Скарлатина (Scarlet fever)

Медицинска информация

Резюме

Скарлатината (Scarlatina; Scarlet fever) е остро инфекциозно заболяване, което протича с висока температура, ангина и характерен обрив по кожата. Скарлатината е бактериално заболяване, което засяга преди всичко детската възраст – най-често засегнати са децата между 5 и 15 годишна възраст. Предава се лесно по въздушно-капков път.

В миналото скарлатината е била сериозно заболяване, поради развитието на усложнения при засягане на сърцето, бъбреците и ставите.

Днес скарлатината се лекува успешно и усложнения се наблюдават рядко.

Причини

Скарлатината се причинява от бета-хемолитичния стрептокок от група А (Streptococcus pyogenes). Бета-хемолитичният стрептокок притежава много фактори на патогенност и отделя токсини с различни ефекти, които обуславят наблюдаваните прояви при скарлатината – температура, фарингит/ангина и обрив.

Симптоми

Инкубационният период (периодът от заразяването до първите симптоми) е между 2 и 12 дни.

Заболяването започва остро с рязко повишаване на температура, болки в гърлото и повръщане – тези три симптома често се наблюдават в началото на заболяването. Наблюдава се също отпадналост, безапетитие, болки по мускули и стави. В следващите 1 – 2 дни се проявяват и други симптоми:

  • Температура – повишаването на температурата е внезапно, остро. Често е съпроводено с втрисане.
  • Обрив – появява се между 24 – 48 от първите симптоми (повишаването на температурата). При скарлатина кожата е като настръхнала, „гъша“ кожа. Обривът е от дребни червени леко надигнати елементи, с големина колкото главата на карфица. Сърбежът е слабо изразен. Засегнати са торсът и крайниците, като обривът е по-интензивен около кожните гънки, където кожата е по-нежна – подмишници и вътрешна повърхност на лакътни стави – в тези области често се откриват и по-интензивно червени линии от обривни елементи и точковидни кръвоизливи; интензивният обрив засяга и ингвиналните и глутеалните (седалищните) гънки, което наподобява „гащета“. Обривът се повлиява от лечението, като след около 7 дни преминава с дребно трицевидно лющене по тялото и крайниците, а по дланите и стъпалата се наблюдава по-едро, ламеларно (на люспи) лющене.
  • Промени в гърлото – гърлото е огненочервено. Сливиците често са увеличени и покрити с различни по големина налепи. Ясно личи границата между мекото и твърдото небце. По мекото небце може да се открият и точковидни лигавични кръвоизливи, които да се сливат.
  • Промени по лицето – при скарлатина лицето също има характерен облик – скулите и брадичката са зачервени, а гънките около устата са бледи – формира се т.нар. блед триъгълник около устата (триъгълник на Филатов);
  • Език – в началото на заболяването езикът е покрит с бял налеп, с проминиращи езикови папили, което дава образа на т.нар. ягодов език. В следващите дни белият налеп отпада, езикът става ярко червен с надигнати папили – характерен образ на малинов език;
  • Увеличени шийни лимфни възли – нерядко се установяват увеличени лимфни възли на шията. Те бързо се повлияват от лечението.

Има и екстрабукална форма на скарлатина (протича без ангина), при която стрептококът попада в организма през кожата или лигавиците. На мястото на попадане кожата/лигавицата е интензивно зачервена, може да има и оток. Екстрабукална скарлатина може да се развие като усложнения на варицела – когато при разчесване на варицелния обрив в елементите попадне бета-хемолитичния стрептокок, пренесен от замърсените ръце.

Диагноза

Диагнозата е клинична – поставянето на диагнозата се основава преди всичко на характерната клинична картина и последователността на поява на симптомите. Към скарлатина насочва т.нар. инициална триада (температура, болки в гърлото и повръщане) и появата на характерния обрив след 1 – 2 дни. Обривният синдром, промените в устната кухина и езика търпят характерна еволюция.

Микробиологично изследване – културелно изследване на гърлен секрет за изолиране на бета-хемолитичния стрептокок – невинаги се доказва микробиологично. Много бързо се повлиява от правилното лечение.

Лабораторни тестове – изследване на кръвна картина и възпалителни маркери – регистрира се увеличен брой левкоцити за сметка на гранулоцитите. В различна степен е повишен и С-реактивният протеин, скоростта на утаяване на еритроцитите е ускорена. Повишен е и антистрептолизиновия титър (AST).

Бързи тестове – налични са и бързи тестове за доказване на стрептококи в гърлен секрет. Положителният резултат НЕ поставя диагнозата скарлатина, както и отрицателният резултат НЕ я отхвърля. Стрептококовите бързи тестове може да дадат фалшиво положителен или фалшиво отрицателен резултат.

Скарлатина е инфекциозно заболяване с характерна клинична картина, което позволява диагнозата да се постави клинично. Допълнителни изследвания рядко се налагат, освен при тежките (токсични) форми на скарлатина и при усложнения.

Усложнения:

Скарлатината може да доведе до развитието на усложнения, особено когато е нелекувана навреме или неправилно. Усложненията се разделят на ранни (пред първата седмица от заболяването) и късни (след втората седмица от заболяването).

Като ранни усложнения може да се наблюдават:

  • Перитонзиларен абсцес;
  • Отити;
  • Синуити;
  • Пневмония;
  • Мастоидит;

Като късни усложнения може да се развият:

  • Увреждане на сърцето – миокардит (увреждане на сърдечния мускул);
  • Ревматизъм;
  • Увреждане на бъбреците – гломерулонефрит;

Превенция

Превенцията включва спазването на неспецифичните превантивни мерки:

  • спазване на добра хигиена;
  • правилно миене на ръцете;
  • избягване на контакт с болни;
  • често проветряване;
  • правилно хранене.

Срещу скарлатина няма разработена ваксина. Възможно е и повторно заболяване.

Лечение

Лечението на скарлатината е ефективно и включва приложението на антибиотици, витамини, температуропонижаващи и симптоматични средства. Добър ефект има лечението с пеницилин, използват се и други пеницилинови антибиотици (цефалоспорини, аминопеницилини) както и макролиди. Лечението се назначава от лекаря, който е поставил диагнозата. Лекарят определя дозата и продължителността от лечението, проследява ефекта от лечението и следи за проява на усложнения.

Болнично лечение се налага при тежките форми на заболяването и при развитие на усложнения.

ИНФО Заяви тест и вземи 10% отстъпка:

ИзследванеВреме за резултати (делнични дни)ЦенаПоръчай

ИНФО Разбери повече:

Фарингит с Бета-хемолитичен стрептокок от група А

Гърлен и фарингеален секрет

 

Източници:

  • https://www.amboss.com/us/knowledge/Scarlet_fever
  • https://emedicine.medscape.com/article/1053253-overview
  • https://www.webmd.com/a-to-z-guides/understanding-scarlet-fever-symptoms
  • https://www.cdc.gov/dotw/scarletfever/index.html

Picture of Д-р Станислав Коцев

Д-р Станислав Коцев

Доктор Коцев завършва медицина в Медицински факултет на Софийски университет "Свети Климент Охридски" през 2017 г. От април 2018 г специализира в Инфекциозно отделение на МБАЛ- Пазарджик АД, където работи и до днес. Придобива специалност по Инфекциозни болести през май 2022г. Има интерес върху острите вирусни хепатити, хепатит Е вирусната инфекция, векторно-преносимите инфекции и невроинфекциите. От 2019 г е автор на материали за сайта на лаборатория Synevo.

Подобни статии