Резюме

Скарлатината (Scarlatina; Scarlet fever) е остро инфекциозно заболяване, което протича с висока температура, ангина и характерен обрив по кожата. Скарлатината е бактериално заболяване, което засяга преди всичко детската възраст – най-често засегнати са децата между 5 и 15 годишна възраст. Предава се лесно по въздушно-капков път.

В миналото скарлатината е била сериозно заболяване, поради развитието на усложнения при засягане на сърцето, бъбреците и ставите.

Днес скарлатината се лекува успешно и усложнения се наблюдават рядко.

Причини

Скарлатината се причинява от бета-хемолитичния стрептокок от група А (Streptococcus pyogenes). Бета-хемолитичният стрептокок притежава много фактори на патогенност и отделя токсини с различни ефекти, които обуславят наблюдаваните прояви при скарлатината – температура, фарингит/ангина и обрив.

Симптоми

Инкубационният период (периодът от заразяването до първите симптоми) е между 2 и 12 дни.

Заболяването започва остро с рязко повишаване на температура, болки в гърлото и повръщане – тези три симптома често се наблюдават в началото на заболяването. Наблюдава се също отпадналост, безапетитие, болки по мускули и стави. В следващите 1 – 2 дни се проявяват и други симптоми:

• Температура – повишаването на температурата е внезапно, остро. Често е съпроводено с втрисане.
• Обрив – появява се между 24 – 48 от първите симптоми (повишаването на температурата). При скарлатина кожата е като настръхнала, „гъша“ кожа. Обривът е от дребни червени леко надигнати елементи, с големина колкото главата на карфица. Сърбежът е слабо изразен. Засегнати са торсът и крайниците, като обривът е по-интензивен около кожните гънки, където кожата е по-нежна – подмишници и вътрешна повърхност на лакътни стави – в тези области често се откриват и по-интензивно червени линии от обривни елементи и точковидни кръвоизливи; интензивният обрив засяга и ингвиналните и глутеалните (седалищните) гънки, което наподобява „гащета“. Обривът се повлиява от лечението, като след около 7 дни преминава с дребно трицевидно лющене по тялото и крайниците, а по дланите и стъпалата се наблюдава по-едро, ламеларно (на люспи) лющене.

• Промени в гърлото – гърлото е огненочервено. Сливиците често са увеличени и покрити с различни по големина налепи. Ясно личи границата между мекото и твърдото небце. По мекото небце може да се открият и точковидни лигавични кръвоизливи, които да се сливат.

• Промени по лицето – при скарлатина лицето също има характерен облик – скулите и брадичката са зачервени, а гънките около устата са бледи – формира се т.нар. блед триъгълник около устата (триъгълник на Филатов);

• Език – в началото на заболяването езикът е покрит с бял налеп, с проминиращи езикови папили, което дава образа на т.нар. ягодов език. В следващите дни белият налеп отпада, езикът става ярко червен с надигнати папили – характерен образ на малинов език;

• Увеличени шийни лимфни възли – нерядко се установяват увеличени лимфни възли на шията. Те бързо се повлияват от лечението.

Има и екстрабукална форма на скарлатина (протича без ангина), при която стрептококът попада в организма през кожата или лигавиците. На мястото на попадане кожата/лигавицата е интензивно зачервена, може да има и оток. Екстрабукална скарлатина може да се развие като усложнения на варицела – когато при разчесване на варицелния обрив в елементите попадне бета-хемолитичния стрептокок, пренесен от замърсените ръце.

Диагноза

Диагнозата е клинична – поставянето на диагнозата се основава преди всичко на характерната клинична картина и последователността на поява на симптомите. Към скарлатина насочва т.нар. инициална триада (температура, болки в гърлото и повръщане) и появата на характерния обрив след 1 – 2 дни. Обривният синдром, промените в устната кухина и езика търпят характерна еволюция.

Микробиологично изследване – културелно изследване на гърлен секрет за изолиране на бета-хемолитичния стрептокок – невинаги се доказва микробиологично. Много бързо се повлиява от правилното лечение.

Лабораторни тестове – изследване на кръвна картина и възпалителни маркери – регистрира се увеличен брой левкоцити за сметка на гранулоцитите. В различна степен е повишен и С-реактивният протеин, скоростта на утаяване на еритроцитите е ускорена. Повишен е и антистрептолизиновия титър (AST).

Бързи тестове – налични са и бързи тестове за доказване на стрептококи в гърлен секрет. Положителният резултат НЕ поставя диагнозата скарлатина, както и отрицателният резултат НЕ я отхвърля. Стрептококовите бързи тестове може да дадат фалшиво положителен или фалшиво отрицателен резултат.

Скарлатина е инфекциозно заболяване с характерна клинична картина, което позволява диагнозата да се постави клинично. Допълнителни изследвания рядко се налагат, освен при тежките (токсични) форми на скарлатина и при усложнения.

Усложнения:

Скарлатината може да доведе до развитието на усложнения, особено когато е нелекувана навреме или неправилно. Усложненията се разделят на ранни (пред първата седмица от заболяването) и късни (след втората седмица от заболяването).

Като ранни усложнения може да се наблюдават:

• Перитонзиларен абсцес;
• Отити;
• Синуити;
• Пневмония;
• Мастоидит;

Като късни усложнения може да се развият:

• Увреждане на сърцето – миокардит (увреждане на сърдечния мускул);
• Ревматизъм;
• Увреждане на бъбреците – гломерулонефрит;

Превенция

Превенцията включва спазването на неспецифичните превантивни мерки:

• спазване на добра хигиена;
• правилно миене на ръцете;
• избягване на контакт с болни;
• често проветряване;
• правилно хранене.

Срещу скарлатина няма разработена ваксина. Възможно е и повторно заболяване.

Лечение

Лечението на скарлатината е ефективно и включва приложението на антибиотици, витамини, температуропонижаващи и симптоматични средства. Добър ефект има лечението с пеницилин, използват се и други пеницилинови антибиотици (цефалоспорини, аминопеницилини) както и макролиди. Лечението се назначава от лекаря, който е поставил диагнозата. Лекарят определя дозата и продължителността от лечението, проследява ефекта от лечението и следи за проява на усложнения.

Болнично лечение се налага при тежките форми на заболяването и при развитие на усложнения.

ИНФО Заяви тест и вземи 5% отстъпка:

ИНФО Разбери повече:

Фарингит с Бета-хемолитичен стрептокок от група А

Гърлен и фарингеален секрет

Източници:

• https://www.amboss.com/us/knowledge/Scarlet_fever
• https://emedicine.medscape.com/article/1053253-overview
• https://www.webmd.com/a-to-z-guides/understanding-scarlet-fever-symptoms
• https://www.cdc.gov/dotw/scarletfever/index.html