Резюме
Синдромът на придобита имунна недостатъчност – СПИН е последната, късна фаза на HIV- инфекцията. СПИН е резултат от настъпил тежък имунен дефицит, което води до възникването на опортюнистични инфекции и неоплазми.
СПИН е глобален проблем за общественото здраве, отнел живота на близо 33 милиона души досега. Запознаването с методите за превенция на заболяването и прилагането им, навременното диагностициране и напредъкът в лечението на заболяването, вкл. и на опортюнистичните инфекции, позволи инфектирани с HIV да водят продължителен и пълноценен начин на живот. До края на 2019 година в световен мащаб регистрираните случаи на HIV инфектираните наброяват 38 милиона души, по-голямата част от които са мъже.
Причини
Вирусът на човешкия имунен дефицит- HIV /Human immunodeficiency virus/ е РНК – вирус от семейство Retroviridae. Заразяването с вируса на HIV става при:
- Полов контакт- хомосексуален и хетеросексуален полов контакт. Предаването на вируса по полов път е основният начин за разпространение на инфекцията, отговорен за над 80% от заразяването в целия свят. Използването на кондоми е лесен метод за предотвратяване на заразяването при сексуални контакти.
- Кръвен път- заразяване при венозни манипулации- използването на общи игли от пристрастени към венозни наркотици. Макар и нищожен, риск от заразяване е възможен и при медицински манипулации и кръвопреливане.
- Вертикална трансмисия- от майка на новороденото по време на раждането, както и при кърмене;
HIV
Към момента са известни два типа HIV-1 и HIV- 2, като HIV-1 е разпространен в целия свят, а HIV-2 е ограничен почти само в Западна Африка. Структурата на вируса включва обвивка, разположена около нуклеокапсид, в който се намира вирусната РНК. Във вирусната обвивка се съдържат специфичните вирусни гликопротеини gp41 и gp120. HIV навлиза в човешкия организъм през лезии на лигавиците. Вирусът атакува имунните клетки, които притежават специфичен CD4 рецептор. Такива са предимно Т- хелперните лимфоцити, а също и моноцитите, клетките естествени убийци (NK- клетки), макрофагите и дендритните клетки. Свързването на вируса с клетките мишени става с посредничеството на вирусните гликопротеини и CD4 молекулите. Навлязъл в клетките, вирусът използва клетъчния апарат за синтез на вирусна нуклеинова киселина, ензими и вирусни белтъци, след което се сформират нови вирусни частици, които напускат клетката, като я разрушават. Новите вирусни частици атакуват нови клетки и цикълът се повтаря. Прогресирането на състоянието води до намаляване на Т-хелперните клетки и нарушаване на структурата и функцията на имунната система. Прогресиращото увреждане довежда до имунодефицитно състояние
Видове/типове
HIV инфекцията включва няколко периода:
Остра HIV инфекция
Остра HIV инфекция- вирусът инфектира CD4+ клетки, образуват се нови вирусни частици, които заразяват нови клетки. Вирусът инфектира и CD4+ клетки в лимфните възли, лимфните структури на храносмилателната и други системи на организма. По този начин HIV се разпространява в организма, а в кръвта се установява висок вирусен товар. Острата HIV инфекция продължава до появата на антитела.
Хронична HIV инфекция
Хронична HIV инфекция- настъпва след острия период. Вирусния товар се понижава, вирусът остава в организма, но се размножава най-вече в лимфните възли. Този период се нарича още латентна HIV инфекция и може да продължи години.
СПИН
Синдром на придобита имунна недостатъчност- прогресивното разрушаване на CD4+ имунни клетки, предимно Т-хелпери, нарушава функционирането на имунната система и предразполага към опортюнистични инфекции и неоплазми. Последните са най-честата причина за смърт при лица, диагностицирани с HIV/СПИН.
Симптоми
Клиничните прояви на HIV инфекцията са различни в различните периоди. Няма клинични симптоми, специфични за HIV инфекцията. В ранните периоди пациентите са без симптоми или с леки прояви, които остават незабелязани. Инкубационният период е обикновено 2-4 седмици.
Остра HIV инфекция
В периода на остра HIV инфекция може да се наблюдават грипоподобни симптоми или мононуклеозен синдром, например:
- Треска и висока температура;
- Отпадналост;
- Ставни и мускулни болки;
- Главоболие;
- Обриви;
- Лимфонодуломегалия- увеличени лимфни възли;
- Нощни изпотявания;
- Симптоми от страна на храносмилателната система: гадене и повръщане, диария;
- Загуба на тегло;
- Възпалено гърло, болки в гърлото, болезнени язви в орофаринкса;
Хронична HIV инфекция
В периода на хронична HIV инфекция може да липсват симптоми или да се проявят неспецифични оплаквания, като:
- Температура и отпадналост;
- Увеличени лимфни възли;
- Диария;
- Загуба на тегло;
- Херпес зостер;
- Пневмонии;
В крайният стадии на HIV инфекцията се развива имунодефицит, резултат от намаляването на CD4+ лимфоцити и нарушаване на нормалното функциониране на имуннат система. Колкото по-нисък е техният брой толкова по-тежки са наблюдаваните опортюнистични инфекции и неоплазми. Опортюнистичните инфекции (инфекции, причинени от бактерии, гъбички и вируси, които не водят до инфекции при индивиди с нормално функционираща имунна система) и неоплазмите (дължащи се също на настъпилия имунодефицит) се означават като СПИН-дефиниращи състояния.
За този период са характерни:
- Продължителна повишена температура- предимно в сутрешните часове, обикновено до 38˚ С;
- Лимфонодуломегалия;
- Хронична диария;
- Локализирани опортюнистични инфекции- орална кандидоза, вагинална кандидоза;
- Разнообразните HIV свързани състояние могат да засегнат всяка система в организма.
- СПИН-дефиниращите състояние са резултат от тежкия имунодефицит.Такива са:
- Опортюнистични инфекции:
- Кандидоза- орална кандидоза, кандидоза на хранопровода;
- Инфекции, предизвикани от Herpes simplex virus – проявяват се като хронични язви, езофагит, бронхит и пневмони;
- Инфекции, причинени от Citomegalovirus- проявяват се като колит, ретинит;
- Туберкулоза- реакривиране на латентна туберкулоза, или причинена от т.нар. Mycobacterium avium complex. Клинично се проявява с кашлица, отделяне на секрети, загуба на тегло, нощни изпотявания.
- Кокцидомикоза;
- Криптоспоридоза, проявяваща се с хронична водниста диария, гадене и коремни болки;
- Пневмоцистна пневмония;
- Хистоплазмоза- с разнообразна клинична картина споряд засягането;
- Токсоплазмоза, засягаща нервната система- най-често мозъкът. Проявява се с неврологичен дефицит;
- Криптококоза- клинично се проявява според засегнатите органи и системи;
- Неоплазми:
- Синдром на Капоши- причинява се от Human herpes virus 8. Проявява се като туморни образования по кожата и лигавиците;
- Рак на маточната шийка;
- Лимфоми- първичен лимфом на ЦНС, Ходжкинов лимфом, лимфом на Бъркит и др;
С прогресията на заболяването се развива т.нар. синдром на отслабването– HIV wasting syndrome- непреднамерена загуба на тегло и отпадналост, дължащи се на хронична диария, вторични инфекции, липса на апетит и промени в метаболизма.
Рискови фактори
Повишен риск от заразяване с човешкия имунодефицитен вирус съществува при следните групи хора:
- Мъже, които правят секс с мъже- хомосексуалните незащитени полови контакти са основната причина за разпространяването на инфекцията;
- Проституиращи и лица с висок промискуитет- незащитените полови контакти и честата смяна на сексуалните партньори повишава риска от заразяване с вируса.
- Венозни наркомани- заразяването става при използването на общи игли;
- Лица в затвори и затворени колективи;
- Транссексуални лица;
- Превенция
- Рискът от заразяване с HIV намалява, ако се изключат рисковите фактори. Методите за превенция включват:
- Използване на нов кондом при всеки полов контакт;
- Ограничаване на сексуалните партньори;
- Информиране на партньора за своя статус;
- Използване на пре- и постекспозиционна профилактика- Световната здравна организация препоръчва използването на пре- и постекспозиционна профилактика при лица изложени на реален риск от заразяаване, като възможни методи за превенция от заразяване;
- Оказване на професионална помощ на лицата, пристрастени към венозни наркотици за отказване от тях;
- Тестване на изложените на рискови фактори лица;
- Своевременно започване на антиретровирусна терапия при лицата, диагностициране като HIV позитивни;
- Навременно започване на антиретровирусна терапия при бременни позитивни жени, за предотвратяване на вертикална трансмисия;
- Информационни кампании и запознаване на населението с проблема;
- Работа с хората от рисковите групи;
Диагноза
В практиката се използват различни диагностични методи, всеки от които има своето място за скрийнинг, диагностициране на HIV инфекция или проследяване на вече диагностицирани лица. Уместно е да се изследват лицата с клинични прояви на остра или хронична HIV инфекция, както и такива изложени на рискови фактори- проституиращи; мъже, които правят секс с мъже; употребяващи венозни наркотици; партньори на HIV позитивни; всички беменни;
Бързи тестове– лесни за изпълнение и интерпретация. Използва се периферна кръв, а резултат се получава до 20 минути от изследването. Използват се в кабинетите за анонимно изследване КАБКИС, мобилни медицински кабинети, в болнични условия- при необходимост от спешно изследване на HIV статуса преди операции и интервенционални процедури. Резултатът от тези тестове НЕ ПОСТАВЯ ДИАГНОЗА! При реактивният резултат се взема венозна кръв за скрийнингово изследване по метода ELISA.
ЕLISA тестове (Enzyme linked immunosorbent assay)- установяват наличието на антитела срещу вируса HIV. Някои тестове са комбинирани за установяване на антитела и вирусни антигени;
Тестове за доказване на специфичността на антителата- Имуноблот. Този метод се използва за потвърждаване или отхвърляне на реактивни резултати отчетени по метода ELISA или при изследване с бързи тестове.
Тестове за доказване на вирусна РНК/ДНК- доказват вирусните нуклеинови киселини в биологични течности. Използват се за определянде на вирусния товар. Тези методи имат място при диагностицирани с HIV лица за проследяване на вирусния товар и ефекта от антиретровирусната терапия.
Тестове за изследване на вирусната резистентност– значение за подбиране на подходяща антиретровирусна терапия;
Имунологични тестове– определяне на брой на CD4+ клетки.
Лечение
Лечението на HIV инфекцията/СПИН включва прилагането на различни групи лекарства, действащи на различни етапи от жизнения цикъл на вируса. Медикаментите са обединени в няколко групи: Нуклеозидни/нуклеотидни инхибитори на обратната транскриптаза; ненуклеозидни/нуклеотидни инхибитори на обратната транскриптаза; протеазни инхибитори; интегразни инхибитори; инхибитори на фузията и др.
Антиретровирусната терапия включва комбинирането използване на различни групи медикаменти. Лекуващият лекар подбира подходящ терапевтичен режим, като взема предвид състоянието на лицето и резултатите от лабораторни, образни и други изследвания.
Антиретровирусната терапия цели да потисне развитието на вируса в организма, като по този начин забави прогресията на инфекцията до СПИН и да удължи продължителността на хроничната HIV инфекция. Въпреки успехите в лечението на HIV позитивни, излекуването е невъзможно, но антиретровирусните медикаменти осигуряват пълноценен живот на HIV позитивните лица.
Източници:
https://www.amboss.com/us/knowledge/Human_immunodeficiency_virus
https://www.amboss.com/us/knowledge/HIV-associated_conditions
https://emedicine.medscape.com/article/211316-overview
https://www.mayoclinic.org/diseases-conditions/hiv-aids/symptoms-causes/syc-20373524
https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/hiv-aids
https://www.mh.government.bg/media/filer_public/2015/04/08/metodichesko-rakovodstvo_hiv_19012012.pdf
