъжете. Най-често заболяването се диагностицира при хора на възраст между 30 и 50 години.
Етиология (причини за възникване)
Етиологията на рака на щитовидната жлеза включва множество фактори, които могат да увеличат риска от развитие на заболяването. Основните фактори, които допринасят за етиологията на този вид рак, включват:
Генетични фактори. Наследствеността играе важна роля при някои видове рак на щитовидната жлеза. Например, медуларният рак на щитовидната жлеза може да бъде свързан с мутации в RET протеин-тирозин киназния ген и може да се предава в семейства като част от синдрома множествена ендокринна неоплазия тип 2 (MEN2).
Експозиция на радиация. Излагането на радиация, особено в детска възраст, е един от най-добре установените рискови фактори за развитие на рак на щитовидната жлеза. Това включва както терапевтична радиация за лечение на други заболявания, така и радиация от околната среда.
Хормонални фактори. Жените са по-склонни да развият рак на щитовидната жлеза, което предполага, че хормоналните фактори могат да играят роля в етиологията на заболяването. Това може да включва влиянието на естрогените и други хормони.
Йоден дефицит. Недостигът на йод в диетата е свързан с повишен риск от развитие на някои видове рак на щитовидната жлеза, особено фоликуларен рак. Йодът е необходим за нормалната функция на щитовидната жлеза и неговият дефицит може да доведе до различни нарушения.
Възраст и пол. Възрастта е важен фактор, като рискът за развитие на рак на щитовидната жлеза нараства с възрастта. Жените са по-засегнати от мъжете, като съотношението е приблизително 3:1.
Други медицински състояния. Някои автоимунни заболявания, като Хашимото тиреоидит, са свързани с повишен риск от развитие на рак на щитовидната жлеза.
Начин на живот и околна среда. Някои изследвания предполагат, че фактори като диета, затлъстяване и експозиция на определени химикали могат да играят роля в развитието на рак на щитовидната жлеза, въпреки че тези връзки не са напълно установени.
Тези фактори в комбинация могат да увеличат риска от развитие на рак на щитовидната жлеза. Въпреки че точните причини за заболяването не винаги могат да бъдат определени, разбирането на тези рискови фактори може да помогне за ранната диагностика и превенция.
Ракът на щитовидната жлеза се класифицира в няколко основни типа, в зависимост от клетките, от които произхожда. Всеки тип има различна прогноза и подход за лечение. Основните видове рак на щитовидната жлеза включват:
Папиларен карцином: Това е най-често срещаният тип рак на щитовидната жлеза, съставляващ около 80% от всички случаи. Обикновено се развива бавно и често се разпространява в лимфните възли на шията. Прогнозата за този тип рак е много добра, особено при ранно откриване и лечение.
Фоликуларен карцином: Фоликуларният рак на щитовидната жлеза представлява около 10-15% от случаите. Този тип рак може да се разпространи в кръвоносните съдове и други части на тялото, като костите и белите дробове. Лечението включва хирургично отстраняване и често радиоактивен йод.
Медуларен карцином. Този тип рак произхожда от парафоликуларните клетки (C-клетки) на щитовидната жлеза, които произвеждат калцитонин. Медуларният карцином може да бъде част от наследствени синдроми като множествена ендокринна неоплазия тип 2 (MEN2). Той представлява около 3-4% от случаите на рак на щитовидната жлеза. Лечението включва хирургично отстраняване и в някои случаи лъчетерапия или химиотерапия.
Анапластичен карцином. Това е рядък, но много агресивен тип рак на щитовидната жлеза, съставляващ около 1-2% от случаите. Анапластичният карцином бързо се разпространява в други части на тялото и има по-лоша прогноза. Лечението включва комбинация от хирургия, лъчетерапия и химиотерапия.
Хъртъл-клетъчен карцином. Това е подтип на фоликуларния карцином и представлява около 3% от случаите на рак на щитовидната жлеза. Този тип рак е по-агресивен от обикновения фоликуларен карцином и по-трудно се лекува с радиоактивен йод.
Какви са симптомите при рак на щитовидната жлеза?
Симптомите на рак на щитовидната жлеза могат да варират в зависимост от стадия на заболяването и типа на рака. Често в ранните стадии ракът на щитовидната жлеза не предизвиква значителни симптоми, но с развитието на болестта могат да се появят следните симптоми:
Подутина или възел на шията. Най-често срещаният симптом е наличие на подутина или възел в областта на шията, който може да се усети под кожата. Тази подутина може да нараства с времето.
Промени в гласа. Появата на дрезгав глас или други промени в гласа може да се дължи на натиск върху гласовите струни от нарастващ тумор.
Болка в шията и гърлото. Някои пациенти изпитват болка в шията, която може да се разпространява към ушите.
Проблеми с преглъщането. Натискът от тумора върху хранопровода може да предизвика затруднения при преглъщане.
Затруднено дишане. Ако туморът оказва натиск върху трахеята, може да се появят затруднения при дишането или усещане за задушаване.
Уголемени лимфни възли. Подути или уголемени лимфни възли в областта на шията могат да бъдат признак за разпространение на рак на щитовидната жлеза към лимфната система.
Постоянна кашлица. Кашлица, която не е свързана с настинка или друга инфекция на дихателните пътища, може също да бъде симптом на рак на щитовидната жлеза.
Ако забележите някой от тези признаци или симптоми, е важно да се консултирате с Вашия лекар. Макар ракът на щитовидната жлеза да не е сред най-често срещаните видове рак, Вашият лекар ще извърши подробен преглед и ще разгледа други възможни причини за Вашите симптоми, преди да постави диагноза. При съмнение за рак на щитовидната жлеза, Вашият лекар може да назначи различни диагностични тестове, като ултразвук, кръвни изследвания за тиреоидни хормони и антитела, както и биопсия на възела.
Усложнения при рака на щитовидната жлеза
Усложненията при рака на щитовидната жлеза могат да варират в зависимост от типа и стадия на заболяването, както и от проведеното лечение. Ето някои от основните усложнения:
Разпространение (метастази):
Лимфни възли. Ракът на щитовидната жлеза може да се разпространи в близките лимфни възли, особено при папиларния карцином.
Други органи. В по-напредналите стадии ракът може да метастазира в отдалечени органи, като белите дробове, костите и черния дроб, което усложнява лечението и влошава прогнозата.
Рецидив:
Локален рецидив. Туморът може да се появи отново в щитовидната жлеза или в околните тъкани след лечението.
Отдалечен рецидив: Ракът може да се появи в отдалечени части на тялото дори години след първоначалното лечение.
Увреждане на гласните връзки:
Постоянна дрезгавост. Хирургичните операции на щитовидната жлеза могат да увредят нервите, които контролират гласовите струни, което води до постоянна дрезгавост или загуба на гласа.
Дихателни нарушения. Увреждането на гласовите струни може също да доведе до затруднения при дишането.
Увреждане на паращитовидните жлези:
Хипопаратиреоидизъм. По време на хирургичното отстраняване на щитовидната жлеза могат да бъдат увредени паращитовидните жлези, което води до дефицит на паратиреоиден хормон и нарушения в калциевия баланс. Това състояние може да причини мускулни крампи, тетания и други симптоми, свързани с ниски нива на калций в кръвта.
Ефекти от радиойодната терапия:
Сухота в устата. Радиойодната терапия може да увреди слюнчените жлези, което води до сухота в устата и проблеми със зъбите.
Увреждане на слъзните жлези. Това може да доведе до сухота на очите.
Увеличен риск от вторични ракови заболявания. Радиойодната терапия може да повиши риска от развитие на други видове рак в бъдеще.
Психологически и социални последствия:
Стрес и тревожност. Диагнозата и лечението на рак на щитовидната жлеза могат да бъдат източник на значителен стрес и тревожност за пациента.
Промени в самооценката. Физическите промени, като белези от хирургични операции, могат да повлияят на самооценката и социалните взаимодействия на пациента.
Хормонален дисбаланс
Хипотиреоидизъм. Отстраняването на щитовидната жлеза често води до недостатъчно производство на тиреоидни хормони, което налага доживотна хормонозаместителна терапия.
Важно е пациентите с рак на щитовидната жлеза да получат мултидисциплинарна грижа, която включва редовни прегледи и мониторинг за откриване и управление на потенциалните усложнения.
Превенцията на рака на щитовидната жлеза включва различни стратегии и мерки, които могат да намалят риска от развитие на заболяването. Ето някои от основните препоръки за превенция:
Избягване на излагане на радиация:
Ограничаване на ненужното излагане на радиация, особено в детска възраст, е важно. Ако радиационната терапия е необходима, трябва да се използват най-ниските възможни дози.
Избягване на райони с висока радиация и предприемане на защитни мерки при работа в радиационно замърсена среда.
Йодна профилактика:
Диетичен йод. Поддържане на адекватен прием на йод чрез храната. Йодът е необходим за нормалната функция на щитовидната жлеза. Консумирането на йодирана сол и храни, богати на йод, като морски дарове и млечни продукти, може да помогне за предотвратяване на йоден дефицит.
Йодни добавки. В райони с ниско съдържание на йод в почвата и храната, може да се наложи прием на йодни добавки под медицинско наблюдение.
Генетичен скрининг и консултации:
Семейна анамнеза. Ако има фамилна анамнеза за рак на щитовидната жлеза, особено за медуларен рак, се препоръчва генетичен скрининг за мутации в RET гена и консултация със специалист.
Ранно откриване. Редовни прегледи и мониторинг при лица с повишен генетичен риск могат да помогнат за ранното откриване и лечение на заболяването.
Здравословен начин на живот:
Балансирана диета. Консумацията на здравословна и разнообразна храна, богата на витамини и минерали, може да подпомогне общото здраве и функцията на щитовидната жлеза.
Поддържане на здравословно тегло: Затлъстяването е свързано с повишен риск от различни видове рак, включително рак на щитовидната жлеза.
Избягване на вредни вещества:
Химикали и токсини. Ограничаване на експозицията на химикали и токсини, които могат да повлияят на щитовидната жлеза, като някои промишлени замърсители и пестициди.
Проследяване на здравето на щитовидната жлеза:
Редовни медицински прегледи. Редовните прегледи при лекар, особено при наличие на симптоми или фамилна анамнеза за заболявания на щитовидната жлеза, могат да помогнат за ранното откриване на потенциални проблеми.
Самоизследване. Самостоятелно проверяване за необичайни възли или подувания на шията може да бъде полезно за ранното откриване на проблеми.
Превенцията на рака на щитовидната жлеза не гарантира напълно предотвратяване на заболяването, но може значително да намали риска и да подпомогне ранното откриване, което е ключово за успешното лечение.
ИНФО
Лечение
Лечението на рак на щитовидната жлеза зависи от вида, стадия и разпространението на заболяването, както и от общото здравословно състояние на пациента. Основните методи на лечение включват:
Хирургично лечение:
Тиреоидектомия. Отстраняване на част или цялата щитовидна жлеза. Пълната тиреоидектомия (отстраняване на цялата жлеза) е най-често прилаганият метод за лечение на рак на щитовидната жлеза. При по-малки и ограничени тумори може да се извърши частична тиреоидектомия (лобектомия).
Лимфна дисекция. Ако ракът се е разпространил в лимфните възли на шията, може да се наложи отстраняване на засегнатите лимфни възли.
Терапия с радиоактивен йод:
Поглъщане на радиоактивен йод. След хирургичното отстраняване на щитовидната жлеза, пациентите могат да приемат радиоактивен йод, който унищожава останалите ракови клетки или малки части от тъканта на щитовидната жлеза. Тази терапия е особено ефективна при папиларен и фоликуларен рак на щитовидната жлеза.
Хормонозаместителна терапия:
Левотироксин. След отстраняване на щитовидната жлеза, пациентите приемат хормонални таблетки (левотироксин), за да заместят липсващите тиреоидни хормони и да поддържат нормалните функции на организма. Това също помага за потискане на производството на тиреостимулиращ хормон (TSH), който може да стимулира растежа на останалите ракови клетки.
Външна лъчетерапия:
Лъчелечение. Използва се външно облъчване за унищожаване на раковите клетки. Този метод се прилага при по-агресивни и напреднали форми на рак на щитовидната жлеза, като анапластичен карцином или когато ракът не отговаря на радиоактивен йод.
Химиотерапия:
Лекарствена терапия. Прилага се рядко при рак на щитовидната жлеза, обикновено за анапластичен рак или при метастатични случаи, които не реагират на други терапии. Химиотерапията включва използване на мощни лекарства за унищожаване на раковите клетки.
Целева терапия:
Таргетни лекарства. Нови медикаменти, като тирозин киназни инхибитори (TKIs), са насочени към специфични молекулни мишени в раковите клетки. Те се използват при напреднали случаи на рак на щитовидната жлеза, който не реагира на традиционните методи на лечение.
Аз съм лекар със специалност по Ревматология, започнал професионалния си път в клиниката по Ревматология към УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, където работя и към настоящия момент. Работя и в доболничната помощ в МЦ „Медикс Сърджъри“ гр. Карлово.
Квалификация:
Медицина, Медицински университет, Пловдив
Специалност по Ревматология, МУ Пловдив
Допълнителни квалификации:
2019 г. Ултразвукова мускулно-ставна ехография, Ултразвуково измерване на костна плътност, вътреставни и периставни апликации на лечебно вещество
2023 г. – Капиляроскопия и поляризационна микроскопия в ревматологичната практика.
Експертна дейност:
Член на експертна комисия за отпускане на скъпоструващи лекарства от НЗОК
Членство в научни и съсловни организации:
Български лекарски съюз
Българско дружество по Ревматология
Българска асоциация за мускулно-скелетен ултразвук
